Разкази - Проза

Последната нощ

Вървях бавно и търсех с поглед едно усмихнато лице. Нощта отдавна бе завила с черната си пелерина заспиващите улици. Зад редките светещи прозорци самотни компании правеха равносметка на погребаните си надежди. Други давеха в чаши своята вяра за по-добра съдба.
Изморен трамвай бавно се приближи до сп ...

ВТ

Проза » Разкази

2010-01-12T22:54:27+02:00 986 2

За учението

На Хал Че газеше през прясно натрупалия сняг и мрачно си мърмореше под нос. Все още мърмореше, когато го срещнаха двамата премъдри Дърт Пън и Кух Че Реп.
- Какво има, На Хал Че? - попита го Пън. - Защо си надянал тази мрачна физиономия?
- Ооохх - тежко въздъхна хлапето. - В училище ми дадоха голямо ...

Bersek

Проза » Разкази

2010-01-12T16:33:49+02:00 659

В легло за двама

В легло за двама
Странни същества са това, мъжете. Като че цялото им достойнство и гордост е съсредоточено между краката, та все гледат да покажат можене. Не дай си боже да се провалят, то не са оправдания, не са клетви, че видиш ли, мила, за пръв път ми е. Тюхка се, вайка се, като че светът потъва ...

latinka

Проза » Разкази

2010-01-12T14:07:02+02:00 1.1K 2

Кучето

Кучето
„Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си”
Стъпките приближаваха, тя тичаше все по-бързо и по-бързо и изведнъж пред нея... Само мрак, тъмнина. Нямаше накъде да продължи. Ако се върнеше, щеше да налети на това, което я преследваше, а сърцето ù биеше учестено, ...

MilenaMila

Проза » Разкази

2010-01-12T13:55:12+02:00 1.1K

Делото Боби Монев

Боби Монев тъкмо бе заметнал въдиците, когато те дойдоха. Бяха две, приличаха си, като близначки.
Веднага им прикачи имена. Една Пепа и една Цеца. Толкова бързо и шумно навлязоха в периметъра му, та си рече – край с риболова. А как го мечтаеше тоя излет – толкова много му се бе насъбрало напоследък, ...

Romanov

Проза » Разкази

2010-01-12T13:11:27+02:00 1.3K 2

Кафе за Иван

- Докторе, няма ли да си вземете бонбоните? – извика след него сестрата. Леко се обърна и ù махна с ръка в знак, че ги оставя за нея. Беше се вече облякъл със старото си, бежово яке и си тръгваше за вкъщи. Взе за себе си само кафето от торбичката. Обичаше да пие кафе, беше кафеджия, не обичаше алкох ...

valia1771

Проза » Разкази

2010-01-12T12:28:59+02:00 1.4K 13

Малките ни сладкишчета

Ивана е на три годинки. Майка й я е довела в работата и тя застава до мен:
- Искаш ли да ти нарисувам нещо?
- Разбира се - изваждам моливи, химикалки и вносни бележки. – Заповядай, сядай до мен и започвай.
Тя рисува бързо и след две минути е готова:
- Познай какво е това? ...

svetlanal

Проза » Разкази

2010-01-10T21:52:46+02:00 1.4K 26

Кръговрат

Първо искам да кажа, че не съм аз авторът на разказа, а моят баща. Но много бих искала този текст да "види бял свят" и се надявам това да стане от тук :) Разказът е написан преди около 20 години :)
МОМИЧЕТО.
Това беше първата ù среща!
Преди месец си бе купила джинси, а още не беше излизала с тях. Ст ...

jossefin

Проза » Разкази

2010-01-10T16:39:53+02:00 1.9K 4

Не можах да си купя Наръчник за щастие

Много обичам книжарниците. Мога да прекарвам с часове в тях, разлиствайки книгите, поглъщайки максимално от това, което успявах да видя. Понякога се чувствам гузна от продавачите, какво ли си мислят за мене, че сигурно чета на аванта. Да, така е, ако мога да си купя всичко, което ми хареса, но не мо ...

valia1771

Проза » Разкази

2010-01-10T12:28:20+02:00 1.6K 13

Виена (четири дни)

Съжалявам, че заглавието е подвеждащо, че и някои корекции направих…
Посветено на М, както обещах. Да видим, как ще го прочете сега, като си няма речник…
Тя го срещна точно, когато най-малко очакваше... След дългия изтощителен път до Виена и целодневното бродене по музеи.
В ресторанта на малкия хоте ...

Moira

Проза » Разкази

2010-01-09T13:12:08+02:00 2.1K 5

Старото приятелство

Трите се спряхме за миг на алеята, около нас вървяха хора, а други бяха насядали по пейките. Погледнахме се и се усмихнахме леко, някак тъжно.
Лятото беше към края си, скоро започваше новата учебна година. Нямаше вече да сме в един клас. Вървяхме по същата тази алея и си обещавахме да останем прияте ...

esther

Проза » Разкази

2010-01-08T16:45:34+02:00 2K 1

из "Приказки от Никъде"

- В това няма логика! - възмущаваше се Черната Пантера Ра. - Какъв е смисълът да го нарекат "Лагер по-близо до природата", а да ни дават да ядем... това... как ги нарече?
- Консерви - помогна й Но Щен Вълк.
- Точно така, консерви! - продължаваше да се пеняви пантерата. - И какво точно е природното н ...

Bersek

Проза » Разкази

2010-01-08T16:32:24+02:00 781

Педераст ли?

Педераст ли?
Та така… Сещам се за една кратка история, в която участват страхотни екземпляри, от ония, дето добър ден да ти кажат, и се заливаш от смях. На откриването на една изложба срещам Сашо Мустака с половинката си Даря, диплим клюките и те ти, доближава ни един брадат. Гледа ме внимателно и в ...

latinka

Проза » Разкази

2010-01-08T14:16:14+02:00 2.7K 10

Грешката

Грешката
Първо се запознах със стиховете му – едни прочувствени, леят се като планински поток. И думите бяха такива – чисти и истински. Не си падам по мерената реч, все ми се струва, че поетът мисли над думите, човърка мозъка си, та да открие римата и забравя за чувството. При този не беше така, дор ...

latinka

Проза » Разкази

2010-01-07T14:04:31+02:00 1.5K 21

С аромат на люляк

Представям ви една романтична, макар и кратка история за тийнейджъри. Надявам се да се забавлявате - не само младежите, ами и по-възрастните.
Тя никога не бе момичето, каквото всички очакваха да бъде. Примерно, с отлични оценки, точно такова, с каквото да се хвалят роднините. Винаги, като че ли, се ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

2010-01-06T21:32:48+02:00 1.4K 2

Транссексуална история

Шокира ме с невероятно изявление вечерта, по време на бурен секс:
- Искам да си сменя пòла!
Изненада ме точно в момента, в който свършвах. Вцепених се от ужас и рухнах върху ù, прониквайки толкова дълбоко, чак извика:
- О, да-а-а! Направи го още веднъж!
Опитайте вие да го направите, когато жената, к ...

Romanov

Проза » Разкази

2010-01-06T12:46:42+02:00 5.2K 6

Из спомените на една робиня

Събудиха ме силни викове. Идваха от съседната къща. Тера пищеше, чуваха се и мъжки гласове. Скочих да видя какво става. Затичах се към Терини, но се подхлъзнах и паднах в калта. Целият предишен ден беше валяло и земята беше подгизнала. Един конник връхлетя по тесния път между двете къщи и се наведе ...

VesiP

Проза » Разкази

2010-01-06T11:27:41+02:00 2.1K 7

Диалози с Писателката X

Бях забравил как се заспива.
Лежах на канапето в дома на Писателката вече цяла седмица, без да затварям очи. Не можех да правя нищо друго, освен да съживявам спомените за всяка нещастна любов, която бях изживял. Най-болезнени бяха тези, свързани с последната – беше ме напуснала без да разбера, че ве ...

Рима

Проза » Разкази

2010-01-05T22:20:34+02:00 1.3K 10

Росица

Светлините на града приглушено гаснеха. Следващият ден беше работен и много от хората вече бяха приключили своето ежедневие и уморено се отпускаха в леглата си.
Въпреки, че беше доста късно вечерта, в апартамента на Росица още никой не си беше легнал.
- Хайде да си лягаш! Утре не мога да те събудя з ...

lu4

Проза » Разкази

2010-01-05T16:44:15+02:00 1K 6

Отново в играта

В онази пролетна утрин се събудих рано. Слънцето тъкмо си прокарваше път между блоковете наоколо. Погледнах към небето и за моя изненада не видях нито един облак. Помислих си, че това ще е първият слънчев ден тази година.
Реших, че трябва да направя нещо, с което да го отбележа и когато наближи десе ...

wall-4370

Проза » Разкази

2010-01-05T12:26:34+02:00 1K

из "Приказки от Никъде"

из "Кухненските хроники"
- Но какво правите?! Почти е време за вечеря, а вие още се подмотвате! - Гар Ван завари Но Щен Вълк и Сянка, всеки с по една готварска шапка на главата, да седят зад една обърната маса в ъгъла на кухнята и да си шушукат нещо, а зайчето, което отдавна вече трябваше да е в тав ...

Bersek

Проза » Разкази

2010-01-05T11:04:26+02:00 783

Спомняш ли си?

Аз бях по-стар, ти беше по-млада.
Беше лято. Бях навън. Валеше. Вървях по улицата. Непозната бе за мен. Сякаш никoга не съм бил тук преди.
След това се появи къщата ти. Изглежда нищо не се бе променило от последния път, когато идвах... А идвал ли съм изобщо...?
Видях ябълките ти – зелени като очите ...

no-four-leavedclover

Проза » Разкази

2010-01-03T22:50:05+02:00 1.3K 2

* * *

- Простак! Джебчия с джебчия!
Това бяха думите ѝ, преди да се затича след него с бойния си бастун. Казваше се Коца и беше бабичка на около 70 години. Беше обула галоши и едни дънки тип две за левче. Беше облякла прокъсано палтенце с кръпки, видимо проядено от молци. Имаше огромни очила пети диоптър, ...

Jigsaw

Проза » Разкази

2010-01-03T20:44:23+02:00 1K 1

Една красива илюзия

Една красива илюзия
„За всичко, което се случва, си има причина”
Г. Маркес
Беше топъл летен ден. Слънцето грееше силно, обливаше с топлина всичко наоколо. Едно малко момиченце с дълги плитки и весело личице играеше на верандата. За миг спря и се замисли дали това, което бяха прочели снощи с мама пре ...

MilenaMila

Проза » Разкази

2010-01-03T18:08:08+02:00 1.8K 4

Дом

… Реши да опита, на всяка цена...
Подстрига си косата и си избра нови дрехи. Напусна старите места и си хареса други. Започна да слуша цветна музика, прибра любимите книги и дори си купи чифт пеперудени криле. Запозна се с някакви хора, които ù звучаха съвсем различно. Те не знаеха какво е „субстанц ...

angel-angel

Проза » Разкази

2010-01-02T19:17:53+02:00 1.7K 6

Галерия на любовта

Зимата беше люта и студена както никога. Не помнеше да е имало по-страшна и сурова като тази. Събуди се и отвори очите си едва. Толкова му се искаше да поспи още мъничко, но нямаше как. Беше студено дори под завивките. Нямаше особено желание да разбере колко повече е извън тях. И въпреки това се нал ...

up-1-level

Проза » Разкази

2010-01-01T18:13:07+02:00 1.1K

Орисия

Септември си отиваше, отнасяйки последните топли дни. Баба Мита ставаше още по тъмно - утринният мрак не я плашеше, страшен беше, когато се спуснеше с вечерта. Този страх се загнезди у нея, откак загуби дядото. Последните му месеци бяха агония... Баба Мита не заплака пред него, стискаше зъби и му да ...

zelena

Проза » Разкази

2009-12-31T22:08:15+02:00 1.5K 23

Nothing else matters II *

Излезе на осмия ден след операцията, предстоеше му много работа да организира купона. Нямаше достатъчно сили и се обади за кетъринг, щяха да организират всичко, както иска и когато желае, в уречен от него ден и час. Реши да изненада всички, като ги покани в деня на тържеството. Някои отказаха директ ...

Bardejov

Проза » Разкази

2009-12-30T23:16:08+02:00 725

Кратка трилогия на действителността

Малките мизерници живееха в кочинката си. Нещастници, които искаха да са щастливи.
Но не знаеха как.
Не искаха да знаят.
Колко бяха нещастни! Защо бяха родени тук? Родово проклятие?
Невежество? Да! Можеха да забегнат. ...

paradiselost

Проза » Разкази

2009-12-30T11:26:27+02:00 1.1K 1

* * * * *

И лежа тук под звуците на дълбока електроника, заслушан в мелодията и отнесен някъде от прекрасните китари, и се чудя защо, по дяволите, не си до мен? Какъв е този свят, който ни държи разделени? Що за глупост – аз искам да си до мен! Искам да те целувам, да те прегръщам, да те любя, да ти разкажа з ...

Chaosmaster

Проза » Разкази

2009-12-30T01:25:13+02:00 1.3K 1

Троянска война в БГ версия

Най-напред се пусна слух, че лудото Ленче избягало в Троян при местния идиот Парис. Когато, излизайки от кръчмата, посетихме опечаления съпруг, за да му изкажем съчувствие, той се беше насвяткал като змей и лежеше в сламата при магарето. Явно много се е нажалил, завалията.
- Стани бе, Менелае, стани ...

radi.

Проза » Разкази

2009-12-29T21:19:33+02:00 1K 7

Кошмар

Спокойствие и тишина обгръщаше сетивата ми, докато... започнах да дишам тежко и нямах сила да изкрещя ,въздухът стигаше до дробовете ми твърде тежък и внезапно отворих очи. Намирах се в кутия, в която не достигаше въздух, така необходим ми за да оцелея. Къде се намирах, какво, по дяволите, беше това ...

alexein

Проза » Разкази

2009-12-29T21:06:58+02:00 1.5K 3

Глад

Прасетата ядяха. Хранеха се по техния своеобразен начин, съпроводен с щастливо грухтене, когато откъсваха с клокочещите си зурли парче от меката разложена плът. Въпреки че черният път бе обграден и от двете страни със свинарници, явно между тях имаше пролуки, от които извираха все повече и повече пр ...

Radi-Radev

Проза » Разкази

2009-12-29T16:22:53+02:00 1K 2

из "Уроците на Ръмжача"

- Кажи ми - попита ме една почти безлунна нощ Ръмжачът. - Как съдиш за другите?
Замислих се, защото учителят ми не задава току тъй въпросите си... а вълкът търпеливо чакаше отговора ми.
- Първото нещо - започнах предпазливо аз. - Което правя, едва ли не подсъзнателно е да се поставя на тяхно място и ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-12-29T10:42:13+02:00 756

Nothing else matters I *

Срещаха се от два месеца. Всеки ден до късно следобед. В малко кафене на брега на реката. Кафенето беше приветливо. Тясно наистина, ала оживено: половин дузина маси, наредени в неправилен правоъгълник, младежи и девойки от близкия университет и не на последно място вдигаща невъобразим шум уредба. Му ...

Bardejov

Проза » Разкази

2009-12-29T10:04:36+02:00 776

Тъгата на крехката душа

Спомням си как преди войната всичко беше различно. Всеки миг с теб, всяка въздишка, целувките – дълга или кратка, разходките ни. Тогава всичко беше различно, а какво всъщност се промени ?
Дойде студената, жестока война и аз като всеки млад и физически здрав момък бях извикан да участвувам. Зная, ти ...

LordZombie

Проза » Разкази

2009-12-29T09:40:31+02:00 833 1

Да намериш своя дом!

Снегът беше пухкав и лек и галеше лицето. Калина се опитваше да си хване снежинка, но кой знае защо, все не успяваше. Едва докоснали студените ù длани, се стопяваха и се превръщаха в капчици вода. Но пък беше толкова хубаво да си играеш и до танцуваш между тях. Въздухът миришеше на свежо и Калина ди ...

Nelsan

Проза » Разкази

2009-12-28T11:37:45+02:00 1.3K 6

Спомените изплуват

Спомените изплуват
Всяка сутрин, докато пиеше кафе, тя имаше навика да отваря и чете електронната поща. Голяма част от служебните писма и материали получаваше по този начин и предпочиташе да ги прегледа преди да отиде на работа.
Един ден се натъкна съвсем случайно на едно странно писмо. Беше от типа ...

MilenaMila

Проза » Разкази

2009-12-27T15:06:21+02:00 1.1K 3

Налбантинът от Кючук Париж

- ...Чукаш ли, чукаш ли, бай Раде? – ми вика една лъчезарна принцеса, скачайки пъргаво от гърба на Пегаса. Те тези красиви и еманципирани принцеси все пишат стихове и яздят Пегаси, особено с навлизането на интернет и триумфа на сексуалната революция.
Гледам го нейния Пегас – мамка му, то си е обикно ...

radi.

Проза » Разкази

2009-12-27T14:50:40+02:00 1K 5

Край

... Вятърът в беззвездната нощ брулеше безмилостно лицата на двамата влюбени, които тичаха, хванати за ръка през житата. Бягаха с всички сили, а адреналинът кънтеше във вените им сякаш крещеше, молейки за почивка от всичко това, което се случваше - почивка от страха, почивка от истините, които криех ...

alexein

Проза » Разкази

2009-12-27T10:50:53+02:00 1.5K