jilly (Джили) 23 декември 2006 г., 21:59

Толерантност към различието 

17475 0 1

             Живеем в един свят, а всички сме различни. Различно мислим и чувстваме, изповядваме различни религии, имаме различен цвят на кожата, различна сексуалност, различно възприемаме света... Но как успяваме тогава да живеем съвместно? Според мен, толерантността е отговорът.

            Многообразието в света ни учи колко пъстър и красив е живота, колко различни начини има да изразим себе си. Независимо къде живеем, как си изкарваме хляба, в какво вярваме, дали имаме някакво уереждане, всички искаме едно и също - да споделим с другите своя свят, чувствата си, възможностите си, красотата, която притежаваме, да дадем някому любовта си. Точно тези прилики ни обединяват и ни подтикват да бъдем толерантни. Толерантността е отношение към нещата, начин да приемем различното от нас, като му дадем свобода да бъде себе си. Толерантността е търпимост, приемане, разбиране, уважение. Толерантността ни отваря очите, за да видим, че красивото е точно в различието.

            Аз мисля, че нашето поколение живее в най-толерантното време. Когато погледнем назад, виждам, че човечеството е извървяло доста път, за да стигне до тук. Много битки са се водили и много трудности е имало, докато хората си извоюват правото свободно да изповядват вярата си; докато бели и цветнокожи, мъжете и жените иамт равни права; докато хомосексуализма се приеме като нещо нормално и бъдат узаконени браковете на хомосексуални двойки, макар и само в няколко страни. Живеем в най-толерантното време до сега. Човечеството осъзнава грешките си и се старае да ги поправи.

            Но дали това е достатъчно? Не. Все още сме далече от обществото, което трябва да бъдем. Всеки знае, че да се бориш с общественото мнение е все едно да се сражаваш с вятърни мелници. И докато това е така, има какво да искаме от себе си. Ние все още слагаме рамки и принуждаваме хората около нас да се вместят в тях. Всеки път, когато някой изразява мнение различно от това на мнозинството, той бива съден и отхвърлян. Много често хората са поставяни пред избора дали да бъдат себе си и да правят това, което смятата за правилно или да бъдат част от обществото.Трябва ли да бъде така? Трябва ли всички да сме на едно мнение, за да бъдем заедно? Ние гледаме с ненавист и наказваме силните. Когато те не се страхуват да изразят мнение, ние ги натискаме надолу, вместо да ги оставим свободно да се развиват и да се учим от тях.

Истината е, че просто се страхуваме от различните от нас. Стархуваме се от идеята, че човешкото съзнание е необятно и не можем да го разберем. За това му слагаме удобни “етикетчета” с картко описане и ги прибираме в някое чекмедже на нашия мозък. Дори не се замисляме, че всъщност не е възможно да опишем един човек и всичките му възгледи, чувства, мечти просто с няколко думи... И така след като сме поставили етикети на всичко и всички, се самозалъгваме, че сме в безопасност. Тези, които си приличат с нас и са ни по-лесни за предвиждане, приемаме, а другите наричаме “аутсайдери”. Ако някой ден се осъзнаем, ако чуем и се опитаме да разберем това, което имат да ни кажат другите, ще видим, че света може да бъде погледнат и от друг ъгъл. Това е толерантността – да приемеш и да се опиташ да разбереш чуждото мнение. Това я прави не само красива идея за съвместно съществуване,  а и път към развитие.

            Факт е, че няма две еднакви същества на земята. Ако не беше така и всички бяхме еднакви, какъв щеше да бъде живота ни? Скучен, мрачен, сив. Нямаше да ги има красота, емоциите, любовта, нямаше да го има прогреса. Но нашият свят не е такъв. Може би някъде далече, в друга галактика, на друга планета има един еднообразен свят, може би там всички са еднакви, но ние не сме. И трябва да го приемем. Ако искаме да живем заедно трябва във всеки един момент да се стараем да търсим не това което ни отделя от другите, а това, което е общо между нас и тях. И ако най-накрая се научим да обичаме, това няма да е толкова трудно.

            Различни мечти и копнежи, различни идеи и цели. Те съставят нашия свят парченце по парченце. Те му придават цвят, те го карат да се развива. Но само, ако им позволим. Само ако бъдем толерантни...

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате!

Контакт | Правилник | Реклама | Медиите за нас

© 2003-2016, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.