Защо филмът "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" не е травмиращ!

Автор Тема: Защо филмът "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" не е травмиращ!  (Прочетена 1971 пъти)

refab

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 405
Много от филмите, от художествените произведения травмират, нараняват по един или друг начин зрителя. Това травмиране може да е приемливо или неприемливо. Неприемливо е тогава, когато е в излишък, когато е "обслужило" почти само интереса на авторите на филма, които са пласирали в него и своята собствена грубост, нехармоничност, невежество и т.н., без да са я осмислили и претворили - нея и действителността, която представят, достатъчно и качествено. Когато последното условие е изпълнено, зрителят не остава  безразличен - вълнува се и се  обогатява, но не му се вреди. Творците постъпват  по такъв начин поради недостиг на талант и самоосъзнатост, и постигат главно три цели - известно собствено очистване (катарзис) от негативни напрежения, тщеславна самореализация, и печелят повече или по-малко пари. Когато такъв тип автори са спечелили и добри пари, това означава, че са въздействали и на тълпата или поне на част от нея, т.е. и тя е получила някакво удоволетворение (намаляване на някакви неприятни напрежения, развлечение и разтуха).
   Не принадлежат към описаната по-горе група  авторите на филма "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде". Те са като позитив на техния отрицателен пример. Вероятно при концентрация и анализ биха се намерили не малко недостатъци на филма от различен характер. Въпреки това това той е един успешен и добър филм. Не случайно отиде така далеч в селекцията за номинации за награди "Оскар". Много от тези възможни недостатъци се компенсират от стилистиката на филма - едно от най-ценните му постижения и фактор за неговата нетравматичност. Тя (стилистиката) има своя цялостен облик и последователност в продължение на целия филм. Има добро ниво на метафизичност и поетичност с автентична ( не подражателска) стойност. По омекотен и премерено естетизиран начин  стилистика на филма (както и сценария) е заредена с много душевност и емоционалност, които почти не натежават (или поне не прекомерно) и в моментите, в които като че ли липсва достатъчно духовност, дисциплина и отчетлива и достатъчно добра идейност . Естествено, стилистиката е дело основно на режисьора и на сценариста. Много голяма е заслугата, обаче, на забележителният сръбски артист Мики Манойлович. Добре се справят и всички останали артисти в ролите си, вкл. Христо Мутафчиев, чийто натюрел никога не ми е бил особено симпатичен.
   Няма да правя, в момента, опит да търся и да изтъквам недостатъците на филма. Ще се огранича да кажа, че все пак, той не може да се нареди много близко до световно значимите художествени произведения, които стават част от историята на киното и културата. Въпреки това, струва ми се, той е един забележителен и позитивен факт в съвременното българско кино, което като цяло, по мое мнение, не е на достатъчно високо ниво.

slavinna

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 19
не съм го гледала още, но много хора казват, че е много добър

 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.