Reach_The_Shadows
33 резултата
След залеза, зная, при мен тихомълком идваш ти;
по-голямо щастие едва ли би могло да ме сполети..
Някъде, далеч от света, до мен полегни,
сплети в сърцето ми своите коси
и утре сутрин с първите роси ...
  51 
Погребалните писъци пронизват химерата, потънала във вечен покой. Всявайки огорчение, превърнаха усмивката ѝ във фантом. Подариха ѝ тежки мрачни мисли, които свлякоха я в бездънна пропаст. Ни жива е, ни мъртва, а прокълната да скита между двата свята...да блуждае безкрайно из тези страховити земи... ...
  85 
Тайнствен медальон ти подарих,
о, гарван клети, за мен си ти сакрален.
Откриваш ли се във всеки мой стих?
Зная, познаваш стона ми погребален.
Дере ръцете ти, измъчва ти сърцето, ...
  75 
Добро утро, страннико, ще ти разкажа моята история.
Тя пропита от тъга е, дълбока меланхолия,
скрита в бляскаво сандъче, някъде в морето,
из морето плава щастието отнето.
Но аз писма в бутилки ежедневно му изпращах, ...
  106 
„Във влак от погребани спомени пътувам аз към мъртвото бъдеще. Самоизяждам се от надвисналата над мен трагедия, но не мога да избегна участта си. С празен поглед и изстинала усмивка надсмивам се над Ада в моя свят...”
*****
Дойде неканен той, денят трагичен, поздравих го с поглед безразличен.
Призра ...
  105 
Отровата преглъщам, сърцето ми кърви,
безмилостна отново бе към мен съдбата.
Вълк единак по пътя си с наведена глава върви...
Погледни очите ми, погубена е красотата!
Лъч светлина, изпълнен с благородство и мир, ...
  82 
И когато последното ми сбогом пререже тишината,
и когато отново в този сив свят се пренесем,
ние не ще възкръснем, чуй ме и помни ми ти словата.
Когато отново в този сив свят се пренесем....
Дните отминават, стон гробовен в гърдите ме прониза, ...
  94 
Живях си аз живот кротък и достоен
в стар дворец-другар покоен.
В уединение, търсех тук утеха,
студените стени топло ме приеха.
И веднъж в тази стара сграда ...
  114 
Падащите звезди се давеха в морето
и сълзите ми отровни капеха, задето
ти обещанията си към мен на неизпълнение обрече,
душата ми от омразата прогнила е вече.
Отекваха в далечината скръбни мелодии от пиано, ...
  118 
Бродят силуети из пустия град,
всеки потънал в мислите свои.
Бродят силуети из пустия град
и тровят си земния престой.
Тъжна картина в сълзи те облива, ...
  61 
О, прости ми моето усамотение,
днес откъсната съм от света.
Далеч от хорското презрение
творя и през призмата чета.
Гледаш ме с недоумение, ...
  69 
Виелици опустошаваха света жестоко
и безпощадните ветрове вдигаха високо
обречените души, насред нищото страховита нощувка.
"Сбогом" вече не означаваше последна целувка.
Небето придоби морав цвят, ...
  108 
Стар свят, познат свят,
гледан от ангел в сълзи облят,
пише разказ за мъчението сурово,
а всеки срещу него вика "Искам нещо ново!".
Но какво ли ново бе това, дето е тъй желано, ...
  134 
Раздирана, от демони жестоки,
лутаща се в мислите си без посоки,
раздирана, по-слаба с всеки изминал ден,
с кървящо сърце и поглед изморен.
Боли, боли ме да гледам, да живея, ...
  97 
Земята, спяща и изстинала,
след зловещата нощ изминала,
очакваше слънцето и топлите му лъчи,
но затворени бяха неговите красиви сини очи.
Тя е от чудовища заобиколена, скърбяща, ужасена, ...
  112 
Там е, величествено над града се извисява,
по здрач сврака фатално я прекосява,
чуваща гибелните ѝ песни,
пътеките към върха ѝ ставаха все по-тесни.
Сърцето ѝ, недокоснато, неопетнено, ...
  142 
Последен ден и танц последен,
звездите брояхме, стигайки до седем.
Ден последен,
крахът леден,
сковава ни от страх, ...
  126 
Мълчаливи демони неотдавна с умисъл тежка
умъртвиха сърцата си с отровна болежка,
последен дъх, на мрака посветен,
лице, запечатано в поглед вцепенен.
Студени пръсти, безжизнена кожа, ...
  231 
Ти си там някъде, сред мъглата,
на живота изгубена бе красотата,
и отронената от окото сълзата,
безжалостно раздели ни в два свята.
Поредният ден студен, ...
  111 
Зад лъскавата фасада
скрита бе душа, дето тихо страда
всяка вечер никому неизвестно,
маските не можеха да бъдат свалени лесно.
Скрити белези, очите пак ще насълзя, ...
  121 
Поредната вечер с нотка сантиментална
с дъх на вино в кристална,
но събрала прах с времето чаша,
сипвам шепа самота, правейки каша
от разочарование, гняв и болка ...
  219 
Помня всеки един миг, всеки ден,
помня погледа ми вледенен,
и твоята усмивка сияйна,
и речта ти красива, омайна.
Помня всяка сълза пролята ...
  171 
Кварталът, късна есен,
децата, бягащи по пътя тесен,
играеха на всякакви игри,
още от зори.
И спомените като на лента ...
  211 
Някога, в едни далечни времена
бляновете носеха всевъзможни имена,
но тънеха в мъчителна екзистенциалност
и един ден да станат те реалност
бе желаната им метаморфоза, ...
  197 
Прости им дните, в които от небесата
капеше лед и атрофираха ти сетивата,
за дълбоките рани и за живота ти-ад,
излез от техния тъжен маскарад.
В януарското утро копринен облак те чака, ...
  267 
Смразяваща носталгия в очите ти витае,
сънят ти нови паралелни светове чертае,
и с мечтите си достигаше звездите.
Ледени фигури сега твориш от сълзите.
Разкъсани минали животи, ...
  134 
"Ела, приятелю, ще ти помогна,
твоята история ме трогна,
ще те спася от всички мисли черни,
ще ти покажа приятелите верни,
ще забравиш за трудния ден ...
  217 
В малка стаичка, потънала в мизерия,
скрита беше пионка с черна бродерия,
четейки стара книга,
окована с тежка верига.
Разнасяше се миризма на омраза, ...
  195 
Град, изоставен и самотен, тънещ в безверие,
изпълнен с презрение към коледното поверие,
обладан от песимизъм, затрупан от преспите снежни,
укорите на обикалящите призраци бяха неизбежни.
Из пустите улици, носейки черногледството си, се скитаха ...
  150 
С всеки прилив, всяко утро до края на дните свои
задължение имах света да кръстосвам без покой,
а ти влюбено и нетърпеливо гледайки към хоризонта,
пясъчният часовник секундите брои до завръщането ми от фронта,
докато залезът и изгревът очите ти озаряват, ...
  365 
Полуразрушен театрален салон и студенината,
идваща зад кулисите, още от далечината
на един следобед през март,
на разочарованието даде старт.
Кристална статуетка, покрита с черна коприна, ...
  249 
Съдбата в два различни свята ни раздели,
когато агонията в мен се всели,
продължавайки да пише нашата история.
Зрелището наблюдавано е от бездушна аудитория.
Копнееха да се докоснат нашите светове, ...
  209 
Спомен студен връхлита и душата ми сковава,
Тъмнината за пореден път моето име назовава.
Поглеждайки назад пътеката окървъвена,
забелязвах дирята си аленочервена,
Луната с перленобледите си лъчи я осветява, ...
  236 
Предложения