Иван Вазов ни дал едно свободно, а не строго разчертано повествование – редуването на общи състояния на нравите с портретни характеристики, написано с артистична лекота и непринуденост за онова. Което авторът е нарекъл „общество“.
       В литературата отдавна се говори с носталгия по родово-семейната „сага“ и съдбата на „общността“ на колективното битие на народа. Разказът започва с масова сцена и завършва в Джаковото кафене. Тя е сатира на личности и нрави, живописна комедиография.
         Самата повест заживява като явление на литературата след 20-те години. Един от страничните ефекти на комизма и пародийния характер на изображението в повестта е противоречието между представата за затворени собствени граници и по-рядки в свят на самочувствие, любопитство, манталитет. Нахлува карикатурното и профанизма. От една страна, Вазовите „Чичовци“ предизвикват уважение, изненада и възхищение за широтата на интересите: да се чувстват съпричастни на големите въпроси и политически събития, да се тревожат за състоянието на книжовния език, на църковни въпрос, на „Източния въпрос“ и др. Донесеният от Мека бастун на мадюрина е наречен от Хаджи Смион „мексиканец“. А обитателите на Джаковото кафене водят един от множеството спорове за съдбата на император Максимилиан в Мексико: един твърди, че смъртта е последица от посичане, друг от обесване, а трети донася картината, представяща разстрела на този политически мъж и така слага край на разпрата. Облеклото на „Чичовците“ е забележително за времето си със своята пъстрота и най-вече е безстилието си. Варлаам Копринарката е с ален фес и широки потури. Иван-Селямсъза носи огромна рунтава шапка, с дълъг шаячен кожух, червен пояс, черни потури с късо дъно и вечно разкопчани крачоли – „остаряла мода, на която той още държеше за възпоменание на ергенството си“. Най-колоритният герой на повестта – Хаджи Смион е поклонник на американския живот. „Френските дрехи“ на Хаджи Смион включват възкъсички шаячни панталони до колене, френска риза без вратовръзка, плитки калеври, дълбок голям фес, шаячно сетре, на което дясната половина на гърба има възчерен цвят, а лявата – „по-белезняв“. Когато се налага да обясни непривичния вид на облеклото си, което минава за „френско“, Хаджи Смион използва една и съща формула: „По модата в Америка, американски!“, т. е. „За модата в Америка – една дума по американски.“
       Текстът на цялата повест изобилства от възклицания, артистична смес на сериозно и комично. („Господине, бъди американец, благородно“, „Аз не приемам докачение, играй американски“, „Па не бегах“, „аз съм американец, ти знаеш...“)
          „Чичовци“ е една „картина“, „галерия“, „хумореска“ една повест-шедьовър.