Философска

20,9 резултата

Среща на душите

Престана ли от тебе да очаквам
появата ти като мой баща
и спра да се ядосвам и оплаквам
от участта си земна на жена
А ти ме виждаш като нежна майка ...
576 2 1

Отиваш си

Ръката ми пусна и тръгна...
ти вече обърна ми гръб...
От болка сърцето ми тупка...
От болка оставам без дъх...
Отиваш си... аз не те спирам... ...
827

Има време за всичко

Има време за всичко, в големите книги се казва-
да обичаш и мразиш, да страдаш и бъдеш щастлив,
но не слуша светът и притиснал душата си в пазва,
препуска и хич не му пука прав ли е или крив.
Така си живеем, забързани вечно нанякъде, ...
801 1 6

Желание

Пораснахме кога, защо?
Не искам, нека още поживея.
Че като пораснеш почва се какво, кого?
А истината ще те надживее!
А нощните забави са безкрайни ...
652

Кръговрат на оцеляването

На ръба на съдбата, сгрешиш ли, ще е за последно.
Над безмълвната пропаст махало е погледът твой.
Не задавай въпроси в критичен секунден развой,
а мига изгони, да не стане кръвта ти на ледник.
Надживее ли риска, синкопният въздух е кротък. ...
831 9 17

4. Замъкът

Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. (Лука 20 – 27)
На канали почиствах дъната от кал,
на строежи – наливах основи,
пропилявах младежката сила без жал,
за да скъсам железни окови. ...
1.7K 7 14

Ще я дочакам! Първа и последна

Не се лети в такова време. Бурно.
Кой каза? И без друго ми се плаче.
Небесния кърчаг ще прекатурна,
светкавица ще свия на колаче.
Ще приютя и струите студени, ...
507 6 8

Полет

Душата ми се рее виско в небето,
излита като птица и се завръща.
Бяла птица, радва на хората сърцето,
отива при тях и при мен отново се връща.
И сега отново вземам перото си в ръка, ...
554 1

Лунно острие

Горчивата реалност ме помита.
Разочарование след разочарование
просто душата ми връхлита.
Щастието някак си изгубва смисъл,
щом несигурност, болка, шок ...
729 2 3

Лъжата

Лъжата програмирана е в гените.
В животните нарича се мимикрия.
А в тъмна нощ предметите са сенки -
не дават в същността им да проникнем.
И хората характера прикриват ...
883 17 40

Червилото – с отенък полумрак

Бръшлян отровен, тръни и чакъл,
а аз по равно и не съм вървяла,
на ток висок усмихната и в бяло,
какво, че ме изпраща поглед зъл?
Червилото – с отенък полумрак, ...
462 3 10

Ето ни рестото

Нито сме честни, нито сме скромни.
Кой ни възпита така?
Смешни, двулични и с маски притворни -
шутове с крива ръка.
Клетвите в хляб наш насушний са чести. ...
745 5 12

Живот спектакъл

Да, всички сме актьори във спектакъл
на сцената на нашия живот
Един те мрази друг пък теб е чакал
И всички теглим общия хомот..
Накрая всички се явяваме пред жури, ...
595 2 5

Светлината

Оставяла съм лампата да свети нощем,
не защото чакам на вратата да се звънне...
да виждам светлината как бродира гоблен
с конци от мисли, преди вън да съмне.
А лампата ми често свети без да искам, ...
1.1K 9 7

Ръка подай и с лудата литни

На Тони
Все някак нашироко ги кроих
мечтите си, от дрипи и атлази,
пробойните запълвах с тъжен стих -
дано искрата жива да запази. ...
609 4 9

Дилема

Обещах да съм силна,- дочух мисълта си.
Обещания пълнят света саможив.
Заваля и обилно заля на тераси
коренчета невинни в пороя пенлив.
Обещаното търсеше брод през водите, ...
1.2K 3 7

Ръкавица във въздуха

Мълчиш, сумтиш и гледаш с поглед строг.
Недоумяваш как така се случва,
че въпреки поредния урок
не се превърнах във послушно куче.
Залагаш ми капан, подир капан ...
846 8 14

Стихове в картини

Те стиховете ми се раждат от тъга
и моята болка усеща се в рими.
Излизат направо от моята душа,
душата на дете и по детски ранима.
Перото ми се превръща в оръжие тогаз ...
833 1

Дъждът

Аз вече знам – дъждът ще ни настигне
на билото на истинската жажда.
Мълчим, а всяка капка е верига,
в която океани ще се раждат.
А бе ни обещал да ни пречисти, ...
1.6K 20 48

В очакване

Не те познавам, Смърт, не те познавам...
И как ли бих могъл? Та Ти си краят!
Един двубой със Теб сега неравен
повел съм, ала изхода не зная...
Но и какво пък, някой ден ли, нощ ли ...
1.4K 3 5

Послание

В стиховете си картини рисувам,
за живота на хората, за любовта.
Тях аз на мойте българи дарувам,
излезли са направо от моята душа.
И раждат се под перото ми творби, ...
537 3

Изхвърлената книга

Книгата изхвърлена е птица без крила,
до кофата за смет стой тя самотна.
Останала в нея е само на поета душа
а тя белее' се някак тъжна и сиротна.
А автора я гледа тъжен от небето, ...
562 6

Ковете пак за кръстове греди

Аз всеки ден римувам, все в слова,
един от вас – най-доблестен не рече:
— "Кому, за бога нужно е това,
защо не спиш, поете, всяка вечер?
Ти нямаш ли си грижи, за пари? ...
492 5 7

Богохулен стих

Ако знаех, че ще тикам
онзи тежък камък на Сизиф
и по кучешки все ще търкалям
всеки ден като оцъклен стих,
ще надничам в кални локви ...
1.5K 1 5

Тъжна истина

Истина било е. Но истина... преди.
Когато бяхме остров... с вяра и мечти.
Когато без тревога от общите следи
прегръщахме морето. Загърбили беди.
Строяхме бели кули. Пясъчни. Но факт - ...
822 4 6

Покой

Когато от спокойствие имаш нужда
от мъка плаче твоята душа
Тогава искаш да откриеш нещо
което да ти върне радостта
Тогава търсиш самотата дива ...
648 1 3

Тичинки

Пясък, сияещ на речното дъно –
времето тича, реката тече.
Миг е животът – проблясва и тъне,
в струи обточен, Бог нов миг тъче.
https://www.youtube.com/watch?v=brjNqVCZACg
526 3 7

Cветулки и щурчета спят

Когато дните ми са куци,
отдавна грохнали коне,
а нощите изпълват звуци,
от кланица. Или пък не?
Душата пада на колѐне, ...
572 3 5

Сега хоризонтът ми – линия равна

В сърцето ви птиче е златен компасът,
в маршрути небесни душата лети
на длан те света ни човешки поднасят,
с човешките мравки – зарили пети,
в пръстта и калта. Те – осли твърдоглави, ...
527 8

Summer time

SUMMER TIME
Посоките на юни ме разкъсват –
едната ме отведе до сеното –
наивно вярващо, че е безсмъртно.
(Косата беше влюбена в живота.) ...
572 4 7

La courtisane

Тръгна. Взе в ръцете си живота.
Съвсем сама пое по своя път -
пътят, който водеше я към голгота,
галещ нежно младата ѝ плът.
Едничка брошка майка ѝ остави: ...
998 4 5

Равносметка в три стиха

РАВНОСМЕТКА В ТРИ СТИХА
Отглеждам бръчки с упоритост,
а под очите – празна пещ,
където с тъмна плодовитост
лавира утринният скреж. ...
511 6 10

(Не!)лаврови думи

Толкова думи за майките казахме вече,
че избелява на накита лавров езикът.
Има и други. Не съм ни пророк, ни предтеча.
Гледаме само към образа, с който сме свикнали.
Черният срещнем ли - сбират се наръч пътеки, ...
673 7 12

Ключ към съдбата

"Господи, само не мама!" -
едно дете се молеше така.
"Недей ми я отнема, друга няма...
едничка ми е само тя!".
Едно дете, в началото на своя път ...
1.1K 7 9

Стих

Стих
Написах стих и благодарих на Бога,
прекръстих се и наведох своята глава!
Да се възгордея от това, не, аз не мога,
те от Бог са ми дадени моите слова! ...
452

Все източно от рая се мотая

Все източно от рая се мотая,
а някъде на запад май е адът,
къде съм точно май ми е все тая -
черешите презрели са и падат.
Замеряме се с плодовете гнили, ...
599 1 4

Пътеводител към щастието

Щом зле почувстваш се - погледни
към света красив, пълен със светлина.
Щом на някого ядосан си - прости!
Любов раздаваш ли, ще чувстваш топлина!
Не таи омраза никога в теб, ...
549 2

Пореден ден на престъпното безумие

На хайван-пазара политически,
предложиха ни „светли личности“.
Купихме магаре за 1000 гроша,
а опашката къде е? - скрита от Гавроша.
Пак крадци на бъдеще избрахме. ...
555

Кошмар

Празна стая,
приглушена светлина.
Стени без врата, прозорци,
тишина.
Без звук блуждаят мислите ми, ...
482

Родно ми е

Родно ми е и се гордея с това,
че съм роден и живея в България.
Най-красивата е страна на света,
едни кътче от рая, дар ни е от Бога!
Родно ми е в нашата стара къща, ...
557 1