Други

7 резултата

Пролет

Усещаш ли как пролетта събужда всяка твоя клетка, пристъпя топла и обятията си разтваря? Килим от божури ти постила и те приканва да тръгнеш по нейния път. Изплита ти венец от уханна фрезия и те води, омайва те с любовта си и хиляди камбани в душата ти отекват. Отдай се на пътя на пролетта, зарей се ...
1.4K 5

Ефектът на липсата

Липсва ми. Нещо ми липсва. Зеленото в очите ти в онзи светъл ден? Не, отдавна превъзмогнах това. Ала нещо ми пречи сега и що е, не знам. Винаги нещо липсва. Винаги нещо няма да е както трябва, няма да е перфектно. Само първите неща са истински - първото докосване, първата целувка, първото приятелств ...
999 3

...?.

Дали зрелият поглед над нещата ги трансформира в simple състояние? Или наивното и по детски мило , и непредубедено съзнание ги „приема“ ? И се мъчи да ги разгадае? Оцветява ги в розово - цветът на Барби , цветът на красивите и с щастлив завършек приказки, розово небе... Илюстрации...
Дали опитът уби ...
737

Копнеж

Копнея да създам най-перфектното произведение. Нещо като „Един сезон в ада” на Рембо, но в нов вариант. Мечтая да изразя с думи неизразимото, неописуемото, невъзможното. Искам да облека в слово най-тъмните кътчета на душата ми, на всяка душа. Искам да кажа онова, което никой не е успял да каже, да с ...
631 1

Животът е нещо, което върви.

Животът е нещо, което върви.
Това първо изречение е особено. То утвърждава. Но да видим дали се справя само по себе си със задачата, която само си е поставило. Нека го разгледаме по-отблизо.
Животът е нещо, което върви- става ясно, че темата е животът. Голяма тема. Тема-бездна. Безмерна. Извънвремев ...
667

Малките неща :)

Картина в бяла рамка,стояла закачена за пиронче на стената, вече полуизбеляла. Рисувана от стар, така и неизвестен художник. Даже не е и художник... а просто ценител на красотата с дарба почти изгубена във времето.
Небесносиният фон едва-едва се вижда... (но аз така добре го пазя в мислите си). Точн ...
1.5K

Маски / Проектът Кифла

Сърцето ù му принадлежеше, дори след годините, които бяха минали. С всяка изминала секунда, в която тялото ù се тресеше от тъгата, маските ù падаха една по една. Накрая останаха само сдържаните сълзи. Исках да я прегърна и да накарам всичко, да изчезне, но не можех да сваля гарда. Минутите минаваха, ...
818

Налюби ме с думи

Мислиш за мен! Зная! Усещам те!Помниш ли някога, бяхме само двама. Аз сънена и рошава, там на нашата поляна. Ти, див и по-влюбен от всякога. Пишеш с устни стихчета по голото ми тяло. Гъдел ме е! Спри де! Не, не спирай! Искам още и още! Насищане нямам! Очите ти тъмнеят. Оглеждам се в тях. Онази усмих ...
2.8K 5 74

Петък вечер и малко след това...

Петък вечер.
Тръгваме. Най-после. Сякаш този ден никога нямаше да свърши. Ужасът на петъчните дни – работа (задължително всичката трябва да се свърши точно в петък), багаж, бързане, трафик, задръствания... Цариградско (кошмар)... Горубляне... Червено... жълто... зелено... Още малко... 60... 80... 10 ...
815 5

Книга

Забелязали ли сте какво се случва, когато отворите чисто нова книга? Започвате да я разлиствате и всяка страница се намачква, след като веднъж сте я отгърнали. Цялата книга придобива друга форма от движението на ръката ви по листите и това е завинаги. Съдържанието не се променя, но след всеки читате ...
771 3

Откровено с любов

И след всички изминали години аз си оставам стъкълцето в окото ти, което те кара да мигаш, без да можеш да спреш. Което те дразни, влудява те, побърква те. А накрая те разплаква. Аз си оставам онова чуждо тяло в теб, което е точно на мястото си. Което твоето тяло разпознава толкова добре, че ако лип ...
1.1K 2

Моментът на истината

И идва момент, в който разбираш, че каквото и да си направил за някого, то остава недооценено до момента, в който този човек не те изгуби и не разбере, че е имал единствено теб през цялото време. Тогава му става ясно, че никой друг не се е интересувал за него освен теб, че никой не се е старал да го ...
592

Изворът на живота

Изворът на живота
Едно момиче вървеше към дъгата. Тревата я усети случайно, когато стъпалата на надеждата ù докоснаха росата по цвета на земята. Първо замълча, а после заговори на дърветата. Едно от дърветата я попита къде е извора на живота. Момичето потърси в себе си, но откри само любопитство. Сл ...
627 1

Прости ни, Апостоле

"Българийо мила, земя на герои..." А сега що си, майчице мила? Остана ли поне капчица чест у тези, окрали съдбата ни? Колко години те разпъваха, ръфаха? Колко рани лекува народа ни? И пак оцеля в тъмното, робсокото и беше горда със своите мъже.
А днес, мила родино, на твоя син - лъвския, на Апостола ...
1.1K 2

Любов (морска история)

Чувството те обзема. Една вълна се засилва към морския бряг, току ще се удари в голия хлъзгав камък и ще се разбие. Подгонена от устрема на своята ярост, тя завърта безпощадно частиците пясък, изпречващи се на пътя ù. Те се държат здраво за морското дъно, но не след дълго телцата им отмаляват и се п ...
1.6K 4

Какви коли щяха да карат приказните герои, ако бяха реални личности!?

Какви ли коли щяха да карат приказните герои, ако бяха реални личности!? Може би такива...
Кашчей Безсмъртни със сигурност щеше да кара Фолксваген Голф... с пернишка регистрация. Та как иначе!? Такава кола може да се кара само от безсмъртен!
Баба Яга щеше да кара или Форд Ка, или БМВ тройка. Защо ли ...
852 1 7

Изгубих всичко...III

Изгубих всичко…III
–Има ли някакво развитие в твоето битие,
което един ден да впиша в твоето житие?
–Както досега – нищо не намирам,
собствените ми мисли ме карат да умирам; ...
919

Аз vs. Св. Валентин

Чрез думите на своята героиня Амели Петрович в пиесата "В полите на Витоша", П. К. Яворов обрисува по следния начин народа ни: "... с много празници в календара и с никакъв празник в сърцата..." А в седмицата, в която за пореден път ще отпразнуваме 14-ти февруари, съвсем преднамерено си припомням за ...
833 3

Благодаря ти, че ги срещнах, Господи!

Господи, искам да ти благодаря за срещите в живота ми!
За това, че ме срещна с достатъчно на брой неблагодарни хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да е признателен дори и за най-дребния жест, защото в него е вложена частица от нечие друго сърце.
За това, че ме срещна с достатъчно на ...
1.3K 1 6

Това съм аз

Следващите думи са писани в студен зимен ден. Записки са от едно от поредните лутания с метра из негостоприемна европейска столица. Резултат са от най-съкрушителната раздяла. С нея сега ни делят един Атлантически океан, а един друг ни събира.
***
Ярост.
Ядосан съм ти. Лиза беше русо лъчезарно момиче ...
628 1

Изгубих всичко... II

Изгубих всичко… II
–Е? По-добре ли си от миналия път, когато разговаряхме?
–Не съм и никога няма да бъда!
Ах, страдание, страдание…
Защо тъй безмилостно и жестоко ме измъчваш, ...
982

Защо?

Защо хората, които обичаме най-много ни нараняват, най-много ни огорчават и най-много болки ни причиняват? Защо? Нима това е от онези въпроси, на които не можем да си отговорим или просто отговорът е някъде вътре в нас и трябва сами да го открием. Вярваш, доверяваш се, доказваш любовта си, обичаш и ...
789

Надежда не крепи ме вече!

Надежда не крепи ме вече!
Помниш ли деня, в който тя се роди?
Помниш ли смеха й ?
Първите й стъпки?
Първите й думи?... ...
563

В сънищата

Искам тази нощ да ме сънуват - и двамата. Единият като неосъщественото желание, което го изгаря отвътре и при което можеше да остане, но не пожела достатъчно, а сега съжалява ужасно много. А другият - като момичето, с което пропуснаха любовта... Което той знаеше колко много го иска, макар че никога ...
590

Ако Животът беше пътуване с влак

Ако Животът беше пътуване с влак, сигурно то щеше да започне от една малка, но толкова слънчева гара - гарата на безгрижното детство! Локомотивът ще изсвири, по-точно - изпищи, и ще потегли от първи челен коловоз на Живота. В началото влакът на Живота ще бъде експресен, след това бърз, пътнически и ...
700 1 1

Изгубих всичко...

Всичко…
–Здравей, как си?
–Зле съм. Мисля, страдам и се мъча,
изгубих всичко и не зная дали ще мога да си го намеря,
всичко, що ме караше да съм щастлив, го няма вече. ...
1K

Болка

-Когато свикнеш с нея до такава степен, че тя престане да те притеснява, това до голяма степен започва да напомня на смъртта... Не свиквай с болката! – Струваше ù се, макар да не бе съвсем сигурна, че монахът се усмихна... или просто очите му се присвиха и единственото, което успя да забележи бе, че ...
1.5K 1

Нощен монолог

НОЩЕН МОНОЛОГ
импресия
Понякога човек има нужда да откъсне ален зюмбюл, да вдъхне от сладкия му аромат и да забрави мислите си за миг. Да изпие топло кафе. Да запали досадна цигара. Да погледне небето. Да погали звездите. Да прегърне луната. Да изтрие себе си от битието...
Седя и умувам за пукващата ...
931

Tête-à-tête

- Гримът ти отново не е почистен добре. Какъв дегримьор използваш?
- Ами...какъвто има в тетъра. Тоалетно мляко с жожоба, с краставици...
- Ти не си наред! И сигурно е българско, бас държа! Българско ли е?
- Май, да... Какво лошо има?
- Не, няма лошо, само дето е евтинджос и е отврат. От друга стран ...
1.2K 1 6

Живо цвете насред трънено поле

Тежките драперии – прашните завеси на храма, ритуалността, помпозните одежди и лъскави накити, целият богослужебен асортимент – муден, тромав и досадно изкуствено тържествен с приповдигнати екзалтирани гласове. Изпод всичко това, ако можеш да видиш Христос, ако можеш да Го съзреш, ако можеш да живее ...
812

Зион (последна част)

Мери Хариет пиеше сутрешното си кафе. Почувства се подтисната от ужасяващите репортажи. Превключи на друг канал, където фанатизиран свещник подробно обясняваше вредата от изправителните терапии на правителството, прилагани на престъпно проявили се личности, определени като обществено опасни. Той твъ ...
806

Принцесата

Не се случваше често нощта да падне над Селото на прокажените, без от там да се надигне отчаяният им вопъл към небесата. Техните проклятия към Създателя и стоновете на умиращите, смесени с вонята на разлагаща се плът, сякаш изпълваха въздуха с ужаса на Апокалипсиса… Но в онази нощ, когато доведоха П ...
1K 2

Защо?

Можете ли да обичате?
Знаете ли какво е да обичаш? И да бъдеш обичан? Повечето от вас знаят.
А кои от вас обичат, но не им отвръща със същото?
Кои от вас са запознати с тази гнусна болка?
Всички вие. А които не сте, не се безпокойте, ще дойде и вашият ред. ...
980

Дори тя...

Есенна утрин. Студена. Студена, но слънчева. Един лъч успя да се прокрадне през щорите на стаята и озари лицето ù. Пробуди я. Направи това, което правеше всяка сутрин. Но тази сутрин беше различна. Коренно различна от другите. Жената беше спала само два часа, въпреки че беше в това легло от цели дес ...
1K

Вкъщи мирише на мухъл

Прибирам се уморена. Свалям обувките, палтото, шапката и усмивката. Кой да предположи, че една усмивка, стояла цял ден кротко на лицето ми, ще боли повече от неудобна обувка? Е, вече съм вкъщи. Тук ме чакат тишината, монотонното тиктакане на стария стенен часовник и куп спомени, отдавна хванали прах ...
950 2

Ако имах...

Ако имах за миг свобода,
свободата при полет в орела,
то и моята земна съдба
на високото път би поела.
Ако имах хриле под ръце ...
708 4

Да оцелея без теб

Няма две еднакви любови. Няма. И това ме съсипва. Убива ме. Убива ме, защото никога повече няма да се почувствам по начина, по който ти ме караше да се чувствам. Няма и две еднакви страдания. И това ме прави щастлива. Щастлива съм, защото вече никога няма да страдам по същия начин. И слънцето ще е р ...
1.1K 6

Хиляди въпроси...

Какво ли е да изпитваш това, което аз?! Задавал ли си милионите въпроси, които преследват ме и закопават ме...? Страхът да не те изгубя по-силен е от това, че те обичам и боли ме, че не ще получа някога същото от теб... колко силно е това -обичам!!!
Когато ме прегръщаш, аз се чувствам защитена. Чувс ...
844 1

Календарът от Лидо

Календарът от Лидо
Отивам на лов. Ще държа двете кучета на Джендо и резервната му пушка. Нещо като Санчо Панса. Оръженосец плюс кучевод. Джендо завърши Лесото и сега е шеф в горското. Всички кандидатствахме за инженери, доктори, архитекти, юристи, но той единствен в Лесотехническия. Тогава ми изглеж ...
1.5K 11

Абракадабра или как се правят фокуси с думи

Напоследък е много модерно да се правят фокуси с думички. Все едно присъстваш на представление, в което понякога единственото, което очакваш с нетърпение е антрактът.
Иначе фокусите общо взето са разделени на групички, почти както и авторите им.
При първата група абракадабризмите се състоят в следно ...
1.7K 14