Разкази - Проза

Илюзия (откъс)

Вече десет минути седеше и чакаше. Знаеше, че вероятността тя да се появи е нищожна, но гордостта не позволяваше на разума му да надделее. Знаеше, че трябва да се оттегли, ако не иска да закъснее за срещата и почти усещаше ударите на сърцето си, които отброяваха секундите по-точно от електронния час ...

dominosf

Проза » Разкази

2011-01-20T16:26:02+02:00 2K

Най-жестокото от всички отмъщения

„Прощавам ти” – две прости думи, четири срички, десет букви… През живота си човек използва милиарди други, но случаите, когато изрича точно тези, се броят на пръсти. Какво ги прави толкова трудни за споделяне? Дали има нещо сбъркано в реда на звуците, или пък точно обратното – са твърде елементарни, ...

Selene-Tussaud

Проза » Разкази

2011-01-19T13:13:22+02:00 1.1K 4

Съвпадение?

Наех го, защото нещо във вида му ми подсказваше, че лесно може да бъде купен. Бе прекалено доверчив, изключително очарователен, слушаше музика и според ритъма ù определяше собствената си походка - висок, едър, с черна коса и много странни очи (спрямо слънцето преливаха от кестеняво до маслено зелено ...

up-1-level

Проза » Разкази

2011-01-19T13:02:49+02:00 1.9K 6

Смъртта на старостта

Имаше страх в очите ù...
Всичко ù беше непознато. Тя стоеше там, в своята стая, където беше отраснала, живяла и остаряла. Но се чувстваше чужда, някак не на място. Не познаваше никого, нито внуците си, нито собствената си дъщеря. Празният ù поглед я издаваше... тя вече си беше отишла. Стои там, загл ...

Aleks-Green

Проза » Разкази

2011-01-18T12:00:33+02:00 1K 2

Чудото на Коледа - Четвърти Коледен Творчески Фестивал

Чудото на Коледа
В далечината се виждат блещукащите светлини на запалените свещи, догарящи на фона на зеещата тъмнина. А дълбокият ароматът на борови иглички обрисува в съзнанието на минувачите картина, в която щастието не е просто драскащата по стените на ръждясалата клетка илюзия, а самата мрачна ...

farewell

Проза » Разкази

2011-01-17T23:27:24+02:00 637

Нетърпеливо очакване с будни приказки - Четвърти Коледен Творчески Фестивал

Нетърпеливо очакване с будни приказки
Беше Бъдни вечер. Малко след времето за спане три деца, две момченца и сестричката им, бяха се увили удобно в едно одеяло на леглото и, допрели глави, въодушевено обсъждаха нещо. Из стаята летяха като в космически кораб различни цветни светлини, идещи от лампичк ...

posh`

Проза » Разкази

2011-01-17T23:09:33+02:00 1.7K 6

Коледна надежда – Четвърти Коледен Творчески Фестивал

Коледна надежда
Всичко започна с една малка снежинка...
Беше късна вечер – може би като всички останали. Затворих очи и отново се помолих. Точно в тези няколко минути, със сключени ръце аз мечтаех за един по-добър свят, за едно здраво и силно семейство.
Нощта бавно прииждаше, а „стражите”, които паз ...

mimmi

Проза » Разкази

2011-01-17T22:44:51+02:00 613

Коледен подарък - Четвърти Коледен Творчески Фестивал

Провокацията е най-добрата система за откриване на истинските ни приятели.
- Внимание! Иван ще вдигне тост! Запазете тишина!
- Приятели мои, както виждате, не съм взел чаша в ръка, защото няма да вдигам тост. Съжалявам. Не искам да ви развалям Коледната вечер, но дълго време очаквах този миг, за да ...

liuben

Проза » Разкази

2011-01-17T22:41:24+02:00 525

Господи, помилуй - Четвърти Коледен Творчески Фестивал

Господи, помилуй
„Κύριε ἐλέησον[1], Κύριε ἐλέησον” – пееше вятърът. С невероятна сила въздухът извираше от тръбите на най-големия господен орган. Завихряше се, подемаше мелодията и я разнасяше до ушите на тези, които искаха да я чуят. Метеше улиците, събаряше натрупания по покривите сняг и посипваше ...

Kypinka

Проза » Разкази

2011-01-17T22:30:52+02:00 1.2K

Бялата шишарка - Четвърти Коледен Творчески Фестивал

Бялата шишарка
Пoкpитaтa cъc cняг пътeкa бe oкъпaнa oт cвeтлинaтa нa лyнaтa, пpoцeждaщa ce мeждy двe eли. Пpяcпa cлeд пpяcпa, cнeгът ce бe нaтpyпaл пo пpoтeжeниeтo нa дeceтки мeтpи, пpeз кoитo пътчeтo излизaшe нa oткpитo и плaвнo зaвивaшe oт дpyгaтa cтpaнa нa xълмa. Tyк ce oткpивaшe шиpoкa глeдкa нa ...

sauronboab

Проза » Разкази

2011-01-17T22:28:05+02:00 698

Милост - Четвърти Коледен Творчески Фестивал

Милост
Светла вървеше като насън. В джоба стискаше пет лева, а наближаваше Коледа. Трябваше да купи лекарства за детето, елха, храна, подарък. Бе разпределила декемврийската заплата до стотинка, мислейки, че ще се справи. Само не бе предвидила грипа - този „коледен подарък” я удари право в сърцето. ...

inakrein

Проза » Разкази

2011-01-17T21:55:22+02:00 1.2K 12

Коледа от спомени - Четвърти Коледен Творчески Фестивал

Коледа от спомени
Вървях по улицата на празнично украсения град, натежала от спомени и проблеми. Прехвърлях случилото се през изминалия ден. Някак не забелязвах трепкащите светлинки на лампичките, които примигваха плахо по витрините на магазините. Клепачите ми се затваряха от влезлите в тях снежинки ...

narduca

Проза » Разкази

2011-01-17T21:50:55+02:00 1.1K

Един час преди Коледа - Четвърти Коледен Творчески Фестивал

Един час преди Коледа
В Генералната квартира на Дядо Коледа цареше пълна суматоха, а напрежението достигаше до 9-та степен по скалата на Рихтер. Оставаше по-малко от час до откриването на Коледното тържество. Светът тръпнеше в очакване да се случат щастливи мигове и чудеса. Със зачервено и плувнало ...

valia1771

Проза » Разкази

2011-01-17T21:45:19+02:00 1.4K 46

Лозето - чужд разказ

Л О З Е Т О
(чужд разказ)
Този разказ наистина не е мой. Колкото и странно да звучи, но аз нито съм го преживял, нито съм бил свидетел на описаното, нито дори съм чувал за такъв случай, дори подобен сюжет никога не е преминавал през мислите ми. Сякаш ми беше разказан от някого, а не беше така. Разка ...

ХристоЗапрянов

Проза » Разкази

2011-01-16T20:08:07+02:00 1.6K 12

Не мога да заспя преди да ти кажа...

Тази нощ пак се скарахме и легнах късно. И въпреки, че вече наближава 4, все още не мога да заспя. Както обикновено, компютърът е оставен включен и десктопа ми, на който са тези две сладки слончета, вървящи едно до друго и докосващи се с хоботи, свети право към мен. Имам чувството, че чаках цяла веч ...

posh`

Проза » Разкази

2011-01-16T12:55:32+02:00 3.3K 10

Перфектната жена

Перфектна жена
- Боже, колко си красива. Кой те е създал толкова прекрасна – шепнеше той в нежното ù ухо. Наведе се и я целуна по челото. Бледата ù кожа леко лъщеше на лунната светлина. Тя наклони глава и се чу лек метален звук като от навиване на пружина. Пъхна ръката си в неговата. Устните ù се ра ...

qncheto

Проза » Разкази

2011-01-16T12:25:01+02:00 813 3

Сребърна сватба

СРЕБЪРНА СВАТБА
Стане ли дума за Франция, винаги си спомням за самите французи и най-вече за прекрасното им чувство за хумор. Оригинален, сърдечен и много приятен, но винаги премерен. Дори и да има нещо „по-така”, то се разказва толкова занимателно, че в никакъв случай не звучи грубо и просташки. Мо ...

ХристоЗапрянов

Проза » Разкази

2011-01-15T18:28:25+02:00 2.3K

Палячото от Даманхур

- Стопирах първия автомобил, благодарна съм, че спряхте… такава виелица, а акумулаторът ми се повреди.
- За нищо, аз пътувам по този маршрут от години, винаги помагам на изпаднали в беда като вас, не се тревожете. - казваше госпожа Николова, като обгръщаше с топлия си кехлибарен поглед младата си сп ...

liulina

Проза » Разкази

2011-01-15T18:18:33+02:00 1.4K 2

Завист

Петър завиждаше. Той беше едно съвсем малко дете и несъзнателно усещаше, че върши нещо лошо, но не можеше да спре да завижда. И страшно съжаляваше. Съжаляваше за това, че живее. Четеше история, в която се разказваше за друго дете - Иван, живяло в приют за сираци, което беше починало. Беше Коледа. Вс ...

AndyVTR

Проза » Разкази

2011-01-14T23:23:13+02:00 1.1K

Приказка за любовта

ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА
Събрали се един прекрасен летен ден на красива поляна сред гората, любовите.
Всички били много красиви и весели, но от време на време, някоя от тях проронвала по една сълза, ей така от радост или от мъка.
- Аз съм най-важната в живота на човека - казала Първата любов - защото съм ...

sav11

Проза » Разкази

2011-01-14T15:48:58+02:00 6.5K 5

Светът на гущерите

Той беше ням. Бяха му изтръгнали езика преди много време. Когато беше малък и другите влечуги нападнаха пещерата му и убиха родителите и братята му. Него оставиха жив. И го хвърлиха в ямата сред пустошта. Да оцелее сам, беззащитен и гол. Но той оцеля. Спаси го стар гущер и го отгледа. Възпита го, но ...

presian_penchev

Проза » Разкази

2011-01-14T14:42:59+02:00 1.4K

В свитата на Артемида, втора част

В свитата на Артемида
(втора част, последна)
Ив лежеше на дивана в хола на Артемида, която сама и кажи-речи без никаква помощ от нейна страна беше успяла да я пренесе вътре. Когато я попита да се обади ли на 112, тя едва успя да проломоти:
- Н-не... нне... нека... тайна... моля... те...
Катя се беше ...

ananel

Проза » Разкази

2011-01-12T23:35:33+02:00 1.4K 14

Полето

Завидяха хората на полето. Завидяха на спокойната му свободна шир. Завидяха на златорусата му коса, която вятърът галеше с длан на вълни, на вълни.
Завидяха хората и поискаха да живеят там.
Речено-сторено. Докараха огромните си машини - с едните издълбаха огромните ями за основите на своите домове, ...

Nejnostt

Проза » Разкази

2011-01-12T18:55:18+02:00 1.5K 2

Щастие

31 декември!
Викове от щастие, еуфория покриваща лицата, телефонни обаждания и непрекъснатия въпрос „Къде ще празнуваш?”, а след него следват и с кого ще бъда, какво ще пием, какво ще ядем, подаръци и т.н. Вече от няколко дни съм се наслушала на тези думи и почти машинално започвам да разказвам, за ...

radity55

Проза » Разкази

2011-01-12T15:43:48+02:00 1.1K 3

Будали

По онова време наше село си беше многолюдно и училището си бе училище, а не кокошарник, и читалището - читалище, с каквито искаш книги и дори с киносалон в него, а не беше кръчма, както е днес, че даже и църквата си беше църква и не й бяха изпокрали още иконите. Та в една от тогавашните зарани Попов ...

Eia

Проза » Разкази

2011-01-12T11:24:49+02:00 1.2K 26

Моля те, съдба!

МОЛЯ ТЕ, СЪДБА!
Вълненията остави на мен! Това е един смешен карнавал от страсти, въображения и семеен скандал. Дали да ти го кажа, ама не искам да споделям това мое желание, което ме привлича като магнит в сляпата действителност. Моля те, съдба, дай малко шанс на мен, пред която се изпречи ти! Тя - ...

mari45

Проза » Разкази

2011-01-11T21:15:44+02:00 840 1

Несподелена любов

Несподелена любов
Тази вечер тя го сънува. Такъв, какъвто беше, когато се запознаха – спокоен, мълчалив, леко пребледнял и вечно замислен. Стоейки на страна от другите, оглеждайки ги със зелените си, строги очи. Останалите го смятаха за странен самотник, който е толкова задръстен, че не може да завъ ...

alexltmsyf

Проза » Разкази

2011-01-11T19:30:26+02:00 2K 2

Провокаторка

Беше спокойна и топла есенна привечер. Анка погледна през малкото прозорче на стаичката си. Здрачаваше се и в градината на баба й надвисналите дюли сякаш имаха меденочервен оттенък, със златни отблясъци. Анка предпочиташе да се разходи на воля с приятелките си, но беше задължена да присъства на опре ...

Eia

Проза » Разкази

2011-01-11T14:02:39+02:00 1.8K 21

Пътник

ПЪТНИК
Беше студен зимен ден, няколко дни след новогодишните празници. Бях тръгнал да се прибирам в родния си град Габрово, за да се видя с родителите си. Когато пристигнах на гарата във Велико Търново, откъдето тръгвах, като всеки редовен пътник си купих билет и се качих във влака, в който имаше до ...

vaskometala

Проза » Разкази

2011-01-10T15:37:53+02:00 1.8K 2

Падаща звезда

Точно когато Звездите си говорили помежду си за хората на Земята, за това колко
капризни, алчни и лоши вече са, от сълзите на Звездата-майка се отронила сълза.
Всички добре знаем, че една сълза от Звезда се нарича Падаща Звезда.
И, разбира се, тази сълза паднала върху Земята, в един от най-богатите ...

elizareva

Проза » Разкази

2011-01-09T15:53:30+02:00 1.9K 3

Първата брачна нощ

Сватбената дандания в града скоро свърши и малко след това младата булка, заедно с дребничкия си благоверен вече се крепеше на магарешката двуколка, на която по онова време викаха „Сталинка”. Бързаха, както беше традицията, да отидат в дома на жениха – за първата брачна нощ. Младоженецът бе от едно ...

Eia

Проза » Разкази

2011-01-09T13:49:55+02:00 2.1K 18

Приятелска любов

Поредният звънец бие. Потънала в мечти, забравям дрехите и раницата си и излизам навън в снега по къс ръкав. Снежинките ме връхлитат от всички страни, леденият въздух смразява тялото ми и ме кара да се върна в училище и да се облегна на топлото парно, но желанието да те видя надделява и аз тръгвам к ...

liubomira97

Проза » Разкази

2011-01-09T12:54:09+02:00 1.5K 9

Учители ми бяха пеперудите

Не бива да танцувам. Учила съм се от пеперудите. След всеки танц ги откривам в дрехите си. Една, четири… четиридесет. Зависи колко съм танцувала. Колко съм била отдадена на танца си. На усещането. Аз не танцувам, аз отдавам тяло на Промисъла. На един разказвач на приказки, който с думи е създал прир ...

cefules

Проза » Разкази

2011-01-08T21:55:47+02:00 1.3K 2

Съмнение

Беше странно и неловко... Не го познавах от дълго време, но бях убедена, че искам да го опозная...
Проблемът май беше у мен, беше ме страх да направя първата крачка. Може би най-добрият ми приятел щеше да се окаже отново прав... Толкова бях свикнала мен да ме канят и свалят, че бях забравила какво д ...

elfiana

Проза » Разкази

2011-01-08T21:11:52+02:00 1.2K 1

В свитата на Артемида

В свитата на Артемида
Не беше име, а цяло наказание!
Иванка Димитрова.
Нищо по-тъпо не биха могли да измислят родителите ù, дори и да се бяха напъвали!
А те не бяха. Стигаше си им тяхната слава из областния град! Още млади бяха станали известни: той - художник, тя – актриса в местния театър, но все ...

ananel

Проза » Разкази

2011-01-08T21:05:26+02:00 1.4K 13

Амнезия

Болеше я толкова много, че нямаше сили да помръдне. А как ѝ се искаше да побегне... Искаше ѝ се да затича безумно нанякъде и с движението да пропъди болката.
Не беше за първи път. Раните в този живот винаги идваха ненадейно... Но оставяха трайни следи.
Нора чувстваше вдървеното си тяло като оловно, ...

klemenTINA

Проза » Разкази

2011-01-08T20:48:15+02:00 1.2K 1

Вина

Докато шофираше по улиците на познатия град, сърцето му беше изпълнено с трепет, който беше и сладък, и болезнен. Беше си забранил да се чувства по този начин преди доста много време, но днес, щом се събуди с първите лъчи на слънцето, сякаш обвивката, с която беше притискал това чувство години наред ...

SunsetSpirit

Проза » Разкази

2011-01-07T23:49:41+02:00 670 1

Двама

Двама
В малкия апартамент на четвъртия етаж се чуваше детско гласче. То подвикваше и огласяше със звънък смях стаите. От време на време на детския смях пригласяше и мъжки глас.
Седемдесет и двегодишният Йордан беше сам с внучето си Огнян. Възрастният мъж бе очаквал с нетърпение малкото човече още от ...

странница

Проза » Разкази

2011-01-06T19:45:00+02:00 1.9K 19

Най-красивите гърди

В никакъв случай не бяха големи, нито малки. Ни с форма особена, странна или страстна. Имаше друго - лепяха в зениците му. Секна дъхът му, обърна бързо глава, отмина. И пак погледна крадешком над рамо.
Тя лежеше на шезлонг под чадъра. Дясната ù ръка на корема, лявата отпусната надолу. Свитите ù пръс ...

cefules

Проза » Разкази

2011-01-06T19:07:26+02:00 2K 5

Каска на плажа

Каска на плажа
- Обичам те – казва Крис.
- Знаеш ли, че имам пришка на дясното рамо? – отвръща Лидия и се почесва с ръка. – Странно как се е появила там?
- Не мога да живея без теб. – продължава упорито Крис. - Само за теб мисля по цял ден. Обичам те!
- Всеки ден се мажа с крем. – настоява Лидия. – ...

Greg

Проза » Разкази

2011-01-06T18:30:14+02:00 2.1K 1 16