vladetoned
312 резултата
Посрещат ме искрящите ми нощи
и тръпнещо живея между тях,
а в рамката на светлите си мощи
луната е стаен йеромонах.
Светулките са нощно петолиние ...
и тръпнещо живея между тях,
а в рамката на светлите си мощи
луната е стаен йеромонах.
Светулките са нощно петолиние ...
338
6
11
Щом в заника на пролетния ден,
май роши нацъфтелите ни круши
и облаци в пейзажа разтопен
танцуват си със гумени ботуши.
Пчелите са жужащи работяги, ...
май роши нацъфтелите ни круши
и облаци в пейзажа разтопен
танцуват си със гумени ботуши.
Пчелите са жужащи работяги, ...
850
4
15
Дъждът със сребърни карфици
в очите ми забива гнет.
Изпращам прелетните птици,
с носталгия по теб обзет!
Мълчи луната, ожалена, ...
в очите ми забива гнет.
Изпращам прелетните птици,
с носталгия по теб обзет!
Мълчи луната, ожалена, ...
502
7
15
Живот, като кората хляб –
горчив и твърде клисав!...
Днес жив ли е добрият раб,
от люлката така орисан?
Душата в тялото ми стърже, ...
горчив и твърде клисав!...
Днес жив ли е добрият раб,
от люлката така орисан?
Душата в тялото ми стърже, ...
484
12
14
Вън луната, извит ятаган,
все разсича приоблачни ризи.
От трънливи валма омотан,
на гората е мрачен чеизът.
И сред морза на вятър далеч ...
все разсича приоблачни ризи.
От трънливи валма омотан,
на гората е мрачен чеизът.
И сред морза на вятър далеч ...
606
8
13
Ръси зимата снежни трошици.
Бял пендар до гръдта е луната.
Под ръчица се водят двоица
в тази нощ – вечна, чиста и свята.
Ветровете – немирни хъшлаци – ...
Бял пендар до гръдта е луната.
Под ръчица се водят двоица
в тази нощ – вечна, чиста и свята.
Ветровете – немирни хъшлаци – ...
448
5
11
Душата – тъмен необят –
очаквам да избистря нощем.
Сетивност в зрителния свят
аз мога да постигна още...
Пропусна ли я – лъч стаен, ...
очаквам да избистря нощем.
Сетивност в зрителния свят
аз мога да постигна още...
Пропусна ли я – лъч стаен, ...
840
11
17
939
5
Есента златна роба разстила
пожълтял е Балканът висок,
а поточето – тъничка жила –
е в дланта на Всемирния Бог.
Под товара на облаци бели ...
пожълтял е Балканът висок,
а поточето – тъничка жила –
е в дланта на Всемирния Бог.
Под товара на облаци бели ...
546
9
15
Усмихнатото слънце огневито
намигва ми под облачно калпаче;
плашилото в сетренцето изтрито –
сред нивите самотно момчурляче.
На храста пораздърпаната риза ...
намигва ми под облачно калпаче;
плашилото в сетренцето изтрито –
сред нивите самотно момчурляче.
На храста пораздърпаната риза ...
352
12
12
Снеговеят свисти с ледни бузи.
Цяла Витошка с четка нашари.
Черен облак залепя вендузи
над пейзажа с дрипливи клошари.
В сивота над фасади ронливи ...
Цяла Витошка с четка нашари.
Черен облак залепя вендузи
над пейзажа с дрипливи клошари.
В сивота над фасади ронливи ...
624
6
11
Държавата е в крайна изнемога.
Народът ни – пропукана съдинка!
Уж равни сме пред погледа на Бога,
а дрънкат ни последните стотинки!
Страната ни – за всички най-красива – ...
Народът ни – пропукана съдинка!
Уж равни сме пред погледа на Бога,
а дрънкат ни последните стотинки!
Страната ни – за всички най-красива – ...
440
4
8
Ти се раждаш в света – камък объл,
запокитен в житейския вир,
претъркулен и влачен в прокоби,
от съдбата подхвърлян безспир.
Всяка жилка позната е мъка; ...
запокитен в житейския вир,
претъркулен и влачен в прокоби,
от съдбата подхвърлян безспир.
Всяка жилка позната е мъка; ...
683
10
18
Душите са пригвоздени без чувства,
а Лукавият кръста „въздига”,
обещал ни сребро хлевоусто,
за което животът не стига!...
От калта ни Йехова извади, ...
а Лукавият кръста „въздига”,
обещал ни сребро хлевоусто,
за което животът не стига!...
От калта ни Йехова извади, ...
669
8
16
Бистроокият ден се заглежда
и намигва ми ранен светлик,
а в дерето мъгливата прежда
на вретено се вие за миг.
Небосклонът звънти светлочел, ...
и намигва ми ранен светлик,
а в дерето мъгливата прежда
на вретено се вие за миг.
Небосклонът звънти светлочел, ...
1123
9
16
Тази смърт се побира в Христовите рани.
Колко гвоздея струва животът ни днеска?!
Фарисейски лъжи ме преследват в съня ми,
а на утрото всичко е някак гротескно.
Три петли кукуригат по съмнало вече. ...
Колко гвоздея струва животът ни днеска?!
Фарисейски лъжи ме преследват в съня ми,
а на утрото всичко е някак гротескно.
Три петли кукуригат по съмнало вече. ...
330
5
4
В предутринния злобен мегаполис
с червения си слънчев абажур
трамваи металически тoпуркат –
мустанги по железния паркур.
Сив облак с понавъсена гримаса ...
с червения си слънчев абажур
трамваи металически тoпуркат –
мустанги по железния паркур.
Сив облак с понавъсена гримаса ...
1366
10
19
Слънцето склопи клепачи,
гушна стария баир.
Тъничка мъгла се влачи,
месецът е богатир.
Две върбици на седянка ...
гушна стария баир.
Тъничка мъгла се влачи,
месецът е богатир.
Две върбици на седянка ...
750
6
11
Над света чаршафа син
Дядо Господ разпростира.
Вятърът – свирачът фин –
на кавал акомпанира…
Облак, с вълнена фланела, ...
Дядо Господ разпростира.
Вятърът – свирачът фин –
на кавал акомпанира…
Облак, с вълнена фланела, ...
723
4
11
Затопурка вън зима смълчана
(тъкмо студ за дебели терлици);
ръсна снежно брашно над хармана…
Дядо пълни филджан от ибрика.
Светлината се с блясък насища… ...
(тъкмо студ за дебели терлици);
ръсна снежно брашно над хармана…
Дядо пълни филджан от ибрика.
Светлината се с блясък насища… ...
459
10
14
Играе пясъчният плаж
с вълнáта си – ефирна дама –
и вятърът, немирен паж,
промушва се в скала голяма.
Щом утрото ми златокосо ...
с вълнáта си – ефирна дама –
и вятърът, немирен паж,
промушва се в скала голяма.
Щом утрото ми златокосо ...
500
8
15
Свежо локвената вечер
сваля в стъпките ни тихи
светлините на града.
На изчезване обречен
вън е залезът на щрихи ...
сваля в стъпките ни тихи
светлините на града.
На изчезване обречен
вън е залезът на щрихи ...
416
6
13
Будилникът без жал забива
в съня ми звънчева бургия.
Зорницата виси игрива
в небето – лъсната тепсия.
Мъглата пък пълзи оловна ...
в съня ми звънчева бургия.
Зорницата виси игрива
в небето – лъсната тепсия.
Мъглата пък пълзи оловна ...
1334
14
21
Снежко, палав немирник, засъска
и в дола занадува кавала.
Баба Зима юргана си тръска,
на децата пързалки раздава...
Петлю вдига гълчава и гмеж, ...
и в дола занадува кавала.
Баба Зима юргана си тръска,
на децата пързалки раздава...
Петлю вдига гълчава и гмеж, ...
1210
10
29
В разтопения дъх на шибоя,
над брезите в зелено сияние
се прокрадваш, единствена моя,
като старо планинско предание...
И с крилата пернатият вятър ...
над брезите в зелено сияние
се прокрадваш, единствена моя,
като старо планинско предание...
И с крилата пернатият вятър ...
768
11
15
Небето алабастър е излъскан
и облаците дипли на къделя.
Над ридовете слънцето изтръсква
юргана си по Божия повеля.
Главиците на късни минзухари ...
и облаците дипли на къделя.
Над ридовете слънцето изтръсква
юргана си по Божия повеля.
Главиците на късни минзухари ...
915
7
13
Сред тъмата вън в цвят абанос
се прокрадва луна младолика.
Залез праща последен откос,
над полето обрано ме вика.
А в шумака търчи суховеят ...
се прокрадва луна младолика.
Залез праща последен откос,
над полето обрано ме вика.
А в шумака търчи суховеят ...
846
10
22
На пръчката от дрян да закача
до хлебеца си стара антерия,
препълнена с копнение бохча,
което не можах да ви разкрия.
Да тръгна бавно с птиците на юг ...
до хлебеца си стара антерия,
препълнена с копнение бохча,
което не можах да ви разкрия.
Да тръгна бавно с птиците на юг ...
629
7
16
Залязва слънцето в кирпича.
Ливадите са пусти пиаци.
На завет сминдух се препича
под потъмнелите сачаци.
А хълмовете с бърчините – ...
Ливадите са пусти пиаци.
На завет сминдух се препича
под потъмнелите сачаци.
А хълмовете с бърчините – ...
410
7
11
На Латинка-Златна
Днес слънцето играе си на жмичка,
все с облачето в сивото елече,
и лайките, с повдигнати главички,
в росицата окъпани са вече. ...
Днес слънцето играе си на жмичка,
все с облачето в сивото елече,
и лайките, с повдигнати главички,
в росицата окъпани са вече. ...
686
5
16
Щом вятърът засвири с клавесин
и облаците сбира в хоровода,
аз с трепетно молитвено „Амин”
пак с гълъба политам в небосвода.
Дъгата и след бурята пречиста ...
и облаците сбира в хоровода,
аз с трепетно молитвено „Амин”
пак с гълъба политам в небосвода.
Дъгата и след бурята пречиста ...
799
7
14
От мене ти поискай всичко:
и билото на мойто рамо,
шептенето на моя глас.
И кехлибара на очите,
и дланите ми като житен клас, ...
и билото на мойто рамо,
шептенето на моя глас.
И кехлибара на очите,
и дланите ми като житен клас, ...
1035
10
11
На римите езикът разбираем
с магията е сходствено велик,
със ямбове ези-тура играя
в алхимия на тайнствения миг.
И залезът, детенце на коляно, ...
с магията е сходствено велик,
със ямбове ези-тура играя
в алхимия на тайнствения миг.
И залезът, детенце на коляно, ...
1020
14
18
Седя на самотния праг.
Отвънка е вятър вилнеещ;
чете новини разводнени
от вестник, разказващ ни, че
животът е зъл людоед, ...
Отвънка е вятър вилнеещ;
чете новини разводнени
от вестник, разказващ ни, че
животът е зъл людоед, ...
1024
13
18
На пътя, потъмнял като траншея,
сънувах ли, наистина ли бях?
Аз спомням си бълбукащите ручеи,
в манерката, които си налях.
Полето беше голо като каска, ...
сънувах ли, наистина ли бях?
Аз спомням си бълбукащите ручеи,
в манерката, които си налях.
Полето беше голо като каска, ...
1722
18
24
Когато отвънка накацат
пъртини от сняг белокрили,
навсякъде светли житата
под топло шалте са се скрили;
когато с разтворени устни ...
пъртини от сняг белокрили,
навсякъде светли житата
под топло шалте са се скрили;
когато с разтворени устни ...
1487
13
33
Седи дете на тротоара,
ровичка с почерняла пръчка,
опитва с нея да изчисти
калта от своите обувки…
То тичаше сред парка стар, ...
ровичка с почерняла пръчка,
опитва с нея да изчисти
калта от своите обувки…
То тичаше сред парка стар, ...
1236
10
15
1634
6
7
Хайдушко биле от запарка
за раните душевни пия.
С куршум любовен на знахарка,
навървен в наниз от пендари,
на нежно бялата ти шия ...
за раните душевни пия.
С куршум любовен на знахарка,
навървен в наниз от пендари,
на нежно бялата ти шия ...
1123
11
13
Следите от целувките остават
с „Обичам те” на смачкания лист,
които и до днеска не забравих,
написани с един червен молив…
Отиват си пак дни несподелени, ...
с „Обичам те” на смачкания лист,
които и до днеска не забравих,
написани с един червен молив…
Отиват си пак дни несподелени, ...
1299
9
14
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
