Разкази - Проза

В полумрака

Очите нещо… Абе, официално зрението паднало под 20%. Та всички жени виждам красиви. Особено сега – когато ги помюсюлманчиха, та ходят с фереджета и се виждат само очите им. А устата е с намалена мощност и скорострелност.
Затова спестявам зяпане на телевизии и четене на вестници. Ако можеше да оглуше ...

генек

Проза » Разкази

2021-03-15T10:43:22+02:00 483 7 11

Бариерата

Вече от три години работеше на бариерата – нощна смяна, въоръжена охрана. Пазеше на стар платен паркинг за автомобили – в централната част на града. Ежедневието му беше автоматично планирано. Сменяха се ден и нощ и вече губеше представата за дати. Всъщност беше човек пред пенсия – трябваха му още ня ...

Fuskov

Проза » Разкази, Други

2021-03-14T23:37:57+02:00 743 2 8

Принцът и узурпаторът

1. Пазачът.
Скитникът пристъпи в уличката.
Това беше най-западналата улица в бедняшкия квартал на града.
Но дори това не отвращаваше толкова мъжът с качулка, колкото ужасите, които беше оставил зад гърба си.
Намираше се пред градски клозет. ...

presian_penchev

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-03-14T20:53:42+02:00 1.1K

По ръба на бръснача

1.
– Ето, заповядай! Върни я когато ти е удобно, ние си имаме още една-крачна.-каза тя, подавайки му помпата за велосипед.
Той я взе и благодари. Двамата не си размениха повече реплики и бавно се насочиха към пътната врата. Камен щеше да ходи на излет с приятели, като един от тях бе решил да измине ...

Algol

Проза » Разкази

2021-03-14T07:57:47+02:00 614

Първа среща

Спря колата, но остави фаровете включени. Запали цигара и бавно излезе отвън. Снегът скърцаше под краката му. Красивата нощна белота омайваше погледа. Огледа се и бавно тръгна към чернеещото се петно на пътя. Приближи и видя, … това беше някаква дупка. Вгледа се, явно беше дълбока, защото опитното м ...

Fuskov

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-03-14T07:36:48+02:00 623 4

III глава - Финал

Знаех,че Уендиго беше причината за писъка в гората,знаех,че ще бъде там,но не предполагах,че ще трябва да спасявам ..... Не! ТИ,ОТНОВО!?
-М-м..м-Михаела?!!-отвърнах тихо аз.Имах чувството,че за първи път през целият ми живот очите ми ме лъжеха,сякаш това не бе истина,а просто една илюзия. Бях се скр ...

vipralisantamoon

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-03-14T07:30:41+02:00 1.4K

Примката на кабела

Примката на кабела
Дъждът не спираше да вали. Заваля още като тръгваха за летището. Беше мрачно. Тягостно време. Вън и вътре в Галя. От време на време се прокрадваше някой самотен слънчев лъч между облаците. И на лицето й. Пристигнаха. На мястото, наречено Терминал 2, чиито две очи винаги плачеха. Е ...

angel-ina

Проза » Разкази

2021-03-14T07:26:31+02:00 975 2 5

Децата на Зегандария (Глава 23-33)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА: МАГ ТУ
На церемонията тази нощ трябваше да се призоват могъщи сили. Ембориан не бързаше да прави това. Да, трябваше да се действа, но не по този безотговорен начин. Имаше и много други важни неща, които също да се предвидят. Къде-къде по-съществено беше изборът му за Маг Ту. ...

Мастъра

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-03-12T18:59:39+02:00 572

Сблъсъкът

1.Дидо
Дидо лежеше в леглото и гледаше тавана, а пачаврата спеше до него. Тя нямаше да помни, че е спала с него, когато Дидо я отпратеше – нищо по-хубаво от това.
Откакто Зеленият камък беше у него, спа поне със двадесет курветини и то все такива, каквито си искаше – червенокоси, руси, чернокоси, зр ...

presian_penchev

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-03-12T18:50:13+02:00 1.2K

Глава II

Седнах срещу старият мъж на един стол,изглеждащ също като неговия. Между двата стола,на които седяхме,имаше малка дървена маса-ръчно изработена от качествена дървесина. Старият мъж тежко се изправи на двата си крака и изрече:
-Уендиго е зло създание,скитащо се из горите на Канада.Така че,това което ...

vipralisantamoon

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-03-12T07:43:55+02:00 927

Граф Крякула

Той се появи случайно. Като подарък. Излюпил се в дома на добри хора, гледали го и го глезили от малко пиленце. Живял си така в любов и сговор, но пораснал и посегнал на най-милото. Кокошките. Обаче другият петел, старши по чин в кокошарника, така дисциплинирал по макаренковски младото петле, че се ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Разкази, Хумористична

2021-03-12T07:41:08+02:00 674 2 25

Училище за светлина

Имаше едно малко градче из зеленините на Родопите. Там живееше малко, сладко и много умно момиченце на име Мария. Тя обичаше природата, животните и всяко същество да се каже. Мария бе момиче на седем години, чието семейство беше много бедно, едвам намираха пари за храна. Тя имаше майка, баща и двама ...

Мерито

Проза » Разкази

2021-03-12T07:13:59+02:00 855 1

Една страшна история от Дивия Запад

Това се случи през 2012 година. За щастие не бях аз жертвата,но беше мой приятел от детството. Никога няма да забравя онази нощ- нощта на 31 октомври, 23 часа,ден от седмицата-сряда,горите на Канада.По това време на годината живеех на границата между Канада и Съединените Американски Щати.
Беше сряда ...

vipralisantamoon

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-03-11T08:12:00+02:00 1.1K

Децата на Зегандария (Глава 13 до глава 22)

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА: ДЕЦАТА НА КАСДЕЯ
“Това е твоят гроб сега,
Чисти го с мълчалив респект,
Че може утре веднага,
Да те повикат на отчет!” ...

Мастъра

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-03-11T08:11:07+02:00 669

Притча за...

Кога най-после ще разберат, че задушават не някой друг, а самия живот?
Притиснат го в ъгъла и започват да го душат:
– Дай ни, давай, дай!
Отначало той се извърта, отскубва се, преминава през пръстите и се скрива зад гърба им. Иска му се да избяга, ама не може: та нали е техен живот, техният собствен ...

TytoALBA

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-03-11T08:05:34+02:00 1.2K 2

Още нещо за любовта ...

- А-а-а, Вениаминааа, Вениаминчеее, Вениаминченцеее, … Венчеее … къде сиии? Съкровище мое … дъще … Защо, защо я отнехте от мееен? … Извергиии … Сега лежиш някъде … безпомощнааа … самичкааа, а-а-а, чеденцеее, а-а-а!
Така започна новия ден. Един обикновен делничен ден, в средата на лятото. Жегата все ...

Fuskov

Проза » Разкази, Хумористична

2021-03-11T07:59:11+02:00 480 1 10

Портрет, госпожица, и смартфон

Мъчих го аз тоз айфон, смеех му се от време на време, потупвах го все едно жив е, а аз съм неандерталец. Ама то докат му свикна на туй, то си има разум свой и свое мнение! Пуля му се откак ми го подариха, вече три години ли стана, ей! Сега малко се разбираме повечко, ама още се караме...
В ателието ...

anahataroot

Проза » Разкази, Хумористична

2021-03-09T19:18:16+02:00 1.8K 10 57

Боклукът

Още с влизането в метрото чу идващия влак и се затича с все сила по стълбите да го хване. Тъкмо да си поеме дъх, облягайки се на вратата, и един мощен филтриран бас го стресна:
- Боклук, що си без маска!
Изведнъж няколко чифта очи осъдително се забиха в него и вагонът зашумя като кошер. Тогава се ус ...

palenka

Проза » Разкази, Хумористична

2021-03-09T07:45:00+02:00 738 5 20

Една съботна вечер

Ние със Сашо отворихме една бутилка вино, която засрамено беше се скрила в хола под масата. Беше една тъмна, гадна и мръсна вечер. Бяхме се скатали в апартамента ми в Депфорд къде живеех вече втора или трета година, не помнех.
Той не намери тирбошона, може би защото аз вече го нямах. Последният път ...

th3sun

Проза » Разкази

2021-03-07T07:38:35+02:00 311

Лекар по призвание

Изкуство

Проза » Разкази

2021-03-07T07:35:53+02:00 1.2K 1 2

И небето тихо заплака

„ - Де са хората? – обади се най-сетне малкият принц. – В пустинята човек се чувства малко самотен...
- Човек е самотен и между хората – каза змията.“
Антоан дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“
Небето си остана и днес мрачно, наистина сърдито на целия свят през последните няколко дни.
Валеше студен къ ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2021-03-07T07:30:51+02:00 686 1 2

Питаш ме коя съм?

Здравей, моя виртуална приятелко!
Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос. Аз съм бивш учител - от онези, за които пишат вицове. Казват, че често се вдетенявали. Какво лошо има в това, да си останеш в душата дете!? Не разбирам!? Обичали да назидават. Нима ние вкъщи с едно ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-03-06T07:16:21+02:00 3.8K 18 82

Човекът, който си остана

– Още веднъж, ако видя някои да му дава, късам отношения с него. Така да знаете! Аман от паразити! Този е такава отрепка, че ме е срам, че го познавам. Нямал, че и аз нямам бе, дай ми ти на мен!
Боби много се дразнеше от Уди Алана, почервеняваше до черно, когато го видеше в библиотеката.
Признавам и ...

Сторичко.бг

Проза » Разкази

2021-03-04T16:27:40+02:00 1.5K 2 4

Полет край къщата на Бащата

Понесе се покрай дърветата, поигра си с листенцата, вдиша дълбоко. Че и въздухът тук горе е по-свеж, по-хладен и сладък да го пиеш. Очите му зорко местността прегърнаха, жаловито той загледа се по залеза. Все го преследваше, но да го докосне не успяваше. Идеше нощ – по тези места студени бяха малкит ...

anahataroot

Проза » Разкази

2021-03-04T16:22:20+02:00 914 5 19

От записките на един ерген

Стоях в офиса и разсеяно гледах през прозореца. Беше понеделник. Боже, как мразех понеделниците! След двата почивни дни ми беше трудно да се мотивирам и съсредоточа. То, май, мразя и вторник, и сряда... Чудя се защо не може да започнем живота си отзад напред?! Първо да сме възрастни пенсионери, а по ...

РосиДимова

Проза » Разкази, Хумористична

2021-03-04T07:18:00+02:00 864 1 18

Розово море

Тъмнина. Не. По скоро е като “зарево”. Откъде ми идват тези думи, пък? Наистина е като зарево. Около мен розовее. Къде съм? Някъде. Отдавна съм тук. Даже не помня от кога. Не, не се оплаквам. Където и да е това “тук” ми е приятно. Нито е топло, нито студено. Приятна температура. “Телесна” един вид. ...

robertratman

Проза » Разкази

2021-03-03T00:28:19+02:00 1.7K 2 6

Писмо в бутилка

Алармата прониза тишината. Отворих очи! Болеше ме цялото тяло! Не ми се ставаше! Обичах да лежа полубудна, а съзнанието да се рее из фантазиите ми. Рекс излая и наруши вътрешния ми мир. Отворих едното око, усетих топлия му дъх по лицето си! Голяма привилегия е да си куче, особено ако имаш добър стоп ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-03-02T20:47:41+02:00 517 3 13

Обещах да се видим в неделя

В неделя да се видим обещах. Мечтаех да пълня с тебе очите си, да нежно целувам ръцете ти, да те силно прегърна и толкоз! Щастие и ухание на лавандула! А какво нещо са обещанията, а пък как боли като ти ги изтръгне тоз, животът, как си с тебе играе и те подмята... Ей, на! Шантава работа!
Сутринта в ...

anahataroot

Проза » Разкази

2021-03-02T20:08:01+02:00 864 4 8

Аз и градът

Вървях измежду старите блокове, покрити с жълти полуразбити тухли. Всяка от тях беше на равно разстояние от другата и излъчваше характерната за материала студенина.
Разпоредбата на блоковете ги караше да приличат на купчета лед, подредени перфектно във формичките си.
Колите, които бяха наспирали едн ...

Vay

Проза » Разкази

2021-03-02T19:22:38+02:00 1.3K 2 4

A Love Story 🇬🇧

A Love Story
Ella and I were playing the board game Sorry on my front porch with the bright summer sun painting the street and the planks of the floor a luminous yellow. The sun seemed to brighten Ella's face, turning her brown eyes golden with black specks in them. As usual, I was winning, but Ella ...

robertratman

Проза » Разкази

2021-03-01T08:06:44+02:00 2.2K 1 2

Любов и Обич

- Бабо, ти обичаш ли ме? - попитах веднъж баба.
Бях точно в тая лудата възраст - наречена пубертет.
Когато започвах да забелязвам момчетата и да гледам на тях, не като поредния съотборник по футбол или досадник който ми дърпа плитката.
- Обичам те, чедо! - отговори с усмивка тя.
- А колко ме обичаш? ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-03-01T07:55:59+02:00 558 6 11

Зеленият камък - шеста част

На другия ден отиде, взе си последната заплата, излезе и зачака отвън, недалеч от входа на сградата. Попита „дежурната овца“ кои от колегите му са идвали и разбра, че двамата скапаняци още не са дошли. Овцата го попита защо ги търси, а Дидо отговори: +
-Е, разкажи го и на мен – отвърна тя.
-Трима бр ...

presian_penchev

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-02-28T10:44:25+02:00 1.1K

В лето 2050 - то

Лето 2050 - то е. В центъра на европейска столица, под голям чадър с рекламни надписи на Кока - Кола, отпивам блажено от чашата с кафе малки глътки. На съседната маса, също под голям чадър с надписите на Кока - Кола, седят двама българи и също отпиват от чашите си кафе. Единият е отдавна аклиматизир ...

Qndov

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична

2021-02-28T10:21:42+02:00 745 2 6

Край извора от приказка излязъл

В Живата вода се влюбих от пръв поглед, още когато като ученичка на военно обучение ни заведоха при местността с едноименния извор. Вървяхме в индианска нишка един по един под майските борове и ланшната шума заглушаваше стъпките ни. Отляво и отдясно ни кимаха загадъчни цветя, сред които можах да раз ...

Eleya

Проза » Разкази

2021-02-28T07:50:14+02:00 522 3

Зеленият камък - пета част

Останаха колегите му и играча. Дидо не знаеше къде живеят първите двама, но по някакв щастлива случайност утре беше денят за заплати.
Реши да се заеме с играча.
Изчака го в двора на университета, където жертвата му – казваше се Лъчезар – учеше.
Дидо седеше на пейката под едно дърво, студентите започ ...

presian_penchev

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-02-28T07:43:55+02:00 846

Писмо

Умирам, приятелю! Знам, не те послушаха! Отново посегнах към нея, а тя не прощава! Залитнеш, стъпиш на криво и политаш - в пропастта. Вярвах, че ще и избягам, че няма да се пристрастя - сгреших! Зависимостта ми към нея излезе по - силна от мен! Боли ме, приятелю! Всеки ден болката става все по - нет ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-02-28T07:40:57+02:00 1K 2 11

Бягай, бе!

Студена, запъхтяна атмосфера горска царуваше навсякъде около него. Безимменият бягаше ‒ той така бе решил, кой съм аз че да го съдя него? Ама как бягаше през горите - безмилостно го трепеха листа, режеха ръцете му настръхнали остри клони, озлобени единствено и само срещу него. Бягството му се виждаш ...

anahataroot

Проза » Разкази

2021-02-28T07:09:24+02:00 847 4 18

Една случайна разходка

/забележка - писано преди ремонта на ремонта на ремонтираното/

dimi.1

Проза » Разкази

2021-02-27T21:47:00+02:00 995 3 5

Живот по ноти

20 август, 2024
С пура в ръка Филип съзерцаваше морската шир от горната палуба на яхтата си. На хоризонта небето и морето сякаш се бяха сляли в лазурна необятност, смущавана единствено от трептящата тук-там белота на морските вълни. Там нейде в далечината се виждаха неясните контури на суша.
‚Трябва ...

CrazyDiamond

Проза » Разкази

2021-02-27T21:41:45+02:00 1.7K

Свалячът 2

Три години Стоимен живя спокойно и в пълна хармония с добрата си, мълчалива, послушна и всеотдайна надуваема любима, която купи от секс шопа, при последното си, несполучливо в личен план, ходене в Плевен. Но, един злополучно завършил запой ги раздели завинаги...
За Коледа покани братовчед си и Игнат ...

charo

Проза » Разкази, Хумористична

2021-02-27T21:32:25+02:00 1.1K 5 19