Петър1 (Петър Димитров) 30 декември 2018 г., 6:35 ч.  

Професионални поети 

136 5 10

Терминът "професионален поет", мисля, не е нов. А ако е - значи аз съм неговия откривател. Но не за термини и тяхната логия ще говорим сега.

- Нека си поговорим за професионалните поети, какво ще кажете?

- Не ви е интересна тази тема?

- Разбрах, но не ви чувам, страдам от хронично недочуване а  и съм късоглед...

- Е, нищо де, нека поне ви разкажа, става ли?

Отговориха ми, че става. Да започвам тогава, набързо, че идват празници. И - право в очите, нали така беше думата, няма какво да го увъртаме.

 

Има поети, които живеят с поезията, има и такива, които живеят от нея. Вторите използват всяка възможност, за да направят писаното от тях известтно и съответно - четено. Пишат си сами биографиите или някои им ги пише, канят ги, къде - за пълнеж, къде - да издърпат или побутнат някой сайт нанякъде. И - за рейтинг, разбира се. Тази хубава българска дума...

Хубаво, публикаторите публикуват, читателите читуват. Но нещо липсва. Сетихте ли се?

Знам. Липсва обратната връзка, диалогът и разговорът липсват.

 

По обясними причини поетът (или писателят) не може да отговори на всички свои читатели - физически е невъзможно, понеже няма да му стигне времето. Това е разбираемо. Разбираемо е и, че професионалният поет си има работа, която трябва да върши  - тоест да пише стихове. А тези стихове да се четат. От читатели. Хубаво, ама читателите искат да си приказват, да изразят мнението си за дадена творба. И го правят, коментарите във форуми и сайтове са една прекрасна възможност да обменяме идеи или просто - настроения. Понякога читателите обаче имат нужда и да чуят или прочетат какво мисли и авторът на дадена творба. За да разберат, че го има и че не е самоиздигнал се жив класик, който ги гледа - недостижим от върховете на своята гениалност.

 

"Да", ще кажете, избягвайки коментарите авторът се предпазва от възможни грешки, от евентуален лош рейтинг (ама я обичам тази дума, нали). Защото никой не може да убеди мен, обикновения поет - любител, че един автор не би намерил време да отговори на два - три коментара дневно. Колкото и да е зает, колкото и да са сгъстени ангажиментите му на професионален поет. Разбира се, на мен - като на поет - любител не са ми ясни много неща от "кухнята" на професионалното писане. Разбира се, аз не знам колко е сложно публикуването, разпространението, онлайн маркетинга, оптимизацията на търсещите машини, ет цетера. Но аз знам колко са прости нещата всъщност. Аз просто пиша, щастлив съм от това. И се радвам, когато днес един човек хареса нещо, в което съм оставил част от себе си. И, когато прочета коментар искам това сърце, което съм докоснал да разбере, че мен все още ме има. Че аз съм жив човек и съм чул гласа му. И да, няма да спя много, ще пиша по някой ред от телефона, винаги ще намирам време.

И не, няма да съм един от онези - извисените живи класици. Никога. Ще съм просто един обикновен човек, който не си играе с думите. Човек, който...просто пише. За вас.

© Петър Димитров Всички права запазени

Извинявам се, ако някога съм пропуснал да отговоря на коментар под мои неща. Не е било умишлено и никога няма да е. Но не мога да разбера автори, които, регистрирани от месеци или години, с написани автобиографии, в профилите си (или писани от редакторите в сайтовете), все още живи не отговарят на нито един коментар на читателите си. Това за мен - като читател е крайно неуважително. И, колкото и високи литературни и естетически качества да притежават творбите на подобни автори аз повече не бих ги чел. Понеже отдавна мина времето на великите поети, на онези, които пият нектар на Олимп и ръсят по някоя гениална глупост, за всеобща употреба. Поезията изразява най-съкровенното, понякога - и неизразимото. Но читателите заслужават да чуят гласа на автора, да усетят, че той пише за тях, че диша с тях. Останалото е бизнес и суета, не и поезия.

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Петър1 (Петър Димитров) Благодаря ти, Младене!
    Писането без сърце и душа е като мастурбация.
    Уж е истинско, но - не съвсем.
    Бъди здрав и вдъхновен!
  • vega666 (Младен Мисана) Аз мисля, че главното е да пишем само, когато имаме вдъхновение и когато имаме какво да кажем и следователно да напишем. А понятието "професионален поет" ми се струва донякъде абсурдно. Защото мнозина са казали и то много отдавна, че "поезия къща не храни". Весели празници, Петьо и успешна Нова година! Провокираш въображението с това есе.
  • Петър1 (Петър Димитров) 👍
  • Станисла (Stanislava) "Но понякога имаме нужда просто да чуваме гласовете си, за да знаем, че още ни има" - когато изливаш гласа си и не те касаят мнения и рейтинг, а само да си някъде сред някои, с които се чувате!
    Чувам ви, и да ви чувам все така нахъсани и приказливи и през Новата! (y)
  • Петър1 (Петър Димитров) Благодаря за всички коментари, както и за всеки просто прочел или - поставил в "Любими".
    Миночка, точно човешкото общуване имам предвид, права си.
    Стани, и ти си права - за различните причини, поради които човек пише и съответно публикува. Изтрих втория ти коментар, понеже няма отношение по есето, можеш на лични да питаш Стойчо.
    И като стана дума за Стойчо, приятелю, ти виждаш прекрасно какво се случва. И аз мога само да ти благодаря за твоята човешка подкрепа, не само към мен а - към всички тук. Както и за човешкото ти отношение. Това се среща рядко.
    Дани(dansyto), напълно си прав. Но понякога имаме нужда просто да чуваме гласовете си, за да знаем, че още ни има. Ти разбираш това, виждам го в твоята поезия.
    Елка, казвал съм го и преди: ти усещаш истинското, без много думи.
    Отново ви благодаря и Весело посрещане на дългоочакваната 2019!
  • Елка (Елка Тодорова) Поздравления за гледната точка! Напълно споделям мнението ти и те поздравявам, Петьо! Благодаря ти! Да бъде спорна и щастлива Новата година за теб и всички приятели от сайта!
  • dansyto (Данаил Таков) Аз мисля, че ако трябва да си разясняваш написаното, значи нещо не е наред! Ако нещо е написано добре, то няма нужда от обяснения, то попива в човек до костите му, пленява го, затрогва го, окрилява го - тогава има само наслаждение и обожание - към словото, не към автора, разбира се! Поздрави от мен!
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Толкова ми допадна написаното, че ще взема отношение към темата.
    Има поети, които са "литературни символи"и не желаят да слязат при нас, любителите на изящното слово, защото се страхуват да не загубят венценосния ореол и лежат там, някъде на Олимп,в нозете на Боговете (богатите) и се грижат само за своя Пегас...
    Но има и други поети, които полагат грижи и внимание към младите таланти и дарования. И това е не само в литературен аспект,но е общовалидно за изкуството въобще!
    За това, Петър-пиши и не се тормози от това, че "литературните символи" мълчат!
    Навремето Любомир Левчев каза нещо, което още помня: "Човек колкото по-малко говори и пише,е вероятно да сгреши по-малко!
    Приеми моите приятелски поздрави!
  • Станисла (Stanislava) Един търси внимание чрез рейтинг и признание, друг - само място, където да бъде чут на мислите ми написан гласът, за трети това е начин да общува с други хора със сходни интереси, така че всеки си ползва дадените възможности в зависимост от собствената си необходимост и причина да е тук.
    професионален>професия>работа > не да работиш писане на поезия /в случая/,а от това да си изкарваш хляба, а не просто да пишеш.
    Писането е душевна необходимост, дали е професия и за кого, не ви знам. Но ако тука се плащаше за публикации, тогава можехме да говорим за работа в тоя смисъл.
  • M1234567891 (Миночка Митева) С написаното горе уцели в десятката.Много си прав,а и какво му остава на човек, в този забързан и денамичен,понякога стръвен и глупав свят, освен добра дума,човешко отношение и малко трепет в душата,за да разбере човек,пък било и поет или писател,че е жив,че го има, напук на всички и всичко в този живот!Поздрав и весела,спорна и човечна нова година!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.