Любимата ми книга
"Книгите ни приемат в душите си и ни
представят собствените ни тайни."
Уилиам Хазлит
Любимата ми книга
Сега ще си помислите: "О, авторката ще сподели коя е любимата й книга!" и най-вероятно очаквате да чуете името на въпросната книга и от кого е написана. Но не. Ще подходя по различен начин.
Любимата ми книга е тази, която когато чета, провокира миниатюрна частичка дълбоко в мен да трепти от вълнение и любопитство, за да разбере какво ще се случи по-нататък в така пленяващото бързоразвиващо се действие. Тази книга, която се крие на рафта в библиотеката, измежду много други нейни сестри, които споделят своята тъга "Защо никой досега не е разгръщал страниците ми??" и не се е потапял във великолепното магическо измерение - измерение на смел рицар, готов да спаси беззащитна принцеса, която всеки миг може да бъде погълната от огнедишащ дракон, или момче, което е решило да вземе съдбата си в свои ръце, поемайки на приключение, изследвайки нови хоризонти. Познато нали? А това ли е всичко, което крият златните книжа? Определено не.
Книгите са най-богатият извор на знание, на вълшебство, мистерия, който може да съществува, според мен. Фактът, че в днешно време хората, респективно, ювенилното общество не обръща такова внимание върху литературата, каквото се е обръщало през миналите векове, говори само и единствено какъв интелектуален крах претърпява крехкият младежки ум. За щастие са останали не малко изключения, които да докажат, че може би все пак не всичко е изгубено. А знаете ли защо никой вече не обръща внимание на библиотеката? Защото никой не е подпомогнал към успешното развитие на тази "загубена" кауза. Никой не е насочил тези млади хора към това да се развиват правилно и пълноценно. Те не са намерили своя свят, който отдавна е сублимирал. Няма го и желанието, няма го любопитството, а щом първите две предпоставки не са налице, няма как да е налице и третата- Интересът-Страст. Книгите са най-прекрасните, най-търпеливи и отзивчиви приятели, които може да имаме. Те са наши учители, от които можем да черпим вдъхновение, те са меродавен източник на творческо мислене, духовно израстване, обогатяване, усъвършенстване, уют и най-вече истина. Истината такава, каквато е в действителност. Именно тя се различава понякога от реалността, но няма как да го разберем и открием това, ако нямаме желание и хъс.
Книгите са били пътеводител на нашето фантастично минало, настояще и бъдеще. Дали те ще продължат "да са" и дали "ще бъдат"? Зависи ли това от хората? А те ще пожелаят ли тези покорни мислители да останат само един спомен? Или ще искат да са до тях неотлъчно? Едно е сигурно - любимата им книга е била, е и ще бъде техният вътрешен мироглед. За какво се разказва в твоята книга?
© Княгиня Нощ Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Накара ми да си припомня, Тони, една мисъл /мисля на Бабел/, че човек се нуждае да прочете не повече от 6 книги през живота си. Но за да стигне до тях трябва да прочете 1000. Поздрав за интелигентно написаното есе!
-
Сладострастие се крие в твоята мечта, Насето!
-
За мен компютрите и интернета никога няма да изместят една хубава книга,камо ли пък любимите ми! Но признавам,че е много по лесно да потърсиш каквото ти трябва в интернет,отколкото в някоя библиотека или книжарница. Аз обичам не само да чета,ами обожавам и миризмата на стари книги...ммм! Бих работила без заплащане в някоя библиотека,да редя книгите по цял ден по азбучен ред и т.н.
-
Благодаря Ви, че се спряхте и отделихте време да прочетете!
Благодаря за корекцията, Йоана!
И да, наистина е жалко, Галифрей! Но нищо не пречи да пазим у себе си надеждата - тя умира последна! -
Само изрежи това „според мен“, щом е есе, е ясно че е според теб Книгата ми е малко дългичка, че да я споделям тук, единствено ще спомена, че си я обичам. Поздрави, приятно ми беше да прочета нещо за любовта към книгите, и то разказано с такава топлина...
-
Много хубаво есе! Толкова много безплатно познание в библиотеките, толкова много безплатно познание и в интернет, бих добавил. А няма кой да разгърне страниците му. Жалко наистина.
-
Благодаря ти и аз, Велин!!
Убедена съм, че твоята книга е безценна!
Много поздрави! -
Много истинско, мъдро, стойностно отново! Точни въпроси и разсъждения! И аз си имам десетина книжки, които понякога плачат, че не съм ги докосвал скоро и пак си ги "ухажвам" след това. Но е тъжно, че като влизам в книжарница там се оказваме аз и още трима-четирима... Но пък имам страхотни приятели и приятелки, които не могат без книгите. А какво пише в моята книга? Всички, които са надникнали в моето сърце, знаят какво пише в моята книга.
Поздрави и за това есе Тони! Благодаря отново!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поласкана съм!!