Разкази - Проза

Въстанието на звездите

Тя беше от онези хора, които не искаш да познаваш. От онези, които не искаш да срещаш на улицата, още по-малко, да приемаш в рода и дома си. Носеше името на една от римските богини, но освен него нямаше нищо общо с богинята. Тя беше човек саможив. Далечен на всяка мисъл, логика и разсъждение. Непода ...

sunnygirl499

Проза » Разкази

2010-06-14T00:08:58+03:00 892 2

Недостигът

НЕДОСТИГЪТ
Някой повика на портата. Беше съседът.
- Извинявай за безпокойството, но съм на голям зор.
- Казвай. Какво има? - поканих го да влезе.
- Голямо тегло, братко. Закъсах яко за пари - каза той, докато сядаше. ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-06-13T19:19:43+03:00 842 1

Лечителят

ЛЕЧИТЕЛЯТ
Имаше в града ни един прочут лечител. Занимаваше се с природолечение. При него идваха за помощ хора от цялата страна. Някои той приемаше и ги лекуваше, други отпращаше, без да изслуша страданията им.
Един ден пред него застана мъж с бледо, изпито лице. Цялата му фигура излъчваше немощ. Пре ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-06-12T13:34:16+03:00 926

Силикон, любов моя

Силикон, любов моя
Всеки град си има такива истории. Разпространяват се мълниеносно като блицкриг. Предават от уста на уста, макар и под най-строга тайна и със заклинанието да си остане само между двамата споделящи. Известно време са хит на пазара. Предъвкват се от бабите пред блока. На опашката в с ...

Greg

Проза » Разкази

2010-06-11T21:42:48+03:00 2K 8

Майсторство и чувство

МАЙСТОРСТВО И ЧУВСТВО
През отворения прозорец на ателието влиза свеж въздух. Старият художник е застанал зад гърбовете на двамата си рисуващи ученици. Той следи внимателно и мълчаливо работата на своите възпитаници. Моливите им с тих шум плъзгат заострените си графити по гладката рисувателна хартия. ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-06-11T19:12:19+03:00 786

В гората

Вървях сам, бавно и спокойно, към малката къща, която бях купил в гората. От години мечтаех за това и най–после го бях осъществил. Скоро щях да живея сам, далеч от хората, със своите книги, мечти, мисли и вдъхновения. Дори кучето си бях оставил на брат ми. Бях изморен от града, от хората, от техните ...

Rainbow-eye

Проза » Разкази

2010-06-11T15:44:33+03:00 1.8K 1

Да заколиш агнето

И за какво ти говорех преди малко? А, да. Някои си мислят, че геологията е скучна работа, ама не е така. Знаеш ли колко много можеш да научиш от камъните? Те приличат на мълчаливите хора, скрили мъдрост в себе си. Само трябва да четеш в душите им, тъй да се каже...
Май не ти е интересно, явно не е п ...

anonimapokrifoff

Проза » Разкази

2010-06-11T00:16:07+03:00 1.6K 6

С аромат на самота и малко обич...

Пътят е дълъг... А мнения много! И във всеки случай не всички от тях целят твоето добро и щастието ти... Животът ми мина в борба за чуждата радост и удовлетвореност и нито един път не пожертвах хорските усмивки, за да почувствам топлината на своята собствена... А времето мина, както листопадът, койт ...

Monny

Проза » Разкази

2010-06-10T22:54:28+03:00 1.4K 1

Кошери

КОШЕРИ
С Михалаки работим в неговия пчелин. Кошерите му се намират в много красива местност. Винаги идвам тук с удоволствие да му помагам. Наслаждавам се на красотата на природата, докато работим. И уж идвам да свършим нещо, да се пораздвижим, да се поизморим, а се прибирам вкъщи бодър и отпочинал.
...

ivliter

Проза » Разкази

2010-06-10T22:28:10+03:00 874

На доктора, с любов

Навярно отдавна е минало полунощ. Тази лампа, толкова силна и без абажур, ме дразни. Но няма как да я изгася, нито да я избегна. Не трябва да се движа. А може би вече и не мога.
Сами сме, двете: лампата и аз, забравени... През деня: кръвно, пулс, хемоглобин - на всеки 30 минути, но лекарят от нощнат ...

YannaKaloyanova

Проза » Разкази

2010-06-10T00:30:41+03:00 1.7K 21

Зорница и Феноменалното място Рупите!

Зорница и Феноменалното място Рупите
Зорница за пореден път разтвори дневника си. Той оставаше единственият "мълчалив събеседник", най-търпеливият и най-мъдрият!
Тя споделяше с него всичко - болки и радости, успехи и разочарования, надежди и стремежи.
Сега искаше да му разкаже за поредния ден, в кой ...

5907077

Проза » Разкази

2010-06-10T00:21:26+03:00 1.3K 7

Смугла нощ

Смуглите очи на вечерта се процедиха в нея, сляха се с тена ù и се вплетоха в черните снопове на косите ù. Светлините на рекламите проблясваха върху лъщящите ù устни – плътни и чувствени, които блестяха повече от безизразния ù поглед. Деколтето ù бе разтворено до дъното на душата ù, полата – едва пр ...

Лепидоптерия

Проза » Разкази

2010-06-10T00:01:45+03:00 1.3K 6

Портрет

На фоне Ван Донгена (Дама в чёрной шляпке).
По паважа на уличката прибягват минувачи, някои вече отворили чадъри в разни цветове - от черно, прилягащо на възрастните, до бяло или червено, което е приоритет на кокетните дами от квартала. Там долу могат да се видят и лицата на тия, дето вървят по отср ...

kalin8

Проза » Разкази

2010-06-09T21:53:23+03:00 683 3

Педагогиката на бащата

ПЕДАГОГИКАТА НА БАЩАТА
Един баща говореше на сина си:
- Учи сериозно, сине, защото иначе си за никъде.
- Ами нали ходя на училище бе, тате.
- Ходиш. А вчера защо си избягал пак от часовете? - ядосва се бащата. ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-06-09T09:41:35+03:00 1.1K 2

Размислите на една жена на 37

Аз съм една жена на 37. Почти съм преполовила живота си. Но още имам надежда. Понякога се чувствам сама и неразбрана. Понякога се чувствам стара, изхабена и смазана от живота. Поредният любовник си тръгва от мен. Не си тръгна. Направо бягаше. Толкова беше ужасен и отегчен от мен. Дреме ми. Ще си нам ...

katerina6

Проза » Разкази

2010-06-08T22:56:58+03:00 1.7K 1 4

Ти си най-хубавото, което ми се е случвало!

Не може да се каже, че той бе обикновено момче... Вече надхвърляше 19 г., което за времето, в което се развива разказът, си беше време за сватба... Но той още не бе намерил подходящата или поне така твърдеше пред приятели и близки. А подходяща имаше... И то не отскоро, просто не бе подходяща за него ...

_Hellscream_

Проза » Разкази

2010-06-08T21:16:14+03:00 2.2K 2

Пиета

С брат ми седим на пластмасови столове в парка, отпиваме от студените бири и малко сме се умълчали. Черпи ме той, това е втората ни среща за една седмица. Край нас се движат деца, кучета, майки с детски колички, млади момичета дъвчат пуканки, хванали момчетата си подръка. И по белия пух, докосващ ко ...

lubara

Проза » Разкази

2010-06-08T21:09:41+03:00 1.1K 3

Концертът

КОНЦЕРТЪТ
С мой приятел се срещнахме на площада. Каза ми, че отивал на концерт. Покани и мен.
- Не съм любител на концертите. По-добре да се поразходим - предложих.
- Ела. Познавам добре певеца. Ще ти хареса.
Започнах да се колебая. И, понеже приятелят ми много настояваше, се съгласих. Какво ми преч ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-06-08T09:42:39+03:00 821 1

Ербаплии

- От свинята мас и от комуниста власт само с нож се взема! - бая подпийнал, Гаро се ерчеше в селската кръчма.
От съседната маса куц Нено се изцепи:
- Заврян зет с дядо комунист вкъщи, какво друго да рече, а?
- Как какво? Ами да рече - благ си е мой дедо, разбран и кротък чиляк, също като Деньовото м ...

Eia

Проза » Разкази

2010-06-07T09:34:20+03:00 1.3K 8

Старецът и Любовта

Днес вървях... прегърнала болките от безсънните нощи и потънала в мисли за утрешни дни, вървях и мислех за себе си... Денят едва започваше и, както в повечето планински градчета, утрините са свежи и ти дават сили... все едно ще полетиш! В един момент си помислих, че, всъщност, аз не знам къде отивам ...

Vili1305

Проза » Разкази

2010-06-06T17:36:05+03:00 1K 2

"Мир и Хармония"

Отдавна не се беше чувствала така добре в кожата си. Събуди се много преди проклетата аларма да ú засвидетелства неуважението си с остропротяжния звук на мелодията си...
В банята, под душа, се улови, че си тананика. Чувстваше се нов човек. Имаше достатъчно време за кафе, да подбере нещо по-секси от ...

Довереница

Проза » Разкази

2010-06-06T12:54:12+03:00 1.5K 1 14

Пробният камък

ПРОБНИЯТ КАМЪК
Крачех безцелно по улицата. Есенният вятър насмиташе окапалата шума от дърветата в краката ми. Тя приятно шумулкаше и в краката на вървящата срещу мен жена. Познавахме се с нея. В лицето й прочетох белезите на отчаянието. Направо я попитах какво се е случило.
- Георги ме напусна. Мног ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-06-06T09:51:12+03:00 841 4

Сомнамбулизъм при каталепсия

Сомнамбулизъм при каталепсия
разказ на ужасите
Глава 1 - Интервюто
Доктор Алън Хосуър се оказа много приятен човек поне на пръв поглед. Прошарената и гладко сресана коса, поддържаните мустаци и очилата му придаваха доста интелигентен вид. Но очите му изглеждаха леко угрижени и замислени, вероятно ис ...

donkooooo

Проза » Разкази

2010-06-05T21:33:31+03:00 2.6K 6

Сливи за грях

Всичко у Тамара говореше за грях. От плавната походка, която караше не един мъж, независимо на каква възраст бе, да се обръща след нея като омагьосан на секундата, в която я забелязваха, до натежалия от сласт, премрежен поглед. С гъстите си, черни като непрогледна нощ коси беше ”удушила” не малко мъ ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2010-06-05T21:12:22+03:00 983 3

Лале за награда

на Алекс
Не мога да обясня защо живеем по този начин.
Правим го всеки ден.
Брет Денен
- Изключително много ми хареса монологът за цигарата в края на разказа ви. Толкова истински сте предали цялата сцена. И такъв философски усет, само на деветнадесет години, не мога да повярвам. Просто съм впечатлена! ...

truthiseek

Проза » Разкази

2010-06-05T11:01:59+03:00 1.4K 3

Храната

ХРАНАТА
Топла пролетна утрин е. Младата зеленина искри под галещите лъчи на слънцето. От горния край на селото се чува изсвирването на рог. Съседът Младен подгонва козите си към дворната врата. Недоволен нещо от тях, стопанинът мърмори и псува. С раничка на гърба се появи синът му - тръгваше на учил ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-06-05T10:56:46+03:00 806 1

Двама до края

Двама до края
- Бъди до мен... – прошепна ранената бяла птица и впери поглед в сивата до нея.
А тя нежно простря крилото си до бялата. Искаше да премахне болката. Толкова много го искаше. Не можеше да си представи света без своята спътница. Не можеше да си представи полета си без нея, съня си без не ...

lu4

Проза » Разкази

2010-06-05T10:37:36+03:00 1K 12

500 секунди

500 секунди пътува светлината от Слънцето до Земята. Какво бих направил, ако узная, че последният лъч вече е започнал своето пътуване? Последният лъч светлина. А след него идва само студен мрак. Смразяващо ледена тъмнина. Какво ще направя, ако знам, че ще мога да виждам ясно само още 500 секунди?
То ...

AndyVTR

Проза » Разкази

2010-06-04T16:55:59+03:00 1.1K

Сълзите на щъркела

Сълзите на щъркела
“Самотната душа би била нещастна дори в царството божие”
(Бернарден)
Слънцето се заизкачва нагоре, дето беше Бог. Занизаха се и простите хорица към „Светия град”. Очите човешки се мамеха по невижданото, по розовите напъпили храсти, покрай пътя, по красивите сгради, по дивните езер ...

azura_luna

Проза » Разкази

2010-06-04T16:11:17+03:00 2K 23

Никога не е късно

НИКОГА НЕ Е КЪСНО
- Дядо Денчо, ти тук ли живееш?
Като чу познат глас, дядото излезе от летаргията си. Повдигна глава, вгледа се внимателно в лицето на младежа който го заговори и като се усмихна, попита:
- А, ти ли си? Къде се загуби, откога не сме се виждали?
Младият човек седна при него на пейката. ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-06-04T09:07:50+03:00 772 4

Живот на лента

За подчинените си беше господин Александров, за близките - баце Саше. Отдавна беше подминал петдесетте, но имаше живи палави сини очи и опъната кожа на младеж, нищо, че косата му вече беше побеляла и оредяла. Беше загубил и някогашната си спортна фигура. Сега имаше симпатично малко шкембенце и една ...

nofi

Проза » Разкази

2010-06-04T09:05:17+03:00 1K

Харон

Харон*
Най-напред трябва да се обърна на другата страна и да заспя. Това е необходимо, защото напоследък не мога да прогоня натрапчивата идея, че съм пропуснал срока. Дори не зная какъв срок. Усещането за състояние на пълен провал ми се представя в няколко варианта и винаги с достатъчно убедителни а ...

radi.

Проза » Разкази

2010-06-03T22:15:07+03:00 921 4

Nessun dorma

Nessun dorma!
Nessun dorma!
„София, 12. 05. 2010 г., Не мога да заспя. Не бива да заспивам.” – стандартни черни букви, изписани върху виртуална хартия без мастило, излезли изпод пръстите на един най-обикновен човек с необикновени мисли. Бялата стрелка на монитора се премести върху иконката с надпис ...

Kypinka

Проза » Разкази

2010-06-03T18:18:48+03:00 1.4K

Преоценена стока

Магазин!
За преоценени стоки!
Щанд!
Зад него - жена.
Пред него - момиче. Под двайсетина. ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2010-06-03T18:08:45+03:00 1.2K 3

Въжен мост

Тя знаеше, че нейният път е само напред. Затова вървеше с бърза крачка по въжения мост под краката си без да обръща внимание на клатенето. Понякога моста се накланяше леко на едната страна или на другата, разтрисаше се, но не достатъчно силно, че да я накара да падне или дори да се поколебае. Стъпва ...

MiddayDelusion

Проза » Разкази

2010-06-03T17:38:20+03:00 915

Мравешки дела

МРАВЕШКИ ДЕЛА
He бяхме се виждали от години. Зарадвахме се на срещата. Денят беше топъл, макар в началото на зимата. След като се осведомихме един за друг в настоящите си дела, радости и проблеми, беше немислимо да не се върнем назад, в онова незабравимо време на студентските години. Припомнихме си ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-06-03T17:31:41+03:00 731 1

Баща

След седмица го изписаха от болницата. Известно време накуцваше, после се оправи. След месец започна работа — взеха го портиер, но и това бе нещо. Никой не харесва алкохолици. Аз, въпреки болките в гърба, все едно нищо не се бе случило – върнах се в пицарията. Естествено - започнах пак от начало - о ...

Romanov

Проза » Разкази

2010-06-03T17:21:28+03:00 1K 2

Празник

ПРАЗНИК
Появи се.
Кога, откъде, никой не разбра.
Призрак. Черен, мръсен, окъсан, дрипав…
Едната ръка неестествено виси. Дясната. По-къса и като че няма и пръсти. С лявата върши всичко. С нея се и кръсти. Прави това често. Смътно се дочува: ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2010-06-02T20:30:52+03:00 845 3

Лагерът - продължение

- И такааа - потри длани ефрейтор Фи Тил. - Преди да започнем с обучението ви, бих искал да проверя нивото на бойната ви подготовка. Кой ще се пробва? Можете да опитате и по повечко...
- Хайде да го насметем - шепнешком предложи Черната Пантера Ра, а Гар Ван изпука кокалчетата на юмруците си в мълча ...

Bersek

Проза » Разкази

2010-06-02T14:39:59+03:00 742

Три дни в морето

Беше зноен следобед и старите рибари на пристанището в Неапол си приказваха, че предстои една от онези силни и краткотрайни юнски бури, когато морето се надига така, сякаш иска да погълне цялата суша.
Там на кея едва пет годишната Мари дърпаше наскоро овдовелия си баща за ръкава:
- Тате, татенце, ка ...

darkwish

Проза » Разкази

2010-06-02T12:10:14+03:00 1.1K 2