Ангелче13
169 резултата
Така обичам лятото…
и всеки юни късам слънчоглед.
Прибавям го към другите в ръката.
С годините, набрах голям букет.
Щурчетата така обичам… ...
  223  30 
Вдишвам аромата омаен
от прекрасния дъх на липи.
В клоните вятъра е потаен,
щом в танц, с птиците полети.
Ти си тук, под тази магия, ...
  94  14 
Когато утре спомниш си за мен,
а аз съм само сън в ресниците.
Щом пак със мен започва твоя ден
и виждаш ме във полета на птиците,
тогава във кафето си ще сложиш, ...
  160  20 
... И потънах аз в морското синьо
на изгряващо слънце в лъчите.
Подарена от теб раковина
ми донесе шума на вълните.
Не можах до морето да стигна, ...
  166  21 
Не позволявам да умират звезди всеки път.
когато любовта си отива бездомна, гола и боса.
Когато вятър задуха и отмива сълзите дъждът,
точно тогава, бяла лястовица в пазвата нося.
Не трябва да остане луната скрита зад облак. ...
  131  18 
Не плача вече.
Не капва и една сълза.
Притихвам смълчана и тъжна.
Сърцето се свива... от душата блика тъга.
Поставям цвете. Свещичка паля. ...
  93 
Море огромно, синьо, развълнувано
всеки път когато стоиш срещу мен.
Понякога с пенливи вълни разбушувано,
на стихиите морски попадам във плен.
Щом чуя гласа ти, всички бури утихват, ...
  101 
Обърнах гръб на срутени мостове,
по горската пътека ще вървя.
Забравила, за леденият студ на камъка.
Приела, топлината на зелената гора.
Загърбих всичко в мене счупено, ...
  121  14 
Едно глухарче, слънчево и жълто,
усмихна се на цялата Вселена.
Във ранно, свежо майско утро,
ръцете си протегнах, да го взема.
То тъжно ме погледна и помръкна. ...
  136  15 
Понякога е плашещо,
да чуеш мислите си.
Да се стряскаш
от ударите на сърцето.
Плашещо е всичко близко ...
  115  10 
  153  13 
Като есен потропват дъждовните капки,
а е пролет, пияна от люляци.
Любовта е лилава. Навред аромати…
В небето бягат разплакани облаци.
Те са сърдити и Луната закриват, ...
  173  26 
Пожелах си да си слънце,
за да светиш във небето ми.
Пожелах си да си вятър,
клоните ми с полъх да погалиш.
Пожелах си да си дъжд, ...
  194  24 
Когато отново прогледнеш,
дали ще съм същата?
Изгубила себе си, търсейки пътя.
Когато отново ръцете ти чувстват
и ме прегръщаш, ...
  165  19 
Не страдай! Любовта е измама!
Лесно е да се каже, нали?
Всички пътища водят към Ада,
но сърцето все тъй си боли!
Не страдай! Дори да умират звезди ...
  160  16 
Попитах птиците къде да те намеря
във отговор, те само плеснаха с крила.
Попитах вятъра, къде е твоята постеля,
до теб да легна и в любов да изгоря.
Попитах слънцето, там горе от високо ...
  151  13 
Отново съм различната,
изгубила се в нищото.
Душата ми себичната,
поглежда към Всевишния.
И търси се в стрелките, ...
  178  20 
Пролетта тръгна по пустите улици
в ръцете с цъфнало клонче надежда.
Вятърът вплете в косите и́ люляци.
От гнездото птиче, срамежливо поглежда.
Закачливо намигна вятърът палав, ...
  126  17 
Едно щурче забравено от времето,
притихнало. На бащиния праг припява.
Захвърлило на спомените бремето,
а песента му тъжна, болка ми навява.
Едва притихнала е лятна вечерта, ...
  144  17 
Изоставена гара.
Изоставени влакове.
Животът все бяга,
тръгнал нанякъде.
С кърпичка ми помаха ...
  135  14 
Изнизват се задъхани дните ни
и забравяме често за себе си.
Забравяме любовта в душите ни,
като лодки на кея отседнали.
Забързан светът ни е вечният враг. ...
  133  15 
Часът е- Утро! Точното време за ставане.
Сънят се изнизва тихо с котешки стъпки.
Ароматната пара, мърка в чаша кафе,
уханно сластни, докосват ръба устните.
Будното утро по котешки своенравно, ...
  201  24 
  178  16 
Подмина влакът моята гара.
На перона стоя си и чакам.
А гарата порутена, стара…
С ранени криле на птиците махам.
Пропуснах безброй влакове. ...
  140  15 
Прегънах утрото на две
и го прибрах на топло.
До усмивката.
А по ресниците,
проблясват капки… дъжд… ...
  116 
Шепа прах
Пак съм тук! Кънти от тишина.
Всяко ъгълче изплетено е в прежда.
Събирам тихо свойта шепа прах.
Оставих на прага една надежда. ...
  480  21 
Има още много да се учи,
глутницата чужди не приема.
Даже да е вярно куче,
място там не може да заема.
Алфа- мъжки е водача, ...
  162  15 
Не всичко е изгубено,
когато две ръце ме чакат да ме стоплят.
И в пролет изумрудена
под цъфналите клонки обич носят.
Към мене се протягат ...
  198  19 
Две ръце, силни и мъжки,
а докосват толкова нежно.
Меките възглавнички се плъзват
и събуждат сетивата с копнежи.
С лек допир по гръбнака минават ...
  264 
Разказвай ми…
Разказвай ми сега за любовта,
притихнала до теб те слушам
и всяка топла нотка на гласа
е вятър в клони непослушен. ...
  288  11 
Реших да нарисувам любовта
взех четка и бои, не се получи -
на платното себе си видях и виех,
бях заклещено в капана куче.
Животно тя е, тръгнало на лов. ...
  166  13 
Този пролетен дъжд пак заваля,
целият свят се стаи и се сгуши.
Червен маникюр. Дамска ръка.
Към устните цигара поднася. И пуши.
Капките дъжд, сякаш измиват следа ...
  156  10 
Поле от макове пред мене се простира
и златните жита, налели тежък клас.
Поточе бистро, себе си сега намира
в песен на звънлив момински глас.
Изплувал изгрева от синьото море, ...
  126  10 
Запролети се.
И нарцисите засияха,
в градината окъпана от сутрешна роса.
Усмивки на цветя.
Пчелите зажужаха, ...
  112  11 
(Прегръдка за Мари)
Понесе ме вятъра, прашинка самотна.
Защо ли във танц пак с него се впускам?
Отронил се лист, светулка сиротна,
с облаци диви, в небето препускам. ...
  161  17 
Не ми сваляй звезди,
аз искам утрото с теб да посрещна.
Не искам разкош … а мечти,
искам вечеря уютна на свещи.
Не ми трябват големи букети ...
  202  17 
  141 
  298  17 
Вървиш в пустинята на чувствата,
нозете ти във пясъка потъват.
Прашинка си и част от вечността,
оазиси в миражите изплуват.
Над пясъците тегне мараня, ...
  206  15 
Да помълчим,
така ни е хубаво.
Да помълчим
и да чуем нашата приказка.
Дори когато мълчим ...
  154  10 
Предложения
: ??:??