Ангелче13
130 резултата
Да помълчим,
така ни е хубаво.
Да помълчим
и да чуем нашата приказка.
Дори когато мълчим ...
  68 
Имам седем гряха,
не спирам да боля.
Все големи бяха…
Мога ли да си простя?
Седем гряха ме морят, ...
  103 
Аз съм нощта ти. Слизам с луната,
наметната леко с лъчите и́.
Тихо на пръсти, вървя към земята,
да докосна любовни мечтите ти.
Сред росна трева, с въздишка една, ...
  132  12 
Като кротък дивеч полегнал в краката,
времето се спря до мен и зачака.
Вятърни мелници посичат стеблата му,
есента листи изви и горко заплака.
Този вятър се влюби в тръстиката, ...
  121  10 
Една пукнатина,
само една единствена пукнатина
и чашата се счупи!
Сега не я държа,
дори парченцата да събера ...
  95 
Едно листо си търси есента,
зареяло се в морските вълни.
Не знае то, че зима е дошла
и вижда лодки в своите мечти.
Едно листо усмихна ме сега ...
  125 
Щастието, казват, всеки сам си го гради.
И аз реших за себе си това да сторя.
Не съм зидар, не мога да градя стени,
но ще опитам нещо, знам, че мога.
Ръцете ми за тухли тежки тъй са слаби… ...
  163  14 
Помниш Луната?
Тя свети за двама.
Беше в ръцете ти,
не беше измама.
Бе истинска, цяла, ...
  135  10 
Отивай си! Заспи!
Ти пак ми каза „Лека нощ!“!
От поздрави се уморих,
дори с целувка за разкош!
Сега ме остави! ...
  174  16 
Може би си там, сред звездите,
запретнал ръкави за сенокос.
С развята от вятъра риза,
тревата пада при всеки откос.
После чистиш потното чело ...
  128 
Ще заобичам дъжда.
Всяка капка блестяща,
отразила пурпурна мълния.
Ще очаквам дъжда,
да мине през мен, ...
  103 
Тишина е…
вън само се чува
как по стъклото дъждовните капки потропват.
Уют е….
и в съня ми изплува ...
  104  11 
Бе просяк, пред вратата стоеше
трохички любов да получиш.
Пред теб се затръшна зловещо,
не успя сърцето ми да отключиш.
После бе скитник. Вървеше по пътя ...
  114 
  256  14 
„Студено…студено ми е“. Доближи длани до устните си, дъхът му- бяла пара, се заскрежи по миглите. Потърси гуглата на якето, а ръката му увисна в празното пространство. Огледа се. Без яке! По пижама и домашни чехли!
„Какво става! Какво за Бога става?!“ Стои на тротоара! Посред зима! По пижама! Какво ...
  193  17 
Ще ти дам мечтите си на заем.
Но само на заем. После ми ги върни.
Под луната притихнали да мечтаем
неуморно как свирят щурци.
В мечтите ми любов ще откриеш ...
  136  13 
Изтърка подметките. Премина по пътя.
Вече си с боси крака.
А беше ни трудно. Вървяхме по хълма
и гонехме всяка мечта.
Звездите изгаряхме. Страхувах се в тъмното, ...
  112  18 
Взирам се в себе си, там в огледалото.
Счупено. Гледам отражението си.
Изкривено. Прегънато. Безформено.
В причудливи геометрични фигури.
Парченца. Всяко от тях е част от мен. ...
  81  11 
Довлече спомен снегът сега.
И наваля. Изплака небето своето бяло.
Дом далечен. Потънали стъпки в снега,
оставили плаха пътека към него.
Камина, пламък, ...
  104  12 
Бялата черква. Камбани звънят.
Нощта е „онази“, тиха и свята.
Хора смълчани по снежния път,
гледат в небето пламва звездата.
Тихо към храма с надежда вървят, ...
  125  13 
Толкова тишина си прибрахме
…беше забравена между нас.
Скрита беше в дъждовните капки,
затворена в мъртъв компас.
Останала плаха се свила ...
  160  18 
Плахо душата си разсъбличам
и захвърлям греховете човешки.
Далеко е Рая, Ада отричам…
отказах се от крилете лудешки.
По небесните слънчеви сенокоси ...
  131  18 
Видях я, онази Луна…
блестяща, нежна и бяла.
Ръцете ми в твоите спря,
в небето синьо изгряла.
По нея, сякаш сняг навалял ...
  145  15 
Отнесе есента последният си кехлибар и злато.
А слънчицето плахо през мъгли и облаци замига.
Небето тъжно плаче за на юг отлитналото ято,
до него само вятърът във клоните сега достига.
Оставили две парещи следи в килима от листа, ...
  130  10 
Завих се с мислите ти тази нощ.
А те по мен пълзяха с много нежност.
Сетивата ми крещят. Ухание на мъж.
Даряват устните ти мека щедрост.
В лицето си усещам топлия ти дъх ...
  366  20 
Вятъра те довя. С гласът ти зашепна.
Слънцето после изгря и пожела да те срещна.
Луната там се намеси с меките си лъчи,
мечти и копнежи донесе в търсещите очи.
Морето се разбушува, усетило тръпка и страст. ...
  150  14 
Прегърнах вятъра след теб останал.
Рисувах чайки в дъждовното небе.
А капките, стъклото ми омаяли
са морз почукващ по самотното сърце.
Сега танцувам с него- с вятъра. ...
  132  10 
Нощта е мрачна също като мен
дори луната изплашена се скри.
От мъка вятъра се чувства изцеден
от моята тъга и него го боли.
Останах си забравена във вечността. ...
  123 
Душата ми е храм! Събирам болка!
Всичко неизказано си трупам и мълча.
Камбаната ми стене, бие на тревога!
И пак виновна съм! Виновна без вина!
Затварям храма тъжен и се свивам. ...
  114 
Небето ми сутрин започва с очите ти.
Мислите ми- плясък от крилете на птица.
От спомени будим се. В нежност мълчим.
Остана под завивките твоята грешница.
Сега съм светица. В утрото по пижама, ...
  142  10 
Не затваряй очи,
нека аз първа заспя.
Погледай ме.
Помълчи.
Тихо докосни ми съня. ...
  164  14 
Познаваш ли, момчето с добрите очи?
Всяка вечер с морето бурно се слива.
В пясъчни стъпки, търси свойте мечти.
В сънища нежни, любовта си открива .
Замечтан от безкрайния шум на вълните, ...
  181  15 
Изсипвам се пороен дъжд в очите ти,
а после с мълния сърцето ти раздирам.
По кожата луна съм, спуснала лъчите си
и тихо тайнство на любов да съм избирам.
Ще продължа да бъда Рая в Ада на живота. ...
  142 
Знае ли някой
колко Любов има в Ада?
Душата ми плаче.
И толкова страда…
Стоя неизменно ...
  158  16 
Влизаш в нощта ми тихо на пръсти
и ме милваш, сякаш съм малко дете.
После погалваш косите ми същи
водопад буен от златисто море.
Кротко присядаш в крайчеца на съня ми. ...
  150  15 
Улових есента.
Улових я в кадър.
Въздишка на лист отронил се
застинал в нищото…
тежи на плещите му лятото, ...
  228  19 
  298  15 
Защо ли като есен ме болиш?
Опитвам се да гоня призраци,
но пътят мрачен е. Към мен вървиш.
Да вярвам ли на сто орисници?
Защо ли като вятър ме кориш? ...
  291  16 
Поиска стих да ти напиша.
А беше нощ. И май се размечта.
Притихнал вятърът въздиша.
И там разплака се една звезда.
И тя до мен поиска да достигне, ...
  211  15 
Есента ни разказва
златна приказка с пожълтели листа.
Изпили лъчите на жаркото слънце,
поели пътя към топлата земя...
в танц вихрен. От вятъра гушнати. ...
  182  18 
Предложения