Петър1 (Петър Димитров) 20 декември 2018 г., 0:28 ч.  

Днес прочетох 

331 8 17

Днес прочетох един сравнително приличен разказ. Беше писан от младо момиче, очевидно, желаещо да се занимава сериозно с литература. В края на разказа имаше и бележка под линия, приканващи читателите да си напишат мнението. И аз написах - моето мнение беше първото.

- Защо разказвам тази не особено интересна случка?

Напоследък наблюдавам млади автори, които, в желанието си да се докажат, било като писатели, фотографи, музиканти, художници и прочие пропускат една важна подробност.

- Коя е тази подробност?

 

Представете си Хемингуей, в началото на писателската си кариера, след Първата Световна война, живеещ в Париж.

- "Безкраен празник", нали се сетихте? Правилно.

- И какво се случва по това време с младия Ърнест?

Той пише. Предимно журналистика - за американски вестници. Започва да пише и кратки разкази.  Запознава се с известни автори от местната англоговоряща бохема. И не след дълго е забелязан. Лека-полека му се отварят врата след врата, придобива известност, която доста по-късно го и убива. Хемингуей обаче винаги е работил. Минимум по шест часа на ден, пишейки с молив, на подвижна масичка, прав. Това според него калявало тялото и му помагало да не се отпуска. Както и да е, не е това най-важното. Важното в тази история е, че успехът не идва сам. Обикновено успехът е само следствие, което е съвкупност от талант, познанства, късмет, ментори, много труд. И - читатели. Забравеният компонент. Поне - от младите автори.

 

Съветът към тях е:

- Направете си един много малък "Аз" и едно много голямо "Ние". Читателят ще го оцени.

Вярвайте на читателя си и го уважавайте. Той ще ви възнагради с любовта си. Всички останали съвети от популярни "Dummy" поредици са писани от хора, които са си изпълнили поставените цели. Писането е много повече от това. То е най-вече да си честен към себе си - до безумие и безостатъчност. Защото точно читателят е този, който най-вярно ще усети и най-малкия намек за фалш  и измама. И той никога няма да ви прости това. Независимо колко сте уверени в себе си, колко добре познавате граматиката, стилистиката и лексиката на даден език. Увереността е за вашия агент или издател. А вие...вие просто разказвате една история. И - колкото по-проста е тя, толкова по-затрогваща и хващаща читателя за гърлото е. Останалото е труд, труд и доста късмет.

© Петър Димитров Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Петър1 (Петър Димитров) Благодаря ви, Венета, Веско, Мария и Кети!
    Както и на всички прочели и харесали.
  • Katriona (Кети Рашева) Вашите съвети определено са много смислени и стойностни!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) Подкрепям мнението ви и заставам зад него! Весели празници!
  • художника (Веселин Христов) Много прецизна дисекция за творците. БРАВО
  • Weter (Veneta Terzieva) "Останалото е труд, труд и доста късмет". Koлко сте прав, Петър!! Много ми хареса!
  • Петър1 (Петър Димитров) Искам да благодаря на всички вас, приятели, за вашите ценни мнения, радвам се, че горният текст предизвика една малка дискусия.

    Мненията ви леко се различават, някои вярват, че трудът е по-важен, други, че талантът, а трети - и двете. В крайна сметка в основата на всичко е добрата история, тя придава смисъл и форма на добре подредените думи и привлича читателите. И искреността и себеотдаването, без тях разказът си остава само скучен текст, макар и красив.
    В заключение не мога да се сдържа и ще цитирам един от най-любимите ми писатели, истински майстор на разказа: "Талант може да има всеки. Трудното идва, когато трябва да живееш живота на писател".
    Дами и господа, това беше Мр. Кърт Вонегът Младши
    Желая на всички Весела Коледа и Щастлива Нова 2019!
  • voda (Елица Ангелова) Споделям твърдението, че в творческия процес е необходим труд. Това е съзнателна дейност и не може да се рзчита само на вдъхновението и на думите, дошли "отгоре". Трябва да се обърнеш и да видиш – какво казваш на читателите си.
    Необходим е талант, само с труд и амбиция не става. Но талантът е и усет към съвършеното – самият талант те кара да се трудиш, да търсиш най-доброто: като смисъл, изказ и форма.
    Успех на всички млади таланти, които не се срамуват да кажат, че мислят над творбите си и редактират!
    Светли Коледни празници!
  • Ranrozar (Стойчо Станев) "Пътят е труден, но славен!"Само един стих на Христо Ботев потвърждава казаното и примерът за развитието на Ърнест Хемингуей е показателен. Творчеството е всеотдайност и самопожертвувателност!
    Да докажеш на околните с делата си,онова което изповядваш в творчеството си!
    Много ми хареса написаното от теб,Петър!
  • Burns (Гаврил) Абсолютно съм съгласен с написаното! Талантът - ако го приемеш за даденост... ами нека направим аналогия с тялото - можеш да имаш за даденост страхотно тяло, но без да се грижиш за него и да го поддържаш, къде ти отива дадеността
    Без труд не става. Будно съзнание трябва... и поне някакво минимално поддъпжане на форма.
    Аплодирам посланието!
  • Станисла (Stanislava) Лесната публичност и възможностите на нета да се правиш на какъвто си искаш дават крила! /редбул/ В забързания технологичен свят хората са все по-затворени в себе си и все по-гладни за внимание и значимост!
  • Соларе (Румяна Друмева) Но когато критерият за„ Хубаво “и „ Слабо “..е различен? При класиците е лесно, тях времето ги е отсяло! Хареса ми !
  • Петър1 (Петър Димитров) Да, благодаря.
    Прав си, съотнесено към времето на Хемингуей е доста по-сложно. Освен това сега малко или много всеки може да пише. Което отваря нов въпрос: достатъчно ли е да умееш да пишеш грамотно, за да си писател?
  • perperikon (Пер Перикон) Хареса ми съвета ти към прохождащите писатели!
    Колкото до "Обикновено успехът е само следствие, което е съвкупност от талант, познанства, късмет, ментори, много труд", това може да е било достатъчно за времето на Хемингуей, но днес не стига. Реклама, пари, маркетингови стратегии могат да заместят таланта и труда. Примери много, за съжаление...
  • Петър1 (Петър Димитров)
  • щураче (Дарина Иванова) A според мен хората, които имат талант не могат да изразят по друг начин това, което е в тях. Талантът е естествено умение, като дишането. Ако не дишаш, умираш. Никакъв труд, никакво усилие не са нужни - това е талантът. Дори никой да не го признае, никой да не го оцени, талантът си е талант и не зависи от никой и от нищо.Свикнали сме да измерваме всичко със свецки успехи, но това е проста суета
  • Петър1 (Петър Димитров) Именно, и никага да не се отказваш!
    Благодаря, Елка!
    Благодаря за "Любими" Младен и Любов!
  • Елка (Елка Тодорова) Труд, много труд и още повече талант! Поздравления!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.