Разкази - Проза

Шоколад с вкус на сълзи

Лъжицата в ръката ми караше тъмно-кафявата смес в купата да се завихря. Нямаше нужда да я гледам, за да знам кога е готова, след толкова години практика го усещах по съпротивлението, което оказва. Мислите ми неволно се върнаха към случилото се тази вечер.
Фирменото парти на „Валънтайн Ко“ беше в раз ...

misha_sll

Проза » Разкази, Други

2021-04-22T22:17:51+03:00 990 10

Баба е винаги с мен

Като че ли на изпроводяк в живота ми, съдбата реши да ми подари среща с незабравимо откровение от незабележимите край нас хора. Онези, които носят у себе си истинската човещина и съвсем неволно, без умисъл, чрез своите постъпки я раздават на околните.
Този пролетен ден вървях по „Цар Борис“ когато п ...

ВТ

Проза » Разкази

2021-04-22T22:15:51+03:00 1.9K 1 6

Живот след живота

Влакчето беше претъпкано. Мария се промуши между двама мъже и се хвана за хладното желязо на една от седалките. Трябваше да хване този влак, иначе щеше да закъснее за работа. Огледа се. Обичаше докато пътува да се вглежда в хората. Опитваше се да си представи какви са. Живееше от пет години в Мадрид ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-04-22T18:41:15+03:00 1.7K 4 31

Оливия и Джон - 4

Когато след обед Джон се прибра, Оливия беше излязла в двора и лежеше на шезлонга. Стискаше очи под тъмните си очила и се преструваше, че спи.
Той седна на другия шезлонг и се отпусна тихо. Повъртя се. После стана и отиде да си вземе сандвич и питие. Беше прегладнял и задъвка на едри хапки. В чашата ...

di_t

Проза » Разкази

2021-04-22T18:34:29+03:00 804 1 14

Златната кокошка - част 4

Навън беше като във фризер. Зъзнах през по-голямата част от пътя и нямах никакво настроение да гледам светлините на нощна Москва. Пътувахме поне половин час, или на мен ми се видя безкрайно пътуването през полумрака, задръстванията и заледените непочистени пътища. Не посмях да попитам къде точно оти ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Разкази, Повести и романи

2021-04-22T13:15:44+03:00 1.1K 1 10

Червеното столче

И тази сутрин баба беше опържила филийки с яйце. Винаги ги пържеше със свинска мас. „Тъй стават по-'убави“ – казваше и облизваше мазните си пръсти.
- Зъмайти, зъмайти – подкани ни, а после седна на столчето в края на масата и ни загледа с онази любов, с която само баба може да гледа внуците си. Чака ...

Ивеивелина

Проза » Разкази

2021-04-22T08:45:16+03:00 648 4 26

Цветя

Цветя. Обичам да подарявам цветя. Подарявам ги без повод, просто така. За кеф и разнообразие и с малко фантазия (това беше лаф от детските ми години, нооо винаги актуален май). Обожавам мига, в който цветето е в две ръце, в ръката на подаряващия и в ръката на приемащия. Точно в този миг потича Тя, Е ...

Миг31

Проза » Разкази

2021-04-21T20:40:24+03:00 1.1K 1 16

Мани-фест

Брех, затваряха ми се очите, мигвах надве-натри в опит отчаян да прокудя Сънчо, ама неговата фейска... не щеше да се отдръпне и да ме остави да дочета. Пред мене стоеше айпада, любимко дрънкулка за 2020 (на изплащане). Обещал му бях сертификат да му издам, ама още се не бях организирал да му напечат ...

anahataroot

Проза » Разкази, Хумористична

2021-04-21T12:20:16+03:00 1.1K 5 34

Магията на нощта

Утринните лъчи падаха върху нейното спящо лице. Червеният оттенък на косата ѝ блещукаше под тяхното сияние. Новият ден нахлу в малка стая и с него магията на нощта се изпари и даде превес на студената реалност, носена от топлите утринни лъчи.
Тя отвори очите си и пред нея беше неговото лице, единств ...

mavis_varmillion

Проза » Разкази

2021-04-21T06:42:12+03:00 524

Оливия и Джон - 3 част

Утрото беше настъпило и един слънчев лъч надникваше в кухнята. Купичката със зърнена закуска стоеше до нея непокътната. Оливия пиеше втората си чаша с кафе и се беше взряла в прозореца.
После се сепна, че закъснява, стана бързо и излезе навън до колата си.
Остави Джон да спи. Той тръгваше час по-къс ...

di_t

Проза » Разкази

2021-04-21T06:39:46+03:00 1.2K 3 19

Късметлийката

Върви ми, винаги ми е вървяло. Така съм родена ли, не знам, но лош ден в живота си не съм имала.
Даже като са ме намерили е било празник, ама стар. Точно на 9-и септември, една от старите възпитателки, отдавна не работи тук, ме е намерила пред вратата на Дома.
Не са видели кой ме е оставил, по тъмно ...

Сторичко.бг

Проза » Разкази

2021-04-20T21:21:15+03:00 2K 2 12

Слънчева жрица

Не беше сън, а бе мистично.
Завърнах се във минал си живот.
Бях в бяло, като жриците магична.
от слънцето изпратена с любов...
Докосвах с обич всички хора. ...

tanq_mezeva

Проза » Разкази

2021-04-20T18:20:25+03:00 700 1 16

Чувствителност

В сумрака на бялата стая Ива Матеева усети, че някой докосна лявото ѝ стъпало. Докосването бе плахо, едва доловимо. Трудно ѝ бе да повярва, че това е истина, по много причини. Отвори очи и се опита да погледне долната част на леглото. Не можа да извърти очите си достатъчно. Допирът се повтори. Що за ...

Heel

Проза » Разкази

2021-04-18T14:04:10+03:00 795 1 3

Първа среща

Много обичам първата среща. Вълнение, потене... Чувствам се, като на модно дефиле! Хубави дрехи, прическа, гримове... Винаги избирам срещата да е в почивните дни. Така имам повечко време за приготовления. Имала съм доста първи срещи, превърнали се и в последни.
Да си призная честно, голям карък съм ...

РосиДимова

Проза » Разкази, Хумористична

2021-04-18T08:31:01+03:00 1.5K 4 76

Моите ненаписани и ... нарисувани писма

Писмата, които не успях да напиша ... много са ..а и поради това, че съм луд по епистоларната форма, реших, че недовършените и ненаписаните ще си ги складирам , без да ги изпращам (после ще ви разкажа как), но вместо това активно произвеждах нарисувани писма, които естествено изпращах по пощата ... ...

jonnnn

Проза » Разкази, Хумористична

2021-04-17T16:20:35+03:00 1.4K 1 33

Моменти на магия

Ще разкажа няколко лични истории, без елементи на украса.
От доста време се обучавам в една школа в Пловдив, която я има в целия свят. В един момент бях спрял (заради несериозност). Реших да замина на гости при майка ми в Атина. През първите дни реших да посетя националният им исторически музей. Раз ...

mementomorii

Проза » Разкази, Други

2021-04-17T06:44:11+03:00 1K 1 8

Докато смъртта ни раздели 4

6.
Настана неловко мълчание. Френцов бавно се изниза към терасата на ресторанта и запали цигара. Искаше да даде време на присъстващите да осмислят чутото току-що. Бе убеден, че след като това стане, те сами щяха да го потърсят и да му разкажат за спомените си от въпросната вечер.
Дърпаше жадно дима ...

Flavia_Fiore

Проза » Разкази

2021-04-16T20:47:04+03:00 880 1 10

Ryan tips

Една майска сутрин вървейки към близкото кафене, където правеха любимото му лате
Райън реши, че е време да промени своя живот в положителна посока.
Като за начало трябваше да спре да иска пари от родителите си и да започне работа.
Макар и родителите му да бяха финансово обезпечени в Щатите не се при ...

krisiboneva

Проза » Разкази

2021-04-16T12:34:15+03:00 736

Мориц и останалите

Беше неделен ден. Разхождах кучето в градинката край блока. Дочуваха се песнопенията от църковния хор. Литургията съвсем скоро бе започнала и миризмата на тамян властваше наоколо.
Обичах квартала си, пазара, откъдето купувах риба и месо, плодове и разни глезотии за Тара. После щях да отида до там и ...

kosapri

Проза » Разкази

2021-04-16T12:15:12+03:00 822

В света на приказките

Когато бях малка обичах много приказките. Впрочем като всички деца. Мечтаех да съм принцеса. Обувах обувките на мама, обличах дългата ѝ нощница и мятах някой чаршаф за наметало. Нямаше стол в кухнята който да не е бил я красив жребец, я някой златорог. Попивах като гъба всяко вълшебно слово и го пре ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-04-16T11:59:07+03:00 1.9K 12 43

Конвергентно симптоматична мимикрия

(разказ по картинка, или физиономията на Covid 19 през очите на колажиста)
Свинкята ми се разгони. Трябваше да га вода на мандръсане. Пък то след таа пуста чума по свинетеее… Те ти на беля! Само бай Трайчо-Набора си остави нерез бъдева да хрантути. Че така с моята двугодишна трътла Марцуця отвааме у ...

rygit

Проза » Разкази

2021-04-16T00:33:00+03:00 1.6K 2

Очакване

Тя чувстваше, че трепери като лист. Боже, каква излагация! Да, беше влюбена, но толкова да й личи и толкова да не може да прикрие чувствата си, направо се срамуваше от своя вид. Всяка уважаваща себе си жена, би подминала този смотаняк, който с вида си караше дори кучетата да извръщат глава. Палячо! ...

Fuskov

Проза » Разкази, Хумористична

2021-04-15T21:42:09+03:00 728 3 13

Хиляда и една нощи

И беше зима. Отново.
Оглозганите полета се ширеха под посърналото небе, напомнящо лицето на старица, застанала пред прага на края на пътя си, за да посрещне или изпрати прегърбени от тежестта на тишината часове, с падащи като милион и една безмълвни снежинки минути.
Животът, заспал под дебелия пласт ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-04-15T21:35:15+03:00 1.7K 1 2

Златната кокошка - част 3

Беше на смрачаване, когато вратата отново се отвори. Обърнах се рязко, защото бях прекарала последните два часа в обикаляне на стаята и бях меко казано изнервена. Иван ме беше излъгал. Нямаше никакъв ключ в онова чекмедже, нито където и да е другаде в кабинета.
Когато се бях събудила и бях усетила, ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Разкази, Повести и романи

2021-04-14T12:50:24+03:00 976 2 16

Добро утро София…

Беше ранна пролет. Излязох от входа на блока и дълбоко вдъхнах от свежестта на утрото. Слънцето приятно ми намигаше с първите си топли лъчи, иззад пухкавите облачета. Птичките пееха - и те поздравяваха новия ден.
Забързан към спирката на автобуса, аз се наслаждавах на гледката, която се откриваше къ ...

Fuskov

Проза » Разкази, Хумористична

2021-04-14T11:17:41+03:00 797 2 19

Днес се събудих и реших...

(1) Събуждането
Шайилиел
Днес се събудих и реших, че ще се самоубия. Ето вече чувам: ама как така, ама защо? Целият проблем е в ангелските тръби. Да, да, същите онези, които причиняват бедствия и катаклизми на Земята. Представете си как действат на бедната ми глава, когато звучат точно над мен. Ами, ...

misha_sll

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Други

2021-04-14T07:52:29+03:00 783 1 10

Кит на Истинска, Единствена Любов

Беше летен ден жежък, подпухнал, потен и задъхан и само липсваше му една котка да ме одере по носа и да обявя щях за ден, както се вика, адски прекалено много дразнещо горещ, неговата верица. Обаче в мене други емоции тоз ден завъртаха сърцето и стомаха ми и сменяха им местата. А именно — нетърпелив ...

anahataroot

Проза » Разкази, Хумористична

2021-04-13T14:49:32+03:00 1.1K 7 46

Ще се върна!

Стоя на автогарата и чакам автобуса за София. След тригодишно отсъствие от Родината, зажаднялата ми душа поглъща всичко българско и родно. Сядам на една дървена пейка. До автобуса остава близо час. На съседната стоят две мургави лелки и люпят семки. Неволно се заслушах в разговора им.
- Кво ти е, дж ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-04-13T14:14:05+03:00 747 6 28

Последна надежда

Слънцето се бе облегнало върху
далечната планина и галеше с топлите си пръсти високите борове, които сякаш потръпваха от удоволствие. Нито един облак не се виждаше по ясното синьо небе,а въздухът се бе нагорещил като забравено в огъня желязо. Не бе валял дъжд от седмици и земята се беше сбръчкала ка ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

2021-04-13T13:43:29+03:00 869 8

Ще бъдем в бяло

Сънувах. Бях на брега на някакво езеро.
Беше като в есенен ден. Имаше лек, студен вятър, който влизаше през ръкава, обхождаше ме като някой полюс и приятна хладина се настаняваше по цялото ми тяло. Скръстих ръце, прегърбих се леко и тръгнах към езерото.
Синкава мъгла обгръщаше цялото езеро. Виждаше ...

Writer96

Проза » Разкази

2021-04-13T11:42:11+03:00 619 1 2

Пъзелът

"Разбирам, че трябва да подредя пъзела. Първоначално ми изглежда лесно. Започвам да подраждам , елементите, да ги местя в дървената кутията. Сякаш всичко следва своята логика. Размествам, размествам уви... Нещо съм объркала и не виждам парчето, което трябва да бъде в средата..."
Събуждам се плувнала ...

iren5

Проза » Разкази

2021-04-13T00:46:19+03:00 587 2 5

Пожелах си

Да имаше кой да ми изпълни желанията..
-Не повече от три – дочувам глас и се сепвам, защото да съм сама и да чувам гласове не е на добре. Виж, за някой психиатър ще съм супер находка.
Гледай ти! Насреща ми - на метър от пода, във въздуха, а не във вода както се полага на риба грациозно се поклаща зл ...

Блу

Проза » Разкази, Хумористична

2021-04-12T14:52:01+03:00 1.2K 3 29

Субинтеграл 18.5 – променлива бета

- Къде съм?
Не последва отговор. Около мен всичко беше бяло, все едно срещу ми светеха стотици прожектори. Закрих очите си с ръка преди светлината да е изгорила очите ми и седнах. Накъдето и да се обърнех, ме обгръщаше същата светлина. Без някъде светлината да се променя по какъвто и да е начин. Мяс ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-04-12T12:41:40+03:00 1.5K 2 17

Как (не)(по)строихме мост над реката

Зиги не може да плува, Жон да лети, Гед да скача от камък на камък, Кваз да кара лодка, а ПепиСловоблудката... Пепи е дама и трябва някой да я носи. Животните се изпокриваха в нощната тъма, друсаше ги синдромът на кокоша слепота нощем, като никой не казваше с кого и къде спи, ама това нямаше значени ...

jonnnn

Проза » Разкази, Хумористична

2021-04-11T18:13:12+03:00 645 3 21

Размисли и страсти

Време е за разходка... Как да го накарам Оня да ме изведе, как?! Май няма да се върже на вчерашния номер. Колко хубаво се получи вчера. Така ми се иска да се похваля на някого. Опитах на оня черния мързеливец, а той само ме погледна през вежди, отвори устни и вместо "Разказвай ми! Слушам те внимател ...

Миг31

Проза » Разкази

2021-04-10T23:33:17+03:00 450 4

Обсебване

Нощта се спусна. Аз се прибирах, както обикновено по тъмно и както обикновено през парка с красивата горичка. Но тази нощ беше различна. Луната почти не се появяваше зад мрачните облаци. Вървях пеш и почти сам по пътя си. Покрай мен профучаваха отвреме навреме закъснели автомобили. Постепенно се поя ...

Fuskov

Проза » Разкази, Други

2021-04-10T23:30:24+03:00 852 26

Дядо Ицо гледа от Бакаджика-четвърта част

Слънцето притихна на хоризонта.
Една поредна целувка към върховете и хората в този благодатен край на България!
Христо понечи да се измие след горещия летен ден, когато песовете го възвестиха, че няма да е сам.
Тъкмо беше хвърлил няколко шепи вода върху себе си и трябваше да спасява комсомолската ор ...

Ranrozar

Проза » Разкази

2021-04-10T23:06:26+03:00 853 4 17

Все ще се разберем накрая

Не всички имена и събития са измислица. Който се познае, да си трае...
Това Фейсбук е голяма мрежа, почти като рибарската, само дето лови други неща. Събуждам се сутрин и още преди да е замирисало на кафе, и съседът да е прескочил парапета, привлечен не толкова от неустоимия аромат на "Dolce Gusto", ...

Hathor

Проза » Разкази, Хумористична

2021-04-10T16:29:48+03:00 1.3K 1 14

Мрачен дъжд

Валеше проливно. Едрите капки дъжд се удряха в прозореца, подобно на прилепи които напираха да влязат в стаята. Дрънчаха по ламаринения перваз, като палки по мембраната на барабан. Всяка капка приличаше на малък войн, тръгнал на военен поход. Спускаха се стремглаво към земята, готови да победят. Няк ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-04-09T21:17:59+03:00 829 8 23

Пелагия

Фоайето на жилищната сграда на улица „Бяла роза“ бързо се изпълваше с хора. Домоуправителят кимаше на новодошлите. До началото на събранието на етажната собственост оставаха пет минути. Интересът към събитието бе голям, защото щеше да бъде обсъден важен въпрос.
– Така… – подхвана домоуправителят. – ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2021-04-09T15:46:33+03:00 1.7K 3 12