Просвещението обхваща XVIIIв. Започва от Франция, Англия, разгръща се в Европа – Италия, Русия, Австрия и Прусия. Просветителите издигат в култ разума, знанието и просветата. Те вярват, че всеки човек се ражда добър, но възпитанието му зависи в какъв ще се превърне.
       Просвещението с антифеодално и антицърковно. Силно влияние има развиващият се деизъм, според който Бог е сътворил съществуващия свят, но повече не се меси в него, всичко зависи от волята и разума на човека.
       Нуждата от огласяване на всички тези актуални идеи раждат публицистиката и периодичния печат. В продължение на двадесет години най-великите мислители на Франция създават „Енциклопедията“, която събира всички идеи в развитието  на човечеството, за да се види как те могат да бъдат използвани за усъвършенстването и промяната на обществото.
       Просветителите са едновременно философи, публицисти и писатели. Затова в произведенията им, независимо дали са мемоари или романи, има много публицистични черти, обсъждат се важни проблеми на обществото и личността.
       Истински разцвет изживява романът, който от епохата на Просвещението насам се превръща във водещ литературен жанр. Основни теми в него са пътуването, възпитанието, относителността на нещата, познанието. Желанията на авторите да внушат на читателя автентичност, правдоподобност на историите и проблемите се отразява в използването на аз-формата за водене на повествованието. Това е характерна особеност на романа през просвещенската епоха. Такива произведения са „Фаус“ – Гьоте, „Робинзон Крузо“ – Дефо, „Пътешествията на Гъливер“ – Суифт и др.