17.04.2018 г., 22:34 ч.

Ценности или мода? 

  Есета
1390 3 3
4 мин за четене

Патриотът обича родината си, националистът мрази другите.

 

 

Излизайки навън в големия град, забелязвам най-разнообразни хора, които преследват своите цели. Независимо от произхода, вероизповеданието или възгледите си, всеки от нас има свои съкровени мечти. Ние, хората, обичаме да мечтаем – сякаш това видимо, единствено за нас, екранизиране на мечти в съзнанието ни ни приближава към мотивацията и стратегията за постигането им. Днес, а пък и преди също, част от човечеството продължава да култивира шаблонното семе, че щастието и успехът биха могли да присъстват навсякъде другаде, ала не и там, където пребивава тя /частта/.
Емблематичната фигура на патриота може да бъде представена и като повей на уникална, позитивна и всепроникваща енергия. Бидейки патриот, човек безапелационно е и филантроп. Това са двата елемента, които винаги могат да се открият не само у творчеството на националните ни герои, еталони на вярност и несублимиращ дух на справедливост, но и у самите им сърца. Няма как те да сторят нещо диаметрално противоположно на това, което им подсказва сърцето. Самият Стивън Кинг казва, че едва по творчеството ще се разбере дали авторът обича хората. А поетът революционер Христо Ботев с преданост и плам доказва, че е човеколюбец и патриот, осъществявайки както своята мечта, така и тази на неговия народ – едно ново и по-добро бъдеще.
Една старогръцка сентенция гласи:
Pratomen, me monon legomen”, което в буквален превод значи: „Действайте, не говорете само.“ Наскоро имах възможността да науча много ключов за светоусещането ни детайл. В една своя презентация младият предприемач Петър Антонов казва следното: „Двете най-опасни думи, които съществуват, са „аз знам“ Аз знам. Защо да са опасни? Защото след като ги изрече, човек моментално успява да затвори инвентара на познанието си и да се превърне в сляп ценител на такова. Този млад човек е едно съвременно олицетворение на онзи, който обича не само родината си, а също и сънародниците си, като им предоставя познанието, скрито до този момент от тях. Той успява да открие истински ценните действия, които да помогнат на търсещите щастието и успеха да ги намерят в своята страна, а не някъде другаде. Именно човекът, който действа, а не само говори и се възгордява напразно, е този, който променя живота; този, който обича родината си я прославя чрез своя успех. Прославя се чрез богатството, което мъдреците преди него са завещали: литературни произведения, които завинаги остават крепящия надеждата герб и в най-тъмните времена; изобретенията, които са допринесли за обогатяване на научните среди както на един народ, така и на целия свят. Колкото до тези изобретения и създателите им – гротескно е последните да бъдат отричани у дома си, от собствените им сънародници, а да бъдат всепризнати, поощрявани и удостоени с почести в други страни. Гротескно, но факт. И историята не го документира. Затова няма да срещнете в един съвременен учебник информация като например за българския учен, който е създал уред, добиващ енергия от нищото – проф. Стефан Маринов; инженерът, който развива технология чрез която превръща водата в най-чистото и екологично гориво, наречено браунов газ – Илия Вълков /Юл Браун/; световно признатият поет, чието творчество е преведено на 62 езика в 94 страни, но убит в своята за пари – Никола Йонков Вапцаров. Български гении, останали в сянка заради девалвираното, деформирано единомислие на тогавашните властимащи националисти. А историята се пише от „победителите“..? Истинският победител е този, който прави така, че с достойнство и високи морални ценности целият свят да има полза от победата му. Всяка друга форма на победа е суетно задоволяване на желание за самоизтъкване.
Националистът е пряк пример за фанатичен мизантроп. Той съзира успеха и щастието в деструктивността – перфектният куршум, който да погуби съществуване, което е изградено от различно мислене. Но в същината си човекът е безпокойство, както би казал Жан-Пол Сартр. Хаос, конструиран от космос. А безпокойството е крачка към промяната – манифестен бунт, който търси удовлетворяващата го лечебна отвара. Еликсирът срещу закърняването на волята, свободата и страстта към живота. „Ако човекът не иска да бъде свободен, то той ще бъде накаран да бъде свободен.“Жан-Жак Русо. Русо и Сартр нагледно доказват с тези си мисли, че националистите са просто поредното препятствие, което трябва да бъде безстрашно прескочено, а не да бъде толерирано като красиво предрешен, безполезен плевел. Той /плевелът/ е едно модерно приспособление за изкривяване стойността на истински значимото независимо дали е намесен факторът време. Цярът за плевела е патриотизмът.
И все пак, съществува и още един елемент, който образува непреклонната плеяда на добродетелите – човечността. Тя е като мантията невидимка, която покрива осанката само на онзи, който желае да премине през сгурията на мерзостта невредим. Когато човек съчетае в себе си трите елемента на алхимичната добродетел, той се превръща в радетел на човешката орисия – ΑΝΑΓΚΗ, какъвто може да се каже, че е бил и Виктор Юго след като е желаел освобождението на българския народ. Амалгама между патриот и националист не може да просъществува.

© Княгиня Нощ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Полезно есе!
  • Интерсени съждения.
  • Това есе ме обогати не само информационно, но и като великолепен стил на изложение.

    "Патриотът обича родината си, националистът мрази другите"; "Двете най-опасни думи, които съществуват, са „аз знам“"; „Ако човекът не иска да бъде свободен, то той ще бъде накаран да бъде свободен.“ ; "Амалгама между патриот и националист не може да просъществува"; "Истинският победител е този, който прави така, че с достойнство и високи морални ценности целият свят да има полза от победата му."

    Толкова много ценни мисли поднесени на толкова малко пространство, при това в синтез. Поздравление, Аделайд - успяла си на 100 процента!
Предложения
: ??:??