Разкази - Проза

И всичко е точно

Планирано пътуване.
Чакам Л да свърши работа и тръгваме.
Викам му:
- Няма да минаваме по магистралата, ще те прекарам по Подбалканския.
- ОК. ...

Ready_4_whatever

Проза » Разкази

2019-05-21T16:15:54+03:00 1.1K 2

Алтън

Младо момче беше Христо, още нямаше пълни двайсет години. Ама недъгаво дете се роди. Хилаво беше като вейка, а единият му крак беше по-къс от другия и затуй все накуцваше. Чорлава беше косата му и скриваше сините като небето очи, дето имаше Христо. Пък устата му беше тънка кат карфица и от нея излиз ...

Boyan

Проза » Разкази

2019-05-21T11:58:00+03:00 2K 3 8

Аромат и след дъжда

Чудно е през месец май. Времето е толкова динамично, че в един ден може да те грее слънце, да те намокри дъжд, да се скриеш от градушка или силен вятър. И на следващия ден все едно, че не е имало нищо. Това е последният пролетен месец. Всичко, което март и април не са успели да събудят, сега отваря ...

perfanov

Проза » Разкази

2019-05-21T08:28:55+03:00 583 1

Тлееща възбуда

– Тя ще дойде ли?
– Всички момичета се включихме в убеждаването.
– Имаш една бутилка уиски от мен.
– Знаеш, че не пия...
– Тогава тютюн – кубински. Пазя специални резерви. ...

written-springs

Проза » Разкази, Други

2019-05-20T21:30:53+03:00 1.3K 2 7

Боже, пази системата! Пази Боже, системата!

„Нямам идея! Ако това, което си мисля е така, както си го мисля, означава че многогодишни практики в добре смазаната система ще бъдат поставени под въпрос! А колко хора са минали по тази система... И сега, идва някакъв, със съмнително положение, без връзки, контакти, репутация... и заявява: „Система ...

ИнаКалина

Проза » Разкази, Хумористична

2019-05-20T15:43:01+03:00 882 6 16

Бялото поле

Привилегия или проклятие беше Бялото поле ? Напоследък дори не си задаваше този въпрос. А цял живот се беше стремила да го постигне.
От детството, през годините на обучение и до съвсем скоро, винаги е смятала,че хората, които го имат, имат всичко - увереност, защита, а може би и власт…
Сега когато г ...

Довереница

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2019-05-20T01:45:26+03:00 2.7K 7 11

Кроулистът (17)

След като обходиха и най-лявата муцунка на Бели нос, пред очите им се разкри величественият Северен плаж - един от най-красивите плажове на черноморието /наричан неправилно Карадере/. Две попресъхнали вече реки - Бяла река и Карадере разсичаха екваторията на плажа. Първата от тях отстоеше на разстоя ...

vega666

Проза » Разкази

2019-05-19T20:22:10+03:00 2.7K 13 7

Беглецът - втора част

Останахме още два дни в Пуерто Суарес. Когато имаш боливианос в кеш всички врати се отварят. Купих си лаптоп,който да ми върше някаква работа. Свързах се с едни типове, платих им щедро и те ни направиха чисто нови кетапи. Олеле майко – вече не съм Красимир, а Хуан. Поисках да ме пишат от Испания, ма ...

di_t

Проза » Разкази

2019-05-19T18:47:20+03:00 711 1 7

„Да се срещнем в девет вечерта?“

Лежеше на пясъка и се радваше на последните лъчи на Слънцето. Пред нея лежеше смартфона. Тя се пресегна, взема го и написа:

Alastor

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2019-05-19T18:24:45+03:00 1.2K 1 5

Наслука!

– Вие уверен ли сте, че няма какво да добавите към казаното? – главата на комисаря рязко се надигна и на мен ми се наложи ловко да се дръпна назад, тъй като неговия дълъг нос едва не клъвна дясното ми око.
– Уви, господин полицай, аз действително няма с какво да ви зарадвам – уверих спокойно комисар ...

TytoALBA

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2019-05-19T10:23:29+03:00 2.5K 1 11

Тайнството

Много ми е трудно да приема реалността на съществуването. Сякаш то не притежава необходимата доза плътност, за да ме накара да повярвам в него. Случващото се около мен, независимо дали е едно шествие, което наблюдавам отстрани, или е поток, в който съм потопен и увлечен от движението му, не ме убежд ...

vega666

Проза » Разкази

2019-05-19T09:24:49+03:00 1.5K 17 12

„ Забранено за българи“- ч.3

– Мамо, мамо, искам да видя по- отблизо кучето до тази лелка! Виж, колко е голямо! - Гошко дърпаше за ръката Зорница и все повече настояваше да доближат жената с кучето в ресторанта. Зорница се подчини на неспирните молби на сина си и се доближиха до непознатата с огромното куче.
– Добър вечер и buo ...

Соларе

Проза » Разкази

2019-05-18T04:35:03+03:00 1.1K 6 19

Специалният ден на вещицата

Публикувано с приятелска усмивка специално за LiaNik (И.К.)
Не й се ставаше от леглото. Ама изобщо! Започваше работната седмица. Чакаха я куп магии за правене, а искаше да се излежава. Отвори си едното око, после другото и пред съненият й поглед се мерна календара.
- Не мога да повярвам! Днес ми е р ...

troia

Проза » Разкази, Хумористична

2019-05-18T04:06:51+03:00 1.5K 3 13

Любов или лудост (част 3)

Не я свърташе на едно място от притеснение, а Христо, така и не звънеше. Към 19:00 часа се обади.
- Какви неща си писал бе, Ице? -попита, Софи, надявайки се, той да не помни.
- Трябва да се разделим, мила, много си малка, имаме 12 години разлика!
- Е, и какво от това, нали се обичаме. Да не сбърках ...

Петяилиева

Проза » Разкази

2019-05-17T12:09:40+03:00 1.1K

Пристрастен

Изпитваше ужасна болка. Мускулите му сякаш се разпадаха, а ставите му заплашваха да се пръснат при всяка крачка. Трудно му бе да контролира треперенето. Знаеше, че ако до няколко часа не си вземе дозата, мъките ще станат нечовешки.
Представяше си как иглата пробива вената и минути след това по тялот ...

Heel

Проза » Разкази

2019-05-16T15:13:28+03:00 1.8K 4 7

Rose Belle Du Foa

Rose Belle Du Foa
(Из мемоарите на един художник от втората половина 18- ти век)
Беше петък в 22.22 часа, в мансардата ми на остров Шозе в залива Сен Мало. Бях наследил бароковото имение на хълма от пра - дядо си. Сега, заел любимото му място пред огромният френски прозорец, се бях отдал на гледката ...

JannaJS

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2019-05-16T15:11:05+03:00 1.6K 1 3

Когато мечтите избледнеят

Когато мечтите избледнеят
Потърсих те, за да открия себе си.
Безкрайно дълъг беше този път.
Намерих те, но себе си аз не открих.
Така еднакви с тебе сме били. ...

anieva50

Проза » Разкази

2019-05-16T13:57:27+03:00 1.7K 1 2

Петото състояние

Професор Митев отдавна не гледаше телевизия, не четеше вестници, беше отвратен от всички медии… Потърси спасение от войнстващата, чалгаджийски превъзнасяна от тъй наречените журналисти пелена на низостта, която бе спусната над крехките кълнове. С неимоверни усилия успя да обзаведе в дома си собствен ...

Eia

Проза » Разкази

2019-05-16T07:07:32+03:00 3K 12 31

Неоткритият подарък /след цели 16г/

Полунощ е. Луната е влязла неусетно в стаята ми и неканено е разположила любопитния си поглед върху мен. Нейното странно сияние ме проучваше, като се разстилаше върху раменете ми, а косите ми отразяваха лунния й блясък. Не можех да заспя, мислите ми се разхождаха в един друг свят. Намирах се в онази ...

kleopatrasv

Проза » Разкази

2019-05-16T07:04:43+03:00 804 5 7

Обсебване

– Тези перлени обеци, май не ги носиш вече, а и изглеждат доста стари? Защо ги пазиш?
– Защото имат най-невероятната история, която ми се е случвала. Колкото пъти ги погледна, си спомням онзи ден (сякаш беше вчера), в който изгубих едната и сънувах още същата нощ, как я намирам – едно към едно.
– На ...

PepiPetrova

Проза » Разкази

2019-05-15T22:51:59+03:00 1.7K 2 5

Продавачът на пояси

Цялото морско градче е знаело, че Соня е влюбена в него и, че той я учил да плува. Знаели са, че дъждът от звезди, в който се е къпела, мислейки си за него, е звучал с мелодията на неговия глас. Моряците, които са ги виждали да тичат рано сутрин покрай лодките, хванати за ръце, се досещали, че тя го ...

Plevel

Проза » Разкази

2019-05-15T22:51:42+03:00 672 13 25

Фазаны 🇷🇺

ФАЗАНЫ
Миша Илийчин лежит в тени шиповника, от нежелания подняться зарывает взгляд в пыли уставшего лета. Невыносимый зной всё сушит кругом, кажется, осени вовсе не будет, она спряталась где-то далеко в убранных полях, боится в село заходить.
Нагретая торопливым солнцем земля с самого утра палит пре ...

Бетон

Проза » Разкази

2019-05-15T22:14:24+03:00 1.7K

Откраднаха живота ми...

В полицията:
― Добър ден, с какво мога да Ви бъда полезна?
― Не е добър деня, така че кажете ми, къде мога да подам жалба, защото откраднаха живота ми?
― Моля Ви, успокойте се и кажете за какво точно става въпрос?
― Загубих живота си, целия, откраднаха ли ми го, загубих ли го не знам, но трябва да г ...

DPP

Проза » Разкази

2019-05-15T10:23:36+03:00 1.6K 9

Възмездието за Ана

Беше четвъртък вечерта. Направих си пуканки и седнах пред телевизията. Беше любимото ми предаване за издирване на изчезнали хора... Когато започна предаването водещата разказа за една жена, от другия край на страната, която била „зарязала“ децата и семейството си... Вече 10 месеца нямало нито вест н ...

Ирида

Проза » Разкази

2019-05-14T23:38:00+03:00 899 1 10

В огледалния свят

... Събуждайки се една сутрин след неспокоен сън, Чък Рейн забеляза, че пътувайки във вагона на влака по своята линия в метрополитена, незнайно как се беше превърнал в прашно огледало.
...
Никакви курсове за повишаване квалификацията на мениджъри от средно ниво, никаква новородена преди два месеца д ...

TytoALBA

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2019-05-14T06:57:42+03:00 1.5K 1

Духът от Аладиновата лампа

– Последно желание, последно желание, последно желание – повтаряше се до безкрайност в стаята.
Обърнах се към посоката на звука и натиснах силно будилника. После бавно се върнах обратно в предишното си положение.
Отново засънувах и тъкмо бях на най-интересното място и пак започна този крясък:
– Посл ...

kleopatrasv

Проза » Разкази

2019-05-14T06:54:14+03:00 594 2

Майска вечер

Има нещо романтично в хващането на последния автобус. Първо тичаш към спирката, подритван от фаталността на това да го изпуснеш – „изтървах последния бус“ – звучи си страшничко..
Пристигнала 5 минути по-рано, заставаш на спирката и зачакваш с уголемяващ се страх, че вече е минал.
Нощна Варна има осо ...

NorwenaAldren

Проза » Разкази

2019-05-14T06:53:36+03:00 1.2K 4 9

Аз и Веска - продължение

След фиаското със затвора, аз реших да ставам друг човек. Няма да крада, няма да пробутвам лъжи и измами. Има - няма и седмица, лежа си аз на диванчето, цъкам каналите и к'во да видя. Вратата се отваря и в моята съборетина влиза не кой да е, а баш шефа на клана. Един такъв здрав и налят бабанка - с ...

di_t

Проза » Разкази, Повести и романи, Хумористична

2019-05-13T17:45:49+03:00 1.6K 1 8

Перфектният съпруг

Нещо я караше отвътре, та се беше разшетала вкъщи, а беше Разпети петък. „На този ден нищо не се прави, но работата не е грях“ – си мислеше Стела за свое оправдание и продължи да лъска подовете с препарат. Реши да зареди пералнята и посегна към панталона на мъжа си, окачен в антрето. Бръкна в джобов ...

valia1771

Проза » Разкази

2019-05-13T17:41:21+03:00 3K 12 27

Средновековно

Барон дьо Шамбери изхвърли ключа от девствения пояс на баронесата от моста над Изер, още преди кулите на замъка му да са се скрили зад хълма. Знаеше, че ако някога се върне жив от Светите земи, това ще е след много години. Знаеше и друго - там на Изток го чакаха безброй млади мургави сарацинки, и ня ...

perperikon

Проза » Разкази

2019-05-13T14:41:19+03:00 2.3K 7 22

Бeзмълвие

...Морето мълчеше с неподвижната синева на плътта си. В дебелите му водни стълбове безшумно се плъзгаха пъргави твари и беззвучно танцуващи водоросли под поривите на течението нежно галеха порестите ръбове на кораловите рифове. Безмълвие властваше в загадъчния мрак на дълбините...
С хиляди пръсти то ...

TytoALBA

Проза » Разкази

2019-05-13T12:20:05+03:00 1.9K 1 5

Огънят

Пролетта настъпи бързо, небето се проясни и зелените листенца на дъбовете окичваха клоните им. Слънцето напичаше, птици се рееха, природата буйно разцъфваше след тежката зима. Потоци клокочеха и се вливаха в реката. Дъхави цветенца - здравец, божури, омайниче, папрати и много тревици надигаха главич ...

di_t

Проза » Разкази

2019-05-13T07:39:58+03:00 2.6K 3 12

Ваучер за Куба

Казваха ми, че за 40 годишнината си човек не бива да прави купон за рожден ден, но аз си наумих ,че това са предразсъдъци и не им обърнах особено внимание.
И така,че купонът беше идеален –много смях,музика,танци,шампанско… Приятелите ме изненадаха с хубави неща-подаръците бяха интересни- картина, би ...

di_t

Проза » Разкази

2019-05-13T07:29:47+03:00 1.3K 1 8

Да ослепиш ястреб

“… И те бяха две... Паднаха изгубени във полумрака, изгубило искрата бе неговото сърце, а те без жал изкълвани от орлово крило с перо на сврака. И само, ако разбере коя стихия човешката искра събужда и разпалва нова звезда, само тогава щеше да спре изливът на кръвта от кварцовите гнезда. И коя стихи ...

kokolinna

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2019-05-13T07:19:33+03:00 1.6K 1 3

В очакване на Химна за морето и вечността

Спорeд древна японска философия и религия (знаете как свързано вървят философия и религия там, едно от обясненията, които нашият свят има за най-развитата технологична страна в света и в същото време с най-запазени морални ценности), когато човек е извървял своя житейски път, смята, че е изпълнил ми ...

palenka

Проза » Разкази, Други

2019-05-12T10:40:10+03:00 792 3 17

Когато мъжът е влюбен

Когато мъжът е влюбен
Свята е любовта за мъжа. Като икона, пред която само пред нея се прекланя и смирен, отправя молитва към сърцето на любимата жена. И генералът, печелил битки, попада в плен на любовта. И лекарят, лекувал хора, се разболява от обич. Дори строителят, свикнал да носи тежки камъни, ...

perfanov

Проза » Разкази

2019-05-12T10:34:06+03:00 1.9K 1

Я.М.Р.

Я.М.Р.
-Запретнете ръкава на удобна за вас, ръка!
-Ще направим вливане на контрастно вещество.
-Може да усетите лек дискомфорт и в случай, че нещо Ви притеснява -
натиснете бутона, който ще държите, докато трае изследването. ...

diesto

Проза » Разкази

2019-05-11T20:25:10+03:00 1.5K 1 5

По вятъра

Тъмната фуния пъплеше на север, полюшвайки се страховито в долната си част. Ветровете носеха предимно клони и дъски, но се виждаха и останки от селскостопанска техника. Бученето, което допреди минута бе глухо като от минаващ в далечината камион, стана някак настоятелно и се примеси с остро свистене. ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2019-05-11T19:10:58+03:00 2.3K 1 6

Беля (Целият разказ)

I
- Слушай, струва ми се ... не, сигурен съм, че кучката ме краде. Усещам го, разбираш ли ме? Като ѝ гледам хитрите очички и ми е ясна. Не е вчерашна, не мога да разбера как го прави, но съм сигурен.
- Добре де, защо просто не я разкараш? Друга ще намериш – касиерки дал Господ!
- Виж сега, шапка ти ...

Кентавър

Проза » Разкази

2019-05-11T18:48:26+03:00 3.2K 4 22

Граници

Беше обикновен ден. Слънцето яко жареше, по улиците нямаше жива душа. Кучетата и котките се бяха изпокрили на сянка, дори квачката беше прибрала цялата си челяд. Мъртво време. Удобно за пъклени дела.
Пред кметството спря огромен джип. Няколко души стъпиха върху горещия асфалт и огледаха селският мег ...

Ve2666

Проза » Разкази

2019-05-11T17:57:42+03:00 1.9K 4 6