МОНОЛОГ - що за чудо е това?

Автор Тема: МОНОЛОГ - що за чудо е това?  (Прочетена 848 пъти)

perperikon

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 573
МОНОЛОГ - що за чудо е това?
« -: 30 януари 2019, 17:43 »
МОНОЛОГ - що за чудо е това?!
Ето няколко въпроса, които са уместни, във връзка с новото предизвикателство в Проза, и чиито отговори е редно да знаете:
-Разказът в първо лице монолог ли е?
-А есето, което отразява авторовата позиция по даден въпрос монолог ли е?
-А импресията за птичките, тревичките и любовта не е ли монолог?
Не, уважаеми! Нито едно от горните не е монолог. Моля да ме извините, но колкото и да не ми се иска, налага се да изпадна в ролята на ментор.
Не се доверявайте на интуицията си и не смятайте, че щом нещо е в Първо лице, то задължително е равно на Монолог! Да, първо-то лице присъства в повечето монолози, или ако не присъства в глаголите, то поне на заден план стои аз-ът, но обратното не е вярно!
С други думи - (Монолог) = (Първо лице), НО (Първо лице) ≠ (Монолог)!

Ето ви едно простичко определение за монолог:  " Монологът е продължителна реч (устна или писмена) на герой в драматургично или друго подобно произведение, който споделя мислите си към друг герой или дори се обръща директно към публиката, ако произведението е драматургично."

Монолозите са два основни типа – първият касае драматургичната нишка, вторият – душевното състояние на героите.
По драматургична нишка монолозите се делят на:
-технически монолог – героят разказва за вече изминали или случващи се в момента събития
-лирически монолог – героят разказва за своите преживявания в минало време
- монолог-размисъл – героят трябва да вземе решение по казус и представя аргументите „за“ и „против“ (касае бъдещето)
По душевното състояние на героя:
- Апарт (от френски) – характеризира душевното състоянието на героя в момента
- Диалектика на разсъждението – героят разсъждава и обосновава логически действията си в миналото
- Поток на съзнанието – мисълта на героя тече свободно, хаотично, без логика, без правилни литературни форми, може дори на въображаем език!
- Авторски монолог – обръщение към публиката
- Диалог в самота – Разговор с Бог, с божество, или въображаем разговор с друг персонаж, който не присъства в сцената, или ако присъства, не го чува...

И изобщо... монологът е фасулска работа, но си трябва ЧЕТЕНЕ!
И ходене на театър...
Един IP адрес - един глас за произведение!

perperikon

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 573
Re: МОНОЛОГ - що за чудо е това?
« Отговор #1 -: 30 януари 2019, 21:41 »
Не, няма да го триеш. Може би само първото изречение за  мултифункционалното същество. Героинята ти смесва Технически монолог и Диалектика на разсъждението. Представям си я в сцена с непознати (летище, опашка пред магазин, сбирка на анонимните алкохолици ако щеш), където разказва за себе си и професията.
Един IP адрес - един глас за произведение!

esenna

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 214
  • откровена до болка
Re: МОНОЛОГ - що за чудо е това?
« Отговор #2 -: 02 февруари 2019, 00:15 »
Благодаря на модератора Перперикон, за подробното обяснение - що е то монолог!
Зададох тази форма на писане провокирана от една друга преди около година - диалози и само диалози. Забелязах, четейки всички участвали разкази в предизвикателствата месеци наред, че много пъти имат характера на изповед и си помислих - защо да е като личен дневник, а не като монолог, което вече си е истинско предизвикателство!
Но знаех, че може би тази форма ще ни убягва и затова поисках да имаме право на 2 произведения - т.е. да имаме и втори шанс!  Всеизвестни са монолозите на Хамлет, на Сирано дьо Бержерак - монолог за големия нос, пиесата - монолог Контрабасът на Патрик Зюскинд и др.
 Приветствам монолозите "Абсурди и таралежи"  и "Монолог на една котка" в нашите предизвикателства - четох ги с удоволствие! Упорствайте, пишете, трийте и пак пишете:) Аз до тук имам два монолога, които изтрих още в началото, а аз зададох тази форма:) Но нали затова е предизвикателство! И както ме е затресъл този грип пиша "наум" Монолог на грипния вирус:) Защо пък не? Всеки си има свой монолог!
Дерзайте, приятели!
С обич!


esenna

  • Луд форумджия
  • *****
  • Публикации: 214
  • откровена до болка
Re: МОНОЛОГ - що за чудо е това?
« Отговор #3 -: 02 февруари 2019, 15:25 »

Никой не изнася лекции, никой не се прави на голям и пр. обиди, с които ни обливаш Метеор! Заяждането ти не е на ниво:) Написах кои монолози много са ми допаднали, което съм написала и в коментарите под всеки от разказите - имам право! Ако не ти харесва - не чети и не пиши - "Насила песен на става " - Радичков го е казал.
Монолог на грипния вирус - с това се шегувах със себе си, а ти като се имаш за голямата работа - ОК! Бъди си метеор! Никой не ти забранява - добре е човек да изисква от себе си, но това за теб  явно е "забранено" :lol: :lol: :lol:

perperikon

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 573
Re: МОНОЛОГ - що за чудо е това?
« Отговор #4 -: 06 февруари 2019, 00:52 »
Срещат се Киркор и Гарабед.
-Гаро, що си така кахърен?
-А бе остави се, Киркоре! Трябва да напиша монолог за един сайт, а не знам какво е това нещо.
-Монолог е, когато си говориш сам.
-Значи трябва да си за лудницата?
-Не точно. Трябва да има и публика за монолога.
-Значи трябва да си луд на пазара?
-Не, не! Лудите казват истината, а монологът трябва да съдържа измислица.
-Значи, Киркоре, тия в Народното събрание на трибуната говорят монолози? Говорят си сами, имат публика и плещат измислици?
-А бе близо си, ама не съвсем. Измислицата трябва да е художествена, а не лъжи за положението на народа.
-Ааа, разбрах. Значи като ти вземеш думата в кръчмата и започнеш да разказваш за рибарските си подвизи, и не даваш думата на друг, това е монолог?
-Точно така, Гаро! Това е монолог.
-Ясно. Отивам да пиша. Благодарско, Киркоре!
Един IP адрес - един глас за произведение!

perperikon

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 573
Re: МОНОЛОГ - що за чудо е това?
« Отговор #5 -: 07 февруари 2019, 13:13 »
Ето ви един пример за монолог от В (Немо), в който героят говори с въображаема публика, в случая с миньори:

Миньорската професия е опасна. Миньорите често биват засипвани от скални маси дълбоко под земята, изгарят в експлозии на разни газове, страдат от заболявания на белите дробове и какво ли още не. Предполагам, че не един миньор си е мислил понякога "Защо не учех да стана лекар, примерно. Щях да си седя в чисто белият кабинет, да си пощипвам сестричките по дупенцата и да ги пращам да ми правят кафе. "
На тези миньори искам да им кажа "Може да ви е странно момчета, но и аз честичко си мисля да си сменя професията и да стана шофьор на камион, строител, грънчар, а защо ли не и миньор."
Странно нали. Имам си чистичък кабинет, бюро с компютър, медицински сестри да ми правят кафе, пари и уважение, пък искам да стана миньор. Сигурно момчетата в забоя ще кажат "Този съвсем е изперкал. Луд за връзване."
Как да ви обясня момчета, така че да ме разберете и да не ви приличам на онзи герой от съветската комедия "Иван Василевич менят професию" който се оплаква така "Да нам Царям за вредность, молоко надо давать!"
Не знам колко им тежи на царете професията им, но позволете ми да ви кажа нещичко за лекарската.
Първо искам да разочаровам педесет и повече процента от човечеството. В моята професия секса с медицински сестри и докторки е много по рядко явление от колкото в другите професии. Не, не е това, което си мислите. Не съм грозен и всичко ми е на мястото. Просто изпитвам отвръщение от мисълта, че покрай сексуалните закачки, свалки и омайване ще говоря отново за медицина и пациенти. Когато почивам аз не желая да мисля за медицина, така че да ме извиняват колежките, но за разни там утехи предпочитам да не е с тях. Не се ожених за колежка и мисля, че това е една от причините за здравият ни брак.
Кафенцата ги има, вярно е, но повярвайте ми, те не са кафенца с цигарка, на сладка раздумка. Имах колежка в бърза помощ, която по време на нощни дежурства си отваряше по една две ампули чист кафеин и си ги пийваше за да стои будна.
Ех, нощните дежурства! Сърцето ти спи човече. Сърцето е заспало, да не говорим за мозъка и проклетият телефон, или почукване на вратата или пейджър се опитват са те ивадят от небитието защото някой, някъде умира, страда, крещи от болка, кърви, напикал се е, и какво ли още не. Знаете ли какво става?
Нещо неизвестно някъде в душата дава такъв шамар на сърцето ти,  че пулса ти скача от шейсет до сто и десет за секунди. Седиш на кревата, сърцето ти бие лудо, а мозъка още не се е събудил. Седиш и не знаеш къде си, понякога не знаеш даже и кой си, но знаеш, че нещо страшно става около теб и е по-добре да се осъзнаеш бързо.
Така е момчета, когато си още млад. После организма се приспособява, и просто спираш да спиш. Ококорваш се в пет сунтринта по време отпуската, в неделя, у дома, ставаш тихичко и се измъкваш от спалнята, да не събудиш жената. После сам си правиш кафе и се радваш, че не си на работа, но се чудиш защо по дяволите си буден. Ето това момчета е истинското докторско кафенце.
Момчета, лицата ви са черни от въглищен прах, дробовете ви също, но аз искам да работя с вас, защото лицето ми макар и бяло е по-черно и от вашите от чернилката,която се излива върху ми всеки ден. Всеки ден аз се срещам със смъртта в най-гадната и форма - бавната. Всеки пациент, който виждам е уплашен до смърт. Той мрази болницата, кабинета, сестрите и мен, защото за него ние олицетворяваме болестта му. Всичките си страх, и омраза той излива върху мен и аз приемам това безропотно, защото той има желязно оправдание - той е болен, а аз не. Каквото и да ми каже, както и да ме погледне, колкото и силно да ме навика или даже да ме удари, той има оправдание, аз не. Аз нямам право да му викам, да го удрям, да го гледам на криво. Нямам даже право да излезна от кабинета и да го оставя на собствената му съдба.
Не момчета, искам при вас. Тук работата е тежка, но около теб са другарите ти. Окуражават те, усмихват ти се, а ако си затрупан си заедно с тях. В медицината всеки лекар е сам за себе си. Всеки колега гледа да се покаже по-добър от теб, по-умен, по-знаещ, по-добър с пациентите си,и в тази конкуренция той често излива върху колегата си цялата тази агресия, която му се е насъбрала, и не може да я излее върху пациентите. Та май преебавките между колеги представляват най-честите сексуални приключения в медицинската професия.
Що се отнася до въглищната прах в белите ви дробове, то повярвайте ми, че вирусуте и бактериите, донесени от пациентите ми, които аз дишам всеки ден не са по-малко болестотворни. Някои колеги развиха рак поради непрекъснатото рентгеново облъчване на което бяхме изложени, други се заразиха със хепатит, спин или сифилис от контакти с кръв и други телесни течност, за които не искате да знаете. Добре е момчета, когато се заразявате, да е с нещо известно, което се лекува, защото те вирусите и бактериите също се борят за живот, като нас, хората, и непрекъснато се приспособяват и променят. Повярвайте ми, в мината имате много по-малко шанс да срещнете поредният супервирус или поредното превъплъщение на чумата или проказата, от колкото в болницата.
Да момчета, вие може да умрете, затрупани, изгорели или задушени. Най-вероятно това ще стане бързо - в течение на секунди до дни.
Ние момчета, в медицината, умираме всеки ден, със всеки наш пациент, а когато ние самите се разболеем, то тогава е страшно. Вие момчета вярвате на лекарите си, ние на опита си. Опитът ни казва как точно ще умираме, как болестта ще се развива, как нещата ще се влошават и как колкото по-добре ни лекуват, толкова по-дълго ще продължава всичко. Това е бавна смърт момчета. Смърт, понякога продължаваща десетки години. Не искам да умирам в забоя момчета, но поне ще е бързо, и вие ще сте до мен.
Знаете ли какво момчета. Няма да ставам миньор. Всеки си има своята съдба в живота. Колегите и колежките ми имат и добри страни повярвайте. Понякога, всъщност много често, си приказваме душевно и човешки, и се разбираме много добре. Пациентите ми също се случват страхотни хора, които приемат съдбата си с кураж и намират начин даже да ми се усмихнат, и повярвайте ми тази им усмивка струва много повече от безсмисленото лезене на чашка социално кафенце. Вярно е, че има много чернилка при мен, но тя си е моя чернилка, станала част от мен, както чернилката, която никога не можете да измиете от кожата на лицето и ръцете си.
Ще си остана лекар момчета. Не защото е лесно, а защото е трудно, но си струва.
Някак си ми олекна, като си поговорихме. Благодаря ви, че ме изслушахте. Хайде лека ви работа, и се пазете. Пък ако не дай боже се нараните, нали знаете - аз съм насреща!
« Последна редакция: 07 февруари 2019, 13:15 от perperikon »
Един IP адрес - един глас за произведение!

admin

  • Администратор
  • Форумен лъв
  • *****
  • Публикации: 895
Re: МОНОЛОГ - що за чудо е това?
« Отговор #6 -: 12 февруари 2019, 15:40 »
И аз да дам един добър пример:
Ето монолог на едни други откровенки, вижте го, заслужава си - https://www.youtube.com/watch?v=9TyWb6sX2j0
Тезджани  - https://otkrovenia.com/bg/profile/tezdjani
Лажова - https://otkrovenia.com/bg/profile/svetlanal

perperikon

  • Форумен лъв
  • ******
  • Публикации: 573
Re: МОНОЛОГ - що за чудо е това?
« Отговор #7 -: 18 февруари 2019, 11:05 »
Произведенията в предизвикателството са вече над тридесет.
Думи, думи, думи... Чувства, чувства, чувства...
А добре разказана история под формата на монолог няма и няма.
Имахме "монолог" от седем изречения. Имахме "монолог" от четири изречения! Да ви предупредя - най-известния монолог от едно изречение "Държавата, това съм аз!" на Луи XIV не може да го подобрите. Но може да опитате... в конкурс за афоризми!
Знаете ли защо Маркес е станал велик писател? Защото още докато е бил журналист, е събирал всякакви истории. Първо ги е вмъквал в разкази, а после ги е втъкавал в романите си. Отплесва се от основния сюжет и разказва някаква малка странична история. Не е лесно, но може да опитате да вкарате някоя и друга случка.

Така. До края на конкурса остава месец. Обявявам награда за разказ-монолог, в конкурса за монолог, но не е задължително тя да бъде дадена на победителя от конкурса. Наградата е книгата "Разкази и повести" на Константин Константинов, издадена 2019г., 384 стр., твърди корици. Условията  са следните:
1.Монолог. Не разказ от първо лице, а разказ-монолог!
2.Задължително разказана една, а може и повече истории в разказа.
3.Изграждане образ на героя разказвач.
4.Минимална дължина на разказа - 2 (две) стандартни страници (шрифт Times New Roman 12).

Имате ли смелостта да опитате? Ей така, заради самите себе си?!
 



« Последна редакция: 18 февруари 2019, 11:16 от perperikon »
Един IP адрес - един глас за произведение!

admin

  • Администратор
  • Форумен лъв
  • *****
  • Публикации: 895
Re: МОНОЛОГ - що за чудо е това?
« Отговор #8 -: 18 март 2019, 09:51 »
Вдигам темата, защото остават два дни за кандидатстване,  а после имате 5 дни за гласуване.

Запознайте се внимателно с написаното в тази тема и следвайте този критерии при даването на гласовете си, иначе гласуването ще бъде некомпетентно.
За съжаление масовата част от участващите произведения не отговаря на условията, защото по форма не е монолог. :( Имайте това предвид.
Ако сте дали вече гласовете си, имате и възможност да ги промените. При опит за следващо гласуване ще се отвори прозорец където може да махнете стар глас на мястото на новия.
Дано се получи обективна класация.

 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.