Други - Проза

Спомени от струни и думи

Той остави китарата на леглото и погледна в огледалото. Лицето в отражението винаги му беше някак смешно и абсурдно като някаква карикатура. Нямаше особена разлика и този път. Усмихна се на образа си и отметна кичурите, падащи пред очите му. Този път имаше някаква неуловима разлика в усмивката му. Д ...

Antinormal

Проза » Други

2017-01-12T17:29:05+02:00 674 1

Маски

Нов ден. Отварям очи и още е неясно как денят ще продължи. Тъкмо започва, а фибрите ми се надяват да приключи. Ще го преборя. Не е ясно гърла ли ще режа или ще подарявам искрено части от душата си. Не съм си избрала маска. Коя да бъда днес... Лудата, нормалната, властната, онази по-ниска от тревата, ...

RumyanaMomchilova

Проза » Други

2017-01-11T20:57:40+02:00 1.1K 1

Объркани мисли из една зимна вечер

Обичам разговорите, когато си пиян, защото знам, че няма да помниш и думичка от казаното, но така е по-добре. Така избягвам неловките въпроси и погледи, от които ми прилошава.
От малка не обичам да споделям...да общувам...чуждо ми е. Мечтая скоро да можем да си четем мислите, толкова по-лесно ще е и ...

runi921

Проза » Други

2017-01-11T20:55:34+02:00 775 1

На следващата спирка след последната

Застинали влакове, пропуснати мигове, цигара, забита в пясъка. Как бързо я дърпаш, а минаха толкова много години. Не, пак не отидох, където ти бях обещала. Не, пак не последвах мечтите си. Да, знам, ще ми викаш, но просто без теб съм такава. Не, не е страх, ти не разбираш. Просто животът, той... Не, ...

Elder

Проза » Други

2017-01-10T23:38:11+02:00 771 1 3

Най-големият ми страх

Отварям очи. Наоколо е пълен мрак. Обикалям, но няма нищо. Стоя в нищото. И е студено. А аз съм без дрехи. Дори не мисля, че е пустош, защото това предполага да е имало нещо преди. А тук изглежда никога не е имало нещо. Пълна тишина. Пълен мрак. Отсъствие на всякаква форма на живот и съществувание.
...

normalisboring

Проза » Други

2017-01-06T00:57:04+02:00 1K

Пианото мълчи

Пианото днес мълчи. Остави ми една тишина, дето боли. Разкъсва отвътре и дере с нокти душата ми. Сякаш тялото ми още те усеща, съзнанието ми държи тук образа ти.
А клавишите отдавна събират прах. Къде са ръцете, които свиреха по тях? Да разтърсят тишината, да внесат в черното и бяло – емоция, живот, ...

krasitoo

Проза » Други

2017-01-03T16:41:05+02:00 1K 1

Коледа

Навън вали. Всичко се променя. Бяло и чисто. Искам да е същото в душата ми. Последен ден, годината си тръгва. Тъгата остава. Искам да се променя. Да мога да се радвам на снежинките. Да усетя празника. Да си кажа, че съм имал хубава година. А беше хубава. Само краят не беше толкова добър. Най-хубавит ...

Кофтимир

Проза » Други

2017-01-01T21:40:13+02:00 677 5

Неканени гости

Ето.. пак дойде най-хубавото и изпълнено със светлина време в годината, но и в същото време най-тъжното.
При мен идват едни неканени гости. Гости, които всъщност са най-милите за мен, но носят страшна болка в сърцето ми. И без да го искам,
полагам усилия да ги изгоня, но те нахлуват безмилостно, нах ...

meg_9

Проза » Писма, Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други

2016-12-31T13:35:58+02:00 1K

Бедните нямат нужда от пари, нито от съчувствие

Като минавате покрай просяк на улицата и му хвърлите няколко лева, вие мислите, че това е добро, като изпитвате съчувствие и се разплаквате от трогателните реклами на благотворителни кампании, като дадете пари без да знаете къде отиват, вие мислите, че това е добро. Вашият бог мисли, че това е добро ...

bibifibi

Проза » Други

2016-12-31T13:32:25+02:00 1.7K 3 4

Убийствена целувка

Усещах, че днес ще я срещна... музата. Отдавна не ме е наобикаляла.
Пак бързам, пак закъснявам. Вън е варненска виелица. Екипирам се подобаващо. Шапка, шал, ръкавици. Ботушки с грайфер, грайфер и на душата, да няма подхлъзвания и разни травми после.
Вън е приказка. Милиони снежинки танцуват и умират ...

suleimo

Проза » Други

2016-12-31T13:24:29+02:00 2.6K 5 33

Душата е страст

Силата на душата е в проявлението на нейната страст, в нейната неопитомена лудост, която ни изживява по неповторим начин.
Като параметри на уникално сътворение, ние притежаваме свое обаятелно излъчване, което носим в себе си , без значение дали то се проявява или не. Един и същи човек, едно и също с ...

МарияПопова

Проза » Други

2016-12-28T19:42:58+02:00 1.3K

Истината

Малка стая. Малка чаша вино. Недопечена пържола. Вечерята не беше вкусна. Ще остане и за утре. На ред са мислите. Там нещата са объркани. Не е като вечерята. Хаотично нахлуват спомени и се сменят със фантазии. Погледа следи отблясъка на телевизора. Отстрани се чува музика. Съседите си правят купон. ...

Кофтимир

Проза » Други

2016-12-27T16:13:36+02:00 776 3 4

Предколедно

Съвсем нежно слънцето докосва снежната покривка на земята. Тихо е. Хората са изчезнали. Като малки мравчици влизат и излизат цял ден от моловете. С пълни торби и празни души. Блясъка в очите им е само от изпитото вино. Светлината, която съвсем нежно ги докосва е от лампичките имитиращи живот. Докато ...

Мегалия

Проза » Разкази, Други

2016-12-25T21:18:31+02:00 1.2K 1 4

Сънища (Doctor Who fanfic)

Знам, че сънувам. Имам този сън от месеци. Един и същи. И в него винаги е Коледа. Винаги вали сняг и мирише на греяно вино, ябълки и канела, точно като по филмите.
Лежа в леглото в очи, вперени в тъмното и слушам равномерното дишане на сина си в кошарката. До мен баща му се обръща на другата страна ...

Clara

Проза » Фантастика и фентъзи, Други

2016-12-24T16:49:50+02:00 1.3K

Липсваш ми

–Липсва ми…- измърморих аз, вперил поглед в танцуващите пламъци, които осветяваха малката стаичка.
–Кое ти липсва, любов моя?- Мартина обърна глава към мен и ме погледна с леко недоумение.
Станах от мекото кресло и пристъпих до нея, погалвайки нежно дългите и черни коси. Изглеждаше великолепно на та ...

Eddie92

Проза » Разкази, Други

2016-12-22T21:14:13+02:00 1K 4

Тя и той

Времето е малко. Нямаме го.. Не сме господари нито над него, нито над чувствата си. Господари сме на предразсъдъците. Изключваме паметта, макар да помним всичко след това. Слагаме съвестите си настрана, за да останат неопетнени. Правим крачка един към друг. Кратка целувка. Дълбока прегръдка. Играем ...

RumyanaMomchilova

Проза » Други

2016-12-22T21:11:38+02:00 1K 1

Не ГазСете Тревата

Не ГазСете Тревата
Както обикновено и тази вечер застана сам до прозореца на мансардата. Изключително доволен останал от факта, че е в една от най – новите и модерни сгради в града. Обитаваше я от скоро. Почти напълно завършил обзавеждането, преди седмица, се наслаждаваше на гледката обхващаща целия ...

skitca

Проза » Разкази, Други

2016-12-21T21:03:42+02:00 6K 2 2

Лоша комбинација 🇲🇰

Ти ги крадам мислите
со брзина на светлина.
Влегувам на прсти во твојот сон,
за да те разбудам.
Ти кажувам, дека во сите возови ...

SanjaMKD

Проза » Други

2016-12-20T17:04:55+02:00 625 1

Горд съм

Горд съм че,
... ... ... – Лети из Вселената един Делю ...
... ... ... – звучи Хубава си моя горо,
... ... ... – от днеска нататък БЪЛГАРСКИЯТ РОД ИСТОРИЯ ИМА И СТАВА НАРОД!.
... ... ... – стани, стани юнак Балкански ...

BELOBRAD

Проза » Други

2016-12-20T07:49:46+02:00 1.4K 1 1

Моята голяма луда гръцка сметка

МОЯТА ГОЛЯМА ЛУДА ГРЪЦКА СМЕТКА
Комедия
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
ВАСКА – простовата и простодушна селска жена, вдовица, на 68 години
ЖИВКА - нейна дъщеря, на 46 години. Хитра, алчна, пресметлива ...

Marmadun

Проза » Други

2016-12-18T15:27:23+02:00 1.4K 1 4

Приказка за правия път

Имало едно време един Прав път. Той не обичал да се обръща назад и да спира. Познавал себе си добре и знаел накъде отива. Не обичал и не познавал Кривия път, защото не знаел накъде отива и неизвестността го плашела.
Един ден Правият път много се уморил от вървенето само в една посока и от себе си и ...

veesii70

Проза » Други

2016-12-18T09:46:00+02:00 2K 6 16

Споделено мълчание

(Непрочетено писмо)
Знаеш ли...
и на мен понякога ми се ще да мълча.
И да чуя грохота на тишината.
Как се сгромолясват мислите ми и остават голите чувства. ...

nadia.nanito

Проза » Писма, Други

2016-12-17T16:49:40+02:00 1.1K 1

Мисъл

Отвори очи. Беше бяло пред него. Ужасно бяло. Не беше нито мъгла, нито сняг.
– Къде съм? – попита.
„Какво е къде?“
Кой го каза? Нищо не виждаше освен бялото.
– Може ли да стана? ...

exuded

Проза » Други

2016-12-17T16:43:34+02:00 767

Сега е празник

Когато завали сняг, имаш чувства. Не че когато не вали, нямаш чувства. Обаче те са латентни, страхливи се, не искат да се проявят и стоят като заспали в теб. Чакат знак, за да се появят.
И ето го знакът – сняг. Бял, косо пада от небето, като стърготини от небесна дъскорезница, където боговете строят ...

exuded

Проза » Други

2016-12-16T22:47:16+02:00 703

Моите дъждовни дни

- Тук се сбогуваме! - така ми заяви тя тогава с усмивка.
- Как така ?- помня, че успях да кажа само това, преди тя да се качи на влака и никога повече, да не я видя.
Винаги съм се упреквал и обвинявал,че не направих нищо повече, за да я спра. Разбира се, секунда след като влака потегли се опомних,ти ...

bezdarenqvor

Проза » Други

2016-12-15T12:19:59+02:00 1K

Валидол на върха на ножа

- Тина, спиш ли?
- Уф…
-Чуваш ли как сърцето ми бие за теб?
- Да бе…
- Помниш ли когато се срещнахме за първи път? ...

Довереница

Проза » Други

2016-12-10T22:28:36+02:00 1.4K 5 5

Фройд и аз

Фройд и аз. Моите стожери – его, суперего, сънищата и то.
Сребристо излъчване, облечена в лилаво.
Явява ми се в съня. Идва, когато съм над пропастта.
Търся Я за равновесие, моите две любими жени на света.
Мама и Тя. Запознах се с мама от фото. Не познавам ласката ѝ. ...

zelenvik

Проза » Други

2016-12-09T23:08:26+02:00 1.1K 3 4

Откровение

Човекът беше уморен,
Много уморен в началото не вечерта.
През този ден загуби много,
легна рано и заспа.
Заспа един човек. ...

PersonaNonGratis

Проза » Други

2016-12-08T00:37:48+02:00 632 1

Остана ми само вярата

Всички любовни истории завършват с думите: "И той/тя си тръгна..." Не е приказен финал, но е истински, който горчи до края на живота ти. Остана ми само вярата, която бе моето спасение след хилядите сълзливи нощи и безкрайно тъжни сънища, които и до днес ме водят към теб. Кърпичките, пропити с горещи ...

runi921

Проза » Други

2016-12-07T14:43:41+02:00 679

Всяко стадо си има мърша

ВСЯКО СТАДО СИ ИМА МЪРША
/не е разказ/
Не е разказ. Просто споделям.
От две седмици съм в Хановер. Помагам на голямата дъщеря. Днес следобед, докато бутах количката към детската градина и бързах, че пак закъснявах за внука Милен (не че имам друг внук, ама да се знае, че и той е Милен, като внучката ...

Мильо

Проза » Хумористична, Други

2016-12-07T14:31:48+02:00 942 1

В търсене.

Ден Първи от моето така наречено бягство. Човек ако ме погледнеше отстрани би си помислил, че съм просто една жена, която е решила да си почине за уикенда и е оставила мъжа си да пие бира и да гледа мач. Ще кажете, как така бягам, а не нося багаж със себе си. Отговорът е, че бях толкова уморена от е ...

neytiri

Проза » Други

2016-12-04T18:36:24+02:00 771 2

Декември.

Декември е уют и многоточие.
Чувството, че си стигнал до върха на планината
и спираш, за да си починеш.
И наблюдаваш всичко долу.
Там долу са твоите дни, твоите нощи. ...

neytiri

Проза » Други

2016-12-03T22:06:14+02:00 782 2 4

Неделно събуждане

Неделя е.
Остани в леглото. С мен.
Нека събуждането е бавно и с удоволствие.
От някой слънчев лъч, заиграл се със златото по ресните на очите ти.
Или от рапсодията на дъждовните капки по прозореца. ...

nadia.nanito

Проза » Писма, Други

2016-12-03T21:57:01+02:00 971 2

Памфлет

Като рекли „Аз” та „Аз”! Прекалено много „Аз”. Ама какво”Аз бе, като всички сме на кучето в задника.
Мартин Карбовски в "Търси се"
Памфлет
Господин Карбовски, не Ви познавам лично, но и предпочитам да не Ви познавам. Считам, че това е по-скоро привилегия за духа ми, отколкото загуба. Вие не от днес ...

ZAGORA

Проза » Други

2016-11-27T21:36:05+02:00 860 2 2

Хм!

Обграден съм от ножове. Някои са тъпи, други – остри. Имам един, като бръснач. Цепи косъма. Някой ден, ако реша да се заколя, ще използвам именно него. Ето, сега го държа. Разглеждам го. Стоманата е прекрасна. Хладна, невъзмутима и практична. Какво ли е да умреш? Хм. Сега е именно тъмно, навън, в ст ...

Lebovski

Проза » Други

2016-11-27T16:22:54+02:00 1.1K 2 12

Съботно катерене

СЪБОТНО КАТЕРЕНЕ…
Прибирах се към къщи от точка Я до точка А - по най-дългия път. Бях решила да повървя пеш, когато я видях. Симпатично момиче. Само за 10 минути я видях още поне 3- 4 пъти. Ту пред мен, ту зад мен, ту устремена нанякъде… Плашещо, ако не беше по обяд…Тръгнах в посока различна на нейн ...

rozza

Проза » Други

2016-11-27T15:04:03+02:00 667 1 1

Забрави ме!

Забрави ме!
...Пишеше в тетрадката му:
Небето плаче днес
болките
на тези със пресъхнали очи ...

Kalia1117

Проза » Други

2016-11-27T11:40:46+02:00 784 2 4

Разговор

-Все още ли смяташ, че илюзията за грешно и правилно, създадена от ограничения човешки мозък, може да има валидност в обективния свят?
-Тази твоя критичност! А ти не можеш ли просто да ме изслушаш, както беше свикнал да правиш преди?
-Ако наистина искаше това, щеше да си спряла разговорите си с мен ...

teddy7

Проза » Други

2016-11-25T07:45:23+02:00 796 1

Мъртви души

Знаеш ли...? Има едни такива хора, Приятелю, които не заслужават обич!
Те не заслужават дори нашата омраза, защото и това ще им придаде някаква значимост, а и ние не сме като тях...А те са МЪРТВИ души, брат! Тяхното съществуване е безлично. Те никога няма да бъдат щастливи и никой няма да ги обича! ...

Inzaghi

Проза » Други

2016-11-15T16:40:50+02:00 1.4K 1

Разруши Рая ми

Ще те призова като демон в нощта и ще плача да дойдеш при мен. Луната ще хвърля сребристите си отблясъци по голите ни тела и разпръснатите по пода дрехи, докато пръстите ти изследват всяка извивка от тялото ми. Ще слея устните ни в нежна целувка, а ангелът в мен ще ликува за изкования триумф.
Дори д ...

НиколС

Проза » Други

2016-11-11T07:50:40+02:00 1.2K 1