23.03.2018 г., 1:24 ч.

Истината 

  Есета
1519 7 2
4 мин за четене

Истината.
Тя е за всички една, но всеки я вижда различна,
а е различна, защото вечно остава една.

Фридрих Шилер

 

Що е Истината?

 

Какво е истината за нас? Цел, до която вече рядко се достига или някаква имагинерност, с която се самозалъгваме? Множеството хора са толкова забързани и не им остава време да спрат динамиката, която сами създават, и да се запитат какво всъщност представлява тяхното съществуване и каква би могла да бъде абсолютната истина за самото то.

Малцина са тези, които искат да разберат защо са тук и каква би могла да бъде тяхната съдба. Сблъсквали сме се с всякакви лозунги, които най-експлицитно се опитват да ни убедят в своите истини. Хиляди книги, твърдящи как да станем по-пълноценни хора и как да открием истината чрез смисъла на живота си, се опитват да ни внушат чужда, а не наша истина.
Защо се подлъгваме? Защото на всички ни се иска по най-лесния начин да открием антидота против тази всепоглъщаща ни като черна дупка мъгла. Иска ни се да открием готовата рецептура как да постигнем всичко, което желаем. Въпросът е дали в същността си тази рецептура би ни донесла щастието, от което ние се нуждаем.

В природата на човека е да желае неща, които той смята, че са му нужни само докато ги желае. Не след дълго разбира, че всъщност не са му толкова необходими. Не случайно започвам с това толкова първобитно-меркантилно отношение, което има човекът към заобикалящия го свят.
Лао Дзъ казва: „Смисълът на живота придава онова, което му липсва.“ Вещите спомагат за съществуването на този биоробот - хомосапиенса. Храната също, но и при двете не трябва да се достига нивото на пренасищане. Ала когато утоли жаждата и глада си, в идеалния случай, човекът търси нещо повече. Тогава се появя желанието за утоляване на духовните жажда и глад. Тогава биороботът се преражда в организъм с творчески потенциал, готов да надскочи и самия себе си.

Почти задушаващата среда, в която се откриват различни тълкувания на истината; в която си заплашително обграден от толкова много пътища и не знаеш по кой от всички да поемеш, предизвиква в човешката душа тревога. Всичката тази информация поражда объркване, неяснота коя е абсолютната Истина. Фридрих Шилер феноменално точно, кратко и ясно е изразил тази тревожна неяснота, превръщайки я в полезен източник на разсъждения: „Истината. Тя е за всички една, но всеки я вижда различна, а е различна, защото вечно остава една.“ Неговият забележителен учител - Имануел Кант, например казва: „Всяка лъжа унижава човека. Тя унижава неговото човешко достойнство, затова не може да бъде приемлива в никаква форма.“ Ако следваме тази нишка на мисълта, то за истината ще бъде вярно точно обратното – истината възвеличава човека; въздига неговите човешки достойнства. Именно тя е необходима във всяко едно отношение. За жалост не се реализира толкова често, колкото трябва. Спиноза е казал, че ако приятелите си кажат това, което мислят за другия, по света няма да останат приятели. Но това е твърде радикално твърдение. Поради любопитството си, човекът винаги ще търси своето зрънце, което да посади, да покълне и да роди плодовете на истината, които да му се открият.

Истината се превръща в един скрит за елементарното ни зрение оазис – скрит, насред пустинята от изкушения и заблуди. Не е трудно да се открие реминисценция към Светото Писание, в което Богопомазаният посочва кратко: „Аз съм пътят, и истината, и животът“ След дълги духовни битки човек открива своята Истина, единствена по рода си.

През всички изминали векове – времето, през което човекът е търсел своето разковниче; търсел е своето място на този свят, той е бил под ръководството на своята неспокойна душа. Щом душата не намира покой, няма как и тялото да го открие. Истината? Най-страшно е съществуването на тела без души, т. нар. мъртви тела. Интересен прочит на това по вид съществуване прави писателят фантаст Айзък Марион в книгата си „Топли тела“. След известен период на умопомрачение, всяка фибра в тялото афектирано търси нишките на разнообразието, на незадоволителното, но интересно изследване на нови хоризонти. Няма ли търсеща душа, непреклонна пред изправилите се пропасти, жадна за нови приключения, няма я и Истината. Една истина може да бъде достигната само ако се пожелае да бъде намерена.

Истината – една старинна монета, чиято една страна винаги отразява нашия собствен облик, нашите убеждения, вярвания, достойнства, неудачи, недостатъци и всеки друг може да ги види, ако той гледа заедно с нас. Докато другата страна е един неразкрит, таен, сакрален, невидим свят, който все още не е открит, все още е абсолютна мистерия; загадка, която очаква да бъде разгадана; ребус, който използва свои собствени символи съвсем недостижими за нас. Човекът е истината, търсеща рекурсивно самата себе си, за да може да се реализира като цел за самата себе си.

© Княгиня Нощ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Истината е това в което вярваме.
  • Силно откровение за Истината поднасяш, Аделайд. Мисля да се включа и аз с едно есе по темата. Поздравление!
Предложения
: ??:??