Разкази - Проза

Циганско лято

ЦИГАНСКО ЛЯТО
Както мнозина и бай Йордан си имa своя болест. От такава болест почина баща му, от нея пати сега и той. А есенният ден е хубав, засмяно слънцето къпе земята с обилна светлина и хич не иска да знае, че по нея пъшкат болни хора. Палавите му лъчи се провират ловко в гъстата шума на асмат ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-04-09T11:33:33+03:00 1.5K 4

Точка 2 от Споразумението

Когато скъпоструващият, изработен от слонова кост и инкрустиран със златни орнаменти старинен телефон иззвъня, русокосият, който се бе унесъл в сладка сутрешна дрямка, се сепна. Отвори очи, изчака следващото позвъняване, пресегна се над главата на лежащия до рамото му мъж и в бързината го перна с ла ...

Romanov

Проза » Разкази

2010-04-09T11:08:55+03:00 1.2K

Oтдясно на моста

Oтдясно на моста
Многобройните каменни стъпала, издълбани в тлъстото скалисто туловище на хълма, се извисяваха повече от двадесет метра отвесно над улицата. Жената се заизкачва бавно, стъпало по стъпало, подпирайки се на създадения за тази цел железен парапет. Наближаваше полунощ. Градът, полегнал п ...

Christabel

Проза » Разкази

2010-04-08T23:01:04+03:00 930 1

Маргиола

Ранната пролет на 1865г.
Маргиола беше най-малката и най-срамежливата от седемте дъщери на Танас и Зока.
Всяка сутрин баща ù още по първи петли тръгваше, за да храни животните на Богдан чорбаджи, а тя го изпращаше на вратника. Той понякога по топлото даже спеше на егрека* в Балкана, но там нощуваше ...

Аквалия

Проза » Разкази

2010-04-08T13:19:40+03:00 1.3K 2

Пришълецът - новела

ПРИШЪЛЕЦЪТ
Овцете кротко хрупаха сочната трева, разпилени като пухкави прецъфтели глухарчета по зеления килим на ливадата. Сред тях, подпрян на гегата в избелелите си дрехи, овчарят Божан прехласнато наблюдаваше багрите на залеза, запалил ослепителен пожар в тревожното небе. Откъм дола невъздържан ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-04-08T13:05:37+03:00 1.1K 1

Брутална изповед

Да не се чете от лица под 18 години!!!!!!!!
Петър Антонов чакаше в студиото си. Гостът, който трябваше да дойде, не бе като другите. Не знаеше какво да изпитва към него, дали респект и уважение, или омраза и презрение. Може би най-добре е да остане колкото се може по-безучастен. Нямаше представа защ ...

donkooooo

Проза » Разкази

2010-04-08T11:38:22+03:00 1.5K 10

Какво се случва, когато човек повярва в себе си...

---1---
Марк Долар е 39-годишен, богат и влиятелен продуцент. Работил е с много известни изпълнители и групи, но най-добрият му проект е международната поп група US5. Марк изглежда доста по-млад, отколкото е. Той е средно висок, с добре оформено тяло, кафяви очи и руса, вечно стърчаща коса. Живее в ...

ToSh

Проза » Разкази

2010-04-07T20:37:46+03:00 1.1K

Жената от градината на моя дом

Тя беше болна. Десетте дена ски разклатиха здравето ù. Последните вечери почти не бе спала, а дните я изтощаваха безмилостно. Имаше тонове натрупана умора в очите… душата и сърцето ù. Само някакви черни, избледнели и сухи следи по бузите ù подсказваха за една болка, търсила изход да избяга – нежелан ...

ivelina90

Проза » Разкази

2010-04-07T20:10:08+03:00 1.5K 1

ВЕЛИК ден

Велик Ден
Широко отворената врата сякаш ми крещеше, сякаш ме викаше с таен шепот, доловим само за мен. От процепа се процеждаше тънка ивица светлина, като праг на изгубените души непосредствено преди смъртта.
В каничката ярката червена течност плискаше, приличаше на ален океан от кръв. Някой намушка ...

Coffee

Проза » Разкази

2010-04-07T19:56:40+03:00 745

Компромис

КОМПРОМИС
Кольо изпъна куция си крак и се отпусна на пейката пред къщата. Над главата му жужаха пчели в цъфналите клони на сливата. Беше му толкова хубаво под топлите лъчи на пролетното слънце, почти толкова, колкото на трептящите с крилца, влизащи от цветче в цветче пчели. Както те пълнеха с нектар ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-04-07T09:32:40+03:00 805 1

Градска трагедия 3

Седях, облегната на ствола на дървото, и търпеливо чаках. Нищо друго не ми оставаше. Снегът си валеше, а аз го изтръсквах от дрехите и косата си от време на време. Ставаше все по-студено, крайниците ми съвсем премръзнаха. Студът обаче като че ли облекчаваше болката в дясното ми коляно. Отново се пре ...

Heel

Проза » Разкази

2010-04-06T21:23:20+03:00 914

Човекът, Дяволът и Времето (Малки дяволски истории)

Човекът знаеше - той бе дошъл за него. Беше дошъл за душата му. Самият той – Дяволът! Знаеше, че този ден рано или късно ще настъпи, че ще дойде и неговият ред и затова от много дълго време бе започнал да се подготвя. Бе очаквал този час и затова не изпита ни най-малък страх. А Дяволът беше страшен. ...

AndyVTR

Проза » Разкази

2010-04-06T16:39:39+03:00 1.3K

Фъртуната

ФЪРТУНАТА
Нощта запали светилата си в небето. Беше задушно, земята едва сега хвърляше топлината, събрана през дългия летен ден. Дрехите лепнеха по потните тела на работниците.
- Тежък ден беше - рече единият от тях.
- Тежък, лек - свърши се. Да вървим! - отвърна друг.
И тръгнаха. Остана само Фъртуна ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-04-06T11:41:33+03:00 786 3

Маркови обувки

Шкафът за обувки беше разположен, както повечето шкафове за обувки, в антрето зад вратата. Вътре винаги беше тъмно, мрачно и въздухът все не достигаше. Обувките обикновено си мълчаха, някои бяха потънали в дълбок летаргичен сън, а други тихичко се прозяваха. Отдавна нямаше какво да си кажат помежду ...

valia1771

Проза » Разкази

2010-04-05T01:22:11+03:00 2.2K 24

Учителят

УЧИТЕЛЯТ
Ударите от тесла и дрънченето на кофи събудиха стария учител. Едва беше разсъмнало - дрезгавината още цареше в стаята. "Ей, този човек не миряса. От тъмно започва" - промърмори и тихо се измъкна от завивката да не събуди жена си. Притвори прозореца, че утринният хлад нахлуваше, а Димитрина ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-04-04T16:37:27+03:00 1.3K 4

Изкупи моя грях

Изкупи моя грях
Студено е! Земята изстива. Изстиват хората. Изстивам аз. Дайте топлина! Кой избра пламъка и го отне, безстрастно ни лиши от огън?!
Хлад вее от земята, нещо ледено-кристално нахлува на мъгливи тласъци през арката на твоята стара, неизменно-съща портика от развалината, строена да бъде ...

WIK

Проза » Разкази

2010-04-04T16:23:54+03:00 995

Съжалявам, господин Малко Момченце

Позлатеният часовник над камината блестеше, излъчващ сякаш сам по себе си загадъчно сияние. Кремавият циферблат отразяваше елегантно всеки лъч слънчева светлина, превръщайки я в меки, златисти искрици. Беше наистина красиво.
В този миг изпитващият почука по бюрото с писалката. Беше над шейсетте, със ...

devilkin_f

Проза » Разкази

2010-04-04T08:36:27+03:00 896

Шаран

ШАРАН
Този път си беше свършил работата навреме - не се налагаше да бърза. Караше спокойно. Подсвиркваше си с уста в такт с музиката и пръстите му равномерно почукваха по изпотения от топлината на ръцете волан. Беше свикнал със самотата в кабината на камиона по време на дългите курсове. Не обичаше д ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-04-03T16:06:09+03:00 932

Несбъднато

Събуди го неясното усещане за нечие чуждо присъствие в стаята. Ослуша се. Нищо - освен равномерното дишане на Тина на педя от лицето му. Отвори бавно очи. В стаята витаеше сумракът на недоспало утро, вън бучеше боклукчийска кола, а забързани стъпки крачеха по сънените тротоари. Стана и пристъпи към ...

Romanov

Проза » Разкази

2010-04-03T15:55:26+03:00 1.6K 5

Обезкръвеният човек

Човек се обезкръвява след продължително практикуване на презрението.
Обичам да наблюдавам малките хора. Те са далеч по-интересни и достойни за внимание... някак никoй не им го дава, а е редно. Малко са нещата, които могат да се коментират за един "голям" човек. При големите хора могат само да се тър ...

virginblack

Проза » Разкази

2010-04-03T15:37:14+03:00 1.3K

Искрите

Искрите
Стефан вървеше по улиците на старинния чуждестранен град, а погледът му разсеяно блуждаеше. Беше тук за няколко седмици, изпратен да осъществи един проект по неговата специалност.
Последните дни преди заминаването му направо го бяха изтощили. Беше стигнал предела на силите си и имаше нужда д ...

странница

Проза » Разкази

2010-04-02T23:06:00+03:00 1.2K 12

Силует

Помня как вървях по улицата – тъмна, ужасяваща, мръсна… Някъде там, между деня и нощта, в онези часове, които продължаваха безкрайно. Студът. Тръпката. Нуждата. С уморени очи, уморен ум, уморена душа аз просто вървях. Може би не знаех къде отивам, но тогава това е нямало значение. Ръката ми беше сгр ...

Affie

Проза » Разкази

2010-04-02T19:01:07+03:00 1.1K

Последна крепост

ПОСЛЕДНА КРЕПОСТ
> …посветено на Антония Полименова – изключителен човек, невероятен преподавател и животопроменящ фактор…
Приказката се бе превърнала в мрачна действителност, а думите приемаха тайнствен облик. Това, за което само бях слушал, бе пред мен, а опасността – близо. Всеки удар на сърцето ...

sprocker

Проза » Разкази

2010-04-02T15:41:53+03:00 2K 5

Естетика на колела

ЕСТЕТИКА НА КОЛЕЛА
Иван скочи от кабината на камиона и запъшка по стълбите към къщата. В оставения на портата вестник намери писмо. Беше от Павлинка, малката му дъщеря - ученичката, След кратко въведение, тя съобщаваше: "Татко, аз се омъжих..." По-нататък шофьорът не можа да продължи. Ръцете му затр ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-04-02T11:22:10+03:00 924

Шега

ШЕГА
Двама от работниците, разтоварващи цимент, спряха да отдъхнат, а третият продължи да работи сам. Дрехите лепнеха мокри на гърба му. Той седна в каросерията на камиона, едва когато тръгнаха за следващия курс. Наметна дочената куртка върху потното си тяло и се отпусна на брезента. Почувства как с ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-04-01T10:56:39+03:00 894 1 1

Късмет

КЪСМЕТ
Слънцето клонеше към залез. Удължените сенки на прашните дървета полягаха в избуялата край пътя лайка. Цялата улица тънеше в тънкия мирис на билката. Две дългобради кози, изправени на задните си крака, подпираха дувара на Върбановия двор и с настървение прищипваха върховете на цъфналото бъзе. ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-31T09:54:49+03:00 987 1

Завой

Не очакваше, че Ирина може да му вдигне такъв скандал – никога не беше повишавала тон. Отиде при нея след погребението, на което тя не дойде, защото и двамата се съгласиха, че присъствието ù ще е неуместно. Той искаше да избяга от зачервените и пълни с обвинения очи на тъща си. Жената се беше вкопчи ...

anonimapokrifoff

Проза » Разкази

2010-03-30T12:16:25+03:00 1.5K 8

Направи добро да те запомнят

НАПРАВИ ДОБРО ДА ТЕ ЗАПОМНЯТ
Цяла седмица отприщеното небе се излива над подгизналата земя. После лятното слънце пекна изведнъж и засмука с невидимите си хоботчета обилната влага. Блеснаха измитите листа на дърветата, светнаха фасадите на къщите, зацвърча веселият многообразен птичи свят. През тази ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-30T09:54:16+03:00 1.8K 1

Паранормалните случки в моя живот

Преди десетина дни качих на колата двамата си синове и сестра ми и отидохме на гроба на татко. Това, което видяхме там, ме потресе – всички гробове бяха плувнали във вода “подпочвена” и за да се стигне до татковия гроб, трябваше да ходим по тесните ивици на рамките на гробовете. Заснех три видеоклип ...

Маргарита

Проза » Разкази

2010-03-30T09:29:39+03:00 7.8K 11

История на един живот!

Това, което ще прочетете тук, е една много истинска ( и ще се постарая да бъде съвсем кратка) история. История на един тъжен живот. Живот, в който рядко можеше да се случи нещо хубаво. За съжаление тази история е твърде истинска и нека всички родители, които прочетат долните редове, си направят поук ...

energi4nata

Проза » Разкази

2010-03-28T20:40:11+03:00 929 1

Обезцветяване

Слугите му приличаха на сенки, които следваха покорно сумрачния му силует - силует, който извикваше във всеки човешки разум противоречиви емоции. Някои го виждаха с осанка на величав исполин, други с явно отвращение го подминаваха и си пожелаваха никога да не стават като него. Имаше и завистници, ко ...

pureblack

Проза » Разкази

2010-03-28T15:18:01+03:00 1.2K 4

Разграждане

РАЗГРАЖДАНЕ
Бай Вакрил врътна копчето на радиоточката и гласът на говорителя секна. Старецът промърмори нещо под носа си, махна с ръка да прогони току-що чутото, като досадна муха от ухото. Подпирайки се на бастуна, заслиза бавно по стъпалата. "Никаква полза няма от много приказки. През дългия си жи ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-28T10:35:46+03:00 1.1K

Пеперудени криле

И на нея ù бяха отрязали крилете, като моите, пречупили сетивата ù. Учеше се да пълзи, пълзенето не ми харесва, случвало се е един-два пъти против волята ми. Колкото повече разцъфваш и летиш, толкова повече онези от долната земя те дърпат и влачат надолу, понякога успяват, но е само за миг. Не знаят ...

nansuela

Проза » Разкази

2010-03-27T11:19:24+02:00 1.5K 4

Мистър Хайд

Беше късна съботна вечер, в която повечето хора бяха навън, за да се забавляват. Какво по-нормално занимание за млади и неангажирани с житейските проблеми индивиди. На пръв поглед беше така, но понеже всяко правило си има изключения, така и тук имаше изключение. Нашият герой си беше вкъщи, седеше са ...

blackrussian

Проза » Разкази

2010-03-27T11:09:02+02:00 688

Животът - мръсна приказка

Животът – мръсна приказка
Много мразя фразата „човек е голям, колкото са големи мечтите му”. Ако искаш да станеш космонавт на десет години е нормално, но ако мечтаеш за това и на четиридесет, значи определено ти хлопа дъската. Аз нямам мечти или поне не толкова големи. Родих се без някой да се допит ...

Greg

Проза » Разкази

2010-03-26T21:06:34+02:00 2.4K 18

Ярост

Абитуриентският бал – чакаше го със страх и с надежда. Често сънуваше прекрасен сън – танцуваше шеметно унесена и фокусираше възхитени погледи. Музиката свиреше неземно, роклята ù блестеше прелестно – изискана, семпла черна рокля, дълга до глезените. Фини елегантни обувки и изящна малка чантичка дов ...

plami-6

Проза » Разкази

2010-03-26T20:30:18+02:00 989 7

Играта свърши

Историята, която ще ти разкажа, драги читателю, е по-реална, отколкото можеш да си представиш. Може би ще преобърне възгледите ти за някои аспекти от живота, а може би няма да го направи, но бъди търпелив и я прочети докрай.
Навън беше приказно красиво. Снегът беше затрупал всичко, но въпреки това с ...

blackrussian

Проза » Разкази

2010-03-26T20:21:16+02:00 873 3

Айнур

АЙНУР
Слънцето бавно се издигна. Мъглата се разнесе и септемврийското слънце извади на показ махалата. Схлупени, разкривени, притиснати една в друга къщи, се бяха изсипали в безпорядък на хълма и колкото по към ниското се спускаха, толкова по- мизерни, приличащи на коптори изглеждаха. Разнебитени ог ...

zelena

Проза » Разкази

2010-03-26T14:51:52+02:00 3.8K 1 40

Любов

ЛЮБОВ
Ангел излезе от стаята. Пролетта го посрещна с облак цвят от кичестата ябълка. Замириса му на хубаво, на здраве и младост. Пчели жужаха в цветчетата в магията на пролетния ден. "Какво време! Ще ида на лозето да изгоря пръчките" - помисли си. Сложи кибрит в джоба на дочената куртка и излезе на ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-03-26T13:56:15+02:00 897 2

Космическият кораб

Стоян беше на полето и изпълняваше „служебните" си задължения. Той беше овчар от близо двадесет години, неговият живот бе тук, на село, сред животните. Тази работа му харесваше, беше свикнал толкова много с нея, че едва ли би работил нещо друго. Но самотата бе най-лошото нещо в живота му. Тук, в тов ...

donkooooo

Проза » Разкази

2010-03-25T21:30:07+02:00 775 1 1