За писането и търсенето
Защо искаш да напишеш разказ? За да предадеш идея, която да не бъде осъдена само според своята идеологическа основа. Разказът е начин да поставиш читателя на друго място. Далеч от неговите преживявания. Далеч от неговите предразсъдъци. Когато чете, той се забравя. И се превръща в героя, в действащото лице. На всяка негова стъпка, читателят се пита "А аз бих ли отишъл толкова далеч? И при какви обстоятелства?"
И после се оказва, че си малко момиче, но симпатизираш на 42-годишен педофил.
А може би четеш през призмата на 16-годишна и вече не ти се струва нормално да говориш с приятелките на дъщеря си за любовта, еуфорията от секса и как искаш новата ти жена да е в диапазон 20-25 около твоята собствена възраст. По-млада, разбира се. И да ги напиваш с уиски междувременно.
В двата случая, четеш. И осъзнаваш цялата лошотия дето се таи в теб. Търсиш пределите и… на какво си способен? Какво би направил за да постигнеш желанията си? Ако знаеше само какви са те… и какво те движи.
Истинските преживявания не са сред приличните, принципните, красивите хора. Не са нито в света на реда и правилата, нито в непознатия свят на някой чужд човек, когото не разбираш.
Истинските мигове на осъзнаване и адреналин - когато някой ти влезе под кожата, поиска нещо, предложи ти нещо, наруши ти личното пространство, избяга от теб. Като разбереш как те вписва в собствения си свят. Когато те предизвика.
Момчетата, с разкопчаните ризи си играят с желанията ти.. Веднага разбираш какво искаш. Онези, които те обиждат... онези които не те взимат насериозно… или пък се вслушват във всяка дума, която кажеш, докато ти чуваш само тишината. Разбираш какво искаш, когато се проваляш. Тогава искаш достатъчно силно да не се проваляш или разбираш, че си струва единствено да се откажеш.
Така, неосъзнато и в най-добрия случай - следвайки интуицията си - човек пътува през живота. Най-добрите герои, които ще срещнеш, ще са най-предизвикателните, най-убедените в собствената си заблуда. Защото животът е прекалено сложен, за да се решава като теоретична задача. Няма подходящ аналитичен метод. Има ги само приближенията на числените методи и подходът "проба/грешка" на статистиката.
И така. Как се движим? Произволно по течението. Така казва Магьосника. Следвай ритъма, казват музиката и Монаха. А литературата и аз винаги сме действали опипом.
Опитваме новите образи, всеки приятел, всяко влюбване, хората, които ме смущават. Опипом. Около техните идеи, идентичност. В търсене на себе си. Какво съм, за себе си, за другите? Какво искам? А какво мога да дам на света? Защо съм.
Не знам.
Но понякога действам сякаш съм напът да разбера. Сякаш това което пиша има смисъл, някакво значение.
.
Животът е музика
Всяка нота е миг
Някоя - щастие, след нея - погром
И как двете преливат
С всеки жест ти твориш
И чрез тях някак действаш на хората
15.09.2019
© Есме Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ами драга ми Есме, или Есмералда, там е работата, че никой не разговаря. 😔 Но пък имаме мнения и харесвания дори имаме. Иначе е важно, че ти самата си се разбираш.
-
Опитах се да разбера за какво си говорите, не ми се получи, все едно половината разговор е изтрит. Иначе мерси за коментарите по това кратичко есе.
Макар и да е странно, че предизвика дискусия :д -
Уау! Не очаквах профил с женско име да пише толкова вулгарно... Живка, Вие наистина имате нужда от лекар, от психиатър. Държанието Ви не е нормално, неуважително е към автора на текста, който коментирате. Длъжни ли сме ние, останалите потребители да толерираме просташкото Ви държание?
-
И на мен ми хареса,.. винаги съм писал тук, че чета всичко, особенно в понеделник. но не винаги коментирам. Чета, не за друго, а да не ме обвинят,че плегиатствам от някое произведение....
-
То да си тъп и гнусен човек не е рядкост като при някои,докога ще се гаврите не разбрах или искате да ви навра гнусното сайтче някъде...
-
Това не е смешно,умират хора...
-
Влизали са ти в компа, което е фасулска работа ха ха
Я виж и моите публикации, със сигурност и там има твои
Пък как улучвам да коментирам точно откраднатите ти произведения, Живка. Не може да е случайност това, следвай коментарите ми -
Това също е мое ,откъде ги имате тези файлове...
-
Живка, питай публикуващите всеки ден Малко е тъпо да се задава този въпрос на човек регистриран преди две години и само с 19 публикации
-
Именно за идеята иде реч,откъде ви е това неспиращо творческо вдъхновение,по наследство ли се предава....
-
Интересна гледна точка, добре изразена. Обичам да чета книги, но на хартиен носител, в нета някак не ми е същото. Книгите, които предпочитам и ми стават любими, са такива, които ми разкриват нови дълбини, революционни мисли, разбиващи статуква, правещи ме проглеждаща. Човек си мисли, че вижда, докато не му се случи да прогледне, после пак си мисли, че вижда, но идва ново проглеждане и така Според мен в това е смисъла - да проглеждаме все повече и повече. Животът е всичко и нищо, средно положение няма.
-
Хареса ми.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
