Стена ...та на плача ...ни

Автор Тема: Стена ...та на плача ...ни  (Прочетена 31908 пъти)

vitaniya

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 91
Стена ...та на плача ...ни
« -: 09 декември 2008, 19:59 »
Мда, драги откровенци, тази тема не е много моя, но надявам се, доста от вас са прочели, понякога действам и като пълномощник на Поли Джарова. Нея все още я задържа виелицата на Карибите и уж да се появи, все не се появява. Последно днес ме натовари с друга мисия, а аз като добро другарче, което помага на другарчето си при нужда - изпълнявам ...Ай стига съм се обяснявала, да си дойдем на думата...

Та ...


Тази тема има следната идея, хем да се посмеем, хем да поразклатим пре-галеното си творческо его и да наместим пластовете на нивата на литературата в собствената ни къщичка, или пък на животното, което творим в сайта ...

Може и като игра да го обърнем ...
Но предложението е - тук се публикуват творчески НЕ-Домислици - или коментари - недомислени ... Не е необходимо да посочваме автор, нито пък да даваме линкове към творбите...
Но защо пък не да про-коментираме собствените си простотии ...

Вие сте  :cyclopsani:
« Последна редакция: 09 декември 2008, 20:08 от vitaniya »

vitaniya

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 91
Re: Стен ... ата на плача ...ни
« Отговор #1 -: 09 декември 2008, 20:05 »
за да не се окажа в ролята на този дето викал - напред, пък стоял и чакал да се хвърлят всички напред, без той да го прави ...

ето нещо мен :)

Потъна във море червено,
море от сълзи и от блясък.
Пропадна и звезда зелена
го озари през звезден трясък.

kity

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 223
Re: Стена ...та на плача ...ни
« Отговор #2 -: 09 декември 2008, 20:31 »
Аз пък ще посоча автора. :D Това е едно от първите ми стихотворения или опит за такова, публикувано в сайта.  Аз лично смятам, че първо трябва да погледна из моите неща и да ги изложа тук, не се срамувам, даже ми е весело. Когато публикувах това в далечната 2006, ми беше казано:"Двойката е от мен. Без коментари!"

Слънцето изгря вече,

ставам и кафето слагам.

А една мисъл, като потече..

и на листа я полагам.

Искам да бъде стихче

В което да няма тревоги.

Да не бъде като притча

С поучителни истории...



Ами, това е... Мога да се самокритикувам, да се покажа и тук, пък здраве да е!!! Имам и още, но друг път. :)
Поздрави!


« Последна редакция: 09 декември 2008, 20:34 от kity »

vitaniya

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 91
Re: Стена ...та на плача ...ни
« Отговор #3 -: 09 декември 2008, 22:17 »
Разтвори чашката
на устните ми и
раздвижи хлорофила в мен,
Магьоснико мой!

***

По миглите ти свирят херувими
"Рапсодия в синьо".


vitaniya

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 91
Re: Стена ...та на плача ...ни
« Отговор #4 -: 09 декември 2008, 22:28 »
на виртуалната ми
приятелка Кралица Йосифова!

Имаш си планета.
Имам си и аз.
Чудесата са
възможни,
мила...
Знам това!
Да, знам това!

Ще пътувам
през Вселената,
приятелството
да намеря.
На Кралицата,
написала
писмо!

Нарисувай ми
една овца!
Но душа да има тя!
За да й говоря!
А сега...
цвете ти поднасям.
И планетата
върти се.
О, Боже мой!
Танцът й такъв е
във нощта.
Любима моя,
приятелко-жена!

Розата цъфти и
прецъфтява...
но приятелството
ще остане.
Както този стих
сега!!

Идвам от планета,
където притежавах
роза и една мечта...
за нарисувана
овца...
Принцът съм сега.
Това съм аз.
Да!... Така е.
Принцът съм сега!



***

И ден след ден се сменят,
и стих след стих...
студено ни е, или пък
във ада-страст горим
И пеем пак през сълзи
и живи сме, нали?...
Със теб.

Хватката желязна на
Съдбата днес разчупваш.
Словото е живо,
думите свободни литват...

А духът ми пие от
избликналите чувства.
Днес поетите се срещат...
Нищо, че навън е зима,
прегърни ме!


тези малко дългички, но са достойни за внимание  :withstupid:

изречена

  • Публикуващ редактор
  • Форумен лъв
  • *****
  • Публикации: 892
Re: Стена ...та на плача ...ни
« Отговор #5 -: 09 декември 2008, 22:42 »
сигурно съм много проста, че нищо не разбрах от следното:

Повехнали, нецъфтели мечтите,
откъснати без време от вятъра
на оглозганите ни стремежи
към шепа откраднати мигове
от магическата надежда
на не подредената правилност,
изтъкана
от прежда на небрежност.
И нека другите говорят зад гърба ми. Това не значи ли, че съм пред тях? По-страшно от изкуствения интелект е естествената простотия.

perperikon

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 572
Re: Стена ...та на плача ...ни
« Отговор #6 -: 09 декември 2008, 23:04 »
Хей, сайтът не е само поезия! Ето ви един "бисер" от раздел "Есета". Ако някой си помисли, че това е съчинение, писано от първокласник, ще го разочаровам - авторът е на няколко пъти по седем и... /хванете се някъде да не паднете!/ дори има издадена книга, пълни с подобни шедьоври! А сега се насладете на пълния текст на есето!

"Коледа
Ето, че отново е Коледа! Толкова се радвам.
За мен Коледа е най-хубавият празник. Харесва ми, макар че е студено и вали сняг.
Помня как - когато бях малък - се пусках с шейна и се радвах. Сега пък идва времето, когато ще се радвам на моето дете как си играе през зимата.
Е, какво да се прави - времето лети, но във всички нас остава един хубав спомен за Коледа. Време за игри, купони, танци  и забавление.
Честита Коледа и Весела Нова Година на всички!"
Един IP адрес - един глас за произведение!

Незабравима

  • Публикуващ редактор
  • Форумен лъв
  • *****
  • Публикации: 251
Re: Стена ...та на плача ...ни
« Отговор #7 -: 09 декември 2008, 23:27 »
"Вечер е, разхождам се из моята стая,
самотата ме обгръща, а какво да правя аз не зная,
излизам на моята тераса
и взирам се в небето и неговата украса."  :shock:

... следва...

doreto66

  • Публикуващ редактор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 158
Re: Стена ...та на плача ...ни
« Отговор #8 -: 09 декември 2008, 23:52 »
666

Дяволът. Това съм аз.
И принадлежи ми
твоята Душа.
Порочна си,
такива ги отбирам.
И в храма на разврата
посвещавам.
За жрица си готова.
В Ада.
Моя цифрова икона.

Не... това не ще
е секс човешки.
Ти моите тъмни
чувства ще лакираш.
Вечно.
Надежди кървави,
пари, сълзи, омраза.
Това е семето, на
таз Земя посято.

В екстаз, поквара
и молитва.
Изпивай ти кръвта
фалшива. Цифрите...
И на олтара мой
разпъната ще бъдеш,
гола, стенеща и
мокра. Докато
плътта ти грешна
смеси се със мен...
и моя код,
защото аз съм
твоят Бог!

 :banghead: :banghead: :banghead:
С пчелите (и не само) никога не се знае.

dar4e_to

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 265
  • Там...оттатък.
Re: Стена ...та на плача ...ни
« Отговор #9 -: 10 декември 2008, 00:02 »
Ша прощавъти, мени ногу мъ`й срам, ама...
и туй съм аз. Ма, `ку има смекчаващи вината обстоятелства- доста отдавна.
Преди двайсетина годинки...
:oops: :oops: :oops: :dontknow: :dontknow: :dontknow: :crybaby: :crybaby: :crybaby: :scratch: :scratch: :scratch: :hello1: :hello1: :hello1:

Трябваш ми…

Пред мен си, а не мога да те видя…
Напрягам поглед, вярвай! Но уви!
Във теб от всички искам да се скрия-
да знам, че вече няма да боли.

Опитвам се да вляза вътре в тебе,
за да почувствам твойта топлина.
Отдай поне частица и на мене-
да не замръзна вънка на студа.

Повярвай, мила-много си ми нужна!
Очаквам те като камбанен звън.
Не ме изхвърляй като вещ ненужна,
не ме оставяй на студа отвън.

Че две сърца по-силно ще пулсират,
а две ръце- по-здраво ще държат.
Очите две ще гледат без да спират,
а устните- ще пият без да спрат.

Повярвай, мила! Трябваш ми! Това е
по-силно и от болка. Запомни-
такава обич всикиго ще смае.
Такава обич вечна е! Нали?!


Даже съм била в "мъжки род"!!! Явно ми е куцала яко "римата". Вай!!! :lol: :lol: :lol:
Направо съм фаворитка за "Куцият Пегас". Пожалете ме! Плиййз!!! Да не ме издъните, ей! :lol: :lol: :lol:
"Един IP адрес - един глас за произведение!"

doreto66

  • Публикуващ редактор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 158
Re: Стена ...та на плача ...ни
« Отговор #10 -: 10 декември 2008, 00:58 »
Ти сам това скрои и знам не съжаляваш
В капана ти се хванах аз наивно
Но ето че измъквам се оттам да ме прощаваш
И хоризонта нов откривам аз активно...

 :? :? :?
С пчелите (и не само) никога не се знае.

Jane_d

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 58
Re: Стена ...та на плача ...ни
« Отговор #11 -: 10 декември 2008, 08:57 »
Такааааа, да видим... Започвам с нещо мое :shock: :lol: Много да не ми се смеете... Това е творение от тийнейджърските ми години :P

"Със всеки залез нещо си отива,
умира, там във вечността!
И този вечен кръговрат не спира -
с утрото се ражда мъдростта!
Умира със залеза и любовта,
умира, но се ражда вяра,
че може би живота не свършва със смъртта,
а нещо свято там остава!
Остава вярата във по-добро,
в това, че някой тайно те обича
и може би си струва този мой живот
да си го върна и обичам.
След всеки залез идва ново утро,
след всяка болка идва любовта,
след всяка малка смърт,
се раждаш, заедно с живота!"

...

п.п Само да добавя, че много се смях на някои "нещица" в темата... Знам, че не е редно да ми е смешно, но едва се въздържам... :?
« Последна редакция: 10 декември 2008, 09:01 от Jane_d »

doreto66

  • Публикуващ редактор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 158
Re: Стена ...та на плача ...ни
« Отговор #12 -: 10 декември 2008, 10:26 »
Не съм Христос!

Мечтателка игрива,
нежна като стих..
Пеперуда и фантазия
посрещам в този миг!

Има ли те, или те няма?
Как да разбера това?
Но във цифрите, е скрит
и отговора:
Поетеса си добра!

Ту във полет, ту във страст
човешка, а дори и в грешки..
Сладка си магия, нежност
и стихийност..
Грях ли??..
Ти си Магдалена..
Но Христос не искам да съм аз..
Най-красивото си-лунно цвете.
И поднасям ти мечти
очарован и огрян..
Изпила си отново,
моите сълзи!!

и отговорът на горното:

Благодаря на Бога, че ме срещна с Теб!
Най-великия поет!
Не на живо..а във виртуала!
Но не на всеки таз награда му се дава!
И не искам Ти да си Христос...
кръста, вече хич не ти приляга!
Ти си новият ми Бог...
с най-красиво име...
казвам му Любов!

Благодаря ти, ... !*
Благодаря, на Бога, че си с нас!
Обичаме те!
Обичам те и аз!

* и аз не зная защо скрих името  :roll:
С пчелите (и не само) никога не се знае.

vitaniya

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 91
Re: Стена ...та на плача ...ни
« Отговор #13 -: 10 декември 2008, 10:55 »
 :angel4: ха ха, Доре, добро попадение

Айде да нахраним и едно щастие, белким се засити

И моето щастие отлитна!
Откъде да взема храна... откъде?
Моето щастие е ненаситно,
непрекъснато иска да яде.
Аз режа от себе си, режа...
защото от глад умира то.
И мене ме подлудява копнежа,
върху крилете му да летя.
Щастието трябва да се храни - уви,
аз режа и плача, но няма как.
Умирам от свойте живи рани,
а щастието умира от глад.
Така е устроен светът,
но вечно ли ще бъде така?!
Едни  наготово да вървят по пътя,
а други - да прокарват сами пътя?



Jane_d

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 58
Re: Стена ...та на плача ...ни
« Отговор #14 -: 10 декември 2008, 11:26 »
"Житейската салата с морска сол поръсих

и кръстих я дори на теб.

Нарекох я с твоето познато име,

за да не хапна повече от нея"


 :shock: :shock: :shock:
Втрещих се! Явно нищо не разбирам от... метафори...

 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.