Ето ме и мен...

Автор Тема: Ето ме и мен...  (Прочетена 89 пъти)

shu6enceto

  • Новак
  • *
  • Публикации: 1
Ето ме и мен...
« -: 16 юни 2019, 12:19 »
Здравейте! Казвам се Александра. На 36 години.
Когато бях тийнейджър, пишех много, най-вече стихотворения. Изливах душата си, всяко преживяване, всяка мисъл, мечта, тъга, щастие. След като се запознах със съпруга си, нищо не можех да изразя в рими. Просто всичко се промени. Сякаш душата ми е чакала и викала този момент, за да изживее всичко написано до тогава. Докато не се роди първото ми дете. Тогава написах приказка в рими, която разкриваше всички емоции, свързани с появата й в моя живот. И пак... нещо в мен се скъса и си казах, че никога повече няма да пиша. Без причина, просто така...до сега. Тя завърши 4 клас , а понеже и аз съм начален учител ( и също изпратих четвъртокласници) отново се преродих в рими. Често, когато задавах на моите ученици да напишат някакво произведение по дадена тема или за някой литературен конкурс, се връщах към спомените си, когато аз сътворявах по нещо, и това така ме вдъхновяваше и ме изпълваше с топлина и възторг, че ми се искаше отново да взема молив и тетрадка и да пиша, но всъщност вече предавах тази си любов към поезията на тях. Изпратих ги с много любов и със завръщането на музата ми. За всекиго по нещичко написах. Не невероятни стихотворения, не талантливи откровения, нещо мъничко, нещо истинско, оставило отпечатък в сърцето ми, от всеки от тях.
И тогава написах стихотворение за класната на моето дете. Него искам да споделя с вас. Не защото съм добра поетеса, а защото е нещо лично, събирателно от приключението да бъдеш учител. Не зная дали тук трябва да го кача, но ако прочетете това, ме насочете къде, за да чуя повече мнения. Ще се радвам да оцените излиянието ми!
 На теб, учителко
Една бе тази, дето ме създаде.
Една бе тази дух що в мен всели.
Една бе тази, която никога не ме предаде,
която винаги във всичко мен тя подкрепи.

Но ти си тази, тъй неповторима, важна,
която вдигаше ме паднех ли на колене,
която бършеше сълзите ми, не бе продажна,
не ме предаде Дани и след мойте грехове.

Да, ти си тази- втора майка!
Една красива,силна, нежна пъстрота,
обсипала живота и душата ми, следейки
да стана аз човек и личност, и жена.

Обичам те, учителко! Помни ме!
Аз твое съм творение и гордост.
Дано не те изложа! Но прости ми!
Завинаги ще пазя твойта мъдрост!

 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.