Човекът и другите

            Българският писател Йордан Йовков е известен с отличителния си почерк в произведенията си – кинематографично излагане на картините в разказите си, детайлни описания на героите, набляга на естетическото, но и представя вътрешните мисловни процеси на протагонистите, терзанията им. Авторът се отличава с рядката чувствителност на писател и с амплоалистичното си верую, че „има много мъка на този свят, но най-ценното е любовта между хората“. Йордан Йовков е един от най-талантливите писатели през 20-те години на XX век.
      Йовковият разказ „Другоселец“ отразява през естетическата си призма страданието, което се вижда през целия разказ в образа на главния герой. Фокусира се върху съдбата на чудака, върху мястото му сред останалите жители от селото, върху вътрешните му усещания за съвършеност.
       В началото на разказа Йовков ориентира към атмосферата в кръчмата. Веселието  стихва, жителите, които са се събрали там усещат непознатото присъствие на новака: „Всички се обърнаха и погледнаха непознатие... По носията се познаваше, че е другоселец“. Авторът набляга на външния му вид: „беше дребен човек, дрипаво облечен... Едното му око имаше беличко вътре и го правеше кривоглед“ което внушава сиромашията, немотията и немощта в образа на странника. Всички наблюдатели са неблагосклонно настроени и несправедливо нападат другоселеца. Той символизира самата скромност и добродетел, човек, който не би сторил лошо никому. Един от антагонистите, отличаващи се със своята буйна природа: „беше дигнал юмрук..“ над безобидния човечец. Този момент обуславя неприятното положение, в което чуждият се намира. Кулминацията, която е оформена от набралата се агресивност у кръчмарите на Татар Христо, въвежда в момента, когато единствено Торашко застава между обискиращите и подсъдимия със силно емоционално възклицание: „Ох, братко, братко!  От тебе ли намериха да искат пари, братко!“ .Авторът показва, че дори и в най-лошия човек се крие доброта и състрадание, както се вижда и след като се случва трогателният момент между чудака и Торашко.
       В текста се срещат образи от митологиите, като по този начин се утвърждава предателството, което е извършено. Следващият епизод от „филма на Йовков“ показва страданието и тегнещото нещастие върху добрия приятел на другоселеца – конят му. Тук се откроява благородството и съпричастността от страна на местните: „Селяните даваха най-различни съвети“.
       Във финала на разказа читателят става свидетел на описанието на мястото, пространството, на което се намира клетият чудак: „Мръкна се... топло беше.“ – създават усещане за необратимата съдба на пострадалия. Също както се появява като самец, другоселецът така и остава в тъмнината на своето нещастие. Окото на вече умрелия кон става център на предаването на заобикалящия него и стопанинът му свят. Мракът, символизиращ безнадеждността и безсилието, поглъща  „лъчите на звездите“ – надеждата на героя.
       Творбите на Йордан Йовков, също както творбите на Далчев и Елин Пелин, търсят смисъла на живота чрез болката. Йовков оставя у читателите си открехната врата към своя свят, за да открият поуката, която да им помогне да осмислят своя живот. Йордан Йовков се увековечава, като българския защитник на най-святата ценност – любовта между хората.