brinne
373 резултата
Още има слънце и блести,
вятър има и пронизва лудо…
Има и душа, наум крещи,
моли се безмълвно тя за чудо!
Връх карфичен ми крепи мига! ...
  62 
По идея на генек (Георги Коновски). :)
Благодаря, Георги, за вдъхновението. Надявам се да се получи интересна история. Приятно четене на всички!
1.
Имаше нужда да се разсее от непрестанните си ангажименти. Ако преди едно хилядолетие някой му беше казал, че ще му писне да измисля мъчения и да наблюда ...
  71  10 
Предрекох те някак без думи, а с мисъл,
рисувах те – облачно луда реалност.
Животът ми своите пътища вписал
жадуваше тихо, тъгуваше жално…
Измислих те – моя мистерия бяла, ...
  97  14 
Без длани горещи душата прегръща,
по-нежна от полъх, от огън по-жарка.
Едничката обич сама ме поглъща
и тя сякаш само сега е по мярка!
Безсънните нощни минути трептят. ...
  84  16 
Мразеше я. Едва я понасяше. Не можеше да изтърпи енергията, която струеше от нея. Дразнеше се от елегантността, с която се изправи от своята страна на леглото, приглади с отмерен жест нощницата си и тръгна боса, сънена и прелестна, с разбъркана от спането пшеничено руса коса. Скулите ѝ бяха леко пор ...
  251  26 
Сама дойдох. За грешните си стъпки
не ще да търся в другиго вина.
Че моите дела са като кръпки,
а мислите са зад невидима стена.
Прегръщах те. До изгрев те сънувах. ...
  107  13 
И питам се: дали това е краят?!
Да сложим точка, многоточие, тире…
Навярно трудно ми е да призная,
че трън са мислите, а чувствата – море!
Че чувствата стократно ме заливат, ...
  282  10  39 
Видях го там самотен да седи
накрая на площадчето смълчано.
И беше сънно утро – много рано,
в небето трепкаха забравени звезди.
А той бе скръстил сбръчкани ръце, ...
  93  11 
Тихо тъгувам.
Мисля, че знам…
Не се преструвам,
не ме е срам,
не виждам смисъл, ...
  99  15 
Беше там, като част от секундите,
отредени за мене самата…
А ти … с мене оставаше буден,
като щит невидѝм за тъмата.
И преписваше моите мисли, ...
  102  14 
Уморих се да търся утеха
във направени стари залози.
Всичко истинско някак ми взеха,
без любезна усмивка и поза.
Пресушиха сълзите ми бързо, ...
  210  11  29 
Добре дошъл си ти при мен,
ти блуден, сине, на съдбата.
Денят трепти – унил, стаен,
гласът му зов е от недрата
на времето безсънно, що ...
  102  14 
-Не се ли страхуваш от мен? – въпросът се материализира в ума ѝ.
Приличаше на говорене, но не съвсем. Беше като вдишването, някак естествено. Просто изречението изведнъж стана част от ума ѝ. Сякаш бе неин, личен въпрос. Но не тя го беше измислила.
-Не – отвърна Хоуп – Не се страхувам.
-Това е странн ...
  100  12 
Не, не искам да плача сега,
нека спирам сълзите горещи.
Ресто няма за всяка тъга
и навътре поглеждам – отсреща
там, през облака – бял и голям ...
  96  15 
Катанец, ключ и кръст, с едно сърце –
преплетени са в сложна плетеница,
изваяни от непознати нам ръце,
а на върха е закопчалка – птица…
Разглеждам аз висулката с копнеж – ...
  104  10 
Прежуля, твърде интересно, времето
в съзнание, разпънато на кръст…
И тегне, някак непосилно, бремето
за плът родена, за да иде в пръст.
Че утрето безмерно нетипично, ...
  137  22 
Нито света аз познавам сега,
нито посоката вярна разбирам.
Кой ли приятел, кой в нас врага,
колко ли страх отвътре ни спира?!
Болно е времето, в болни души. ...
  148  10  21 
- Много си красива – повдигнах глава учудено и даже леко стреснато.
Насреща ми, подпрян на бара, стоеше млад мъж, около тридесетина годишен, нахлупил бейзболна шапка почти до очите си. Гледаше ме изпод козирката ѝ с нескрит интерес, някак натрапчиво и леко остро.
- Благодаря. На какво дължа този ком ...
  176  25 
С мълчание навярно е наказан
животът ни – объркан небосклон,
нагоре гледаме, а е прокажен
все онзи що не влиза в чуждий тон…
Че има собствен поглед на нещата. ...
  121  13 
11.
Има преживявания в тоя прост и понякога толкова странен живот, които не могат да се опишат с думи. Такова е очакването да видиш дали детето ти ще оживее или ще умре. Разбира се Антон не беше мой син, а на Нина, но вече я чувствах като част от себе си, а и някак тя самата ме допусна и ми позволи ...
  84 
Косите си разресвам цяла нощ,
а после всяка заран ги заплитам
и цвете росно втъквам за разкош,
а теб, тъма, за него ще те питам…
Дали по тъмна доба го видя ...
  149  21 
Срещаха се толкова рядко, че всеки път сякаш беше първи. Още докато слизаше, по стълбичката на автобуса го видя да стои отстрани, облегнат на една колона и да гледа съсредоточено в нейната посока. Духаше силен, дори бурен западен вятър и въртеше вихрушки от прахоляк, кафяви, останали от есента листа ...
  112 
Да, искам те, такъв, какъвто ти си…
И мълчалив, и труден, и различен,
а любовта като Дамоклев меч виси
и от върха му мойта кръв изтича…
И не е ден, и не е нощ, все ти ...
  162  24 
На алените залези в следите стъпяш леко,
прекършени мечти рисуваш с думи тихи.
А общото ни време мина, остана надалеко
и спомням си за него само в някой стих.
И после вечерта настъпва с мрак бездънен. ...
  90 
Една нощ безмълвна –
как леко прогаря
и пламъче блъвна
от връх на цигара…
Той просто стоеше ...
  161  21 
Тъй как желязото кове
със своя чук весден ковачът,
така съдбата ни зове
да крачим в пътя си до здрач.
Прелиства дните с думи тя, ...
  75 
Сълзица от бисер по скула се стича
и скрила е в себе си бури без край.
Душата ѝ нежна, на малко момиче,
разцъфнала беше – цвете през май.
Прегърнала топлите пролетни ласки, ...
  139  17 
Музика за фон: https://www.youtube.com/watch?v=E3oD0h4sy0U
  116 
10.
- Това истина ли е? – ясно сините очи на Антон фиксираха дядо му, без да се отместват.
Видях как раменете на възрастния мъж леко потрепват и сякаш остаря с години за тия няколко мига, в които се чудеше какво да отговори.
- Знаеш какво пише тук, нали, дядо? – попита малко по-силно младият мъж – З ...
  66 
Далечни бяха, двама, недокоснати,
а устните жадуваха безвремие.
Минутите – разпръснати откоси
потъваха в плътта им – лудо семе…
И шепнеше небето без звезди – ...
  101  14 
Ти в мене бури луди разлюти,
затуй весден и вятъра разпитвам,
къде ли времето ти яростно лети
или минутите душата ти разплитат…
Безмерни хали в мене ти пося – ...
  127  15 
Звънна тетива, луда стрела ме беляза
някъде близо до моето бедно сърце…
Сякаш любов, а повече тъмна зараза
тежест и кръст, вързани с огън ръце.
Сила нахалост дадена в мен да живее. ...
  125  21 
По пътя на илюзиите хергеле
са мислите ми - луднали се скитат.
Нощта сънува в звездното поле
за нови междуметия открита.
От бяг са пресушени и сами, ...
  118  16 
Дори да търся всяка нощ безсънна
една залудо преродена мисъл,
ще мога да погледна пак към дъното
на себе си. Тъй както ме описа.
Но няма да се видя аз в очите ти. ...
  133  13 
Толкова е рано. Казват, че точно преди да просветне зората, е най-тъмният момент от нощта, сякаш тя не иска да отстъпи правата си на светлината, не иска да си отиде и да пусне деня…
Тук си и те няма. Ти си мисъл и миг. И страст. Онази, която превзема душата, стиска я и не я пуска, прониква в нея и я ...
  146  21 
Душата ми – разплете я до скъсване,
сега ще трябва пак да я заплитам…
В безлунни нощи дълго да се скитам,
магията любовна да ме блъсне!
Разнищи я душата ми на бримки, ...
  155  14 
Аз искам за любов да ти разкажа –
тя тихо дойде и остана твоя…
Раздялата – не ще да те накаже,
макар че още чака зад завоя…
А любовта е малко, нежно цвете ...
  170  17 
А в този ден, изпълнен с жал и горест
не ще говоря за предателство и за лъжа.
Ще се помоля лек да дирим за онази болест,
която връз душите наши силно натежа.
Че братя вече няма, няма род, Родина – ...
  119  15 
Почти съм те забравила, а нощем
танцуваш сам по миглите ми сънени.
А ти за мене спомняш ли си още?!
Или потъваш във живота си бездънен…
Почти съм те изтрила. Още вдишвам ...
  207  25 
Отдавна се мръкна на тази земя.
И мъртва е вече жаравата прежна.
Душата мълчи, без глас занемя.
Минута стене, сама до безбрежност…
И не е мълва – вековечният сън ...
  89  10 
Предложения
: ??:??