"Гърлици" – преводна книга на Латинка-Златна

Автор Тема: "Гърлици" – преводна книга на Латинка-Златна  (Прочетена 180 пъти)

LATINKA-ZLATNA

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 78


Уважаеми приятели, излезе от печат преводната книга с разкази „ГЪРЛИЦИ” от македонския автор Васил Тоциновски, Македония.

Превод, редактор и рецензент: Латинка-Златна
Корица и графичен дизайн: Валентина Йотова



     БИОГРАФИЧНИ ДАННИ


       Професор доктор на филологическите науки Васил Тоциновски (1946, Стояково) е македонски поет, разказвач и романист, автор на книги за деца и възрастни, критик и есеист, литературен историк,  антологист и преводач. Автор е на сценарии на петдесетина документални филми и сериали, излъчвани в програмите на тогавашната ЈРТ (Югославска телевизия и радио) и в многобройни програми и фестивали по света. Работи като редовен професор в Института за македонска литература при университета „Св. Кирил и Методий” в Скопие, а от 2008 год. до пенсионирането си през 2014 год. работи като редовен професор към Катедрата по македонски език и литература при Филологическия факултет в Риека, Хърватия. Автор е и на шестдесет книги. Известни са стихосбирките му: „Тайна в съня”, „Отворена врата”, „Ден за игра” и „Закритият ковчег”. От литературната история на автора особено важни са монографиите му: „Македонските преводи на 19 век“ и „Македонската история на 19-ти век”. Той е носител на престижни местни и чуждестранни награди и признания: „Св. Климент Охридски“, „Гоце Делчев“, „Кръстьо Мисирков“, „Димитър Митрев“, „Златно перо“, „Златен пръстен“, „Литературно перо“, „Петър Канавелич“, „Съвременност“ и други. Носител е и на националната пенсия на Р. Македония. Негови творби са превеждани на около двадесет езика в света. Бил е главен и отговорен редактор на много литературни и научни списания, а сред тях и на най-старото македонско литературно списание „Съвременник”.
Член е на Дружеството на писателите на Македония и е почетен вицепрезидент на Хърватското литературно дружество в Риека, Хърватия.



             ГЪРЛИЦИ

   Замисляли ли сме се в какво време живеем? Замисляли ли сме се и за времето, през което живеем?
   В 21 век вместо да постигнем нещо по-интелектуално и по-истинско, ние се сблъскваме с много различни съмнения, разочарования, обвинения и интриги.
   В книгата с кратки разкази от Васил Тоциновски старият професор в разговор със своите любими гърлици научава, че трябва да премълчи истината, защото „нея никой не иска да я чуе.” За много хора истината е почти неудобна. Ако има човек, на когото да я споделиш и той да я разбере, добре, но злобата и завистта надделяват и не знаеш как ще я възприемат и как ще се обърнат срещу теб, за да ти навредят. Някои хора сякаш само за това живеят – да вредят на другите. Да не смееш да кажеш нито болката си, нито радостите си поради бездушието и безчовечието, което ни заобикаля. Навярно по подобен повод френският писател и публицист Жорж Бернанос е казал: „Да мълчиш – какъв странен израз! В крайна сметка това мълчание ни пази”.
         Но дали наистина трябва да се премълчи истината? Дали трябва да премълчиш, че си жив? Посланията на Библията явно сочат, че Иисус Христос заявява: „Аз съм пътят и истината, и животът” (Иоана 14:6).  И него не Го приемат, но Той през цялото време казва Истината, за да я вкорени в нас, човеците, защото знае, че ще се намери поне един, който ще се събуди… Който ще се спаси!
   Достатъчно лоши станаха хората и трябва да се учим от живота. Старият професор, стигнал до някои прозрения, се усамотява. Той започва да прави сравнения с миналото и настоящето, като ги свързва със спомените, които са му носили положителни емоции. Разказва също за нравствените ценности и традиции, за добрите отношения между възрастните, младото поколение и децата в семейството и за безграничната родителска любов, които е имало преди, и как думата на възрастния – главата на семейството – е била закон.
   Всеки човек има свой свят, в който живее. Така е и със стария професор, който, въпреки разочарованията, които го заобикалят, запазва доброто в себе си. Той не пропилява страданията си, а от тях извлича поука, че „животът е един и е кратък”; че трябва да ,,живеем собствените си мечти”, защото те са нашите приятели, които ни водят в бъдещето. Чрез страданията той стига и до великата истина и мъдрост, че Божествената любов върши чудеса: „Нямам време да не обичам хората, които ме мразят, защото съм напълно посветен на обичта.”


                                                                        Рецензент: Латинка-Златна
« Последна редакция: 25 януари 2019, 17:18 от LATINKA-ZLATNA »

 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.