Ша прощавъти, мени ногу мъ`й срам, ама...
и туй съм аз. Ма, `ку има смекчаващи вината обстоятелства- доста отдавна.
Преди двайсетина годинки...

Трябваш ми…
Пред мен си, а не мога да те видя…
Напрягам поглед, вярвай! Но уви!
Във теб от всички искам да се скрия-
да знам, че вече няма да боли.
Опитвам се да вляза вътре в тебе,
за да почувствам твойта топлина.
Отдай поне частица и на мене-
да не замръзна вънка на студа.
Повярвай, мила-много си ми нужна!
Очаквам те като камбанен звън.
Не ме изхвърляй като вещ ненужна,
не ме оставяй на студа отвън.
Че две сърца по-силно ще пулсират,
а две ръце- по-здраво ще държат.
Очите две ще гледат без да спират,
а устните- ще пият без да спрат.
Повярвай, мила! Трябваш ми! Това е
по-силно и от болка. Запомни-
такава обич всикиго ще смае.
Такава обич вечна е! Нали?!
Даже съм била в "мъжки род"!!! Явно ми е куцала яко "римата". Вай!!!

Направо съм фаворитка за "Куцият Пегас". Пожалете ме! Плиййз!!! Да не ме издъните, ей!
