Стена ...та на плача ...ни

Автор Тема: Стена ...та на плача ...ни  (Прочетена 31010 пъти)

Jane_d

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 58
Re: Стена ...та на плача ...ни
« Отговор #15 -: 10 декември 2008, 11:41 »
Още нещо, което ме... тушира! :shock:


"И във този късен час
пиша рими аз за вас.
Вън вали като из ведро
и мижавата лампа свети в моето кресло.
Карирания лист използвам за платно,
за да обрисувам аз живота ми в едно...
Всеки ден се мъча
аз да извървя
мъчителния път
за мойта свобода.
Всеки ден се лутам
аз насам-натам
и стигам все
до същия таван...
Бариерата спуща се миг подир миг,
но никой не чува моя силен вик...
Искам свобода, това не го ли разбра!?
Искам да живея, както аз си избера!
Мразя да ме критикуваш, вечно да крещиш!
Не можеш да си легнеш и да се наспиш!
Мислите ми все от тъга са изградени,
а дните ми знам, веч са преброени...
И въпреки всичко, аз пак ще се опитвам,
макар и да бъда до края изритван,
да стигна до крайния път на победа
и от тежкия товар аз да олекна!
А лампата мижава продължава да тлей...
Усещам как Сънчо идва да ми пей...
А дъждът продължава все така да се лей..."
« Последна редакция: 10 декември 2008, 11:43 от Jane_d »

vitaniya

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 91
Re: Стена ...та на плача ...ни
« Отговор #16 -: 11 декември 2008, 23:12 »
Казвам ви наздраве с пълна чаша,
да пием за живота -
таз безкрайна паша,
от която черпим с охота.


След това - всички в кошарата, плийз


vitaniya

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 91
Re: Стена ...та на плача ...ни
« Отговор #17 -: 11 декември 2008, 23:14 »
Старост

---------------------------------

Старостта на младостта
е антипод,
далечна пролет
от един живот.
Старостта разруха тя е,
разложение,
ужас, вцепенение.
Гнилоч
от зряла есен,
след утрото -
тъмница!
Предвестницата на
смъртта!
А, казват, раждала
живот,
дори така да е,
тя пак е уродлива
смрад!
Изчезват сили,
сокове изтичат.
Изсъхва стволът,
някогашен здрав
гигант.
Главата клюмва
към небитието.
Добре, че духът
все още млад  е!
Да изправи чело,
да посрещне
грозната старица!
Да отвори за последно
скърцаща вратница!


Тук съм безмълвна ...
потресена съм!

beti

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 137
Re: Стена ...та на плача ...ни
« Отговор #18 -: 11 декември 2008, 23:49 »
... е, това вече е уникално! Потресена съм!
махалото отмерва в две посоки…

 
останалото в мен…

е тишина…

vitaniya

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 91
Re: Стена ...та на плача ...ни
« Отговор #19 -: 12 декември 2008, 10:13 »
ето тук нещо ...

Поезията е музиката на душата,
неусетно се явява тя
изпод перата
и както всяка песен има жанр,
така и стиховете
много цветове са сбрали.
Някои от тях са бели,
но изпълнени са
с думи колоритни,
има стихове и смели -
изобличават хора
ненаситни.
Когато душата струна е
скъсана,
поезията тогава е кратка,
накъсана,
в загадъчна източна форма,
но винаги истинска е,
когато
не се пише на норма!


doreto66

  • Публикуващ редактор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 158
Re: Стена ...та на плача ...ни
« Отговор #20 -: 12 декември 2008, 10:19 »
Ще се завърнеш ли при мене тази пролет
заедно да правим под небето влюбен полет,
да намерим даже топла стряха, под която
гнездо да свием и бъдещо семейно ято.

Сега самотно топля клонче от дървото,
по-бързо да разтвори цвят за тържеството,
което ще настъпи в мене, щом се върнеш
и с лястовича обич нежно ме прегърнеш!


бел. аз: Правете влюбени полети! И семейни ята!
И, МОЛЯ ВИ, не пипайте ХУБАВИТЕ неща!
« Последна редакция: 13 декември 2008, 01:48 от doreto66 »
С пчелите (и не само) никога не се знае.

vitaniya

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 91
Re: Стена ...та на плача ...ни
« Отговор #21 -: 12 декември 2008, 11:49 »
lori_bebeto (Лора Въткова )  12-12-2008г. 11:29 
Знаеш ли според мен именно това,че е написано точно в момента на тези чуства го прави ценно ако бях работила много върху него мисля,че нямаше да е толкова искрено но мое мнение   

Ясно ли ви е, как трябва?  :lol:

vitaniya

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 91
Re: Стена ...та на плача ...ни
« Отговор #22 -: 12 декември 2008, 23:21 »
Това ме подсеща за "Не мили не драги" на Ботев!!!

vitaniya

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 91
Re: Стена ...та на плача ...ни
« Отговор #23 -: 13 декември 2008, 00:01 »
Усещам погледи-желания,

пълзящи по мен като червеи.

Вдишвам напрежение         

и издишвам тъжни съмнения.

Гладна съм за нежност,

но не намирам храна за себе си.

Срещу мене сладкиши,

ала с пълнежи от кал!

Трудносмилаема хапка съм

в менюто на нощта,

като рядко усещане

с тръпчив вкус и суета.

Поръчай си fast food,

за мен ще изгубиш време

и ще спечелиш студ.

В кухнята на любовта

аз подправям с недоверие...

Така не можеш, но

ако искаш отпие ме на глътки -

ден след ден

и дума по дума. 

Чети с очи, 

като не можеш с устни...

doreto66

  • Публикуващ редактор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 158
Re: Стена ...та на плача ...ни
« Отговор #24 -: 13 декември 2008, 01:14 »
Започваш да се блъскаш във парада,
задушаваш се в бала на "Великата Гримаска".
Нещо те притиска, оковава, нещо те напада!

Забележка: Не се препоръчва за хора с агорафобия! :lol:
С пчелите (и не само) никога не се знае.

vitaniya

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 91
Re: Стена ...та на плача ...ни
« Отговор #25 -: 13 декември 2008, 01:27 »
 :pale:

posh`

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 100
Re: Стена ...та на плача ...ни
« Отговор #26 -: 13 декември 2008, 13:42 »
Ето нещо ново:

Устата ми

е младши лейтенант –

с шлем от Гърция

в тяло на костенурка

с костелива черупка,

във формата на пилешки мозък

със синкави бръчици,

без зъби,

без отвор,

без транскрипции,

с модерни шини,

с лош превод,

със застояла храна,

с усмивка до ушите,

или без смях в гърдите.

Устата ми

е бутон.

Червен. Зелен. Oранжев.

Подготвя се да тръгне.

Експресионизъм

в действие.



Какава уста само!  :lol:
„Тя разкъсва къпинови клонки и остри стъкла, за да рани с любовта си онези, които протягат към нея ръце.“


vitaniya

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 91
Re: Стена ...та на плача ...ни
« Отговор #27 -: 13 декември 2008, 17:45 »
що не постнете нещо от сорта на...

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=144248?

мисля, че отговаря на темата. странно, че акули като вас го прескочиха. явно няма достатъчно неразбираеми метафори и думи, които да оплювате, а?
земете пишете и имената на "печелившите", нека не си мълчим :lol: :x

:)) аа, това не е пропуснато, ако забеляза ...
Но ... повярвай, последните дни чета изместо, всичко и ... все пак имам някакъв предел на поносимост ... Труднично е, да не кажа, че идва момент в който ми се иска да запратя компютъра през прозореца ...

Та ... това беше и идеята на темата - кой каквото види - да слага.

Колкото до имената - лично мое мнение - ако пазех някой, да не съм го изтипосвала, поне аз , в постинг, но се надявам хората да четат ... и да разпознават.

Горе-долу имам идея кой води първенството
в един момент - и това ще се установи :)

vitaniya

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 91
Re: Стена ...та на плача ...ни
« Отговор #28 -: 14 декември 2008, 16:29 »
В този
тъжен период,
оставил
отпечатък
върху мен,
не пожелах
в душата си
простимост!

А само
злобата посрещах
с усмивка!

Дълбоко огорчена,
в миг
на разочарование,
когато
болката постави ме
в отчаяние,
не исках
истината
да приема,
че бях
безкрайно озлобена!

Но
бях сломена!

И изпитанието
предстоеше.
Дълго време мина,
докато
разумът ми проговори
сърцето
аз да си отворя,
за доброто
да приема.

И животът
чакаше ме
жадно
разума си
да послушам,
съвестта си
аз да взема
и да грабна в ръце
своето сърце.

А решението
трудно беше,
изборът
на пътя ми
стоеше.

Дали
да падна
в пропастта,
или
да продължа?

Но въпреки
не леката задача,
открила се пред мен,
успях
да се спася!

Не съжалявам за това,
приех в душата
радостта!

и съответно похвалните слова, следващи въпросното творение:

antoan1antoan (Антоан Антонов)  14-12-2008г. 16:06 
Много ми хареса!И римуването, и ритъма, и общото звучене!Философски стих, много поука има в него.И преодоляване на себе си!Трябва да се прочете внимателно.Аз направих това няколко пъти и усетих всичко.Цитат:
.."Дали
да падна
в пропастта,
или
да продължа?
Но въпреки
не леката задача,
открила се пред мен,
успях
да се спася!
Не съжалявам за това,
приех в душата
радостта!"
Поздрави Славке! 



vesi-lina

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 127
Re: Стена ...та на плача ...ни
« Отговор #29 -: 14 декември 2008, 17:49 »
Знаеш как изглежда розата,
нали?
Красива, кърваво червена.
Често е обсипана с бодли,
но убодеш ли се,
не те боли.

Бликащите капчици от кръв,
това са нейните сълзи.

Изненадан си, нали?
Не мислеше, че плачат и те,
когато са сами.

Чудиш ли се сега,
какво ли крие се във нейната душа?

Топло ли е нейното сърце?
Дали не е като невинно мъничко дете?

Изгаря ли цялата от любов,
щом лее толкова сълзи?

Ще кажеш, че розите не изпитват любов.

Че нямат сърце,
че нямат душа.
Как тогава се е появила тази сълза,
на убодената ти ръка?

Може ли да не е жива,
щом е толкова красива?

Усети наслада от аромата и, жива е.

И тя има копнежи.

В цвета и се крие любов.

В бодлите е събрана нейната болка,
която я пази от следващия крах.

Затова са толкова остри,
защото болката и е непоносима.

Повярва ли ми сега,
че и розата има крехка душа?

Че и тя плаче и я боли.
Че и тя има нужда да изплаче своите сълзи.

 

2007
Не съм писател,нито поет,но обичам стойностното и красивото!

 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.