В произведението на Гео Милев „Огледалото“ фантастично персонифицираният образ на Огледалото може да бъде разтълкуван като ковчежник потиснати мигове от миналото на Венера Милоска – главният персонаж.
                  Дявола, символизирайки болезнените спомени, които са оставили забравен, но траен белег у героинята, скучае до момента, в който се открива канал в съзнанието й и се появява всичко отново. Споменът за стария учител по фектовка пресъздава чувството на ужас, което тя е изпитвала. Заклинателната триада, която се отправя в текста: „Огледалото! Огледалото! Огледалото!“ подсказва появата на спомен, който дълбоко терзае душата на жертвата като проклятие. Последвалото изображение на майката и сбръчканото ù лице говорят за начина, по който г-ца Милоска я е запомнила. Търсейки одобрението преди от своя родител, навярно неполучено, сега в цветущата си младост, героинята придобива смелост и се устремява да се отърси от тези  моменти. Приемайки приближаващата я мисъл за смъртта, тя желае да отмъсти.
                  Огледалото, което ù се присмива – порталът към нейното минало, чрез антропоморфно персофинициране в края на творбата е представено като неизменна част от същността на Венера Милоска. То дава съдбовния знак за неизбежната й и скорошна гибел. Парчетата, обсипали тялото ù са символите на преживяната болка и разочарование.