Други - Проза

Щастлив ли си, че те нараних?

Щастлив ли си, че те нараних?
Ще отговориш дръзко „не!“, разбира се … А може би трябва?
„Защо ли?“, „Луда ли си?“ – ще питаш.
Срещаме стотици, хиляди хора ежедневно, на които искаме да се харесаме. На някои успяваме. Те са нашите приятели, които с времето са ни са се доверили, ни подкрепят…ни обичат ...

evgeniya

Проза » Други

2015-01-31T14:29:52+02:00 1K 5

Нуждая се от любов

Дните й минаваха бавно, скучно, безсмислено. Беше сама. Без ничия мъжка подкрепа. А толкова се нуждаеше, Боже, толкова се нуждаеше. Искаше връзка, с която да се чувства защитена и желана. Искаше здрава ръка, която да я води напред и само напред. Много ли желаеше? Момче, което да я обича, както тя е ...

Naddence

Проза » Други

2015-01-28T07:36:18+02:00 861 2

Сърцето е отпъдено

Сърцето е отпъдено
Разказва ми деня си моето сърце:
-Срещнах днес на пътя аз едно само сърце
Питам го къде отиваш, накъде?
-Търся где душица да се свре ...

ParvaNova

Проза » Други

2015-01-23T22:10:33+02:00 820 3

Хайку

Луната изгря
и пътят заблестя.
Листото падна.

Bubeto349

Проза » Други

2015-01-21T08:51:38+02:00 1K 2

Когато погледнах през прозореца си, видях...

Когато погледнах през прозореца си, видях изгряващото слънце, къпещо се в безкрайното синьо море. Часът беше малко след 07:30, някъде през януари. По принцип не ставам толкова рано и рядко успявам да хвана изгрева на слънцето, но този път имах някаква задача рано сутринта и се налагаше да стана навр ...

NonoM

Проза » Други

2015-01-20T20:19:56+02:00 746 1

Защо?

Защо все на добрите лошо се случва? Защо щастието ме преследва, а болката в живота ми не го пуска? Защо получавам толкова много, когато и половината не заслужавам? Защо винаги когато обичам, някоя трябва да ме наранява? Защо тази слабост в мен, да се изправя не ми позволява? Защо когато помагам, вин ...

extreem90

Проза » Други

2015-01-19T17:56:21+02:00 705 1

След раздялата

Мина известно време след нашата раздяла. Преструвам се, че не те познавам, не те поглеждам в очите и те подминавам. Сега сме само непознати с общи спомени. Хубави спомени.
Не зная как се чувстваш. Искам да те боли, както мен. Дали се получава? Чувстваш ли се разбит, изтръпваш ли, чувстваш ли се непр ...

Naddence

Проза » Други

2015-01-17T17:51:43+02:00 849

Precursor 🇬🇧

A feeling of incomplete awakening
where sleep has not set in before.
A glimpse of another time and space.
Calm primordial darkness
pervading unity, ...

Burns

Проза » Други

2015-01-14T21:33:19+02:00 3.1K 2

Страната на чудесата и новата планета

Когато Кати е болна не и се прави нищо друго освен да спи. Така тя сякаш казва на грипа "Не ми е добре. Не ми се говори. Аз и да искам не мога да говоря, тъй като ме мъчи ужасна кашлица и затова нека да си направим взаимно една услуга - говори Кати на болестта - ти ме оставяш напълно, или ако не иск ...

candy_girl_13

Проза » Други

2015-01-13T15:14:38+02:00 892 1

За теб малчо

Хей, как си? Как я караш? Добре ли си? Как са вашите?
Как мина денят ти?...
Здравей, Сладичко... или може би вече не трябва да те наричам така?
Здравей непознати.
Какво се случи? Та ние умирахме един за друг.. Единствено поглед ни трябваше да разберем как се чувстваме, само един глупав поглед . Ако ...

chochi8

Проза » Други

2015-01-13T09:28:32+02:00 694

Слушай внимателно

Изисква се голям талант да си слушател. Да чуваш, когато някой мълчи. Странно ли звучи? На мен не ми е странно, особено като се има предвид, че не един и двама са крещящи тишини. Ама хората не умеят да слушат. Никак при това. Все говорят и говорят, а тишината им е някак неудобна като че ли. Всеки пр ...

candy_girl_13

Проза » Други

2015-01-12T00:31:17+02:00 945 1

Последни думи за теб

Много психолози и изявени философи, въпреки своя негативизъм вярват, че у всеки човек има нещо добро. Или дори този всеки да не притежава някое кой знае какво положително качество, то поне има нещо което да го трогне. За доказателство психолозите прилагат интервюта на серийни убийци, диктатори и как ...

booksforreal

Проза » Други

2015-01-12T00:15:27+02:00 887

Сладки приказки на кафе и едни кафяви очи

- Малко съм притеснена - Стефани започна по този начин изповедта си пред своята най-добра приятелка и продължи - имам някакви симптоми, които ми приличат на някаква начална фаза на болест, чиято терминология ми е крайно непозната и бягам от нея с двеста, когато усетя, че се задава.
- Хм... това звуч ...

candy_girl_13

Проза » Други

2015-01-12T00:10:38+02:00 1.1K 1

Press F1 for more help

Кой е най-ужасният затвор?
Най-ужасният затвор е усмивката. Тази измамна малка змия. Тези очи, преграда към душата. Тези студени ръце. Да заредиш тялото си с бензин е да го отровиш. Привлича те огъня, омразата, изгарящите грозни чувства... защото добротата вече е преструвка. Никой вече не харесва до ...

danidimitrov

Проза » Други

2015-01-07T21:49:42+02:00 1.2K

Мислите на една 18-годишна

Здравей, мило дневниче,
Пак съм аз. Днес се прибирах вкъщи след страхотно изкарана ваканция с приятеля ми в София. Мразя това чувство на пустота, когато се прибера у дома след като съм била някъде другаде за известно време и съм си прекарала чудесно. Някак си осъзнавам, че всичко започва наново – уч ...

normalisboring

Проза » Други

2015-01-04T22:07:59+02:00 1.3K 5

Любовта не е ограничение

Любовта не е ограничение на действията. Да не можеш да правиш това тук и така или онова там и иначе. Тя те прави безразсъдно смел и мотивиран да постигаш невъзможното.
Любовта не е ограничение, да обичаш и да си влюбен само в един човек и точка. Тя те кара да обичаш целия свят, дори и така несвършен ...

Eeyorestz

Проза » Други

2015-01-04T21:55:49+02:00 969 1

Танцуващи снежинки

Танцуващи снежинки...
Пеперудeно-цветни с непринуден пируети...
Толкова леки... Неочаквано грациозни и бели..
Като въздушен танц на поети...
Танцуващи снежинки... ...

chervenokosa

Проза » Други

2015-01-02T16:52:29+02:00 1.2K 2

Hypervisual 🇬🇧

Hope is...
Her, in the mind's eye
Dancing barefoot
On a carpet of broken glass
Of reality's mirror ...

Burns

Проза » Други

2015-01-01T22:15:15+02:00 3K

Има и такива хора

Искам да ви споделя, какво ми се случи на 31.12.2014 г.
На работа съм до обяд. Разбира се, нали е празник!? Пуснала съм си тихо музика. Нахлупила съм на главата си една от онези червени шапки с бял пискюл, та да ми е празнично. Коледните лампички светят в такт с музиката. В магазина е топло, а на въ ...

alexgrau

Проза » Други

2015-01-01T19:31:36+02:00 1.4K 11

Онези дни

Колкото и да си доволен от живота си, винаги ще ги има онези дни, в които апатията разяжда душата ти и тъгата е толкова фина, като паяжинка, че дори не можеш да определиш точния ù нюанс и да намериш подходящото парче, слушайки което да я заситиш със себе си. Да те погълне и да изплюе на повърхността ...

posh`

Проза » Други

2014-12-29T10:32:48+02:00 1.3K 2

По Коледа стават чудеса!

По Коледа стават чудеса...
„Тиха нощ, свята нощ...”
... Светът е притихнал в очакване на Коледа.
Нощта отдавна прегръща земята, а навън е някак светло... тържествено... Снегът искри весело по клоните на дърветата и всичко изглежда по-чисто, и дори някак вълшебно. Вече не вали, но по небето се гонят ...

reinbow

Проза » Други

2014-12-24T11:39:44+02:00 1.2K 4

30 дни в размисли

Ден 1 (22.12.2014) – Липси.
Сещате ли се за онези моменти, в които страшна мисъл ви удря по челото изневиделица и оставате без ума и дума. Честичко ми се случва на мен. Днес така ме удари мисълта за недостатъчността. Винаги нещо не е достатъчно. Парите, дрехите, любовта, акъла… Най - жалко е, когато ...

TheMessIAm

Проза » Други

2014-12-23T21:39:08+02:00 765 1

Вяра

"Истинската религия е в сърцето.”
Кашмирска поговорка
Вярвам в онова, което съм видяла с очите си. Особено със затворени очи.
В шепота на скритите ми рани, прозаично наричан житейски опит.
В интуицията, която не признава външност, думи и общоприетости, а само есенното преброяване на хубавото и лошото. ...

miasoul

Проза » Други

2014-12-21T11:39:23+02:00 1.1K 2

В какво се забърках...

Пак е декември и отново се започва с въпросите, характерни за това време от годината. От едната страна съм аз, а от другата... пак съм аз. Изваждам един списък от миналата година, наподобяващ по дължина този на Дядо Коледа с непослушните деца. И се започва едно отмятане на всеки ред. Тук плюс, там м ...

in4enceto_91

Проза » Други

2014-12-20T02:15:22+02:00 1.1K 1

Sublime

Прибираме се кални и уморени и мятаме смърдящите си обувки в коридора. Влизаме в стаята и захвърляме мокрите си палта. После отиваме до леглото си и се сгромолясваме като чувал с картофи. И с този трясък залетяват из стаята счупените ни черупки. На малки парченца. И ние се отпускаме, доволни, че най ...

performance

Проза » Други

2014-12-17T23:19:12+02:00 701

Тост

Тост
Може би съм го чул някъде в Кавказ и съм го запомнил. Кой знае...
Моля за внимание !
Вдигнете чашите !
Искам да ви припомня, че има една такава думичка състояща се от три букви, която означава нещо, което безумно обожават жените и с което много се гордеят мъжете. ...

plamen-p

Проза » Други

2014-12-13T19:37:16+02:00 1.1K

Как би изглеждал животът, който искаш да живееш?

"Мрачен и окървавен. Изпълнен с гняв и омраза. Хлъзгава слуз изпълваща пукнатините на самолюбието, на човеците. Болка и страх пролазващи коварно и в най-светлите кътчета на чистите души.."
Затвори книгата почти с погнуса. Любимият му автор успяваше на моменти да го откаже да чете по-нататък. Но пък ...

Rups

Проза » Други

2014-12-11T17:47:54+02:00 976

За училището с "любов"

Когато влезна в класната стая, дори години, след като съм се разделила с ученическата скамейка, все още ми става тягостно. Най- гадните години в живота ми. Трябва! Да спазваш правилата. Всички правила. И да успееш да се харесаш на учителите и на съучениците си. В повечето случаи си избираш на кого. ...

Zlatka`

Проза » Други

2014-12-10T07:44:41+02:00 1.8K 1

Невидима

Тук съм, но никой не ме вижда. Сякаш всички гледат през мен. Сякаш съм прозрачна.
Искам да застана под светлините на прожекторите и да Ви покажа какво мога, но винаги щом ми се отдаде такава възможност се чувствам толкова уплашена, че забравям всичко, което е трябвало да Ви кажа и покажа.
Невидима с ...

thedarkangel90

Проза » Други

2014-12-05T21:58:26+02:00 1.1K

Мозъкът е за това!

-Защо не мога да разбера какво мислят другите, а?
-Защо ти е да разбираш какво мислят другите?
-Е как, мога да разбера ходовете им, да се предпазя.
-Но и те това което правиш ти и те това правят.
- Не не е така, защото не ценят всички шансовете дето им се предлагат, а ти се качват на главата. ...

WhiteDesert

Проза » Други

2014-11-28T15:56:56+02:00 880 2

... фракталифракталифрактали...

Не знам как да го нарека... Съзнание? Подсъзнание? Душа? Мисъл? Шизофрения... или по-скоро - точно обратното на шизофренията. Макар, едва ли би имало значение, ако разкажа теорията си на който и да е психоаналитик (интересно, че на хората тази диагноза им е доста забавна...). Бърза поправка - филосо ...

selene727

Проза » Други

2014-11-27T08:05:55+02:00 1.3K 23

Периодично

Мадам Памет изтръсква лачената си чанта на масата и тършува из спомените. Повечето, уви, се оказват тъй овехтели, избелели и изпокъсани, че Мадам Памет ги гледа със съжаление. После обаче размисля и ги връща обратно в лачената си чанта.

670301

Проза » Други

2014-11-24T17:48:40+02:00 753

Страните на една черупка

Съществуваше едно момиче. Тя беше харизматична, обаятелна и всеки, който я срещнеше, изпитваше необходимостта да бъде отново в нейната компания, да чуе какво има да каже, да се вгледа в завладяващите ѝ очи, да послуша звънливия ѝ глас, да разбере какво криеше в себе си крехкото ѝ тяло. Това момиче н ...

Harmless

Проза » Други

2014-11-24T17:44:18+02:00 1.1K

С думите на странджанските песни

"Учиха ме старите хайдути,
с думите от странджанските песни -
и във най-опасните минути
да оставам доблестен и честен.
Пред врага си да не коленича - ...

Ангар

Проза » Други

2014-11-24T08:51:12+02:00 1.8K 4

Ескиз с гарвани

Ноемврийски ден. Ни да му се сърдиш, ни да му се радваш на мъглите и студените дъждове. Така се впиват в теб и така те обгръщат, че докато се усетиш си посивял повече от пейзажа вън.
Дори слънчевите позитивки, по дуварчето ти във Фейса, не могат да прогонят влачещите се огромни, сиви облаци на мисли ...

лъвче

Проза » Други

2014-11-20T18:15:12+02:00 986 5

Най-тежките сълзи

Знаеш ли кои са най-тежките сълзи – не онези крещящите, гърчещи се, молещи, искащи… а другите - тихите, залостени в затвора на две очи. Сълзите, които нямат право да говорят. Те болят най-много, и те са най-истински, защото в тях е побран целият ти свят. В тях се разпръсква душата на милиони малки к ...

melian4eto

Проза » Други

2014-11-18T12:40:39+02:00 1.1K 2

4

Става 5. Следобед. Ноември. По средата. А-ха да се стъмни. Работа по улиците нямам повече. Искам вкъщи. Всъщност, първо искам да изпия няколко бири на спокойствие. Преди да е звъннал телефонът няколко хиляди пъти - "Мамо, може ли...?"
Изприщвам се всеки път, когато някой ме попита: "Мамо, ядосана ли ...

superelche

Проза » Други

2014-11-17T18:04:08+02:00 1.1K 1

Лека нощ

Спомням си преди години как винаги се чудеше на момичетата, които страдат от любов. Струваше ти се не логично да плачат за някой, който ги лъже и наранява. Казваше, че никога няма да бъдеш като тях. Но това се промени, когато той стана част от живота ти. Влюби се и го обикна, а така човек е най-лесн ...

candy_girl_13

Проза » Други

2014-11-13T18:10:39+02:00 931

За надеждата...

"И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътят към надеждата
и свършва кръстопътят на умората?"
Безнадеждно е! Унищожаваме се... По точно - самозапалваме се! ...

dianjelly

Проза » Други

2014-11-09T21:23:33+02:00 707

1

Мммм, изгряло е. Едва-едва отварям очи. Едното, всъщност. Имаше една реклама на нашенска ракия – „Мека топлина”. Седем и половина. Отврат. Тоя, дето е измислил ранното ставане, е за разстрел. Никога не мога да стана рано и да съм доволна. Как го правят хората, не зная. И в осем вечерта да си легна, ...

superelche

Проза » Други

2014-11-08T00:40:53+02:00 1.1K 1