Разкази - Проза

Всички пътища водят до откровения

или
Всички пътища водят до "Откровения"
Преди 2-3 години на едно друго място в мрежата един потребител започна да ми праща на лична поща стихотворения. По едно на писмо. Гледам - мое, от първите ми качени тука. Следващият път пак мое. И понеже не искам да ме знаят всякакви, си трая анонимно, но се ч ...

palenka

Проза » Разкази, Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-02-10T11:44:11+02:00 821 3 30

Вечер с продължение

- Може ли един танц?
- Наистина ли си мислиш, че искаш от мен само един танц? Цяла вечер ме гледаш с изпитателен поглед, следиш ме с очи, броиш колко пъти поръчвам вино. Идваш с арогантната си походка, навеждаш се до мен, с аромат на алкохол и секс, и ми предлагаш да танцуваме? Прекалено много вино ...

Сириус

Проза » Разкази

2021-02-10T08:11:32+02:00 994 1

Разговор за любовта

Казвам ти, скъпи мой приятелю. Помни ми думите. Тя, по пътя си, ще срещне още много обаятелни лица. Нали се сещаш. Тези, на пръв поглед, очарователните. Ще срещне и такива, които могат да те грабнат за секунди. Харизма ли е? Ген ли е? Все тая… Ще срещне немалко красиви лица, немалко симпатяги, играч ...

ПланетатанаВлюбенияАнонимник

Проза » Разкази, Други

2021-02-09T11:42:13+02:00 890 3

Обрат- трета част

Никога не казвай „никога” – вярна е поговорката. Не харесвах Мигел, но през единствения ми почивен ден ми хрумна да изляза с него. Исках да изпусна малко парата, която ме изпълваше последните дни. Бяхме в един полутъмен бар и си отпивахме от питиетата.
- Наздраве, Лили! Ще пием за нашата първа среща ...

di_t

Проза » Разкази

2021-02-09T10:36:47+02:00 712 4 18

Кюмюр

Влакът потропваше приспивно, докато се друсаше по релсите и Димитрина се облегна на стъклото. Двойната смяна в Пета градска болница я беше съсипала. Цял ден и цяла нощ беше дежурна в интензивното и точно когато се беше сменила с Вера, да вземат да докарат пострадали от катастрофа. Бяха се блъснали п ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Разкази

2021-02-09T07:58:13+02:00 1.2K 2 20

Разговор със спящ човек

– Какво трябва да направиш?
– Да сложа точки от кибрит.
– Какво?!
– ... .
– Къде да ги сложиш? ...

limeruna

Проза » Разкази, Други

2021-02-08T16:32:48+02:00 495 1 3

Сърце за петима

Това е най-хубавият час за мен – разходката ми в кварталния парк. Освен бягството от малкия апартамент, другото хубаво е запознанствата и историите, които остават задълго запечатани в съзнанието ми.
Крачките ми отекват по чакълената пътека, стряскайки заспалите на припек котки. Една от тях направи к ...

slaveja123

Проза » Разкази

2021-02-07T19:28:37+02:00 1.3K 2 5

Пътят към дома

Защо има жестоки хора, които нямат милост към животните?!
................................................
Снежинките се въртяха в луд танц и падаха на земята. Всичко беше побеляло. Вятърът свиреше в комините, до прозорците на къщите, промъкваше се в кошарата, курника и в кучешката колибка. Тази веч ...

di_t

Проза » Разкази

2021-02-07T17:30:04+02:00 1.8K 2 17

Върхът на Данте

С несигурните стъпки на току-що проходил в своята самостоятелност човек, аз се спънах в прага на Живота и разбих главата си в стената от злоба и безразличие, която стоеше на пътя ми. Тя бе огромна и страшна, и хвърляше заплашителната си сянка върху цялата прогнила постройка на Битието.
След този фал ...

amethyst

Проза » Разкази, Други

2021-02-07T10:33:25+02:00 2.5K 13 57

Винаги на тази дата

Барманът в полупразното лоби на един от най-реномираните хотели в града полираше отегчено чашите, когато влезе мъж на средна възраст в изискан костюм и седна директно на бара.
- Водка с кола и много лед, моля.
Можеше да бъде взет за банкер, или брокер, ако не беше разхърляната му, по-дълга от обичай ...

Svilen75

Проза » Разкази

2021-02-07T08:05:15+02:00 951 1 1

Урок по писане

Урок по писане
По прозореца се стичаха едри капки дъжд. Гъста пелена вода се спускаше като завеса пред погледа и. Очакваше, че някаква невероятна сила, мистична стихия ще я понесе надолу, надолу, все по- надолу... Спомни си мрачния ден на погребението. Студът свиваше сърцата на всички, които бяха до ...

mmsf

Проза » Разкази

2021-02-07T07:36:12+02:00 871 1 3

Едно цяло

Съзнанието на Радина бе празно, на практика не функционираше. Няколко тревожни мисли се опитаха да се зародят и оформят, но не успяха. Блаженото неведение не продължи дълго, защото се появи болка. Тя бе настойчива, нямаше никакво намерение да остави покоят да властва.
Радина отвори очи. Всичко наоко ...

Heel

Проза » Разкази

2021-02-06T23:53:29+02:00 776 1 3

Вечният двубой

Стаята беше потънала в мрак. Клепачите ми потрепваха уморено. Точно, когато се готвех да се предам блажено в прегръдката на съня... я видях.
Беше седнала на люлеещия се стол срещу леглото ми и полюшвайки се, ме гледаше право в очите - слаба, изпита с полебяла коса. Приличаше на старица.
- Коя си ти ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-02-06T22:48:22+02:00 587 1 12

Вечният залез (Глава 4)

Глава 4
- Тери, какво, по дяволите, правиш?!?!?
Той стоеше като препарирана статуя с едва забележима усмивка. В ръката си държеше стъклена кана с вода, която изливаше на тънка и съвсем спокойна струйка върху пуснатия тостер за хляб. От машинката се издигаше нисък пламък, а от контакта, в който беше ...

yllona

Проза » Разкази, Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2021-02-06T07:41:35+02:00 969

Така ми се пада

Доктора каза:
- Вирус майка, обикновен грипен вирус! Ще полежиш, хапченца, чайче седмица и си готов!
- Добре докторче! - взех си рецепта и тръгнах. Не минах през аптеката. Не ги обичам и това си е лекарствата, не ми действат нещо.
Прибрах се в къщи. Тръшнах се на леглото и се замислих, как аджеба да ...

Миг31

Проза » Разкази

2021-02-06T07:40:57+02:00 616 12

Бъдни вечер

Милосърдието не е да обясняваш на другите
колко важно е да вършат добро,
а самият ти да го правиш в живота си...
Гринко вървеше бавно по улицата навел глава. Беше бъдни вечер. Наоколо всички магазини бяха окичени с шарени гирлянди и цветни топки. Разноцветни светлини заливаха сградите. Весели, усмих ...

marco777

Проза » Разкази

2021-02-06T07:05:09+02:00 3.3K 13 68

32 стотинки

Снощи, на Радомир, за пореден път изтървах „Кюстендилеца“. На гарата имах среща с един „търговец“ на „контрабандни“ цигари. Не съм пушач, но веднъж-дваж купувам по няколко стека за жената и балдъзата. Та въпросният господин с цигарите ми се обади, че ще закъснее. Нямах избор, извадих си от чантата е ...

svobodey

Проза » Разкази

2021-02-05T23:21:00+02:00 1.5K 4

Кафе с вафла

Старият будилник зазвъня и той почти го удари, за да спре. Беше в средата на четиридесетте, но все така мразеше да се буди рано сутрин. Особено понеделниците. Още от казармата му тежеше ранното ставане, след това в работата, независимо каква беше тя, ставането сутрин му беше най-противното от всичко ...

Svilen75

Проза » Разкази

2021-02-05T07:43:21+02:00 1.2K 1 1

Портрет

Аз съм художник. Е, художник съм наред с много други неща, които съм и с които съм се занимавал, но съм художник, преди всичко, по душа, по сърце, по съзерцание...
Седнал срещу менe днес един непременно много хубав, издържан чак до едно превзето високомерие, млад мъж. С изправена снага и бодри очи, ...

anahataroot

Проза » Разкази

2021-02-04T16:16:17+02:00 988 7 33

Далеко ще стигнеш

Преди години съвсем случайно се уредих с работа в чужбина. Може би Пръстът на Съдбата ме беше посочил, защото разбрах, как хората с триста зора се опитват да пробият нанякъде. Всъщност никак не беше лесно, така и не се вписах.
Едно лято се бях върнал да ‘подзаредя батериите’ и така се случи, че в ко ...

jonnnn

Проза » Разкази

2021-02-04T15:29:09+02:00 1.2K 5

Обрат - Първа част

Лили бързо излезе от аптеката и се спусна по стръмната улица.
Не можеше да свикне с хълмовете на Сан Франциско. Вече втора година се катереше тук. Липсваше ѝ Киев, но пари в Киев нямаше достатъчно.
Завърши Медицинския, поработи две – три години, нищо не постигна за това време и реши да пробва на дру ...

di_t

Проза » Разкази

2021-02-04T12:40:19+02:00 1.1K 4 26

Успокоение

Въздухът се бе наслоил и тежеше толкова, че можеше да задуши и диво животно.
Но не беше от онази тежест, която предизвиква вътрешно дразнение.
Дразнение, което бе склонно да те накара да скочиш от мястото си в очакване товара да се разтовари, където и да било другаде, само не и върху краката ти.
Дра ...

Vay

Проза » Разкази

2021-02-04T08:33:33+02:00 841 1

Предай нататък

- Ще купуваш ли нещо, или смяташ само да зяпаш?
Елица се сепна. Наистина се беше загледала в картофите и морковите. Биха станали на чудесен постен гювеч...
- Аз само...
- Не ми пука, че само гледаш! - сряза я мургавата продавачка. - Или купуваш нещо, или се махаш! Все за "циганска работа" пък ви зна ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Разкази

2021-02-03T23:37:09+02:00 1.4K 3 15

Жестока мъдрост

Стоях на тротоара и гледах след нея. Вървеше леко приведена, сякаш носеше на раменете си огромен товар. Дъждът на ситни капки я прегръщаше и попиваше в нея. Дори не разтвори чадъра си, продължи да го стиска в ръката. Не знам дали плачеше, обърна се и си тръгна преди да успея да погледна в очите и. Д ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-02-03T20:48:41+02:00 917 3 28

Пиянството на един автор

Какво правят нормалните хора, когато препият? Правят си зелев сок и се мъчат да се върнат в света на живите. Какво прави един автор, когато препие? Пише, за да изтрезнее. Ето ви историята на един авторски махмурлук –не първия, но определено един от доста комичните. По време на този разказ пострада с ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Разкази, Хумористична

2021-02-03T15:05:22+02:00 663 1 15

Насладил се

В случаен разговор, всички в квартала между другото се съгласяваха за тях „ Хубаво семейство...няма какво да се каже..хубаво им е семейството“ Тя, жената, адвокатката Марина, обличаше строги костюми с подходящ чорапогащник и обуваше ниски обувки, които блестяха на слънцето. Поздравяваше сдържано, вс ...

svdonchev

Проза » Разкази

2021-02-02T23:30:28+02:00 2.6K

За прошката и чорбата.

- Идвай, чедо, че чорбата ще изстине! – тъй ми подвикна баба докато разсипваше в купите фасула.
Цялата къща ухаеше на прясно изпечен хляб, фасулена чорба и запалени свещи. На стената над леглото имаше малък иконостас, там си стоеше от как се помня, с иконата на Исус и Дева Мария с младенеца.Баба чес ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-02-02T11:01:53+02:00 836 5 20

Когато небето ти е граница

Значи седя си на опашката пред А¹, нали сега вече е модерно навсякъде да има опашки и пред мен - баща с момченце, 5-6 годишно.
Огромна шапка, зачервени от хладния въздух бузета.
Бърбори си нещо, щъка насам-натам...
Изплезва ми се.
ФинтирАх го - изплезвам му се и аз. ...

Ready_4_whatever

Проза » Разкази

2021-02-02T08:29:23+02:00 884 2

Щедра завист

Официалната част от тържеството, по случай петдесет годишнината от основаването на компанията за производство на кожени чанти, добила голяма известност, приключи. В залата бяха разположени големи кръгли маси, с кристални вази, със свежи бели рози – любимият цвят на покойната съпруга на също така пок ...

daisypatton

Проза » Разкази

2021-02-01T13:09:09+02:00 664

Носталгия

Няколко метра над земята. Там се намирах в момента. Краката ми висяха, а ръцете ми бяха подпрени на заобикалящия ме асфалт. Времето беше нетипично и в перфектно съответствие с константното ми настроение. Със сигурност имаше странични шумове, които биха развалили перфектното спокойствие, което ми пре ...

Vay

Проза » Разкази

2021-01-29T17:38:22+02:00 799 1 1

Никога и завинаги

Шосето се виеше пред погледа и като змия, рядко се виждаха други коли. Колкото повече се приближаваше към селото, по-пусто ставаше. Главата и бе като празен балон, а клепачите тежаха. Чувстваше само празнота - черна и тежка ... като мазут
полепнала. В ума и кънтеше една фраза, кой знае откъде се беш ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-01-29T08:54:24+02:00 1.3K 8 27

Доброделецът Мъри

Беше краят на януари. Сняг, студ , самота и вятър по заспалите полета.
Един ден старото куче Мъри се събуди и реши да прави само добри дела. Баба Тонка си беше оставила чашата мляко на стълбите да изстива. Тя хранеше котките на двора с последната суха храна и ругаеше дядо Ване, че е излязъл отново н ...

svobodey

Проза » Разкази

2021-01-28T16:10:10+02:00 1.9K 2 3

Рецепта за сладолед

Откакто детската градина ту работи, ту не работи, Мимето съвсем си развали режима и официално неведнъж направи заявления у дома, че до края на живота си повече никога няма да спи през деня.
Още от сутринта замрънка, като видя снега навън:
- Мамо, мамо, искам да излезем!
- Чакай таткото ти да се приб ...

palenka

Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца

2021-01-28T07:34:36+02:00 1.5K 5 27

Умората от тишината, която предизвиках

Самотата, в моите очи , не беше това , което всички я представят.
За мен представляваше просто поле, лишено от емоцията, която хората ни носят. Не бях лишен от самото обкръжение, а от комфорта, който то трябваше да ми носи.
Опитах да намеря спокойствието в тишината, която сам предизвиках.
Някой път ...

Vay

Проза » Разкази

2021-01-27T10:56:31+02:00 1.5K 2 2

Жълто

Жълтият цвят, цветът на щастието.
Този цвят падаше бавно от прясно боядисаните тухли.Малките капки от чистата боя падаха точно върху сивия асфалт.
Някой стъпи там и остави отпечатъка на калните си обувки. Калта попречи на капка от прясната боя да падне.Внезапно тухлите започнаха да изглеждат като он ...

Vay

Проза » Разкази

2021-01-27T09:32:55+02:00 1.2K 2 1

Едно кораво маце, един сняг, една снегориначка

Или какво се върти в главата на един култулолог с драскачески наклонности, докато рине сняг... кат’ тако’а…
Снегът е хубаво нещо. Когато го гледаш през прозореца, пиеш кафе/какао/уиски (или с каквато там течност се наливаш) и гледаш безметежно как навън става все по-бяло и чистичко, а снежинките се ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Разкази, Хумористична

2021-01-27T09:24:51+02:00 639 6

Снежният човек, Тройкаджията и Малчуганът

Снежният човек, Тройкаджията и Малчуганът
Чакам гости. Две семейства. Всяко с по две деца. Няма как! Заради малките трябва
да спретна по-така елха. Нали щото да съберем подаръците. Пък то аз от къмто
такивата Коледни красотии се оказва, съм почти на нула. Купувам всичко на ново.
Елхата едно на ум! А ...

rygit

Проза » Разкази

2021-01-26T14:11:28+02:00 1.8K 2 6

Сламки за живот

Сламки за живот
“Злото никога не идва само“, така казваше баба ми, като днеска я чувам.
Точно сега ли?! Осемнайсет години и така без предупреждение, отиваш си, а ми знаят положението.
Ще лежа, че стана ли – посегнал съм, още две имам, сърце не ми дава да ги изхвърля. Мириша ги вечер, пипам ги, приби ...

Сторичко.бг

Проза » Разкази

2021-01-26T10:55:34+02:00 1.4K 2 6

Наръчник за разбиране на автори

Авторът, пишещ история, съкратено АПИ (да не се бърка с името на една агенция по пътищата!) е изключително странен животински вид, така че ако си имате вземане-даване с такова същество (дори и в писмена форма!) е хубаво да имате едно и две на ум.
Като начало АПИ са способни да пишат по всяко време, ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Разкази, Хумористична, Други

2021-01-26T10:52:02+02:00 630 3 10

Примирение

Изпитвам неописуем страх от улиците, които винаги са пълни. Не с хора , а с локви отрова, чиито изпарения се разбиват право в устните ми.
Притискам ги, стискам ги, но винаги усещам киселия вкус.
Изгаряше гърлото ми и го караше да пресъхва. Образуваше рани по лигавицата.
Понякога дори и кондензираше. ...

Vay

Проза » Разкази, Други

2021-01-26T09:04:40+02:00 921 2 1