Ограниченост(?), или защо не ми допада изцяло филма "Източни пиеси"

Автор Тема: Ограниченост(?), или защо не ми допада изцяло филма "Източни пиеси"  (Прочетена 1247 пъти)

refab

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 405
В този филм има уникални и забележително добри постижения и на режисьора и на останалите сътворци. Доказателство е и общественото признание на филма. Какви са, тогава, моите възражения срещу него?... Мисля, че не ми допада ширината и диапазона на неговата емоционална и интелектуална бленда. Тя е ограничена до душевното и духовно светоусещане на хора, които са в плен на токсикоманията. Същевременно е налице и насилие от страна на режисьора да наложи това светоусещане и желанието му категорично да въздейства върху зрителя. Не е спазена, обаче, мярката. Става дума за филм, който ще се хареса и то много на хора, които имат достатъчно идентификация с главния герой и обкръжението му. Такива хора ще получат облекчение, защото чрез филма ще могат поне временно да обективират и частично да отстранят, да отдалечат собствените си токсикомански нагласи обвързани не само с биологичните и социалните, но и с духовните основи на това явление - наркоманията. Същевременно, пак поради неспазване на мярката и поради недостатъчен(?) талант, наред с много добрите постижения, във филма има и не малко  минуси - недостоверни реплики, интонации, сюжетни решения за етюди, недоизпипани детайли... Значи, освен прекаления идеен и духовен "похлупак", считам, че има недоизпипани неща от чисто кинематографична, а и от естетическа гледна точка!... Мисля, че един от най-добре направените и особено ценните моменти във филма е  сцената в кабинета на психиатъра, и то най-вече ролята на главния герой. Образът на психиатъра също има своето много добро достижение.
 Все пак, филма заслужава адмирации, естествено, включително и заради дръзновението на авторите им и успехите им, макар и доста условни и частични, според мен, в двете така важни насоки за всяко изкуство - метафизичност и поетичност!

 Филмът го излъчиха тази вечер по БНТ.
« Последна редакция: 23 ноември 2010, 00:30 от refab »

PussyCatt

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 34
 И аз съм на твоето мнение, филмът е толкова ограничен в една посока, че повечето силни моменти остават незабелязани. Режисурата е забележителна за БГ режисьор, но все пак сценария и диалозите си остават, някак си, недодялани и неестествени.
 Мен лично този филм ме изпълва с апатия, вдъхва безнадеждност отколкото надежда. Показва колко жалък може да бъде един пристрастен. Що се отнася за насилието, това се случва всеки ден и никой не го крие, пък и сцените са направени да драматизират нещата и да покажат в колко жесток свят живее горкия наркоман и че той се явява като най-положителния герой.
 Но все пак филма си заслужава, защото за западналото БГ кино си е стъпка напред.

refab

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 405
Привет PussyCatt!.... Жалко, наистина, че на авторите на филма не е достигнал талант и други възможности да изпипат нещата!.... Всъщност, тук има и отзвук от световната съвременна драма на киното - да се държи на всяка цена да се получи и комерсиален продукт - нещо, което да ангажира задължително и интереса на тълпата, да и се плати неприемливо висок (от гледна точка на творчеството) данък, за да може произведението да има по-широк обхват на зрители и печалба. Допускам, че само лично богати талантливи режисьори или такива, имащи богати и благородно-интелектуални спонсори, могат да си позволят да правят филми "като хората" - такива, каквито искат да ги видят талантливите им външни и вътрешни очи!.... Има ги и филмите тип качествена холивудска продукция, които са добре лустросани и изработени от всякакви гледни точки, но по замисъл и резултат си остават комерсиален продукт. Това е противно, защото човек има основание да си каже: "Ясно се вижда, че са направили  филма не толкова (или никак) като художествено откровение, за споделяне и общуване, а предимно за развличане и "шашкане" на зрителя, и за да печелят пари!"

PussyCatt

  • Закоравял потребител
  • ***
  • Публикации: 34
Да, и аз ссподелям мнението, refab, ти и все по-често забелязвам жалките опити на българските режисьори да се докоснат до комерсиалните холивудски продукции без никакъв замисъл. Това лично ме смущава, защото те се явяват като едни копирачи и безхаберници, ясно, че е по-лесно, но това е изкуство, което е много по-ценно от парите. Да, те са необходими, но един филм не трябва да се прави с такава цел. Малко хора разбират това, но няма нищо по-скъпо от това да направиш нещо, на което хората да се възхищават, да го ценят, самата тръпка и самото влечение да си човек на изкуството и то на седмото, което комбинира всички останали, а изкуството не се прави с пари, прави се със сърце.
 Аз май много се вживях  :D :lol:

 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.