Разкази - Проза

Добре дошли в джунглата!

Правилникът за движение по пътищата е едно митично сказание, малко като ония скрижали дето уж Моисей е дялкал на планината преди няколко хиляди години. Всички са наясно, че го има (или поне са чували за него) - точно като Божиите заповеди - обаче единици "праведни люде" (в своите очи) и "балами" (в ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Разкази, Хумористична

2020-10-18T00:56:05+03:00 645 3 8

Малкият човек

Той беше дребен. Май само изглеждаше на такъв, но имаше ли значение? Беше незабелeжим и нищожен. Ами на него всичко му беше малко. Имаше малко пари, живееше в малко жилище и според шефа си - работеше малко. Колегите малко разговаряха с него. Той също. Понякога се усмихваше, но това нямаше значение. ...

troia

Проза » Разкази

2020-10-18T00:50:52+03:00 1.6K 12

Кокошките на Бай Благо

Животът е странно нещо. Кога да се родиш, кога да умреш?. Истината е, както казва бай Иван:
" Преди да се родя не съм пил! След това няма да пия! Абе, дай сто грама!"
Бай Благо беше и е добър Човек. Когато беше старото време той завърши техникум.
Тракторите бяха неговата слабост. Работа обаче нямаше ...

Eipril

Проза » Разкази

2020-10-17T21:21:45+03:00 572 4

Светлините на мрака

Мъжът лежеше безпомощен. С годините болестта го превиваше, надмогвайки всички опити да избяга от нея. Временни подобрения и после отново го връхлиташе с непреставаща методична последователност на преследвач, който не изпуска от поглед жертвата си. Чувстваше се жертва. Дните и нощите се въртяха в кръ ...

Lilia_Anna

Проза » Разкази

2020-10-17T16:26:26+03:00 521 2 2

Червената библиотека 4

8.
- Заглавието? – попита веднага Френцов.
- Казва се „Червената библиотека“ и е с червена корица, знам, че ще ме попитате.
- Доста неясно! За какво се разказва?
- Не знам, не съм я чела – смотолеви госпожица Петросян. В изражението ѝ личеше възмущение от факта, че някой смята за задължение на една ...

Flavia_Fiore

Проза » Разкази

2020-10-17T16:25:22+03:00 884 2

Дракон с пилешки крилца

Дракононът с пилешките крилца
В димната бърлога, драконът спеше спокойно. Изглеждаше в пълен синхрон с заобикалящата го среда. Пълен пепелник, с още димящ фас, с дим едва доуловим на мъглявата светлина, мъждикаща от единствената лампичка на огромният му полилей,люлееща се опасно над главата на звяръ ...

Igby

Проза » Разкази, Хумористична, Еротична

2020-10-16T22:11:10+03:00 839 1

Моето вълшебно приключение

Аз съм Гошо или Гошака, както ми викат. Митата и Ванко са мои приятели. Ние сме родени и живеем край морето, а рибарите ни лепнаха и прякор - "морячетата". От тях съм чувал, че морето освен бурно било и мълчаливо. Мълчанието му се случвало в края на август, след това ставало разговорливо. Имало обач ...

JordanKalaykov

Проза » Разкази

2020-10-16T22:05:48+03:00 866 1

Балясины 🇷🇺

Балясины
Занимающийся вопросами снабжения в нашей дерево - отделочной фирме Коган, - человек неуклюжий; строением тела медведя напоминает. Он даже лицом чем-то похож на медведя, глаза только всё портят, они у него выпуклые, округлённые и облачно-серые, как горизонт моря в закат дня. Начальник он дох ...

Бетон

Проза » Разкази

2020-10-16T21:44:56+03:00 1.1K

Машина за косене на трева

Машината за косене на трева
Косачката за трева се повреди. Не очаквах. Все пак я имахме от петнайсет години. Електрическа косачка. Работеше безотказно. Някой известен - навярно, беше казал: “Всичко се поврежда. Дори ютията. А от ютията въобще не го бях очаквал.” Не знам кой го е казал, но и аз не бя ...

robertratman

Проза » Разкази

2020-10-16T20:15:10+03:00 1.1K 4 14

Ваня Навалица 🇷🇺

Население дышит облаком привычной химии. Незримые газы твердеют серой порошей по всему телу города, - как при зарождении пыли вселенской. На прозрачных стеклах всего Донбасса оседает видимая индустриальная оспа. Сложившееся вокруг заводов и шахт лишнее людское нагромождение выживает: добычей углевод ...

Бетон

Проза » Разкази

2020-10-14T11:06:35+03:00 1.2K

Червената библиотека 3

6.
В главата му се въртеше още една история - нещо за намерен труп в една пещера. Това беше преди време и вече бе забравил подробностите, но ясно си спомняше, че убиецът бе рисувал по стените в пещерата. Погледна към третия ред от списъка с книги.
Василев Н., Пещерни рисунки, издателство „Наука“, 20 ...

Flavia_Fiore

Проза » Разкази

2020-10-14T00:30:38+03:00 904 1 8

Красива, но невъзможна... любов...

Смрачавало се. Топла лятна вечер. По-точно краят на лятото.
Светулката започвала нощния си танц. Последният. Както си летяла и се носела над храстите и цветята, усетила леко убождане в светулкиното сърчице. Вместо да я заболи, станало ѝ необяснимо приятно и хубаво, ефирно леко, а щастие изпълнило ця ...

palenka

Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца

2020-10-13T08:26:43+03:00 750 6 13

Изморозь хрущёвская 🇷🇺

Изморозь хрущёвская
(детский рассказ)
Было это в период хрущёвской изморози. Теперь, настоящее то время затёрто, - почти забыто, вроде его и не было. Тогда, действительно не было: ни компьютеров, ни смартфонов, ни проникновение затаённой мысли, ничего, что теперь есть. А в селе, где жили школьные др ...

Бетон

Проза » Разкази

2020-10-11T20:36:23+03:00 1.1K

Мозъчна гангрена

Не съм черноглед, но не съм и кривоглед. Със сигурност. За нищо на света няма да си изкривя душата.
Това място преди време беше кандидат за новите седем природни чудеса на света. Белоградчишките скали. Добре, че не ни избраха. Та да ни гледат сега срамотите. Около кофата за смет до обсерваторията е ...

КонстантинК

Проза » Разкази

2020-10-10T08:49:37+03:00 771 1 5

Червената библиотека 2

3.
- Не, приятелю, няма нищо съмнително в смъртта на госпожа Манолова. Докторът е категоричен – инфаркт. Имала е проблеми от известно време и дори го е посетила преди три дни – комисар Тодоров заяви убедено, докато разговаряше по телефона с инспектор Френцов. – Но нещо се върти в главата ти? Какво е ...

Flavia_Fiore

Проза » Разкази

2020-10-08T14:10:24+03:00 1K 2

Подмосковные Вечера 🇷🇺

Подмосковные Вечера
Москва город многонародный – миллионами людей кишит. Одних военных количеством не сосчитать - государственная тайна; новобранцами пополняется дважды в году столица.
Старшина роты из Таманской дивизии - пожилой фронтовик Краснослободской с войны знает, что новобранец никуда не год ...

Бетон

Проза » Разкази

2020-10-07T22:28:24+03:00 1.1K

Последна спирка

Автомобилът ръмжи и се катери по неравния път. Високи дървета ограждат скали и урви. Минаваме завой след завой, бавно като мравки продължаваме все по-нагоре и нагоре. Небето синее лазурно и чисто. Без нито едно облаче. Въздухът е кристално чист и аз отварям прозореца. Мирише на бор и ела, на мащерка ...

di_t

Проза » Разкази

2020-10-07T09:47:11+03:00 1K 6 26

Груз силы 🇷🇺

Груз силы
Ваня Попов, не то чтобы сильный человек, он очень сильный. В Парке отдыха, кассир силомера запретил ему ломать прибор, - все показатели выскакивают из верхнего предела.
Ухватится сбоку за первую попавшуюся легковушку и рвёт рессоры, чуть ли не опрокидывает машину, груды мышц с тонной метал ...

Бетон

Проза » Разкази

2020-10-07T09:02:01+03:00 1.2K

Червената библиотека 1

1.
Читалището в Краище празнуваше своята стогодишнина. Това бе наистина голям ден за китното планинско градче.
От сутринта бяха организирани множество събития за отбелязване на празника – куклен театър, симфоничен концерт, конкурс за детска рисунка, много танци с фолклорен ансамбъл. Вечерта пък се с ...

Flavia_Fiore

Проза » Разкази

2020-10-06T21:54:08+03:00 995 1 6

Крупието - 5 част

Вчера изведоха Маги. Къде ли е сега? Втори ден стоя тук. Няма изход…
Дорис лежеше на матрака и гледаше в тавана. Мазилката се ронеше от влага и мухъл. Голата крушка светеше денонощно. Подлудяваше я. Нямаше дневна светлина. Нямаше прозорец. Въздухът беше застоял и противен. Все още не бяха я докосвал ...

di_t

Проза » Разкази

2020-10-06T08:28:43+03:00 1K 6

Можете да си я приберете

Звъненето на телефона накара Цветан да надигне глава от възглавницата. Незнайно защо се бе напрегнал. Стана, отиде до вратата и надникна в хола. Баща му вдигна слушалката и се заслуша. Говорещият от другата страна смотолеви нещо, после Цветан ясно долови думите „Можете да си я приберете“. Те му проз ...

Heel

Проза » Разкази

2020-10-04T20:32:56+03:00 627 2 3

Любо братцы... 🇷🇺

Любо братцы...
Если слушать всё что он рассказывает, - запутаешься.
Говорит, что священник: и приход имел, и имя поповское – отец Иоан. Сейчас он просто Костя. Изгнали его из прихода, - за пьянство, и евангельскую забывчивость. Длинные волосы, собранные хвостиком в затылке, бородка, голос певучий, - ...

Бетон

Проза » Разкази

2020-10-04T07:48:49+03:00 1.1K

Шедьовърът

Бързам да обясня на непосветените, че по едно време през деветдесетте много лесно се ставаше милионер. Беше направо фасулска работа. Не, нямам предвид милионери с инфлационни пари, когато един хляб струваше хиляда лева, а истински доларови милионери. Ами достатъчно беше само да ти сече пипето и да с ...

radi.

Проза » Разкази

2020-10-03T07:36:57+03:00 828

Малкото Време, Голямото Време и Сладоледът

Професията на баща ми беше счетоводител, но като човек - голям чешит! На мен също ми се искаше да вляза в икономически техникум, но той ме натика в Механото с думите, че това да се занимаваш с чуждите сметки не било работа за мъже. Пък и видите ли неговите и двамата дядовци били техничари. И като се ...

rygit

Проза » Разкази

2020-10-03T07:36:08+03:00 1.8K 2 2

Гриха на дачах 🇷🇺

Гриха на дачах
- Стой, стой, куда ты Гриху гонишь, он не гонимый. Все знают!
- Ну, мало ли, всякое подобие в том затишье не загонишь, знают многое, а нужное потеряно. Митрофаныч теперь за него в ответе. На нём просьба легла. Так и родичи сказали: - Возьми Митрофаныч Гришу к себе в посёлок, его умени ...

Бетон

Проза » Разкази

2020-10-03T07:31:48+03:00 1.2K

Поточето

Първи есенни дни. Голи са хълмовете над селото. Житото е прибрано и земята се готви за дълъг възстановителен сън. Но слънцето, сякаш не успяло да раздаде всичко през лятото, продължава щедро да лее топлина. Наистина, немощни са вече лъчите му, но как приятно галят лицето... Заради тази последна милу ...

breg

Проза » Разкази

2020-10-01T08:31:58+03:00 1K 1 6

Малкото щастливо момиченце

Малкото щастливо момиченце живее в къща с няколко лястовичи гнезда под стрехата и сутрин се събужда от песните им. Тя знае, че долитането им от топлите страни е най- важното събитие през пролетта, така й е казал баща й. Малкото щастливо момиченце става, опитва се с хитрини да се спаси от закуската, ...

NeliKaneva

Проза » Разкази

2020-09-30T23:22:11+03:00 618 1

Вача идёт 🇷🇺

Вача идёт
Вача идёт устало, может он пять тысяч лет уже ходит, и если вокруг тысячи и миллионы людей хотят ему мешать, он всё равно идёт по пути своих мыслей.
Вача родом армин.
О! – это очень древняя арийская нация.
Если вы не ходили в прошлое, не беритесь говорить, чего не знаете. ...

Бетон

Проза » Разкази

2020-09-30T23:01:08+03:00 1.1K

Лятна лудница в Мало Црвенчево

И лудницата започна ... и веднага ме изядоха.
Тромавите ми пръсти трескаво обикаляха клавиатурата и докато налучкам нужния клавиш пак ме изядоха. Първата игра, която ме погълна за дълго време беше Lode Runner. Написах си на клавишите ‘нагоре’; ‘надолу’ ,. дупка в ляво’ , ‘дупка в дясно’ ... трудно б ...

jonnnn

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична

2020-09-30T14:01:39+03:00 1.2K 1 6

Запчасти 🇷🇺

Запчасти
Нет больше той реки, что для полива счастья - воду собирала. Усохли нивы, которые веселья ждут. Когда же, наконец, землетрясение утихнет. Трясёт суставы и жилы Трофим Молодёжный, своим трактором свой надел земельный лущильниками царапает, сухие сорняковые стебли крошит. Глянул на вешки отде ...

Бетон

Проза » Разкази

2020-09-29T17:51:06+03:00 1.2K

Мастер Постный 🇷🇺

МАСТЕР ПОСТНЫЙ
Вовка Пустовойтенко сколько себя помнит в детстве, всегда белобрысым бегал: гусей гнал резво, рыбу ловил, траву сорную рвал, - деланием любил дышать; царапины на теле и свербящая усталость дня, главное его удовольствие. Таких как он много, но он один смотрит на бураны и молнии смелыми ...

Бетон

Проза » Разкази

2020-09-28T10:03:03+03:00 1.2K

Съквартирантът

- Това е твоята стая. – усмихнах му се.
- Готино местенце. – подхвърли той.
Оставих го да разопакова нещата си и отидох в моята стая. Никога досега не ми бе харесвало идеята да деля квартирата си с непознат човек, но опре ли ножа до кокала…
Месец по-късно, както си стоях в хола пред телевизора, той ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Разкази

2020-09-27T21:42:28+03:00 642 1 10

Любов от втори поглед

Спомените от онзи ужасен ден често изникваха в главата на Алис. Бяха изминали цели пет години оттогава, но образите продължаваха да са болезнено ярки. Случилото се нямаше как да бъде забравено. Тя захвърли прането и се загледа в треперещите си длани. Седна на един объл камък насред реката и зачака л ...

Heel

Проза » Разкази

2020-09-27T21:39:25+03:00 692 1

Колекционерът на дамски обувки

Скучноватият, леко пълен, но отлично печелещ адвокат, се прибра в своя дом. Най-накрая и този шибан ден бе свършил и вече спокойно можеше да се отдаде на първата от двете си големи страсти.
Слизайки по витото стълбище водещо към мазето, той с отвръщение събличаше дрехите си една по една. Когато стиг ...

mislitel

Проза » Разкази

2020-09-27T08:45:46+03:00 560 12

Един ден в психиатрията

Д-р Тинен Тинев тъкмо приключваше работния си ден в психиатрията, когато внезапно вратата на кабинета му рязко се отвори и през нея шумно нахлу превъзбуден пациент. Докторът намести очилата си и опита да прикрие, че е стреснат. Затова сухо попита:
Кой сте вие?
Надяваше се на някакъв банален отговор ...

vega666

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2020-09-26T22:04:34+03:00 719 6 2

«Пряспа» 🇷🇺

«Пряспа»
У Даскал Кирова размер обуви сорок седьмой: ходит, косолапит, бока подмёток утягивает, быстро протирает каждую обувь. Сам он высокий, немного сутулый, разговаривает медленно, курит беспрерывно; пока сигарета во рту - он думает, потом собирает слова перемешанные с дымом, растягивает по буква ...

Бетон

Проза » Разкази

2020-09-25T23:11:55+03:00 1.3K 1

Да имаш дом

Всеки човек има спомени. Всяко дете има спомени. Дори старата къща помни своята младост... Когато е ухаела на нови тухли и на прясно гасена вар.
Моите детски спомени са от мрачни и влажни квартири, тъй да се каже аз съм квартирно бебе. От родилния дом - право в квартирата...
Може би затова така се р ...

Eipril

Проза » Разкази, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-09-25T22:30:49+03:00 843 2 13

Силата на майчината любов

Такова си тръгна откакто се излюпи: хилаво и апатично. Щом майката или бащата се доближеха до гнездото, братчетата му го избутваха и дори стъпваха върху него, за да поемат с широко отворените си човчици храната. Я успееше нещо да лапне, я не. После си намери местенце в единия край на гнездото и дока ...

palenka

Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца

2020-09-25T12:16:36+03:00 2.3K 9 28

Братя

Да работиш 16 години в Италия и накрая да ти кажат просто ей така:“Тръгвай си.По-важни са ни местните.Тук вече няма място за теб!“Но какво да се прави-такива времена бяха настъпили…Изминаха 9 години от първата вълна на епидемията.Ангел продължаваше да работи в градините в Сан Фердинандо.Когато за пъ ...

Дистам

Проза » Разкази

2020-09-24T10:49:22+03:00 582

Снабженец 🇷🇺

Снабженец
Образное несоответствие в восприятии этого человека, начинаются с его имени. В отделе кадров, бухгалтерии, и командировочных бланках обозначен как оформленный назначением снабженец Захарий Павлович Герли. Сам он состоянием, крашенный биллиардный шар, влетевший в лузу от первого удара начат ...

Бетон

Проза » Разкази

2020-09-24T00:24:56+03:00 1.2K