brinne
409 резултата
Ти в мене бури луди разлюти,
затуй весден и вятъра разпитвам,
къде ли времето ти яростно лети
или минутите душата ти разплитат…
Безмерни хали в мене ти пося – ...
  151  15 
Звънна тетива, луда стрела ме беляза
някъде близо до моето бедно сърце…
Сякаш любов, а повече тъмна зараза
тежест и кръст, вързани с огън ръце.
Сила нахалост дадена в мен да живее. ...
  147  21 
По пътя на илюзиите хергеле
са мислите ми - луднали се скитат.
Нощта сънува в звездното поле
за нови междуметия открита.
От бяг са пресушени и сами, ...
  134  16 
Дори да търся всяка нощ безсънна
една залудо преродена мисъл,
ще мога да погледна пак към дъното
на себе си. Тъй както ме описа.
Но няма да се видя аз в очите ти. ...
  151  13 
Толкова е рано. Казват, че точно преди да просветне зората, е най-тъмният момент от нощта, сякаш тя не иска да отстъпи правата си на светлината, не иска да си отиде и да пусне деня…
Тук си и те няма. Ти си мисъл и миг. И страст. Онази, която превзема душата, стиска я и не я пуска, прониква в нея и я ...
  170  21 
Душата ми – разплете я до скъсване,
сега ще трябва пак да я заплитам…
В безлунни нощи дълго да се скитам,
магията любовна да ме блъсне!
Разнищи я душата ми на бримки, ...
  194  14 
Аз искам за любов да ти разкажа –
тя тихо дойде и остана твоя…
Раздялата – не ще да те накаже,
макар че още чака зад завоя…
А любовта е малко, нежно цвете ...
  190  17 
А в този ден, изпълнен с жал и горест
не ще говоря за предателство и за лъжа.
Ще се помоля лек да дирим за онази болест,
която връз душите наши силно натежа.
Че братя вече няма, няма род, Родина – ...
  143  15 
Почти съм те забравила, а нощем
танцуваш сам по миглите ми сънени.
А ти за мене спомняш ли си още?!
Или потъваш във живота си бездънен…
Почти съм те изтрила. Още вдишвам ...
  223  25 
Отдавна се мръкна на тази земя.
И мъртва е вече жаравата прежна.
Душата мълчи, без глас занемя.
Минута стене, сама до безбрежност…
И не е мълва – вековечният сън ...
  98  10 
Пресушено небето от порив,
прекатурено в своето нищо
ни оглежда съдбовно отгоре
и до вътък безсрамно ни нищи.
Ти по пътя си нов ще поемеш – ...
  254  17 
Лице във облак ли зарових –
да мога с него да поплача.
Че дните си сама отрових,
обагрих с драмата на здрача…
И няма повече да диря, ...
  115  13 
> „Човечеството е бацил, който процъфтява на самия ръб на катастрофата.”
>
> Джо Хил, „Пожарникаря”
>
> ...
  151  14 
На пътя стар, в самия край далечен,
едно селце самотно тихо спи.
Животът на скалите, сякаш вечен,
в планинските недра нег̙а̀ отпи.
Надвиснали над къщичките бедни, ...
  129  11 
Излишни признания.
Скършени желания.
Дори сбогом няма –
само в замяна
на чувствата жарки ...
  152  13 
Три точки… А дали това е просто
едно безлично, кратко многоточие?!
Душата ни безплътна няма кости,
но често чупи се в капан порочен…
И смисъл дълъг има в трите точки, ...
  120  14 
9.
Преглътнах притеснено. Исках да я попитам от какво е болен Антон и дали е лечимо, но посърналото ѝ лице изглеждаше така затворено, а погледът ѝ бе отнесен. Сякаш се бе потопила в мъката си и не можеше да изплува. Надигнах се тежко от стола и закуцуках към нея. Сложих длани на двете ѝ ръце, близо ...
  112  10 
Безсилна съм. Надскочила съм мизата
на тоя свят, що до безумство спрял е!
Наклонена под ъгъл, като кула в Пиза!
А смисълът ми рухна. Пак умрял е!
Преситих се – от мерзост, от безочие. ...
  105 
Не знаех на къде отива времето,
но важно бе, че ходеше след тебе.
Свалила бях на грижите си бремето
и веех се на вятъра – стрък хлебен…
Поле от жито бях – презряло, некосено, ...
  140  17 
Тогава изгревът от раз изригна
и заревото му обагри онзи ден.
А той затъна, макар и да достигна
до храм – да бъде омилостивен…
Събу обувките и свещ запали, ...
  134  14 
Толкова думи,
толкова мисли,
неминати друми,
загубени смисли.
Казах ти много. ...
  117  17 
Стисках мрака катранен със дланите,
че нощта не реши да си тръгва.
Сякаш вещица черна покани ме
тя в подземие, без да залъгва,
че ще имам посока за връщане, ...
  174  21 
Аз съм Френия, чародейка и лечителка. Боговете(1) са ме надарили с тези сили. Пак те са ме нагърбили с това бреме. Не отричам магията, защото това би означавало да отричам част от себе си. Ненавиждам онези Богове, които си играят със съдбите на простосмъртните и със съществуването на себеподобните. ...
  419  35 
Сънувам те във онзи миг, когато
сънят нахално тръгва си от клепките.
И топло ми е – сякаш вечно лято
проникнало е надълбоко в клетките…
И миглите си стискам. Нелогично ...
  158  13 
Душата ми сънува те.
Мистерия безумна…
Душата ми бленува те!
Открита, неразумна.
Кръстосан огън. ...
  129  11 
Ще се врътна и ще те погледна,
ще ми кажеш ли сега: една си!
Грешка съм за тебе много вредна –
чувам: „ Пречиш ми, жена си!
Време ценно вземаш от деня ми, ...
  136  12 
По стълбата нагоре, към безкрая
те срещнах най-случайно, сякаш миг…
Светкавица и гръм, насреди рая,
между любов и страст бе, като вик.
Преплетен сън, изслушани желания. ...
  204  22 
Един пожар във блатото* мизерно –
нима не знаеш, че тръстика не гори?
Дори отвън стъблото да е черно,
жарта живота му не ще да умори!
Един пожар, една ръка престъпна, ...
  89 
8.
- Държах писмото и в първия миг не можех да се сетя кой би ми писал от Италия – продължи Нина разказа си и въздъхна шумно – После изведнъж ми просветна за скиците, които бях изпратила по настояване на леля Снежа. Разкъсах плика и вътре имаше писмо на английски език. Аз също бях писала на английск ...
  107 
Като тепсия плоски дребните души
от нямане са задушени до премала.
Отвътре сякаш ще ги оглуши
с безумието си стремежът жалък.
Безсмислени копнежи – пребогат ...
  326  35 
И тръгна си. Дори не се огледа…
А осветена от Луната бледа,
нощта заплака – луда и пияна,
удави се в сълзицата проляна…
А призрачният сън шепти залудо. ...
  135  11 
До устните допря един съсъд безумен,
прелял до ръб от скръб и от вина,
изтри наченките на изхода разумен –
портал без време бе към другата страна…
Обагри устните чернилка. Изгори ги. ...
  156  13 
Загубих се. Напреки в облак леден
бродирах с мисли своите мечти,
а резултатът грозен е и беден,
като ненужна дрипа е почти…
Загубих се. По сънните пътеки ...
  168  19 
Подари ѝ крила да лети,
но защо ѝ засенчи небето?!
Дали капка надежда си ти
или просто си съд за сърцето…
Подари ѝ мечта призори, ...
  156  18 
7.
Настаних се до масата в трапезарията, а Нина настоя сама да направи кафе, за да не натоварвам крака си. Нямах нищо против. Не се чувствам господар в дома си. Живея на това място, просто, защото е мое, но не изпитвам някакъв трепет от притежаването на някаква си там материална собственост. Къща. М ...
  116 
В онази нощ не толкова далечна,
в притворните прегръдки на тъмата,
душите вплетоха се в страст отречена,
загърбили пътеката на светлината…
Двуостър нож в плътта се вряза рязко ...
  126  10 
Роди се тя на изгрева във заревото,
безплътна като полъх луд и див
и неподвластна беше тя на злото,
частица бе от древен апокриф…
Косите ѝ от свила по-прекрасни, ...
  121  12 
Време идва и чувства изтляват,
думи свършват, нишки се късат
и сърцето неволно предава –
няма нужда от гняв и от мъст…
Време идва и нощ тук се спуска! ...
  128  12 
Аз очите ти сини обичам .
Проницателно пак ли ме гледат?!
Примижавам. Слънце занича –
ласка топла по кожата бледа…
Магнетично е твоето синьо – ...
  180  13 
Всяка блеснала мълния носи
сто посоки незрими към ада.
А в сърцето ми – луди откоси,
неподвластни на време, попадат.
Тръгвай – пътят зове те, аз зная ...
  306  30 
Предложения
: ??:??