3.10.2015 г., 21:47 ч.
Човекът - черно зърно, бяло зърно
1 мин за четене
"Можеш да бъдеш скромен без да си мъдър,
но не можеш да бъдеш мъдър без да си скромен."
Китайска пословица
Човекът - черно зърно, бяло зърно
(теза)
От векове мъдреци и философи правят опити да разберат и обяснят какво е добро и какво е зло, като отговорът е парадоксален - това е човекът. Човекът побира в себе си два взаимоотблъскващи се свята такива, че обричат душата му на една вечна борба. Борба, такава че той е предизвикан да се бори със самия себе си. Той е и черно, и бяло зърно, като оставя след себе си да съществува подобен свят.
© Княгиня Нощ Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Чудесен текст цитираш, Тони! Изненадан съм над колко сериозни въпроси мислиш и то с финес. От друга страна си припомням, че и аз на твоята възраст мислех доста успешно по най-дълбоките въпроси на битието, а после станах подвластен на инерцията и заместителите на мисълта. Всъщност сега си в най-хубавите си години за развихряне на интелекта.
Пожелавам ти да го докараш до кулминация! -
Благодаря Ви, господа! Радвам се, че ви се е харесало!
Интересна гатанка, Илко!
Мисана, твоят коментар много ми напомни за една история от книгата "Отвори сърцето си" на Аджан Брам:
"Превратностите на смъртта
Може би най-емоционалният момент от погребалната служба е спускането на ковчега в гроба или ако става дума за кремиране, когато се натисне копчето и ковчегът се задвижи. Тогава сякаш и последната физическа връзка със скъпия човек се прекъсва. Обикновено това е моментът, когато сълзите повече не могат да бъдат сдържани.
В някои крематориуми в Пърт тези мигове са особено трудни. Когато се натисне бутонът, ковчегът слиза в подземно помещение, където се намират пещите. Направено е с идеята да прилича на погребение. Слизането на починалия обаче подсъзнателно символизира отиването в ада! Загубата на скъп човек сама по себе си е напълно достатъчна, но когато се добави и намекът за слизане в подземния свят, нещата стават непоносими.
Ето защо веднъж предложих параклисите към крематориумите да имат такава конструкция, че когато свещеникът натисне бутона, за да предаде починалия, ковчегът да започне да се издига във въздуха. За тази цел е достатъчна обикновена хидравлична подемна платформа. Когато приближи до тавана, ковчегът би могъл да изчезне сред облаци от сух лед, преминавайки през специален отвор в тавана — всичко това под звуците на блажена небесна музика. Какъв прекрасен психологически начин да се ободри духът на опечалените!
Но някои хора, след като разбрали за предложението ми, изказали мнение, че това ще отнеме от достолепието на церемонията, особено когато на всички е ясно, че мъртвият негодник в ковчега едва ли ще отиде „горе“. Затова доразвих идеята си, предлагайки да има три бутона, които ще включват всички случаи: бутон „нагоре“ само за добрите, бутон „надолу“, който да се погрижи за негодниците, и бутон „настрани“ за неопределеното мнозинство. И така, в знак на уважение към демократичните принципи на западното общество — а също и за да направим интересен този иначе мрачен ритуал, — бих могъл да помоля опечалените да вдигнат ръка и да гласуват кой от трите бутона да натисна! Това би превърнало погребението в незабравимо събитие, на което всеки би имал основателна причина да присъства. "
Велин, благодаря ти за чудесния пример! Ще добавя, че не е случайно, че и аз нося медальон на Ин и Ян.
Благодаря Ви за чудесните коментари, които са много интересни и с радост ги чета! Радвам се, че мога да прочета нови неща!
-
Този път ти целувам ръка, Тони! Черното и бялото, лошото и доброто... Ин и Ян - две зърна съчетани в един кръг - личната сила Чи! Черното не може без бялото и обратно. Затова и Чи съчетава в еднаква степен Ин и Ян. Половината площ на кръга е бял /с малко черно/, другата половина - черен /с малко бяло/. Това винаги са били двете начала. Не е случайно, че личната сила Чи е с форма на кръг - символизира яйцеклетката, а Ин и Ян вътре са с формата на бял и черен сперматозоид.
Поздрави, Тони!
Отново ме впечатли! -
В тази ти теза, Тони, има немалка доза истина. Не случайно в Монголската книга на мъртвите /Историята на Чойджид Дагин/, властелинът на Отвъдното - Ерлик хан, поставя върху везни /с две блюда/ бели и черни камъчета за всеки покойник. Белите броят добрите му дела, а черните - злото причинено от него. И в зависимост от това, кое блюдо натежава, се решава съдбата на покойния.
И все пак категориите "Добро" и "Зло" са обективни категории. И както големите реки имат свои извори в планините, така и тези две категории имат свои "извори" във вселената, от които се захранват.
Поздравление, че отново подтикваш към размисъл!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Изненадан съм над колко сериозни въпроси мислиш и то с финес" - не знаеш какъв комплимент ми правиш, имайки предвид, че съм ти почитателка и се възхищавам на творбите ти, също смятам и, че си много ерудиран човек! Много се радвам, че се спираш да прочетеш нещичко от мен!
Благодаря за насърчението! Ще се постарая да извлека максимума от себе си, за да си бъда полезна! А щом аз си стана полезна, ще стана полезна и за другите.
Благодаря ти отново!