Продължи с последното от мен...

Автор Тема: Продължи с последното от мен...  (Прочетена 135268 пъти)

dedal

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 16
Re: Продължи с последното от мен...
« Отговор #1080 -: 22 декември 2017, 14:56 »
минута преди края на надеждата,
то значи шестдесет секунди вяра.
Пристъпвай смело и без страх към бездната.
Шейсет секунди всъщност ни спасяват.

Шейсет секунди истински обичай.
Шейсет секунди тичай подир вятъра,
а после събери ги най прилежно,
в отронените дни на календара.

 :shock: Не ми дойде друго на ум

Джерина

  • Новак
  • *
  • Публикации: 3
Re: Продължи с последното от мен...
« Отговор #1081 -: 23 декември 2017, 14:02 »
В отронените дни на календара
трептят прекършените ми надежди
и светлите ми спомени догарят –
след  толкова изстрадани премеждия...

А той ме гледа тъжно от стената
и може би очаква да забравя,
че наближава крайната му дата
и трябва нещо с него да направя.

Ще ти го подаря. Не ми отказвай!
От теб той нищо няма да поиска,
а само тихичко ще ти разказва
за времето, когато бяхме близки.

vui4oto

  • Новак
  • *
  • Публикации: 2
Re: Продължи с последното от мен...
« Отговор #1082 -: 23 декември 2017, 19:06 »
За времето,когато бяхме близки-
не просто близки - Океан от страсти
и никой нямаше да иска риска
да се вплете в прегръдките ни страстни!

Довереница

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 188
Re: Продължи с последното от мен...
« Отговор #1083 -: 28 декември 2017, 09:48 »
Да се вплете в прегръдките ни страстни
интригата  опита  най-коварно.
Размаха намеците си неясни
и пусна слуховете да  витаят
във тясното пространство помежду ни.
И стана ясно(„безпощадно ясно”),
че вслушаме ли се. Играта губим…
 :argue:

линасветлана

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 65
  • Споменът стигане няма.
Re: Продължи с последното от мен...
« Отговор #1084 -: 30 декември 2017, 18:51 »
Играта губим… Заедно сме. Поотделно.
Деца сме на отборното - разделно.
А толкова са прости правилата -
откажеш ли се ти, отказва се играта. :)

 
 

Довереница

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 188
Re: Продължи с последното от мен...
« Отговор #1085 -: 01 януари 2018, 22:31 »
Откажеш ли се ти. Отказва се играта.
Отказват се и всичките участващи познати.
След толкоз много откази светът ти отеснява.
А много малко трябва и това си заслужава.
Че  нищичко не струва добрата твоя дума.
Една усмивка само и радостта изплува.
И мостът на приятелството е възстановен.
И носи се по вятъра един любим рефрен.
 :santa:

goblenka

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 39
Re: Продължи с последното от мен...
« Отговор #1086 -: 08 януари 2018, 09:27 »
Един любим рефрен изпят във песен:
с добро същество, пътят е лесен.
"Ако до всяко добро същество, застане още едно...
Дано! Дано! Дано! "

Довереница

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 188
Re: Продължи с последното от мен...
« Отговор #1087 -: 12 януари 2018, 02:53 »
„Дано, дано, дано”
Богдана го припява.
А цял един народ
на чудо се надява.
Но чудесата май че са
изчерпали  лимита си.
А лозето нуждае се
предимно от мотиката.
 :D

goblenka

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 39
Re: Продължи с последното от мен...
« Отговор #1088 -: 12 януари 2018, 12:16 »
Така е. От мотика се нуждае.
Но, народът не ще да копае.
Предпочита да роптае.
:)

Довереница

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 188
Re: Продължи с последното от мен...
« Отговор #1089 -: 14 януари 2018, 11:09 »
Предпочитат да роптаят.Просто за разкош.
А умение това е тип през куп за грош.
И след него нито къща, нито път остава,
нито минало се връща, нито стара слава!
 :protest:

goblenka

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 39
Re: Продължи с последното от мен...
« Отговор #1090 -: 17 януари 2018, 08:30 »
Вече кой ли помни стара слава?
Нова - малко се създава.
Пък и кой ли я признава?
Лоши станали сме вече,
затуй щастието гледаме отдалече.

dedal

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 16
Re: Продължи с последното от мен...
« Отговор #1091 -: 17 януари 2018, 15:45 »
Нито минало се връща, нито стара слава,
Но над наша скромна къща слънце пак изгрява.
И ако се утре хванем здраво за веселата,
корабът ни ще преплува съдбата ни, злата.
Че човека се преценя, не с кола и къща,
а по ръце жилави, що живот обръщат.

Предпочитат да роптаят.Просто за разкош.
А умение това е тип през куп за грош.
И след него нито къща, нито път остава,
нито минало се връща, нито стара слава!
 :protest:
« Последна редакция: 17 януари 2018, 15:47 от dedal »

Довереница

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 188
Re: Продължи с последното от мен...
« Отговор #1092 -: 21 януари 2018, 13:22 »
По ръцете жилави, що живот обръщат
дремят сладки истини като хляб насъщен.
Че в света се помни, който е създавал
по-трайно от онзи, що е разрушавал.
 :D

Довереница

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 188
Re: Продължи с последното от мен...
« Отговор #1093 -: 26 февруари 2018, 12:39 »
Не е добре разрухата да бъде
лирически герой в една поема.
Но трудно е да издадеш присъда
във нашето объркано съвремие.
Знам никой няма право да осъжда
без своята греда да забелязва.
Да хвърлиш първи камъка е дързост,
която храни ти змията в пазвата…
 :boxing:

 

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.