Петър1 (Петър Димитров) 6 януари 2019 г., 1:51 ч.  

Стълбата 

81 5 5

"Политика" - чувах тази дума всеки ден по телевизията, по радиото. В къщи, на масата, и там я употребяваха постоянно. Аз обикновено седях под масата в кухнята и си мислех, че говорят за някаква стълба. Така ми звучеше тази непозната дума. А те се въодушевяваха, докато я повтаряха и потретваха, особено след някоя чашка червено винце или ракийка. Думата като че ги въодушевяваше. Хубаво им ставаше да я премятат в устите си, не спираха.

 

После, като порастнах разбрах, че тази дума е много сложно нещо. Иска се да учиш много, да ги разбираш нещата, да си упорит и някой ден...По-после пак се сетих за стълбата. Един ден отидох на един площад в един голям град. Зарязах си изпитите след първия семестър, за да съм там - на площада заедно с другите жадни и гладни. И там всички говориха за политика. Имаше и някакви странни типове, с китари и хармонички и със закърпени дънки. Имаше ги всякакви там. Тогава, там - на големия площад аз разбрах, че е дошло времето на стълбите. И само най-добрите катерачи ще успеят, без значение колко добре са подготвени, колко и какво знаят. Всички книжки, които бях изчел по време на самотното си детство бяха безполезни. Бях си загубил времето. Всички приказки, които бях чел бяха ненужни и глупави. Понеже там доброто винаги побеждаваше накрая. Да не забравим и мама, която ме учеше да съм честен, да не лъжа и крада и ме караше всяка вечер да целувам ръка на дядо за лека нощ. Коравата му, здрава ръка, измъчена от толкова труд. Всички уроци от детството ми щяха да бъдат забравени. По-нататък тези, катерачите, вече покатерили се на върха щяха да ме убеждават, че сами са постигнали всичко, а моите книжки са ненужни. Щяха да ми казват, че мама и дядо са живели напразно и в лъжа.

 

Беше дошло времето на стълбите. Времето на добрите катерачи, въжеиграчи, клоуни и гъзолизци. Особено на последните. И нямаше значение нито какво е образованието ти, нито полът, нито откъде си дошъл. Имаше значение само, колко си добър в плюенето на далечно разстояние, колко са ти мазолести коленете, колко добър си в поза партер.

 

Беше дошло това време - за тях. За мен останаха спомените от уроците на мама и мазолестите ръце на дядо. Остана и онази купчинка детски книжки, които ме учиха, че доброто винаги побеждава.

© Петър Димитров Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Петър1 (Петър Димитров) Благодаря ти, Любов!
    Трогнат съм, че си прочела есето ми, два пъти по-трогнат съм от думите ти!
  • ЛюбовНикифорова (Любов Никифорова) Напротив! Доброто е победило при теб, Петър! Майка ти те е научила на нещо, което в днешния свят липсва - това е уважение към възрастните. Ти си победител с достойнство, вярвай в това. Обграждай се с хора, които ценят тези качества. Тези "изкачващите", те не познават истинската добродетел. Бъди благодарен на майка си и на купчинката с книжки! Благодаря за прекрасното есе!
  • Петър1 (Петър Димитров) Благодаря ви!!!
    Исках просто да споделя мислите си. Но аз не вярвам, че доброто винаги побеждава. Това се случва само в приказките. Всъщност, в наши дни в политиката няма разлика между добро и зло. Там морал във вида му отпреди век не съществува. В политиката интересите на отделния човек, на личността не са важни. Затова изкуството, понякога е антипод на политиката. То създава измислени образи, придава на мечтите почти реален вид.
  • Елка (Елка Тодорова) Прекрасно есе! Колко правдиво е сравнението със стълба - нестабилна стълба, по която се изкачват само хитреци и хора без морал! Хора, които разблъскват и изхвърлят другите от стъпалата! Другите са долу - смачкани, бедни и излъгани! А доброто побеждава само в приказките! Поздравления, Петьо!
  • xubavka (Таня Чардакова) Доброто винаги побеждава!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.