Любими стихотворения от сайта

Автор Тема: Любими стихотворения от сайта  (Прочетена 73505 пъти)

Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: Любими стихотворения от сайта!
« Отговор #30 -: 23 декември 2007, 18:03 »
             Чужда жена

Дарина Дечева (dar4e_to)

Обичал ли си някога жена,
която не е твоя, а е чужда?
Изпитвал ли си някога вина,
че другият - не тебе тя събужда?

Живял ли си със спомен за това
как искал си със поглед да я пиеш?
В зелената несмачкана трева
от всички искал ли си да я скриеш?

Целувал ли си устни във нощта
безвкусни и безстрастни - само влажни?
Усещал ли си тази мокрота
страстта как мие, а душата празни?

Посрещал ли си изгрев в утринта
със чиста съвест и със бистри мисли?
Живял ли си сред хора в самота -
безрадостен, безчувствен? Обезсмислен?!

В очи на други гледал си, нали?!
И НЕЯ търсил ли си в тях напразно?
Усещал ли си после как боли?
Прие ли друга във сърцето празно?

Разбирал ли си своята вина
и искал ли си времето да върне
една-единствена за теб жена,
успяла в жив човек да те превърне?

Не се забравя чуждата жена,
щом можел си да я направиш своя.
Оставаш с непростената вина.
Жената чужда трудно става твоя.

"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

vili_tr

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 38
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #31 -: 25 декември 2007, 18:10 »
Това е моето  :D
 Пусни ми Massari  (Djein_Ear (Джейни ) )

Пак съм до тебе на бара, колега.
Джин ми налей, не души ми парфюма,
скъпичък е, не е по джоба ти.
Хайде, че жажда отвътре, ме яко гори.
Смени тази песен пусни ми Massari,
Inta hayati - inta habibi, нека звучи.
Чуй, как се лее в едно с питието,
ритъмът в такт... и подсвиркване.
Да ти превеждам ли, зная малко арабски,
ала защо ли, даже не чувам думите,
дали защото джинът ми, малко горчи?
Втори налей ми, да отгорчи в гърлото
и усили тази песен до дупка...
Вън е студено, дъжд, сняг, все едно,
нещо вали, аз съм по джинси и яке,
косите съм спуснала, вадя цигара,
в такт със Massari, потропвам по бара.
Пресягаш се, даваш ми огънче...
и опс...полека, ще ми подпалиш косите,
по бюста ми, погледът ти колега, пълзи.
Налей трета чаша, тъжното да си върви.
Много ми се е насъбрало, да ме отболи.
Гледам  се е смрачило, а Inta hayatи,
като джинът със тоник се лей и звучи.
Не наливай чаша четвърта, аз съм дотук.
Не се облизвай колега, аз не съм стока,
за продан. И тръгвам, ще приготвям вечеря... 




Човек трябва да търси радостта в малките неща, да се радва на това, което има днес и да гледа напред, дори да го боли, защото УТРЕ винаги е по-значимо от ДНЕС.

Кiara

  • Новак
  • *
  • Публикации: 5
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #32 -: 25 декември 2007, 19:30 »
                                         Donnerjack (Донърджак )

                                                    ***

                                            И досега се питам...
                                            а толкова лекари
                                            пребродиха
                                            белите си престилки
                                            И досега се питам -
                                            спасение ли е
                                            поезията
                                            Тя се роди с дефект,
                                             но не поетичен...
                                             Нещо липсваше там...
                                             Ще перефразирам -
                                             тя се роди мъртва
                                             за разлика от
                                             политиците
                                             критиците
                                             лаиците
                                             дори и лошите мисли
                                             Тя се роди мъртва
                                             и не пречеше никому...
                                             Без детство
                                             без приятели
                                             без деятели
                                             без мечти
                                             И сега се питам...
                                             защо тя се роди
                                             Сигурно за да узреем
                                             да бъдем повече лекари
                                             на душите си
                                             да бъдем повече хора на съдбите си
                                             да бъдем повече...
                                             Какво?
                                             И сега се питам...
                                             Нарисувахме ли света си?
                                             Налюбувахме ли любовите си?
                                             Разбрахме ли приятелите?
                                             Намразихме ли,
                                             когато трябваше да мразим?
                                             Пихме ли,
                                             когато трябваше да пием?
                                             Прощавахме ли...
                                             А тя се роди мъртва...
                                             имаше дефект
                                             в мозъка....
                                             и умираше осем
                                             години
                                             Умираше и майката...
                                             
                                             И сега се питам
                                             защо пиша поезия
                                             Нима се налюбувах
                                             настрадах
                                             наживях
                                             навиках...
               
                                             И сега се питам...

                                             А тя се роди мъртва
                                             с дефект...
                                             с точка пред запетаята

                                               Днес знам...
                                              но пак се питам...


posh`

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 100
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #33 -: 26 декември 2007, 11:56 »
Рецепта за (само)обичане

...на изречена (Мая Попова)

Напита е водата ми и вече чужда,
а хлябът - клисав. Трудно го преглъщам.
Не искам състрадание. Не ми е нужно.
Щом тръгнала съм си - не се обръщам.
Пожари паля и димът им крие
от погледа ми всичко зад гърба ми.
От речника си трия всички "ние"
и инсталирам нов продукт в ума ми.
На никого подметките не лижа,
не се покланям и глава не скланям.
Разделям хляба си и ризите със ближни,
но предадат ли ме - за нищо не прощавам.
Не съм жестока. Да съм прагматична -
в живота - в много  битки се научих.
Научих себе си най-първо да обичам,
а после да раздавам обич. И получих.


„Тя разкъсва къпинови клонки и остри стъкла, за да рани с любовта си онези, които протягат към нея ръце.“


Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: Любими стихотворения от сайта!
« Отговор #34 -: 26 декември 2007, 11:58 »
             ОБРЕЧЕНОСТ

         Румен Ченков (кумеца)



Пред тебе като в черква коленича.
Богиня си и знам, ще разбереш,
че неведнъж в живота съм обичал,
но не с такава жар и с тоз  кипеж

на страсти и емоции вълшебни,
отнемащи ми всяка свобода.
Любовите отминали са дребни –
светулки до сияеща звезда.

И аз не искам вече свободата.
Ще съм ти роб от този миг, до век.
Ти само ми дари надежда свята –
милост на Богиня, към човек.

С надежда мога...  дай ми само нея.
Откажеш ли я – равно е на смърт.
Не бих могъл отхвърлен да живея,
дори да си илюзия от плът.

"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

zlati_ival

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 68
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #35 -: 26 декември 2007, 16:26 »
Едно от любимите ми

               З А В Е Т   
Завият ли очите ми с дантела,

посипят ли ковчега ми със пръст,

загледай се в крилете на орела,

разперени като надгробен кръст,

 и запомни, че мъж не се жалее

 с пресипнал глас и сълзи във очи.

Мъжът обича вино да се лее.

Мъжът обича песен да звучи.

Мъжът обича с вятър да се бори.

Мъжът обича мирис на тютюн.

Той никога на колене не моли.

Заклева се във хляб и във куршум.

На колене мъжът е като знаме,

 пречупено сред бойното поле.

Мъжът е мъж, когато се изправи

 и тръгне пред препускащи коне.

И ако ти в орела ме познаеш,

 снагата си - топола - изправи,

запей ми песента, която знаеш,

 единственно от нея не боли.

Разлей ми вино, за да се опия.

Цигара запали - да ми дими.

Повикаш ли ме - няма да се скрия.

Поискаш ли ме - хляба целуни.
 
                           Валентин Йорданов

Не всеки може да оживи разговора със своето отсъствие.  М. Генин

zlati_ival

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 68
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #36 -: 26 декември 2007, 16:40 »
И още


               Ще повярваш ли, скитнико


Ще повярваш ли, страннико?
Тази ничия, дълга земя,
дето твоите стъпки я търсят,
нероденото слънце оглежда във жива вода.
И ме пита дали ще се върнеш.

Ще повярваш ли, скитнико?
Узря посред зима
забранения плод - да нахрани душата ти.
На луна разстояние свети в очите ми
с кехлибарени тайнства невъзможното щастие.

Ще повярваш ли, скитнико?
Като чуеш дайре,
допреш ли ухо до земя- да плаче романси,
мойте сълзи жажди разливат- звукът на сърце,
и ти правят пътека до мен през недрата й.

Ще повярваш ли, скитнико?
Аз съм скрила нефритите,
дето чергарите  мислят за древно имане.
Но, докато ги търсят, правят стърнища пустините,
палят оазиси и остават завинаги жадни.

Повярвай ми, скитнико!
Има такава земя,
дето неми звъники отново разпява.
Прави слънце от жива вода във недрата си.
... Тази ничия, топла земя е душата ми.

 

                              Бистра Малинова (Бисерче)
Не всеки може да оживи разговора със своето отсъствие.  М. Генин

Jane_d

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 58
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #37 -: 26 декември 2007, 17:34 »
Ето още мои любими стихове!


Не се сбогува

Иванова/ Ина /


Замаяна, почти дрогирана,

в просъница

сънуваше наяве.

„Не го мисли!” –

на нея ли говореха?

(Утробата...

пулсираща от спомени...)

Събуждане...

„Разбра ли?

Безнадеждно е...”

Тя плаче.

А не помни за какво.

„Диазепам!” -

крещи пак доктора.

- Не искам!!! -

с нокти във дланта му,

тя

може би...

опитва

да се върне.

 

„Така е по-добре!

Заспивай!

То беше болно,

много болно...” -

С години ще си спомня

този глас

и ще сънува...

детски плач.

...

Ще заздравее раната...

на тялото.

Ще се редуват дните пак,

по навик.

А зад клепачи,

в тъмното отворени,

ще я очаква

поглед непознат.

 

Очите му

навярно са я търсили...

Ще си прости ли някога?

Едва ли.

Тя не успя,

дори...

да го прегърне,

да го целуне,

преди тръгване...





Луцифер


Дарина Дечева - dar4e_to



Като камък си. Хладна, студена.
Отброяваш наум часовете.
Скрита в дяволска плът. Забранена.
Жертвен дар, усмирил боговете.

Писък  страшен. Бездетна невеста.
Непознала живота утроба.
Разделената мъка злочеста.
Опетнената сватбена роба.

Неразкаяна. Търсиш разплата.
Пресметлива до хищност хиена.
Кръвожадно изпиваш сърцата.
Дяволска си! За ангел сменена!

Тежък избор. Желание хищно.
Паднал Луцифер никой не вдига!
Сладострастие дяволско, пищно.
Само плът си! Но тя не ти стига!

« Последна редакция: 26 декември 2007, 17:40 от Jane_d »

posh`

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 100
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #38 -: 27 декември 2007, 13:43 »
Прерязах вените на слънцето  (theheart_ofthefire)


Прерязах вените на слънцето...

Аз мразя всички изгреви.

Ябълките райски са откъснати.

Утроби мъртви са градините.

 

Бинтовах ги. Смъртта не му желая.

Аз искам да е просто в кома.

Слънцето дори не знае -

fт бяло е зачената отрова.

 

Прерязах ги... за да не види,

че днес не вярват в ореоли.

Очите... толкова прогнили.

Дори не виждат, че са голи!

 


Много ме впечатли, мила!Много силен стих!Прегръщам те!
„Тя разкъсва къпинови клонки и остри стъкла, за да рани с любовта си онези, които протягат към нея ръце.“


изречена

  • Публикуващ редактор
  • Форумен лъв
  • *****
  • Публикации: 891
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #39 -: 27 декември 2007, 20:13 »
моите уважения към всички пишещи в тази тема.
в началото смятах, че идеята е да се припомнят позабравени стари творби от миналото, което е чудесно, защото поне новите потребители биха могли да се запознаят с тях. в базата данни имаме много красиви и добри стихотворения, които си струва да се изтупат от прахта. не виждам смисъл в публикуването на стихотворения във форума 5 минути след като са били качени на сайта... това някакво съревнование ли е, или аз не разбирам?!  разровете се в първите страници на сайта и извадете нещо хубаво, старо и забравено - тогава би имала смисъл тази тема.
И нека другите говорят зад гърба ми. Това не значи ли, че съм пред тях? По-страшно от изкуствения интелект е естествената простотия.

Човек

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 209
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #40 -: 28 декември 2007, 09:44 »
Румен Ченков

        ОБЕЩАНИЕ     
               на Димитричка

Не си мисли, че мога да забравя

жена, с която някога делих

една чиния и една постеля,

и от уханните й устни пих.

 

Която любовта ми не поиска,

а даде в изобилие любов.

Ти бе далечна и безкрайно близка –

Божествена усмивка! Благослов!

 

Не бих забравил, че и бряг ми даде,

когато бях до шията във кал.

С роса намокри устните ми жадни,

в пустинята на моята печал.

 

В най-тайните си мисли ще те пазя,

Ще се опитам в стих да те създам

и всеки твой охулник ще намразя,

от спомена си, ще ти вдигна храм.


Love

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 63
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #41 -: 28 декември 2007, 13:27 »
      Не вярвайте на мъжките сълзи
       
                                   изречена(Мая Попова)


Не вярвайте на мъжките сълзи.
Мъжете плачат само от безсилие.
Дори на колене пред вас ако пълзи-
измамно чувство е,че сте щастливи.
Не вярвайте на мъжките сълзи.
Оръжие на хитрите мъже са.
Те знаят,че жената я боли.
(жена да трогнеш-толкова е лесно).
Не вярвайте на мъжките сълзи,
когато се кълнат,че ви обичат.
Жената е готова да прости
и непростимото.(дори да го отрича)
Повярвайте на мъжките сълзи
единствено на този, който плаче
за рожбата си - скрито.И скърби.
Тогава слабостта му много значи!




posh`

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 100
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #42 -: 28 декември 2007, 13:35 »
Да, това и на мен ми е любимо! :)
„Тя разкъсва къпинови клонки и остри стъкла, за да рани с любовта си онези, които протягат към нея ръце.“


Белоснежка

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 524
  • В Я Р В А Й !!!
Re: Любими стихотворения от сайта!
« Отговор #43 -: 28 декември 2007, 13:56 »
                   Като Дъга

          Елена Леонова (Леона)



Като дъгата вън –
         и болката ми тъй ще се разтвори,
като лъжичка захар в сутрешно кафе.
Горещо е. Отпивам малка глътка.
Горчи. До вчера го обичах с две.

Видение от светлина и цвят –
дъгата като призрак е – измама.
И като моста, свързал твоя с моя свят,
след няколко минути ще я няма.

Да те попитам даже не успях –
защо пече и едновременно вали...
И как по устните остави смях,
а във очите ми – сълзи.

Научи ме през тях да се усмихвам,
да ме боли, а да ми е добре;
показа ми какво е да поискаш
да нямаш във гърдите си сърце.

Като дъга във въздуха ми се стопи;
остави ме – самотна атмосфера.
Навън пече и едновременно вали.
Кафето пари. Аз защо треперя?

В зениците ми няма капка сън;
прибра се слънчицето, облак го закри.
Дъга. Дъга ли? Няма нищо вън.
Небето щедро дъжд ми подари.

Красива и нетрайна –
                                колко й приличаш!
И пак пече и едновременно вали.
На мен ли, чудя се, се учи да обичаш?
По навик – смея се, а вътре ме боли...


"НЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАЙ ДА БЪДЕШ ДИМ, КОГАТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОГЪН"

posh`

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 100
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #44 -: 28 декември 2007, 14:11 »
Друга чайка
                   
               Смиф (Валентин)

Аз съм друга чайка. Ти си горе
и развързваш възел от посоки.
Моята посока е прозорец,
вперил взор във пориви високи.

Аз съм няма чайка. Ти ми пееш
с парещо кресчендо от пространства.
Моето пространство мержелее
вътре в мен и тихичко пиянства.

Аз съм ръкокрак, а ти - крилата,
гониш разстояния в небето.
Моето небе е свободата
да преследвам къси километри.

Аз съм земноного. Ти си вятър,
струя въздух във въздушна бездна.
Мойте дробове са мъртъв кратер
със безпътна лава, безполезна.
„Тя разкъсва къпинови клонки и остри стъкла, за да рани с любовта си онези, които протягат към нея ръце.“


 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.