Философска

20,9 резултата

Вменена вина

/ по " Тя си беше виновна" от Миглена Миткова /
Жената е виновна по начало -
измамила е бедния Адам
да си откъсне ябълка узряла
от райското дърво, без капка срам. ...
998 4 7

Моргана

Ние чакахме дълго щастливото бъдеще,
със красиви надежди живяхме,
ала бяхме изтеглили картите губещи
и във посока погрешна вървяхме.
И пътеките свои със възторг си избирахме ...
662

Надежда

И ние, като всички тук подвластни сме,
на този гнил, материален свят,
но вплитаме в словата нишки щастие
и плачем, щом в душите ни горят,
свещиците в олтарите порутени ...
448 1 3

„Тук и сега”

Питам (за един човек):
как ли ще е в следващия век?
И когато отговора знам,
на секундата ще му го дам!
Че много хора все пътуват ...
1K 2 2

Някога

В младите години
бях си пич корав.
С никакви проблеми,
жизнен, щур и здрав.
Гаджетата свалях ...
428 1

Kрехки чудеса

Издънка съм от жилав корен,
и с огнен нрав съм непокорен.
Това духът ми наследи
кристален извор, животворен,
език на моите деди. ...
1.3K 5 13

Надеждата умира първа

Откраднах си веднъж едно сърце -
и взех за себе си.
А усмивката на съответното лице
принадлежеше ми.
Но има дни, в които ...
563 4

Смирена

Дано ме чуе нявга... някой,
че обич във сърце се ражда,
...светът не е така жесток...
роб е този, който със омраза плаща.
Войни се водят от преди ...
901 9 5

Мечът на Темида

Нощта раздипля траурен воал
над клепките притворени на здрача.
Войник прострелян, вечен сън заспал,
трева прегръща… Кой ще го оплаче???
Сърцето му успя ли да прости ...
1.1K 6 13

Спри времето

Спри времето
преди да те е спряло то
и покажи сега
защо живееш.
Годините са просто колело, ...
1.3K 2 1

Силата на усмивката

Животът е потаен в малките неща
толкова обикновен, приказен, човешки.
Нежна любовна песен, слушана в нощта
трябва да умееш да прощава грешки.
Животът е безценен бъди над нещата ...
1.3K 4 9

Бяла звезда

Когато заспивам, без тебе
По звездни пътища бродя
Посрещам истински жрици
С усмивка превръщам ги в птици.
От вятъра песен долавят ...
901 2 3

Аутодафе

И дали, ако слънце замалко в косите си сложи,
сред листата окапали търсеща верният път,
тя ще смъкне от смъкне от себе си тристата шарени кожи,
Есента. А объркани люде след нея покорно вървят.
Тя нехайна е уж, по душите им с шарено драска, ...
633 6 13

Една от слепите

Нейната предателска особа
и твоите очи наказаха
и убиха моята порода -
да пиша за любов прекрасна.
Дали съм една от поетите, ...
724 1 3

Що?

Все се питам-що така
правят ме на мусака?
И се с мене занимават
а не нейде да отплават?
Вярно, страшно аз съм тъп, ...
650 2

Усмивката... тя може

Усмивката... тя може да мълчи...
Усмивката... не може да пести...
Тя може силно да шепти,
да плаче да се радва, да тъжи,
да свети, да боли и да ехти, ...
1.2K 8 11

Присъдата наречена човек

Човек съм аз- и висше, но и нисше творение на Естеството
слуга на Дявола, но и игра на Божеството
Умея да съзирам висини
да претворявам мисъл и идеи
Но и безмилостно граденото руша ...
538 3

Прости ме за лошото бреме

Навън вали и някак силно
усеща се дори в душата.
Колкото и да е трудно,
бурята ми е добре позната.
Усеща се като стихия, ...
671 6

Съдба е – не един излъгала

Гласът ми секна, недопетите
от мене ноти разпиля ги.
Уж есен вдъхнови поетите,
а виж – немили и недраги,
слова се скитат по стърнището ...
452 2 8

Звезди

Те звездите ни пазят мечтите,
и осветяват ни пътя в ноща.
Там са на нашите близки душите
и отправяме поглед с надежда и тъга.
Те пазят ни и спомена за любовта, ...
709 1 6

Някой топил е

Някой топил е перото си в кал
и ме""рисувал",
злобна песен за мене е пял
и ме е псувал.
Не бих изпаднал от туй във печал- ...
471 2

Сезонна алхимия

СЕЗОННА АЛХИМИЯ
Откъде ли кълбовидна мълния
край мен слетя и ме опожари?
И в шипналите сред мъглата хълми
тя дълго тля – до първите зори. ...
492 2 5

Най-топлият цвят

В очите ти откривам аз символика,
по-сложна от философска дезертация.
Зеленото във тях е цвят основен,
а златни багри подчертават красотата.
Понякога се губя във очите ти. ...
505

Далече

Далече
Там в планината далече от хората,
усещам спокойствие, усещам мира!
Далече от хорската злоба и омразата,
от завистта и фалша и на душата заразата. ...
508 3

Тълкуване на миражите

ТЪЛКУВАНЕ НА МИРАЖИТЕ
Пейзажът заблуждава сетивата.
А жабешкият хор е твърде рехав.
Събрало жар от тлеещото лято,
е кестенчето в топлата ми дреха. ...
422 3 6

Дилема

Нямам име , наистина свърши се
Някой ,камък по камък откраде
Следите ми ,Минало мръщиш се
Но забравям те ,ти ме предаде.
Натежало си вече и мръсно и старо ...
504 1

След края на концерта

СЛЕД КРАЯ НА КОНЦЕРТА
Щурчета се заселиха в ума ми,
напуснали изтляващото лято.
Не зная кой и как ме е придумал
да приютя гъдулките сърцати. ...
457 2 1

Влюбена в огъня

Чак до сетния ни час
до теб ще бъда. Влюбени
ще са очите ми тогава
и с огън за теб изпъстрени.
Ранима е душата ми - не знаеш ли? ...
718 1 1

Съдба

Случайно заговорихме с приятели,
пленени от загадъчни въпроси –
съдбата ни от Бог ли е изпратена
и всеки трябва своя кръст да носи.
Дали се сбъдват сънища, желания, ...
1.8K 13 30

Минало, настояще и ...

На живота жизнерадостната песен
пях като млад
в широк кръг или тесен
с ласкатели по - близки от брат.
Песента постепенно заглъхна ...
672

Ще дойде ден наяве и насъ̀не

И времето ни е такова – тъжно,
мизерия, пандемии, войни,
небето се е свило, до окръжност,
усмивката съвсем ни изменѝ,
прихвана с пръсти рокля пъстроцветна ...
1.2K 9 15

И ето че и моят час назря

Примолих се за няколко лета,
изпуснати от зоната на здрача,
помолих се за здрави колена,
поемайки последната задача,
записана в тефтера на скръбта. ...
573 5 13

Момент

Залезът обагря в пурпурно червено безучастната стая.
С долитащия си аромат босилека ни напомня че не сме само кожа и кости и мръсотия.
Има и красота в света и в нас.
В цветята обаче няма нищо некрасиво.
Освен когато вехнат и се подготвят за следващия си живот. ...
495

Слава Господу!

Добър вечер, Създателю, идвам при Теб да поседна.
Натежа ми небето от горест, напира да рукне.
Предусещам студения полъх на дните последни.
Как издържа Земята на толкова смърт и разруха?!...
Как побират сърцата ни толкова злоба човешка?! ...
915 3 3

Вяра

Ти отдавна мълчиш, но Те има
и го знам, безпогрешно го знам,
а в сърцата ни – ядрена зима,
Теб – всесилният – няма Те там.
Всички църкви и всичките свещи, ...
547 5 9

Избор

Усмихвам се, защото съм такава.
Не се предавам, даже да боли.
Дори предателствата преживявам
и моля се, да станем по-добри!
Усмихвам се, когато днес сълзите ...
1.2K 6 22