1 021 резултата
КЪДЕ Е БОГ
През хилядолетната история на човечеството философите и теолозите не спират да спорят къде е Бог.
Според Църквата Бог е на небето и Го виждаме по стенописите изобразен върху облаците.
Самият народ също се е произнесъл по темата: „Бог високо, цар далеко.“
Според езотериците Творецът е във ...
  1115 
Животът на един младеж в края на тийн годините.. Самият той винаги е разбирал, че е крачка по-напред от всички в неговата среда. Младеж с достойнства и минуси, както всеки на тези години. Импулсивен и безразсъден. Но какво се случи ... нещо явно се е объркало през годините. Млад, умен и самоуверен . ...
  1296 
КОЙ НИ НАКАЗВА И ЗАЩО
Откакто свят светува човекът повтаря едно и също твърдение: „Боговете го наказаха.“ или се пита: „Защо ме наказва Бог?“ Това е голямо заблуждение, защото никой не ни наказва, и ако ни се случват „добри“ или „лоши“ събития, то те са плод на нашите мисли, чувства и действия.
Напр ...
  903 
Не винаги можеш да видиш у човека отсреща Христос, защото може и да Го няма, или само отчасти да Го има, но винаги можеш да видиш у човека отсреща човек. Хората се влюбват в Христос или в това, което виждат от Него у другия. Ето - дори в това има правила, закони, не те сполетява незнайно как. Кой не ...
  1221 
Разговор със себе си
Когато море и небе притихнали в синя целувка очакват зората
и бликащи сълзи се любят дивно с вятъра,
знам, няма Рай, не го и търся...
Там има миг, когато си част от Нещо. ...
  729 
Няма да започвам с глупаво клише за начало, въпреки, че това изречение си е малко изтъркано, но както и да е. Ще попишем малко за живота. Ха, много оригинално, да, но не мисля да давам безинтересни и сухи изречения, с които или да покажа своята безкрайно лъчезарна позиция към живота, или да го оплюя ...
  1109 
„Който се захване на чете стари приказки, се зачита в приказката на човечеството.
Който се захване да пише приказки, пише първо приказката на собствения си живот.“
Николай Рьорих
За къде си тръгнал, човече, без да си живял поне за малко зад кориците на някой том фантасмагории, без да си бил герой в ...
  1209 
Да си герой в днешно време е трудно, да не кажа, че дори е смешно, ако попаднеш в грешната среда. Но нали затова са героите, да се борят с грешната среда, с плевелите на обществото и затъмняващите слънцето явления? Нали затова са героите, да ни спасят? И какви по-убедителни герои от тези по филмите ...
  2357 
Човек непрекъснато мечтае. Седиш си на кушетката в кухнята, четеш поредната книжка, подвързана като учебник за заблуда на противника, докато баба ти готви вкусна яхнийка на печката. Една от мечтите ми беше да отида в някое френско село, да играя петанг с местните и да пия перно или пастис. На скоро ...
  833 
Ама е готин животът. Пъстролик, шарения, та дрънка. Такива чудесии ти се случват, че чак забравяш да им чудиш. Случи ти се, например, да се влюбиш. Амур те плясне по главата и тя така олеква, че политаш в облаците, кеф ти бели, кеф ти розови, та и на червени сърчица, ако щеш. Сладко ти е, сладунесто ...
  1524 
Навярно ти се е случвало да се чудиш какво се случва с живота ти, защо някои неща се провалят, а други се получават и защо тези които се провалят на пръв поглед изглеждат по-важни от другите. Такъв е животът - баланс между доброто и злото, между позитивното и отрицателното, между да бъдеш или да не ...
  1450 
Да беше родоначалие на вселените, смисълът на живота ти би бил - да ги съхраниш и доведеш до състояние - те самѝ да раждат живот.
Да беше роб или робиня от древността, смисълът на живота ти би бил - да робуваш под заплаха от физическото ти унищожение, а едва ли ѝма някого, който да не таѝ страх от с ...
  954 
Всяко вдишване в полунощ причиняваше болка на младата жена. Тиктакането на стенния часовник пулсираше в бягство от света. Желаеше да заспи бързо. И да съхрани всички топли чувства на сърцето, както и крехките полети на мисълта....Някъде там, между началото и края... Беше още жива... в Ада. Адът на н ...
  764 
Късно е. Вятърът издухва парчета дихания и ме поздравява на прозореца.
Лили преглеждаше сутрешния печат, чрез интернет и разбира се, уж случайно/ по в повечето случаи на 90 % е възможно/ прочете от статия:
„Истината не е истина. А може би няма такова понятие като истина.Колкото и обективна да е Тя, ...
  864 
С прекрачване на Аз-а към Новата 2016 –та година, си даваме равносметка за отминалата, затова и нарекох есето си – Новогодишно пътешествие по Луната. Там, където Любовта е висша естетична сила, а Обичта събира хората, за да създаде уют и топлина, светлина и надежда за Новата година.
Но мълчанието е ...
  2048 
Удрям по клавишите на пианото и нотите са превръщат в сълзи. Виждам и не виждам, плача и сякаш не плача, толкова е тихо около мен. Тази тишина ме оборва и ме кара да халюцинирам. Лампите присветват, после осветлението и тишината обгръщат тялото ми и полягам върху нотната таблица.
До – беше началото ...
  1023 
"Човекът-мислеща тръстика"
Кой е най-големият въпрос, вълнуващ човечеството още откакто свят светува? Това е и въпросът, който досега не е намерил отговор и вероятно дори да измине същото това време, все още ще чака нещо или някой да намери разковничето и да му отговори. От друга страна, може би тов ...
  8224 
Поех към пустинята. Тук бе твърде студено за мен.
Поех към отвъдното, там бил Раят.
Боси са нозете ми, погледът е празен. Вървя без да се замисля за миналото.
Тънките ми пръсти разравят кървящи минали събития. И не усещам болка.
Поех към пустинята. А устните ми се напукаха от жажда. Пиех от сълзите ...
  781 
Бих дала всичко що имам в момента, за да съм отново на шест – една така крехка и невинна възраст, на границата между фантазията и действителността, между чупещата се сфера на утопиите. Бихме си задали въпроса какво поражда въображението, какво лежи в корените му, кой е основоположникът му? По-правил ...
  880 
Изморих се. От търсене, бягане, лутане. От порочният кръг на съдбата. Уж правим стъпка напред, а все сме тук..доволни-недоволни. Все нещо липсва, все нещо ни убягва. Някога ще разберем ли, че трябва да живеем днес…вчера е изгубено, а утре е проекция. Толкова сме мънички, една песъчинка в заобикаляща ...
  1091 
Човекът-консуматор и как илюзията за изобилие унищожава личността
Човекът-консуматор можем да го срещнем навсякъде. В супермаркета, в малка кола насред задръстване в столицата, в опушено заведение/дискотека/жилище с компания, на романтична вечеря в ресторант или насред интригуващ разговор в интернет ...
  4734 
Реална ли е моногамията? Или по-интересният въпрос е: „Полезна ли е за човека като оргнизъм?” Ще започна разсъжденията си по този въпрос от самото начало в това свободно писание без определен жанр, без теза, увод, изложение, логическа връзка между отделните фрагменти, а пък заключението ще оставя на ...
  1238 
Наскоро четох предсмъртното писмо на Габриел Гарсия-Маркес и се изумих,че все още има мислещи хора. Аз не съм от тях, аз никога не мисля за последствията от постъпките си и изведнъж от спокоен и приказен /почти де/ живот попадам в някаква заешка дупка от, която дори и Алиса не би могла да се измъкне ...
  955 
ТИ, КОЙТО пое
на света греховете,
прост`и ни..., прост`и!...
  758 
В последно време все по често се питам. Как бих се почувствал ако България я няма. Опитвам се да си го представя.
Да ги няма хората мога да си представя. Имам предвид не страната да опустее от към хора, но да ги няма тези които живеят там сега. Да е населено с други хора. Това не ми е трудно да си г ...
  1810 
> Това е първото ми подобно есе, а темата мисля, че ще се и се надявам да бъде правилно разбрана от всички. Образът на Човекът е леко преувеличен с цел подсилване на качествата му. Силно изпитвам желание много от вас да се замислят в положителна насока, пък в крайна сметка - споделете вашето мнение. ...
  3332 
(Посвещавам това есе на паметта на Диодор Крон и на своя баща, които ми дадоха първичен тласък за достигането на реализацията на кръга от идеи в него)
Самото заглавие на това есе подсказва, че в него ще става дума за нещо необичайно. И наистина, нямам намерение да ви лъжа, така ще бъде. Защото, кога ...
  2374  20 
Когато си сам, всички те обичат.
Мразят те, аналогично. Но само да си сам.
Сам ли си, тогава те разбират.
Не че нещо ще разберат за теб.
Хората обичат самотата. ...
  918 
Нямаше начин да е вярно. Отричах го напълно, избягвах целия му смисъл, защото за мен нямаше такъв. Смисълът винаги ми се губеше някъде, загърнат изцяло в избелели спомени, отминали моменти и напразни обещания. Може би не се опитвах да го намеря, може би ме беше страх да науча истината. Както всички ...
  854 
Всяка раздяла оставя празнина след себе си, а после времето бродира живота върху човешкото сърце, сякаш е евтина подплата. Празнината, която оставя никога не се запълва, но прави място на разцъфващия живот. Болките от миналото и надеждите за бъдещето са скрити в тъжната ни усмивка. Всеки миг, който ...
  1187 
Как ще живеем ако не гоним Измамата?
(теза)
Този въпрос може много лесно да стане еднозначен с въпроса: "Как ще живеем ако не търсим щастието?". Казано по този начин, щастието ни може да се окаже една голяма измама, една илюзия, която ни заблуждава, че сме вече по-пълноценни личности. Може и да е та ...
  1813 
И тъй, седял си един инвалид в количката в парка на един малък и скучен градец. Седял си и си миришел неприятно, което карало съгражданите му, които се наричали тъй само от куртуазия да го заобикалят, а като не можели да избегнат срещата си с вонящото му тяло, запушвали носа си с кой каквото имал по ...
  1274 
„Човекът е безпокойство.“
Жан-Пол Сартр
Човекът
(теза)
Човекът може да се определи като безпокойство, като един манифестен бунт, с който може да утвърди оригиналността си. Чрез това различие може да докаже, че не единствено das Man „съществува“ и монотонното течение, което то създава, може да бъде п ...
  1347 
„Между нищото и най-малкото нещо на света разстоянието е по-голямо, отколкото между най-малкото и най-голямото.”
Мишел дьо Монтен
Нищото
(теза)
Фразата на Мишел дьо Монтен, относно това, че разстоянието между Нищото и най-малкото Нещо е по-голямо от това между най-малкото и най-голямото Нещо, е инте ...
  2442  14 
Дефинитивния надпис, или просто "Господи, защо не си получих обещаната вафла???" - от мен, Антон Дамянов.
(до голяма степен поток от мисли в рамките на известно време, потенциално недовършено предсмъртно писмо и автобиография на константата в моята психика)
__________________________________________ ...
  1541 
"Книгите ни приемат в душите си и ни
представят собствените ни тайни."
Уилиам Хазлит
Любимата ми книга
Сега ще си помислите: "О, авторката ще сподели коя е любимата й книга!" и най-вероятно очаквате да чуете името на въпросната книга и от кого е написана. Но не. Ще подходя по различен начин. ...
  3045 
"В днешно време не е достатъчно да ни научат да четем;
нужно е още да ни научат как да четем
и какво да четем."
Бенджамин Дизраели
Самооценка ...
  3714 
Пашкул
Не съм писал от известно време. Не мога да определя, дали защото нямам какво да кажа или защото имам твърде много насъбрало се и не знам от къде да почна. И дали има смисъл. Но няколкото коментари при последните ми писания, в които непознати хора ми благодарят за написаното ми дава надежда, ч ...
  1176 
„Да си влюбен, означава не да обичаш сходствата,
а да се влюбиш в различията.“
Хорхе Букай
Изкуството да обичаш
Готов ли си да обичаш? Способен ли си да обичаш завинаги, или това е само мимолетно увлечение и как може да си сигурен? Въпроси, които колкото и прости да изглеждат, ни трябва съвсем малко ...
  1288 
Творчеството - то дава отговор на много въпроси, които непрекъснато си задаваме; лекува много духовни "болежки", "лек" за които дълго и безуспешно сме търсили; "противоотрова" е срещу лошотията на света... Творчеството ни дава упование, кураж и надежда в най-черните ни мигове, когато никъде другаде ...
  1150 
Предложения
: ??:??