Сектантско ли е учението на Петър Дънов?

Автор Тема: Сектантско ли е учението на Петър Дънов?  (Прочетена 34500 пъти)

Damaskin

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 12
Re: Сектантско ли е учението на Петър Дънов?
« Отговор #90 -: 02 февруари 2011, 01:47 »
Пардон, сега загледах постове на Tomad от по-отзаде: "Дънов е отговорил на едно духовно търсене и е успял да събере последователи, дотолкова, че 50-60 г. след смъртта му (или колкото са там, не знам с точност), учението му да не е забравено, въпреки забраните на комунистите. Както и въпреки немалкото убити „дъновисти”.

Единственият българин, погребан извън гробищен парк в София, изключая Вазов, е Петър Дънов. С разпореждане на Васил Коларов. Туй ако е забрана и репресия от комунистите, то кое ще е благораположение от последните?
Навярно не си ходил в къщата-музей на Георги Димитров на 'Опълченска" (близо до Сливница) - съседната къща е на Дънов. И двете къщи сега са съборетини, но че двамата са си прескачали по комшийски често през оградата (под предлог, че жандармерия ги дири) - това го разказваха и на пионерите едно време.

"А Дънов е донесъл повече слава на България (между другото, той е бил голям родолюбец), отколкото „крайните му мразители”."

Не съм му мразител, но Бялото братство понастоящем е около 800 хлд. души. Един много прост българин като Христо Стоичков го знаят поне половин милиард по света, а Карлос Саура го обезсмърти и в шедьовър.
Да ни е жив и здрав бате Ицо.

andrina_mark

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 182
Re: Сектантско ли е учението на Петър Дънов?
« Отговор #91 -: 06 февруари 2011, 00:57 »
Върви  да  проповядваш  из  Родопите, като  си  толкова  отворена... Не  е  като  да  няма  нужда... Ама  само  с  едни  наакани  гащи  не  става, трябва  да  имаш  и  дупе... Ти  май  имаш  само  пъргави  пръсти, ама  много  пъргави, бе, много... Надминават  понякога  не  само  звуковата  и  светлинната, но  и  скоростта  на  мисълта  даже... А  докато  слезе  до  тях  импулс, те  начаткали  2-3  мнения, а... 

(И... не  по  думите, а  по  делата.)
;-)
 
Някои неща и с наакани гащи се вършат, ама с наакан акъл нема как да се свърши каквото и да е. Иначе "чистотата" на езиците ви - твоят и на Тома са добре познати на тукашната публика, тъй че дори е излишно да се пита човек дали да ползва препарат за почистване след вас. Всъщност, видно е, че на каквито и да се правите, "чистотата" на речта ви задължава всеки, минал след вас, да ползва най-малкто "Мистър Пропър"...
Ако искаш да разбереш своята истина за нещо, виж какво чувстваш към него. Понякога чувствата се откриват трудно - и често още по-трудно се приемат. Но в най-дълбоките ти чувства се крие твоята най-висша истина.

чери

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 21
Re: Сектантско ли е учението на Петър Дънов?
« Отговор #92 -: 06 февруари 2011, 16:39 »
Ако Дънов е духовен авторитет, той би трябвало да надхвърля националността. Би трябвало да е неразбиране на него и неговото учение да бъде преекспониран фактът на неговата националност. Самосъзнанието, което се базира на националност си търси опори за да се възпроизведе. Не е ли срамно да трябва да сме горди с Дънов. Аз съм горд с Бхагавад Гита. Истината няма националност. Какво като не я е написал българин?. Какво като Дънов е българин? Той следва да бъде оплют именно от своите повече и повече от тях възвеличан, отколкото от всеки друг, защото повече го познават.

Дънов в вреден защото показва погрешен път, защото има арогантността да се пише учител. Не е вярно, че е необходим. Като част от историята той е неизменен, неговата роля не може да се промени или избегне, да я нама, но какви са резултатите от неговото дело. Оставете какво е постигнал самият той, което е много спорно. Човек който говори за себе си, че тук съм нищо, ама горе съм нещо е комплексар. Когато човек зачете какво е говорил изглежда да са мъдрости, но между тях очевидно има много откровени глупости, като напр. за съществата на Слънцето, фир -фюр-фен - никому неясното словосъчетание което той измисля и обяснява и пр. Сега някой ще спори, че на Слънцето може и да има живот, ние откъде знаем, може Дънов да е бил прав, но това са непроверими неща. Най-оскърбителното в него е тонът, начина по който говори - сякаш преподава мъдрост и наставлява, лишен от всякаква изтънченост и уважение към хората, като за глупаци,без обяснение и логика. По него може да се подведат само нисшите духом, за да влязат в царството небесно, които искат да ги учат на изтъркани мъдрости и да си мислят, че стават много умни и добри. Това е, че е самобитен, нищо повече. Вижте за сравнение Бхагавад - Гита - написана преди хиляди години, вижте как Господ може да говори, като приятел, вижте какви идеи може да има. Дънов е полезен за да има контраст. Проблемът винаги е бил в следването на идеите, а не в свежестта им. Добрите идеи са вечни и няма нужда някой да ги измени, той може само да ги приповтори или да ги опорочи. А какво постигнаха дъновистите като следваха Дънов? Къде е духовният подем който той донесе или се наблюдава духовен колапс след неговото идване? Може би е в нас вината, че не сме станали и ние последователи, за да се издигнем и да се издигне целият свят, начело с България. Който ще го защитава да го защитава с факти.

Слава, имал слава. Каква слава има? Правилно казаха за Стоичков и той е много по-симпатичен, полагал е труд и е професионалист, има чувство за собствена ирония, а Дънов има ароганстността да преподава духовно познаие, нещо за което се е самоупълномощил. Мен ме е срам от него и ме е срам от това, че е българин, че хората му се връзват. Но въобще каква полза има от националното самочувствие. Аз ще оценя доброто ако ще да е шведско или унгарско, какво значение има. Пошлостта не става по-малка защото е българска. Тома защитава българщината, но не усеща как плюе събратята си и в името на какво. Говориш за това как българите плюят българина, а ти не си ли българин, хората тук които плюеш не са ли българи или когато е в името на защитата на великия е оправдано. Или е само за да си тренираш перото. Ето какво е създал Дънов, разделение и повод за спор.

Любов към природата? При Дъновистите всичко е една голяма поза, трябва само малко да почакаш за да видиш под повърхността. Това са надути пуяци, без основание, чиято задача е да надуват и преекспонират значението на Дънов, който е преди всичко малък, незначителен. Добър или лош, но малко, незначително добър или лош. Самият този дълъг спор не му отива, не подхожда за това което е и което е направил. Всичко при него е надуто. Учителят с главна буква. Паметник и гроб с градинка, хиляди последователи, айде, моля ти се. Най-пък малко е велик. Защо е велик? С какво е велик, с идеите си или с нещо което е постигнал на практика. Или както казва Бойко Борисов – като сте тaрикати, направете си и вие партия. Като сме велики, защо да не заблуждаваме хората както Дънов? Не е ли по-добре да живееш скромно и в неизвестност, но не и в лъжа и заблуда, че и хората да подведеш.

В същото време се радвам, че има балансирани мнения, като например на адриана и се радвам, че се дават цитати от Бхагавад Гита. За сравнение между християнство и дъновизъм и дума не може да става, и в идеите, и в личността. Който какъвто ще да е, от която секта да ще да е, но да следва това. Дъновист може да стане само много заблуден човек, и като се пише дъновист да му светне, но то ще е за малко, докато не му причернее като рабере подир каква щръклица е тръгнал на каква мърша да го заведе. 

Секта е например християнството - това е една секта, разклонение  на тази религия, установена от Авраам. Дъновизмът е сектантство в отрицателния смисъл на думата, със сляпата вяра, безсмислените ритуали, странните схващания, неадекватността. Истина е, че не само християнството но и всички религии днес нямат сила и са деградирали, но са били нещо в началото, поне, раздвижили са света. А Дънов какво е направил и какво ще направи. Верните му последователи може да му издават беседите, да преподават Паневритмия или да организират екскурзии,  за да си осигуряват прехраната, но и в самото си начало, Дъновизмът не е бил нищо особено. Аз, ако бях дъновист, бих се обидил от самото определение Дъновизъм, но как да се нарече това.

Оплюването на комунизма е новата религия и поредният повед за спор. Обвиняването на комунистите в комунизъм е поредната свещена война, поведена в името на доброто.  Действително липсата на духовни устои води до морална деградация и инстинктивно човек се хваща за най-близкото, вяра в науката (което си е комунистическа измислица) но каквото ще да е било в комунизма, по това време, в тези условия, такъв език като на Тома и флакербич би бил недопустим, което е добре. Това е сигурно някакъв синдром на отвързаното куче и криво разбраната свобода – свободия и в това сигурно има някакъв недостиг на национално самочувствие, но в случая не е ли по-уместно да използваме тази липса, като имаме по-глобално съзнание, вместо да имаме криворазбран патриотизъм-комплексарщина. Дъновизмът е комплексарщина която надъхва с това колко са велики българите на базата или на голи, непроверими твърдения, без основание или на откровени измислици и манипулации. Тези които го слушат и му вярват, послушно си формират едно нездраво самосъзнание, като българи, в което виждат като свое свято дело да защитават святото име на Учителя,а това което защитават е това крехко и измислено, фалшиво бзаирано на нищо и вдъновено от беседите на Дънов, национално самочувствие.

Да плюеш която ще да е религия е глупаво и това е комунизмът. Днес когато има лична свобода на вярата, свобода на националността, всеки може да емигрира и да стане чужденец, идентификацията на базата на националност или религия е излишна.  Ако Дънов следва да бъде оплют ,това не е по-малко или повече от колкото всеки друг, който има подобна дейност. Мисля, че негативните реакции тук не са насочени толкова към самия Дънов, колкото към преекспонирането на въпроса с националността му и неговото значение, нещо което само по себе си търси конфронтация и нищо не обслужва. Като ти каже някой в лицето, че Дънов е велик и е велик защото е българин,  как следва да се реагира? Грехота е когато такава личност става основание за формиране на национално или  духовно самосъзнание. Но дали е по-добре да имаш такова, някакво самосъзнание, отколкото никакво. Според ме е по-добре хаосът и кризата. По-добре е да си търсещ истината и не намиращ истината, отколкото да намериш фалша и лъжата.

refab

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 405
Re: Сектантско ли е учението на Петър Дънов?
« Отговор #93 -: 06 февруари 2011, 17:20 »
.................. Аз съм горд с Бхагавад Гита. .............................

Секта е например християнството - това е една секта, разклонение  на тази религия, установена от Авраам. ........................

Хубаво си горд с "Бхагавадгита", но доколко познаваш християнството (православното)!?...

  Опитай се да се замислиш и да разбереш от кой тип поклонници са християните (православните), съобразно:

"Поклонник на божества* отива
при божества. На предци - при предците.
Поклоник на демони - при демоните.
 А Мойте поклонници идват при Мене.
"
     "Бхагавадгита" (9:25)

*божества - имат се предвид тварни реалности


.....................................
А иначе, принципно, относно разни душевни, умствени и буквални "пръдльовци" и "посерковци"(вж. някои от предните коментари) като възможни или действителни опоненти, трябва да се имат предвид редица неща, едно от които, пак според "Бхагавадгита", е:

"Невежите нека обвързани действат.
Зрящият - да не смущава ума им.
А като действа в хармония с Висшето,
и тях да учи в труда да се радват." (3:26)

Ех, ама де да сме "зрящи" и да "действаме с хармония с Висшето"! :o :( :)
« Последна редакция: 06 февруари 2011, 17:25 от refab »

чери

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 21
Re: Сектантско ли е учението на Петър Дънов?
« Отговор #94 -: 06 февруари 2011, 17:34 »
Трети тип.

refab

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 405
Re: Сектантско ли е учението на Петър Дънов?
« Отговор #95 -: 06 февруари 2011, 19:02 »
Трети тип.

Това е едно твое мнение.

ekstasis

  • Новак
  • *
  • Публикации: 5
Re: Сектантско ли е учението на Петър Дънов?
« Отговор #96 -: 06 февруари 2011, 22:23 »
Чери, що си хабиш времето да пишеш глупости.. Ти май си прероденият Рефаб...:) Четете си Бхагавад Гита с вашите префинени търсения. Щом не разбирате Дънов и аз не мога да ви помогна. Философствайте си,то си е за ваша сметка. Дънов ви свети на небосклона, клети виртуални мишоци:) Злословци, антипатриоти, неразумни юруди... Аз се наслаждавам на духовната ви пустота, радвам се на кореноплодните ви слепи търсения...
  Запомнете едно от мен. - човек намира себе си, когато не очаква - другото е его. Дънов е невероятен мъдрец, дори в думите които не разбираме...Той е толкова голям, че вашите брътвежи не могат да го достигнат, нито да го докоснат. Всяка дума на Учителя е Светлина, Истина и Любов... Колкото и да ви се иска, нямате власт над тези измерения...Там се разполагат просветлени души, не злобни, дребни псевдохристиянчета...

 Светло да ви е в тъмнината ви!!!
« Последна редакция: 06 февруари 2011, 22:29 от ekstasis »

feia

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 41
Re: Сектантско ли е учението на Петър Дънов?
« Отговор #97 -: 06 февруари 2011, 22:47 »
Паневритмия

Целите сме в бяло -
в танц на Любовта.
Слънце засияло
маха ни с ръка.

Чудно озарени -
движим се във кръг.
Куполът небесен
ни чертае път.

Млади и красиви -
ставаме едно.
Слети със Всемира,
пръскаме Любов...

Вилдан Сефер

Damaskin

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 12
Re: Сектантско ли е учението на Петър Дънов?
« Отговор #98 -: 07 февруари 2011, 00:27 »
"Злословци, антипатриоти, неразумни юруди..."
Ekstasis, "юроде" е думата на Паисия.
Толкоз за патриотизма.
feia за мен е един много светъл човек и няма да коментирам пътищата й към слънцето. Уважавам ги.
Дядо ми Коста е крил Петър Дънов след завръщането му от САЩ. Става дума за съседното село на Николаевка, Варненско, откъдето е Беинса Дуно. Жандармерията тогава не си е поплювала хич и го е дирела често.
Преди десет години баща ми получи инсулт. И той като дядо бе честен човек и откликващ на хорските неволи. Във 2-ра градска ни казаха хуманно, че си заминава - утре или вдругиден. Парализирани бяхме от страх. Сестра ми се молеше в "Св. Троица" на Редута, а аз в един проливен дъжд тръгнах посреднощ към пентаграма в кв. Изток (езичник съм). Едвам прескочих оградата, скъсах си дънките, лазих в калта и ревах върху гроба в дъжда - виех: "Моля те, спаси го.".
Светла му памет на татко. Кой и какъв съм аз, че да правя алъш-вериш с Учителя?

чери

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 21
Re: Сектантско ли е учението на Петър Дънов?
« Отговор #99 -: 07 февруари 2011, 08:35 »
Мнението което съм изказал е твърде крайно и затова вероятно не е вярно. Целта ми не е да оплюя никого, нито да бъда оплют, а да представя някаква конструктивна, алтернативна гледна точка, защото спорът "Дънов е велик" - "Не, Дънов е идиот" не е конструктивен. Нито пък е необходимо да се преекспонира значението на други учения, учители и писания. Имал съм контакт с Дъновисти, играл съм Паневритмия и действително човек се зарежда с позитивни емоции, но така беше в началото, после, за мен, Паневритмията изглеждаше нещо излишно и пошлно, гледано отстрани, но може би аз съм се променил. Няма какво толкова да се изкаже като критика ако хората се занимават с невинни практики като това да пеят, да ходят на излети, да се събират и да говорят за абстрактни понятия като светлина (духовна, но не физичека) любов, свобода, мъдрост и пр. Положителна практика, според мен, е вегетарианството което се практикува. Като хора естествено е, че всеки  ще е различен, но действително у всички присъства някаква приповдигнаатост, която тълкувам, че идва от това, че са намерили и следват някакъв път. Не съм чувал за някакви изцепки и издънки при тях. Те се занимават с това да садят цветя и да хранят птиците.

Въпросът е до каква степен теориите и практиките са адекватни и какво целят, каква е крайната цел на това учение. И също така какво е неговото място в света. Моята теза беше, че съществуват много учения и теории, които, сравнени с мъдростите на Дънов, блестят и по начин на изразяване, и по идеите които са изразени, и ако някой предпочита Дънов пред това, то очевидно тук става въпрос за някаква емоционална обвързаност, а не за разумна преценка. Част от тази емоционална обвързаност, сигурно е това, че Дънов си е наш, свой. Тезата която искам да защитя, е, че ние бихме могли да възприемем като свое всичко добро и положително, без значение откъде е, както и бихме могли да отхвърлим всичко отрицалено и ненужно, независимо откъде е. Според мен привързаността към Дънов само поради факта, че е наш притъпява способността за трезва преценка на неговите идеи и дела и разива една нереалистична представа за него и неговото значение, както и неадекватна преценка по отношение на други теории и учения, и тук не става въпрос за патриотизъм или антипатриотизъм. Когато се раглеждат духновни въпроси, въпросът за патриотизма има друг смисъл. Патриотизъм идва от баща, отечество. Става въпрос за някакъв жив духовен баща, когото припознаваме, и към когото чувстваме, че принадлежим, а не парче земя, става въпрос за някакъв характер, отличителна черта, особен белег на хората, в смисъла на народ и националност, което ние чувстваме, че притежаваме и което се открива у всички членове на групата, който ги обединява (напр. при  бялото братство - характерният белег би могъл да се изведе като любов към природата) а не за механичен сбор от хора на едно място, оградени от граница.

Не знам каква е висшата и крайна цел на Дъновизма, може би е добре, че не се обещава Рай или стотици девици, но може и да се обещава, нека някой формулира, който знае. Действително малко информация имам по същество от действителните учения, но доста неща съм чувал от там които за мен изглеждат нелепи. В заключение бих искал да обобщя, че това е скромно учение, не знам дали съществува амбицията да се завладее целия свят и дали Дънов се счита като най-висш от всички учители. То, разбира се, има своято място, а доказателство за толеранстността на бялото братство е отвореността и приемането на всички останали, без оглед на пол, религия и националност,
« Последна редакция: 07 февруари 2011, 13:42 от чери »

alx

  • Новак
  • *
  • Публикации: 6
Re: Сектантско ли е учението на Петър Дънов?
« Отговор #100 -: 26 ноември 2018, 20:22 »
В Библията е казано следното 1 Тим 4:1-2:
1 А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бесовски учения,    
2 чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла,


Относно моят опит с неговата литература:
Докато бях нюеиджър четях по малко от посланията на Петър Дънов. По впечатления оставени от прочетеното от него, той се е занимавал с нюейдж. С други думи -произволна смесица от различни източни философии и религиозни практики включително и части от библейското учение, смесени в една (странна) амалгама. И да - чел съм части от негови книги преди около 5 год.  Не ме разбирайте погрешно - Дънов говори за Господ, който включва смесица от божествени черти включително и  Господа от Библията . Идеята на нюеиждърите за вътрешната божествественост във всеки човек - демек разбуждането на вътрешната божественост в човек чрез някаква система от практики. Демек вярва, че всеки човек е Бог и просто трябва да събуди божественото в себе си. Контраста с Божието слово е, че Господ ни е дал Святия Дух, който живее в нас (ако го приемем и се кръстим в него) и по този начин Бог живее в нас- нашите тела са Божий храм. Като цяло ученията на Дънов са мъгливи и неясни, както може да се очаква от всякакъв тип азиатски учения.

За да не пиша ей така,съвсем накратко:


Третия велик закон на Бялото Братство:

Закон трети: Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен. В Него ще намериш връзките на вечния живот - извор на всички блага.

Коментар:
1. Не може да си съвършен като Бог Отец (oсвен в  наследството ни в Христа, в което израстваме до перфектност Кол 1:28). С други думи- в момента, в който напуснем този свят и се явим пред Божия трон Исус ще ни попита следния въпрос: Ти до каква степен израстна в Моята любов и заприлича на мен?
2. В Бог няма връзки на вечен живот, а той самия е изграден от любов и е дървото на живота (Христа)
3. Извора на всички блага са всички благословии в небесата (Еф 1:3) дадени на нас и обещанията в Христос, знаейки нашето наследство на Божии деца.
 



Двата закона:

1. Щом любиш хората (брата си), с това познаваш, че Бог те обича.

2. А щом другите те обичат, с това познаваш, че ти обичаш Бога.

Коментар:
1. Господ ни обича при всички положения, дори ако умрем отричайки го (без разкаятелна молитва), което показва колко огромна е любовта му дори и към най-злия тиранин. Или с други думи, няма нужда да търсим знаци по звездите или по човешките лица, за да сме сигурни че Господ ни обича
2. В Божието слово е казано, да не търсиш признание от света, нито знаци, защото делата които правиш от любов не ги правиш користно, нито заради знаци или с очакване някой да ти отвърне с добро, любов, предмети и тн. поради факта, че репрезентираш Христос. Мисията на Исус Христос не е била да го обичат или харесват, а той да ги обича  и благославя показвайки Бащината любов, ултимативно давайки живота си на кръста, като перфектната жертва за греховете на света.


« Последна редакция: 29 ноември 2018, 17:21 от alx »

 

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.