Уникални поетични метафори

Автор Тема: Уникални поетични метафори  (Прочетена 4051 пъти)

Смиф

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 75
Уникални поетични метафори
« -: 24 април 2014, 11:00 »
Отварям тази тема, за да може тук да споделяме удивителни и уникални метафори, образи и прозрения, на които сме попадали, четейки поезия. Идеята ми е да фокусираме вниманието си върху конкретни езикови шедьоври, конкретни поетични открития, а не просто да постваме цели стихотворения.

Веднага искам да споделя една такава метафора, на която се възхищавам. Тя е от стихотворението "С дъжда" на голямата-малка Петя Дубарова. Ето какво казва тя за дъжда:

Той ту се свива в локва пред нозете,
треперещ като коте от вода...


Уникалното тук е, че дъждът трепери от досега с водата, макар че самият той е вода! Просто... възхитително! Докъде може да стигне въображението на талантливия поет... Нека си припомним стихотворението:

С ДЪЖДА

От спуканите вени на небето
потича неспокоен и студен,
съзира ме, заглежда се във мен,
с езици хладни близва ми лицето.

Той ту се свива в локва пред нозете,
треперещ като коте от вода,
ту бяла електрическа звезда
във него се оглежда като цвете.

Заслушвам се и чувам как над мене
със капки черни като вишнев сок
той удря по циментовия блок
и нещо му говори със звънтене.

Във тази нощ сама съм в тъмнината,
но нищо не навява самота,
защото е изкуство под дъжда
да можеш да говориш със водата.
« Последна редакция: 24 април 2014, 11:05 от Смиф »

silvina84

  • Глобален Модератор
  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 213
Re: Уникални поетични метафори
« Отговор #1 -: 24 април 2014, 18:54 »
Поздравявам те за хубавата тема, Смиф.  :thumbright:  :)

Смиф

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 75
Re: Уникални поетични метафори
« Отговор #2 -: 27 юни 2014, 09:51 »
Една от най-силните поетични метафори, на които някога съм попадал, е от Христо Фотевото стихотворение "В двора на Караджата". Стихотворението не е дълго, ето го цялото:

- - - - - -

Земята го прибра и гроб му стана.
А тука го родиха на тревата
две борчета - два сини ятагана.
И моят вик: - Къде е Караджата?

Защото още има по земята -

коне, зацвилили за мъжки колене,
ками, заплакали за мъжки длани,
глави, презрели свойте рамене,
и страшни думи, в нощи изковани.

Защото не умира Караджата.

- - - - - -

Обърнете внимание: "... глави, презрели свойте рамене..."!!! Аз не съм срещал по-ярък образ на човешката готовност за саможертва! Колко самоотвержен трябва да е един борец за свобода, за да може главата му да презре своята естествена опора - своите рамене - и да е готова сама да се отдели от тях, да падне в името на идеала! Винаги настръхвам, когато си припомням този образ.

Anita765

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 183
Re: Уникални поетични метафори
« Отговор #3 -: 27 юни 2014, 20:50 »
"Те мислеха, че никой
не вижда тази мъничка интимност.
Но аз видях
и ти видя любима.
Едно крило удари изведнъж.
Очите ти се вкопчиха във мене.
"Нали и ние сме жена и мъж,
жена и мъж пред цялата вселена".
Каква зелена светлина извира
от тъжните листа на фикуса,
като че  и те сега разбират
на твоите очи езика."

Л. Левчев

Вярно, че поетичният талант ражда уникални метафори.

Anita765

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 183
Re: Уникални поетични метафори
« Отговор #4 -: 27 юни 2014, 21:03 »
"Градът се е разраснал – като клюка,
и себе си надмогнал да прескочи.
Надсвирил и тъга и земна музика,
и Бог... И грамофонните му плочи!

V-

Залязва слънцето – кълбиста мълния –
и пада като кум пиян на сватба.
И няма как по изгрев да възкръсне.
И има как да бъде като брадва..."

<Pin4e Павлина Йосева

Ангар

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 158
Re: Уникални поетични метафори
« Отговор #5 -: 29 юни 2014, 22:18 »
Изящните  метафори, чудесните мъдри сравнения, поразяват не само в поезията, но и в прозата.
От древната "Книга за верните и неверните жени" ме е поразило сравнението на труда на поета с труда на рудокопача:
"Докато хиляди пъти не удариш с търнокопа на мисълта в рудника на сърцето, не можеш да извлечеш словото-рубин, което ще озари стиха."

Това сравнение, вече опоетизирано, е използвал и Маяковски. Ще го предам в проза, тъй като нямам пред себе си поетичния превод:
"Писането на поезия е като добиването на радия: трябва да преработиш хиляди тонове словесна руда, за да добиеш грам поезия."

Впрочем ето как е в оригинала, в стихотворението му "Разговор с финансовия инспектор за поезията":

"Поэзия — та же добыча радия.
В грамм добыча, в год труды.
Изводишь единого слова ради
тысячи тонн словесной руды."

Смиф

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 75
Re: Уникални поетични метафори
« Отговор #6 -: 11 септември 2014, 16:55 »
Стихотворението "Ноктюрно" на Павел Матев завършва с една метафора, която ме пронизва всеки път, когато се сетя за нея:

... безсилни като последен сняг...

Ето целият последен куплет:

И нещо силно, нещо мило
прииждаше на този бряг.
И то ни правеше безсилни
като последен сняг...

Смиф

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 75
Re: Уникални поетични метафори
« Отговор #7 -: 27 април 2017, 23:15 »
Какво нещо е ярката метафора!... Като възхитителен шамар. Наскоро получих такъв от Атанас Мочуров, който е написал:

... черните потоци на дъжда
се самоубиваха на плочите...

TishoZZ

  • Редовен посетител
  • **
  • Публикации: 12
Re: Уникални поетични метафори
« Отговор #8 -: 25 ноември 2018, 22:17 »
На фототапети 24 има много хубави идеи, някой пазарувал ли си е вече оттам? Доволни ли сте, пишат доста хубави неща за качеството, ама то има ли пък някой търговец дето не си хвали стоката, че реших да попитам.
« Последна редакция: 26 март 2019, 11:27 от TishoZZ »

 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.