Продължи с последното от мен...

[dedal]

минута преди края на надеждата,
то значи шестдесет секунди вяра.
Пристъпвай смело и без страх към бездната.
Шейсет секунди всъщност ни спасяват.

Шейсет секунди истински обичай.
Шейсет секунди тичай подир вятъра,
а после събери ги най прилежно,
в отронените дни на календара.

  Не ми дойде друго на ум

[Джерина]

В отронените дни на календара
трептят прекършените ми надежди
и светлите ми спомени догарят –
след  толкова изстрадани премеждия...

А той ме гледа тъжно от стената
и може би очаква да забравя,
че наближава крайната му дата
и трябва нещо с него да направя.

Ще ти го подаря. Не ми отказвай!
От теб той нищо няма да поиска,
а само тихичко ще ти разказва
за времето, когато бяхме близки.

[vui4oto]

За времето,когато бяхме близки-
не просто близки - Океан от страсти
и никой нямаше да иска риска
да се вплете в прегръдките ни страстни!

[Довереница]

Да се вплете в прегръдките ни страстни
интригата  опита  най-коварно.
Размаха намеците си неясни
и пусна слуховете да  витаят
във тясното пространство помежду ни.
И стана ясно(„безпощадно ясно”),
че вслушаме ли се. Играта губим…
 

[линасветлана]

Играта губим… Заедно сме. Поотделно.
Деца сме на отборното - разделно.
А толкова са прости правилата -
откажеш ли се ти, отказва се играта.

 
 

[Довереница]

Откажеш ли се ти. Отказва се играта.
Отказват се и всичките участващи познати.
След толкоз много откази светът ти отеснява.
А много малко трябва и това си заслужава.
Че  нищичко не струва добрата твоя дума.
Една усмивка само и радостта изплува.
И мостът на приятелството е възстановен.
И носи се по вятъра един любим рефрен.
 

[goblenka]

Един любим рефрен изпят във песен:
с добро същество, пътят е лесен.
"Ако до всяко добро същество, застане още едно...
Дано! Дано! Дано! "

[Довереница]

„Дано, дано, дано”
Богдана го припява.
А цял един народ
на чудо се надява.
Но чудесата май че са
изчерпали  лимита си.
А лозето нуждае се
предимно от мотиката.
 

[goblenka]

Така е. От мотика се нуждае.
Но, народът не ще да копае.
Предпочита да роптае.

[Довереница]

Предпочитат да роптаят.Просто за разкош.
А умение това е тип през куп за грош.
И след него нито къща, нито път остава,
нито минало се връща, нито стара слава!
 

[goblenka]

Вече кой ли помни стара слава?
Нова - малко се създава.
Пък и кой ли я признава?
Лоши станали сме вече,
затуй щастието гледаме отдалече.

[dedal]

Нито минало се връща, нито стара слава,
Но над наша скромна къща слънце пак изгрява.
И ако се утре хванем здраво за веселата,
корабът ни ще преплува съдбата ни, злата.
Че човека се преценя, не с кола и къща,
а по ръце жилави, що живот обръщат.

Предпочитат да роптаят.Просто за разкош.
А умение това е тип през куп за грош.
И след него нито къща, нито път остава,
нито минало се връща, нито стара слава!
 

[Довереница]

По ръцете жилави, що живот обръщат
дремят сладки истини като хляб насъщен.
Че в света се помни, който е създавал
по-трайно от онзи, що е разрушавал.
 

[Довереница]

Не е добре разрухата да бъде
лирически герой в една поема.
Но трудно е да издадеш присъда
във нашето объркано съвремие.
Знам никой няма право да осъжда
без своята греда да забелязва.
Да хвърлиш първи камъка е дързост,
която храни ти змията в пазвата…