brinne
480 резултата
Вънка лятото перести облаци пъргаво веза,
върза люлка в небето на върви от цветна дъга
и от слънчева пита отряза ми мъничък резен,
с мека сладост поръси моето топло сега!
И изнесе се песен над малките схлупени къщи ...
  140  13 
Ясно слънце пече и прогаря небето до бяло.
Тоя миг е пресъхнал в безумен и прашен безкрай.
И те чаках, и мислих - сърцето ми бе изгоряло.
Дойде нощ. А пък мракът горчи, като гъст, черен чай…
И светът се покри, за да плаче от свойто безумие. ...
  235  11  30 
Каси стовари куфарите си насред спалнята и се тръшна на леглото. Беше ѝ леко, съвсем леко на сърцето. Срещата с Павел бе протекла съвсем тихо и мирно, само с размяна на погледи, изпълнени с омраза. Явно двама едри придружители вършеха чудеса! Виждаше го как кипи от яд, но даже не го разбра какво про ...
  99  15 
Езикът, казват, кокали троши…
Но задушавам се от неизказаните думи!
Не вярвам, че говориш ли - грешиш
и да мълчиш е довод по-разумен…!
Не мога фарисейски да мълча, ...
  191  24 
Простете ми за дързостта ми чиста –
красиви думи в моя беден стих!
Препъвам се уплашена на листа,
щом необятната ви сила преоткрих…
И всеки ред ме брули – буен вятър! ...
  133  13  20 
> „В тъмнина вплетох звездна коронка и лунно венче.
> Болките ги дадох на орлите, да късат и ръфат облачно небе.
> И там във висините вятърно момиче, с птичи криле-синьото да достигне.
> Тъгата не е дар, кама е черна и нагарча, но рана ли е, дай й малко сол, калявате на
> чувства и любов.“ ...
  106  10 
Защо съдбата хвърли тоя зар,
от мислите за тебе да изгарям
и всяка като въглен черен пари,
а болката ми е заслужен дар.
И шепне пак в омая твоят глас… ...
  112  15 
– Ех, любов – разболя се и кихна…
Зад салфетката пак се усмихна!
– Леле! – казах си аз под сурдинка
и тя ли страда от настинка?!
После смигнах ѝ леко: Прости! ...
  95  17 
Когато сърцето в тъгата се къпе
и тъжни градини в душата растат,
залутани стъпки из мене пристъпят
и сякаш загубен е целият свят...
Аз пиша писмо, без дори да го пращам ...
  158  21 
–Това е Сарти. Джудзепе Сарти. Той ми е сътрудник – каза Антъни, представяйки слабия, светлокос мъж до себе си на другите присъстващи.
Росариа се наведе свойски към него и прошепна до ухото му:
–Не знаех, че си падаш по мъже, скъпи!
Мъжът се усмихна криво и я хвана здраво за лакътя. Устните му едва ...
  131  16 
Аз вихрено-нежна съм песен
без думи! От сълзи и смях
съм спомен, далече отнесен
и шепна за жажда и грях…
Аз образ съм странен и морен, ...
  134  12 
Когато съм загубила посоките
и всяка ми се вижда непонятна,
а мислите нападат ме жестоки
и смисълът не мога да отгатна,
но тръгвам и се лутам аз по друмите – ...
  155  11  19 
Така и не успя да отвори профила на Cassandra, защото пристигнаха няколко от колегите ѝ и трябваше да се захваща с работата си – дълъг списък за въвеждане, с безброй данни в него, който трябваше да нанесе внимателно. Пропъди мислите си за Тони и се съсредоточи.
Дори не усети как е станало време за о ...
  144  19 
Ален заник там догаря,
над теменужени води,
лъчи последни тихо парят
без ясни, видими следи…
А после бавно се стопяват, ...
  108  13 
–Какво се е случило, Тони?
Мъжът отиде до каната, оставена на градинската маса, сипа в шепите си вода и прокара длани през косата си. Малки капчици се плъзнаха по слепоочията му и се спуснаха до брадичката му, губейки се в няколкодневната му брада. Тръсна ръце, а от тях литнаха още малки, прозрачни ...
  139  17 
> На мъжа, който винаги е до мен! С любов. :)
Прегърни ме сега, приюти ме ти в тихо съзвучие,
сякаш с теб сме деца, две невинни деца,
а пък мислите наши звънят, като пролетен ручей,
чист и нежен е той, като волните наши сърца, ...
  169  21 
Пръстите на Павел барабаняха нервно по кухненския плот.
–Как така ще ме напускаш? И къде ще отидеш? Ще се върнеш при родителите си? Как изобщо ще си плащаш наема с твоята мизерна заплата? – в очите на Павел имаше насмешка – И кой изобщо ще ти обърне внимание, а? Ти си… о, Боже! По-странен човек от т ...
  133  20 
–Защо каза, че си страхливец, Тони?
Седяха на малка веранда, само на няколко десетки метра от океана и хапваха бургери, които преди това мъжът приготви сам. Дори не ѝ позволи да му помогне. Държеше да свърши всичко сам – както каза – нормално било, щом я покани на вечеря, той да я приготви, като дом ...
  159  19 
–Пушиш ли? Вече не е модерно! Има толкова други по-екзотични зависимости. Сигурна съм, че можеш да си ги позволиш!
Той се засмя. Кратко. Сухо. Приличаше повече на прочистване на гърлото.
–Приеми го като форма на мълчалив протест – очите им се срещнаха и тя, без да знаеш защо, му повярва – Да, един м ...
  158  16 
Каси гледаше океана. Вълните се плискаха в брега, докосваха дюните и се връщаха обратно, за да се плъзнат пак към него. Вечно движение. Сила и покорство. Отдаване и покоряване. Беше хипнотизиращо. Поне океанът си беше същият. Годините не означавах нищо за него. Поне не и човешките години. Един дребе ...
  269  25 
Чувам всеки смътен стон –
старата гора ли плаче?!
Кой отсича тези клони,
сякаш нищичко не значат…?
Стъпкани зелени листи ...
  118  18 
Вълшебните ми мисли не буди –
те в моя сън танцуват озарени
в безмерен свод от светнали звезди
и с две очи жадувани над мене.
Аз тръгвам с теб – не зная накъде, ...
  143  17 
„Разделяй и владей” ни е посоката
и знам защо наникъде не води –
с отдавна минал срок е стоката,
но не признава никакви отводи.
Открито мафиотски са ни схемите, ...
  166  18 
Сънувам бурни ветрове
и звездни нощни светлини,
с вълшебни струни ми звъни
далечен глас и ме зове!
Бленувам двете ти ръце ...
  277  19 
Шепнат душевните струни:
сякаш неземна мълва…
Техният звън ще целуне
с дъх на косена трева.
А вечността ще отрони ...
  147  15 
Част10. Слънцето изгрява.
Вълко се метна на коня си и веднага щом излезе от портата го пришпори с пети, за да мине в галоп. Дори седло не му беше сложил, а само един оглавник, за който да се държи. Усещаше всяко движение на мускулите на едрия му и силен гръб. Приведе се ниско до шията му и прилепна ...
  170  17 
Търся смисъл във времето наше –
модна вече е длъжност „пророк”.
А гласът ти е силен и страшен,
влагаш смисъл опасно дълбок!
Вчера бил си с окраска различна – ...
  270  34 
Безпризорни са моите думи,
стана скитница мойта любов,
този стих, носещ тихо безумие
е проклятие, не благослов…
И самотна е моята утрин, ...
  128  10 
Лунен блясък небето краси,
теменужени сенки се стелят…
Пръсти в нейните буйни коси
той заравя, кичури разделя
и лицето, обвито от мрак, ...
  181  15 
По неволя да имаш сто посоки в сърцето,
до една все незрими, сякаш просто тирето
неизтрито остава, отпечатан е краят
и от хапка задавен, злополучно си трае!
А тирето черта е – без съюз, запетая ...
  130  10 
В главата му още се въртяха странните образи от съня. Сам не знаеше как е задрямал под онова дърво. Каква беше тази къща? Обикновено хората сънуват неща, които са им направили впечатление и по някаква причина са се запечатали в подсъзнанието им. Не вярваше много в пророческите сънища, макар че винаг ...
  456  53 
Тъгувам пак за времето различно,
в което с теб споделяхме мечти...
Как искам като луда да затичам
и нейде там да ме посрещнеш ти!
И да целувам жарките ти устни, ...
  211  22 
Част9. По-светло…
–Заради Вълко идеш, лельо Недялке, знам аз… – каза Деница, а очите ѝ бяха някак отнесени, далечни, навътре вглъбени и непроницаеми – Защо идеш? Знаеш той какво стори и защо го стори. При него работа нямам аз!
–Моля ти се, Денице! Ако не беше заради лошо, нямаше да дойда! Промени се ...
  162  13 
По-чиста бях и от сълзица, знам!
По-истинска, дори и по-красива…
И под покров от девствен срам
мечтите си напъпили завивах!
Разресваше ти моите коси ...
  208  13  24 
Шепна нежни, шепна жарки, шепна сладостни слова,
а нозете голи тичат, газят дъхава трева…
Ти до мене бързо крачиш, сякаш, че си топъл блян
и в очите твои страстни моят взор сега е взрян.
И трепти любов най-нежна, ярка като златен лъч. ...
  200  19 
Приемам те като лелеян дар,
от твоя поглед сладостно изгарям,
в очите ти до дъно се разтварям,
а любовта е вечен мой олтар!
Сърцето мое е кристален съд ...
  425  47 
Част8. Мрак е населил сърцето.
Трепкаше слънцето над лицето ѝ, играеха слънчевите лъчи с косите ѝ и цялата в светлина беше увита. Тръгна Вълко към нея, а очите му не можеха да се откъснат от образа ѝ. Като самодива беше тя – красива, волна и недостижима.
–Деничке – зорничке – зашепнаха устните му. О ...
  173  19 
В душата е безумно синьо,
небе в капчуците звъни,
по пътя любовта ще мине
и ще завие настрани…
Ще тъне времето в забрава, ...
  157  17 
Светът – така ли ми се струва,
от съвестта не се вълнува
и някак чуждата тъга
е някакво далечно бреме,
ненужно губене на време, ...
  132  17 
Без глас сърцето ми зове…
Аз моля се, но на кого ли?!
А в беловласите тополи
немирен вятър стих кове.
Къде започва в мен сега, ...
  299  10  37 
Предложения
: ??:??