Разкази

15 резултата

Преди Коледа

Настъпи утрото. Ах, колко много сняг бе навалял по малките улички. Всички прозорци бяха празнично украсени и през тях се виждaха стаите, от които лъхаха топлина и празнично настроение. Днес бе Бъдни вечер, денят преди Коледа и усмивките на децата грееха, като безброй звездици. Все повече деца приижд ...
1.7K 1

Оазис в планината

В момента пия чай на терасата на планинска хижа, в която се озовах случайно. Вече знам, че бях вървяла прекалено дълго и прекалено смело.
Поех прехода преди доста години с енергията и безразсъдството на младостта.
Сама избирах пътеките. Колкото по-стъмни, толкова по-примамливи и провокиращи. Всяка с ...
2.3K 2

Елхичката - участие в Трети Коледен Творчески Фестивал

Елхичката
Коледа наближаваше. Брат ми служеше на границата и се молехме да го пуснат отпуска, не се беше прибирал няколко месеца. Обмисляхме какво да сготвим, какви подаръци ще купим. Винаги украсявахме голяма елха, с много играчки и изненади под нея. Докато чакахме да стане полунощ, брат ми свиреше ...
1.7K 18

Сбъднат сън - участие в Трети Коледен Творчески Фестивал

Сбъднат сън
Игриво проблясват белите снежинки, осветени от многобройни разноцветни лампи и светлинки. Студеният вятър, притихнал зад високите стени, довява аромат на вкусни гозби. За поредна година сиракът Петьо посреща празниците на улицата - съвсем сам, изоставен от хората, ненужен никому. Единств ...
1.7K 7

Няма никакъв Дядо Коледа - участие в Трети Коледен Творчески Фестивал

Няма никакъв Дядо Коледа
Духът на Коледа опитваше да влезе през витрините на магазините, но колкото и да се стараеше да се настани там, единственото, което успяваше да постигне, бяха нелепите украси, които по-скоро плашеха, отколкото привличаха децата. Изплашени бяха и родителите – цените не бяха до ...
1.7K 21

Знаех си, че е ангел - участие в Трети Коледен Творчески Фестивал

Знаех си, че е ангел, знаех си!...
Снегът малко по малко смразяваше нежната природа. Градът потъваше в мастиления цвят на нощта. Само звездите светеха и озаряваха с диамантения си блясък. В едно ъгълче, пред една изоставена сграда, седеше една жена. Прашните улици бяха изцапали лицето ù, сиво като в ...
1.8K 6

Никое добро не е безплатно... - участие в Трети Коледен Творчески Фестивал

Никое добро не е безплатно...
Бялата равнина рисуваше простори по небето. Идеше Коледа. Сухите дървета се катереха и въртяха като балерини на единия си крак. Студът пълзеше по тялото на пътника. Под качулката, очите му сълзяха, разсърдени сякаш от вятъра. Ледени късове засядаха в гърдите му.
От нозд ...
1.2K 36

Шахтата - I място на Третия Коледен Творчески Фестивал

Беше гадна зимна утрин няколко дни преди Коледа. Разбира се, в София. Точно от онези, когато навън е студено, снегът се е превърнал в лепкава киша и предстоят празници. До заплатата остават дни. Броиш стотинките и хич не ти е до празници.
Навлякох якето си и зиморничаво се забързах към близкия магаз ...
2.2K 27

Коледата на един наемник - II място на Трети Коледен Творчески фестивал

Коледата на един наемник
В автомобила взе да става студено. Като последната въздишка на умиращ, студът бавно го обгръщаше. Павел потръпна. Запали колата и пусна парното. Докато загрееше, щяха да минат няколко минути. В момента духаше студен въздух. Право в лицето му. Не направи опит да промени посок ...
1.6K 33

Отражение

Тя влезе в тъмната стаята и я видя. Беше невероятна, някак ангелска с бялата си кожа, сините очи, русата коса. Дори не можеше да повярва, че е там, че е реална, че е съществуващ човек. Стоеше срещу нея и я гледаше с изумление. Сините ù очи станаха воднисти. Тя искаше да я докосне, да я успокои, но з ...
1.1K

Триандафиля

Йови отвори портите и писаната каруца, натоварена с Христо, Мара и челядта им, весело запя по пътя за Чаталари. Децата нямаха търпение да стигнат, за да се потопят в шаренията на панаира, а езичетата им предвкусваха шекерените пръчки и розовите петлета.
Малко криво му стана, че не го поканиха да оти ...
1.6K 5

Втори шанс

Бях малка. Много малка - на годинка и няколко месеца. Когато най-накрая стигнах до касата, за да си взема билетче за моя втори шанс. Купуването на билетчето ставаше за части от секундата. Залата, в която влязох, за да изгледам филма, беше гадна. Миришеше на игли, лекарства и бях заобиколена от куп е ...
1.5K 2

Брезата

Брезата срещу прозореца на Петър беше висока, тънка, с бяла, като планински сняг кора. Клоните й бяха увиснали към земята унило, а малките й листа приличаха на сълзи, отронени от поругана девица. Всеки път, когато погледнеше тази бреза, Петър си спомняше за Магдалена.
Тази сутрин той се събуди още п ...
1.1K 7

Портретът (Продължение)

Портретът
(Продължение)
Беше пролет. Слънцето преваляше към залез. Бай Саво приготвяше масата за вечеря, усмихвайки се леко под мустак.
- Асене! – гласът му се разнесе из къщата – Асене, ела тук, момче!
Асен се показа от към обора, където до преди миг слагаше храна в яслите на воловете. Сивчо и Дух ...
1.2K

Страст

Усещах кърваво горещата ù плът дори през леко обгръщащата я сатенена нощница. Всеки стон отронен от изпепеляващите ù устни галеше нежно врата ми. Леденият допир на гърдите ми с сатена ме влудяваше, превръщаше ме в обезумял звяр, исках да разкъсам нощницата на парчета. Тогава щях да обладая
обгърнато ...
1.6K

Другото лице

Край!
Свърши се...
По лицето ù плъзна лека, доволна усмивка. Уморените ù очи сълзяха от часовете, изкарани пред компютъра. Разтърка ги, но усещането, че са пълни с пясък, не я напусна. Приглади буйната си, побеляла вече, коса и стана. Усети остра болка в ставите, първите няколко крачки ù се сториха ...
1.5K 7

Една усмивка леко иронична

Една усмивка леко иронична.
Слънцето меко галеше с лъчите си покривите на къщите. Беше ранна лятна утрин и всичко беше толкова красиво. Две влюбени врабчета малко по малко си свиваха гнездо на клона на едно дърво. Пчелите събираха прашеца от тъй хубавите ароматни рози в двора на една малка, бяла къщ ...
1K

И сълзите падат...

Приказка. Щастие и обич. Клетва за приятелство до живот. Дъга, а под нея бяхме ние. И после нещо в твоята душа се забунтува, разгневи се. Разби мира, щастието и обичта. Простих ти. Всеки има право на втори шанс. Но тогава ти се промени. И аз разбрах - свърши се. После пак - остави ме сама, без очи в ...
1.4K 1

Шапката

“Стигнем ли Бел камък, ще го гръмна!” бе заседнала мисълта на Ради и до там. Повече нито виждаше, нито го интересуваше. Стъпваше с тежки крачки по пътеката и мълчеше. Пред него, на ръка разстояние крачеше Гражданчето Гошо. Излъга го, че на пусия ще го води и онова простото, откачаше от мерак. И бърб ...
1K 10

Мълчанка и други "Приказки от никъде"

Мълчанка
- Идеята не е лоша - замислено потърка брадичката си с лапа Но Щен Вълк. - Обаче не сме ли го правили вече?
- Правили ли сте го вече?! - учуди се Черната Пантера Ра. - Жалко! - въздъхна разочаровано тя.
- Нищо не пречи да играем пак - сви рамене Сянка. - Но нека добавим още правила.
- Какви ...
820

Шишаркова ракия

„Шишарковица”. Има ли го това чудо или не? Кой би бил толкова наивен, че да повярва в подобна нелепост? Докато я дегустирахме, обаче, бяхме толкова убедени в оригиналния й произход, че... Всъщност, ето как започна всичко.
...
Приятелят ми – Косьо - и аз пристигнахме в Триград на свечеряване и се нас ...
8.4K 16

Самотна

Беше рано сутринта. И то доста рано. Все едно току-що беше настъпила нощта, а и не мислеше да си отива. Звездите, които успяваха да се мернат на нощното небе, проблясваха закачливо. Луната, тъкмо започнала растящия си цикъл, едвам осветяваше улиците, на които липсваше улично осветление, а те бяха до ...
1.6K 3

Усмихнатите нарциси

С танцова стъпка се понася по мръсния калдъръм, а едното ù токче аха-аха ще падне. Нищо, ще ги занесе на обущар, да им сложат нови. Заслужили са си това поне днес. Новички, красиви, ярки. Яркочервени. Защото червеното е цветът на любовта. „Право казват хората”, мисли си със задоволство. „Любовта про ...
1.1K 2

Неделен ден

Неделен ден
„Най-добрите и красиви неща на света
не могат да бъдат видяни, нито докоснати...
те се усещат в сърцето.”
Неделя сутрин. Но не всички могат да ù се наслаждават... ...
1.8K 1

"Коледни подаръци" - 2

В ранната коледна утрин снегът валеше тихичко зад прозорците. В стаята, около елхата, надничаха разопакованите подаръци:
- Мамо, - натъжено я погледна Иванчо - сигурно Дядо Коледа лети като Карлсон! Никога не чувам кога идва да ми напълни чорапа със сладкиши...
Той е сериозен и замислен, но после се ...
1.4K 21

Казака

КАЗАКА
Хоризонтът просветля и тънката ивица на изгрева подгони нощта. Монотонният плисък на вълните, сякаш бе част от самата тишина. Бризът се спусна към брега. Слънцето изплува и първите лъчи се плъзнаха по водата, заиграха се с нея, позлатиха я и стопиха дрезгавината. Плажът, наситено-зелените хъл ...
1.2K 11

Мира Цети

Чудноватата от Кит
Точно над прозореца сутрин и вечер прелитат гарванови ята. Обикновено се движат в посока изток запад и обратно; изчезват малко преди да се покаже зад облаците Мира Цети – онази загадъчна звезда от съзвездието Кит, което, разбира се, няма нищо общо нито с гарваните, нито с облаците ...
884 5

Аз съм стара...

На моята приятелка Стоянка
Аз съм стара, много стара – на 77 земни години... Преживях три политически системи, но така и не усетих кога отлетя времето. Ех, да можех да го спра поне за миг! Спомням си детството, бедните военни години. Баща ми беше природно интелигентен човек, а майка ми – мъжка жена. ...
1.3K 18

Бонбонче в обувката

Бонбонче в обувката
Имало едно време един епископ*. Живеел в малък турски град. Наследил огромно богатство. Чудел се какво да го прави. Тежали му пустите пари... В мъката си, с тези мисли, чак се пропил. Тогава нарамвал торба с лакомства, пари и бонбони. Тичал обезумял из заспалия град в полунощ, ра ...
1.4K 23

За теб и... още нещо

Случвало ли ти се е някога по време на твоето цялостно съществуване, да се вкопчиш в нещо и да не искаш да го пуснеш? И не само това, а да не му позволяваш да се променя, защото го харесваш такова, каквото е. Ти не искаш и една прашинка да падне върху него, за да не повлияе на сегашния му начин на с ...
1.1K 1

Специалното място и други Приказки от никъде

Специалното място
- А утре - тъкмо казваше Шира. - Ще ви заведа на едно специално място...
... Цялата компания беше на гости на големия котарак от шестия пръстен и в момента пиеха специален билков чай в гостната на разказвача на приказки...
- ... Това място - продължаваше с обясненията си Шира. - Се ...
1.2K 1

Една красива усмивка

Дъждът никога не е еднакъв. Понякога е топъл и жизнерадостен, друг път е сив и безразличен. Този път беше ситен, мокър и тъжен. Трополеше по купето на колата, навън хората бързо притичваха покрай сергиите на малкия пазар, покрай уличните кучета и сивотата на предиобедния ден. Беше пристигнал рано, п ...
807 6

Дупка в графика и други приказки от никъде

Дупка в графика
- ... Да си купя шампоан, че ми е свършил... Да помогна на Ко да си подреди стаята... - мърмореше под нос Но Щен Вълк и записваше с молив в тефтерчето си. - Да... - и така нататък.
- Здрасти, Но - поздрави го Черната Пантера Ра.
- Здрасти, Ра - отвърна вълкът и продължи да мърмори и ...
978

Трафикът на хора - Мемоарите на една жертва

МЕМОАРИТЕ НА ЕДНА ЖЕРТВА
Оттогава ми се губят доста моменти. Понякога пред очите ми се появяват отделни кадри, прехвърлят се различни картини – коя от коя по-ужасни. Въпреки, че всичко е свършило, аз продължавам да преживявам кошмара...
Скъпо дневниче! Едва ли ще открия думи, достатъчно силни, за да ...
4.6K 3

Виза за трима

Запознаха се преди около десетина години. Той беше издържал тежък изпит и няколко колеги решиха да се почерпят. Заведението, тип квартално, не обещаваше нищо интересно и различно от другите, където обикновено ходеха. Но този път решиха, че е време за разнообразие. Петимата вдигаха врява, достатъчно, ...
1.4K 12

Творецът и Анжел - театърът

Завесата се вдигна и тя замръзна на място. Никой не знаеше, че това не е част от сценария. Заслепиха я предразсъдъци. Дали бяха нейните собствени или на някой от публиката...? Именно това предстоеше да разбере младата актриса тази вечер. От малка мечтаеше да практикува театрално изкуство и сега, ког ...
685 3

Цялото семейство

ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО
Той се надяваше, че касетофонът все още работи. Това бе едно от онези портативни касетофончета, които се ползваха в училищата и библиотеките. Теди не разбра иронията на своята постъпка – Енджи го бе купила за него – нейния брат. Теди изтри кръвта, избърса космите от ръба му и разбра ...
2.1K 6

На село

На село
(преди на път)
Преди да тръгна на път отивам до село. Идеята е да съм сам. Да си сложа мислите в ред, да хвърля по едно око на ливадата пред вкъщи, да чуя петлите и лая на съседските кучета и да се отчета пред комшиите Цането, Йвайло, Кирчо, Светла и Пешо. Цането ме усеща веднага и идва с ед ...
1.2K 3

Искам приказка и други "Приказки от никъде"

Искам приказка
Леле колко съм уморен! Най-после се класирах в леглото си, но... нещо не можех да заспя!
- Ауамнфт - направо щях да си изчекна устата с тази прозявка, обаче сънят така и не желаеше, и не желаеше да ме навести.
- Здрасти! - някой друг ме бе навестил.
- А, здрасти! - зарадвах му се аз. ...
1K

За теб, приятелю

За поредна вечер се чувствам наистина празен, изморен съм, преосмислям всеки ден и виждам, че просто всичко губи значение. Кое кара човек да разбере, че все още е жив? Болката, приятелю, болката, първична, непоносима, пробождаща плътта ти и стигаща до всяко нервно окончание напомняйки, че все още си ...
1.8K