Любими стихотворения от сайта

Автор Тема: Любими стихотворения от сайта  (Прочетена 72091 пъти)

ivanleko91

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 125
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #315 -: 25 юни 2012, 12:52 »
Ще остана

Не, няма да избягам във чужбина,
духът си не продавам за пари!
България е моята родина
и корена на моите предци.
На родната земя съм вечно вярна,
обичам я и страшно ми тежи
да гледам как запалват се коварно
пожари и изсичат се гори.
Природата прекрасна ни е дала
море с лазурен бряг и планини.
Управниците, тежък сън заспали,
продават ги сега на чужденци.
Боли ме всеки ден да срещам хора
с угаснали, невиждащи очи,
превити под обсебваща умора,
насъщният им хляб дори горчи.
И все го няма края на тунела,
мираж остава само светлината...
Роптаят всички, никой няма смелост
на глас да си попита за правата!
А колко патриоти закърняли
със миналото славно се гордеят,
историята да пишат не посмяли,
те предпочитат с нея да живеят...
Как лесно се лежи на чужда слава!
Героите днес биха онемяли,
а примерът им въглен жив остава
в душите да събужда идеали...
Не, няма да избягам във чужбина,
пък който иска, нека ме осъжда.
България е моята родина -
не мога цял живот да бъда чужда!

Самодива (Вики )

beti

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 137
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #316 -: 03 юли 2012, 14:35 »
Лудият и слънцето

Безименен, рисуваше слънца
по каменния гръб на тротоара.
Във своя свят - невидим за света,
почти дете в обвивката си стара.

Подхвърляха по някоя монета,
но пръстите му, възлесто се свили,
все търсеха по прашните павета
усмивки от слънца. И тебешири.

Понякога се смееше на глас,
разказваше се сам. Или тъжеше,
когато с мокра длан дъждовен гланц
похлупваше слънцата му. Болеше го.

Събуждаше се винаги по тъмно,
но вътре в него вече беше светло.
И слънцето, едва-едва разсънено
изгряваше направо от ръцете му.

hristam (Христина Мачикян)


 
махалото отмерва в две посоки…

 
останалото в мен…

е тишина…

silvina84

  • Глобален Модератор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 213
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #317 -: 11 октомври 2012, 10:31 »
Аз, лудият
Смиф(Валентин)

Мислиш, че знаеш кой си? Нищо не знаеш.
— Из филма "Сблъсъци" на режисьора Пол Хагис

 
Бъди до мен, когато полудявам,
когато ще забравя даже кой съм.
Тогава вече няма да прощавам,
а с ярост ще наказвам, вместо Господ.

Ще купя пистолет – но без патрони,
защото продавачът ще е сприхав.
А после, братко, тебе ще помоля
да идеш пак. Вземи една дузина.

Не казвай, че не вярваш да посегна!
Доброто е един етаж над Ада
и трябва луд късмет, за да избегна
завоя, подир който ще пропадна.

Ще взема пистолета и ще стрелям.
Не се съмнявай в дивата ми ярост!
От педя разстояние ще гледам
как изстрелът отива право в тялото.

И точно този изстрел ме спасява,
когато във последната секунда
наместо моя враг, пред мен застава
момиченце
               със гръб към мене,
                                                 лудия.

 
Шамар! Шамар за моята заблуда!
Кажи, нали ще бъдеш мой спасител?
Ще стане чудо,
но трябва да си взел от халосните...

Aoi

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 16
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #318 -: 14 ноември 2012, 22:24 »
Смях

Попитаха ме, какво е нощта?
А аз им се изсмях.
Те ми се разсърдиха,
все едно е грях.

Бързо се нацупиха,
избягаха.
за отговора те забравиха.

После ми говориха за съдбата тежка,
болка нечовешка.
Това ти да направиш, голям е грях.
Аз отново се разсмях.

Говориха ми и за лична драма,
подъл бил е, нямал срама.
Смях, смях, смях.

Накрая обвиниха ме,
че съм безчувствен
или може би нищо не разбирам.
Защото аз своя смях не спирам.


Нито пиша, нито пея,
предпочитам да се смея!

Автор: vistor (Божидар Лазаров)
No matter how subtle the wizard, a knife between the shoulder blades will seriously cramp his style.

SmokerX

  • Новак
  • *
  • Публикации: 7
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #319 -: 15 ноември 2012, 06:54 »
Автор: Otklonenia (Светоукрашение Славно Вечно)

Махалото на Fuckoff

Махало съм нямо на стенен часовник.
Кръжа над света и броя самоти.
Под глухия бухот на сивите сови
почасово времето тъй си лети...

И тихо тъче си вселенският паяк,
почесвайки мрежата с мисъл с финес.
А аз си се смахвам и все я гадая,
че инак досадно е – вечно е днес…

Парче от небето комай ми се хили,
а аз се заглеждам в окото на бог
и облаци тлъсти на дълги кокили
пред мед дефилират, досущ в каталог.

А после се стоплям и поглед повръщам.
Усмихвам се, ставам, потеглям напред.
В покоя уютен на горската къща
потъвам. За щастие нямам съсед.
 
Заслушан в звъна на невидими струни,
с дима от камината скитам насън...
На трийсет и три ще съм нявга през юни...
Дали ще ме разпнат – with pleasure for fun…?
The world is full of poets... we don't need any more.
The world is full of singers... we don't need any more.
The world is full of lovers... we don't need any more...

Смиф

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 75
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #320 -: 09 юли 2013, 16:37 »
КРЕДО

Усещам как душата ми расте
и съзидава всяка моя жажда.
Не боря никой с двете си ръце,
единствено умея да съграждам.
Не се деля на тяло и на дух.
И знам, че нищичко не притежавам.
Живея се каквато съм и тук
и само сетивата овладявам.
Понеже съм с небесно потекло,
но в жаждата за светло заземена,
не вглеждам обикалящото зло.
Катеря бавно вярата в човека.
Изкачвам всяка следваща сълза
и считам всяка болка за стъпало.
Ако не ме посрещнат с топлина,
загръщам се с каквото Господ дал е.
За всяко непоискано добро
си плащам.
И поемам отговорност
за мигове, в които от любов
чертата съм преминала неволно.
С това сърце, загърнато с надежда,
че зЪрно вяра, стига да ми свети,
все по-навътре в себе си проглеждам,
додето търся стълба към небето.
Преглъщам тихо залък черен хляб,
поседнала на тия крехки думи.
Животът ми е малко по- богат
и малко повече от вчера струва.

Бисерче (Бистра Малинова)

silvina84

  • Глобален Модератор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 213
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #321 -: 09 юли 2013, 17:46 »
Слепият щъркел

Не ме избра. Аз просто ти се случих.
Без каталог, без мостра, произволно.
От щъркел сляп, мечтан вързоп получи,
а аз бях вътре, свит недоброволно.

И ме позна първично, непонятно
и ме прие такъв, въздушно-пощен.
Мечтите ти заспаха безвъзвратно.
Останах аз. За да те будя нощем.

И обичта ти ме наля със смисъл,
облече егото ми в чисти дрехи
и чиста радост, от очите бликнала,
ми казваше, че аз съм ти утеха.

И станах принц, наследник на надежди,
утеха давах и се самовлюбвах,
над челото ти гледах изпод вежди,
протегнатите мостове погубвах.

Животът си е мой - така си казвах
и гузна гордост пареше в гърдите...
... А споменът за щъркела полазва
и слепотата му ме удря във очите.

Харесваш ли ме, мамо? Просто питам.
Не казвам, че сега ще имаш избор.
Не искам прошка. Само се опитвам
да разбера. Че човки ме пронизват.

Смиф (Валентин Евстатиев)

beti

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 137
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #322 -: 10 юли 2013, 16:24 »
Шепа забрава

Aneta_kz (Aneta)


Надежда ли търсите? Надежда за всички.
Ето, вземете. Подарявам ви моята.
Имам и спомени, чувства, копнежи.
Вземете ги, моля. Подарявам на всеки.
Дано да ви радват. На мен не ми служат.
Натежават ми вече. Може би от годините.
Малко бодат, но са толкова светли.
През колкото бури са минали милите...
Но успях, съхраних ги. Сега ги вземете.
Има достатъчно. Ще стигнат за всеки.
Подхранвах ги много, много години.
С добро ви ги давам, пазете ги чисти.
Събрала съм обич, не я разпилявайте.
Комуто е нужна, просто раздавайте.
...
За мен ли...? Oставих си шепа забрава,
та... дано ми помогне да стигна до края...

 





 
махалото отмерва в две посоки…

 
останалото в мен…

е тишина…

kasius

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 123
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #323 -: 11 юли 2013, 15:47 »
И няма ден, и няма нощ

И няма ден, и няма нощ в затвора
на моята осъдена душа.
Не ще се трудя прошка да измоля –
аз толкова обичам да греша.

С цигарата – най-вярната любима,
и тази нощ леглото ще делим.
По устните ми влажни ще премине
подобно ласка пушечният дим.

И този път наместо страстен огън
тя взора ми за миг ще замъгли,
но друга да обичам аз не мога.
Харесва ми върхът ù как гори -
подобно малка коледна звездица,
начело на зелената елха.
Как нежно отразява се в очите
таз златна, чародейна светлина.

Харесва ми как тихо ме обгръща,
щом падне мрак в мансардата. Сатен
не би така ръцете ми загръщал,
димът тъй както нощем гали мен.

Но няма ден, и няма нощ в затвора
на моята осъдена душа.
Не ще се трудя прошка да измоля –
аз толкова обичам да греша.

imperfect (Яна)

Смиф

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 75
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #324 -: 17 април 2015, 15:11 »
ПРОЧЕТИ НЕБЕТО

ivailozanoff (Ивайло Цанов)

Това, което не простих
ти го написах на небето.
Светът наоколо е тих,
невидим, разтопен и светъл.

Гася с очите си деня,
за да не може да обичаш,
макар че тази тишина
ще ни направи безразлични.

Но, нищо – нека е така,
избрал съм си да не говоря
и, може би, като мълча
ще пресуша страха от корен.

А в онзи невъзможен ден,
цял осветен от устни слети,
когато пак се влюбиш в мен,
се спри и прочети небето...

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=300736

silvina84

  • Глобален Модератор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 213
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #325 -: 27 април 2015, 12:09 »
И толкоз...

Навярно си забравил как изглеждам,
как мамят плитчините ми навътре?
В зениците ми уловът е тежък -
с нюансите на сивото изпъстрен.

А сивото е сплав от две вселени,
безкрайни като чувство за пределност.
С експлозия до бяло нажежени
във точица от демонична нежност.

Не съм светица, ала съм икона -
душата ми е храм за всеки грешник,
извършил избора: самоизгонен
от клетвите за вярност и за вечност.

Попивай ме с очи, да те изпълня
с божествено очакване за... болка.
На четката в сълзите щом покълна -
тегли ми две черти накръст. И толкоз.

Автор: ria (Гергана Иванова)
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=310229#comments

silvina84

  • Глобален Модератор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 213
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #326 -: 04 май 2015, 13:00 »
Моят първи приятел

Две чорапчета бели, очи като циганско лято –
мойто кученце черно и първият детски приятел...
Как беснеехме само на двора пред старата къща:
две безгрижни души, си разделяхме хляба насъщен.
После – апартамент. И си стегнахме всички багажа –
няма място за кучета в новия дом. И за мънички даже...
И баща ми го даде на някой – две чорапчета бели
и очи като есен... в очакване времето спрели.
Аз забравих веднага за моето мъничко куче.
Бързах в този живот, бързах целия свят да науча.
А пък то е скимтяло и гризало нощем синджира
и с очи се е молело тъжно: „Пусни ме! Умирам...”
И един ден, не помня, навярно година по-късно,
черна топка космата на пътя във мене се блъсна...
Две чорапчета бели и топли очи... като лято –
мойто куче добро! Моят най-добър първи приятел
по ръката ме близна с езиче и лапа протегна.
И ме стегна жестоко отляво. От обич ме стегна...

Моят първи приятел отдавна се скита из рая...
Някой ден ще го стигна, ще чукна на входа. И зная –
ако Бог ме попита: „Дете, на обичане кой те научи?”,
ще Му кажа с ръка на сърцето: едно куче!

Автор: Ники Комедвенска
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=329289

silvina84

  • Глобален Модератор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 213
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #327 -: 19 май 2015, 07:59 »
Бягство с лятото
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=290324

По стъпките на лятото горещо
нахлувам в центъра на урагана.
И ме изгаря споменът за среща,
изписана с дъха ни по тавана.

Какъв ти спомен?... Лятна Одисея
създадохме във старата мансарда!
А любовта, зачената във нея,
изгря като звезда на булеварда.

А беше знойно, беше тежко лято...
Прогонваше ни вдън гори прохладни.
По атоми лежахме на тревата -
скандално чисти. И престъпно млади.

Сега сме вече стъпкани. И равни.
Мансардата с палати заменили,
почиваме в барокови дивани
и търсим хлад в луксозните си вили.

Дали пък да не си измислим бягство?
Да се прегърнем в скъсана палатка.
И в троен танц със рижавото лято
да литнем до звездите!
И обратно.

Автор: Уенди (Бианка Габровска)

Anita765

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 183
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #328 -: 11 март 2017, 18:12 »
Берачът на мълнии

Ще потънат и тези следобеди
с мълчаливото слънце на дъното.
Ще си тръгна от тази история,
както тръгнаха всички измръзнали.

Както коренът спира до твърдото,
както сол изпълзява от порите –
днес постигам началото ялово
и не слушам какво ми говорите.

Днес опазвам последните въглени,
както пази се пиле във шепите.
Свраки чоплят от мършата българска
и разнасят очи по шосетата.

 
***

Но кои сме и някога бяхме ли?
В кой ли век ослепяхме от грохота,
в кой запой от пътеката слязохме
и защо Те оставихме, Господи?

Виждам как от високите сипеи
бавно слиза берачът на мълнии,
а гърдите му – с облак надишани,
а ръцете му – с бури покълнали.


***

Нещо кърваво пада по урвата –
мести камъни, удря се в залеза…
Ако можеше, бих се извърнал –
да не виждам човек ли е, звяр ли е...

Нещо тромаво плаче във храстите
подивяло от новото щастие.
Виждам тъмни петна по земята ни –
не от кръв. От изплюто причастие.

Слушам как по стъблата ни скършени
бие суша. Разваля се климата.
Ще посея очите си, мъртвите
там – във живия гроб на родината.

                              Пламен Сивов

beti

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 137
Re: Любими стихотворения от сайта
« Отговор #329 -: 22 юни 2018, 10:13 »
Защото

Не ни постла небето одеяло...
От неговия бряг сега надничам
и обвинявам в черно всичко бяло,
а всъщност... всъщност просто те обичам.

Не стигнаха до тебе всички думи,
които до омръзване изричах -
завръщаха се в мен - като куршуми,
но оцелях... защото те обичах!

Цветята, що за теб набрах, умряха.
Измръзнах - срещу вятъра да тичам
по пътя си към топлата ти стряха.
Не стигнах... Но не спрях да те обичам!

Отрекох те... И нека Бог ме пази -
не искам в нищо друго да се вричам!
Аз знам - напук на себе си ме мразиш.
А аз (напук навярно) те обичам!

Heartfelt (Засегабезиме)
махалото отмерва в две посоки…

 
останалото в мен…

е тишина…

 

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.