Сега ще ти разкажа своята история. История за любов или поне такава ми се искаше да бъде.
Да, аз обичах. И когато човек обича, иска да бъде обичан. Но... аз не бях.
Всичко започна, когато бях много малка. Наистина малка. Бях на 12 години. Много от вас ще си помислят,
че става въпрос за поредната тийн драма, в която едно момиче плаче за момче около седмица, докато не си намери ново.
Не съм мислила, че е възможно за едно дете да обича така. Макар да не си спомням живота си преди да срещна въпросният човек,
знам от семейството ми, от хората около мен, че съм била едно много добро, жизнерадостно и усмихнато момиченце.
Така беше и в началото на моята "любовна история".
Имах приятели (всъщност, не съм имала, защото с течение на времето разбрах, че нямам никой).
Срещнах човека, който ме промени изцяло. В началото все още бях щастливото дете. Забавлявах се, радвах се на това
което ми се случва, макар да не разбирах повечето неща, които изживявам. Той беше по-голям. Всичко беше вълнуващо, чисто, наивно.
От тогава читателю, изминаха 6 години. Вече съм на 19 години и ми се иска никога да не бях узнавала какво е да обичаш...
несподелено. Научих, че хората наистина могат да лъжат, гледайки те в очите. Могат да виждат страданието ти, да виждат
тревогите ти, болката ти, сълзите ти, които самите те са предизвикали и нито веднъж да не се опитат да ти помогнат.
Запомни едно от мен - не бързай. С любовта, с доверието. Аз го научих по трудния начин. Ще ти казват, че те обичат, ще ти обещават, ще те използват и в един момент ти ще усетиш всичко това. Макар да си бил сляп достатъчно дълго време
идва момент, в който всичко ти става ясно. Точно сега аз преживявам моят момент.
Знам, ще се оправя. Милиони хора минават през това и се научават да продължат нататък.
Но читателю, ако ти все още си от онези, които не са преживели подобно нещо.. Моля те, внимавай!
Боли... непрестанно... Чувстваш се използван, лъган, пренебрегнат, сякаш си нищо за никой.
А не е така! Това, че един човек не те е оценил не е края на света (макар така да ми се струва).
Времето лекува всичко. Времето е вечно, то показва кои са истинските и кои не. Затова не бързай
да даваш сърцето си, а остави времето да отсъди кой го заслужава и кой не.. Че без сърце... човек ли е човекът?
Е... това е моята история. Засега!