1 429 резултата
***
Има хора, които държим близо до сърцето си, като стряха, като сила, като утеха. Хора, за които си струва всяка борба, всяка сълза, всяка усмивка, всяко пробуждане. Хора, без които животът би бил сянка, път без цвят и посока.
Има хора, за които не достигат думи...
Има присъствие, което звъни тихо в д ...
  821 
Светът е ужасяващ филм с малко щастливи моменти, а ние хората сме актьорите в този филм. Но човечеството създава този филм, харесва му винаги да имат висок адреналин, да се бунтува за щяло и нещяло и да се радва на нещастието на безсилните хора, да потъпква любовта, приятелството, семейството, радос ...
  1592 
"Мълчанието е злато" или цитатът "Колкото повече мълчи човек, толкова по-разумно започва да говори." Много са авторите в миналото, които са говорили за мълчанието, за самотата и изолацията. В тази тема искам да споделя моите разсъждения, с които не ангажирам никого.
Мисля, че познавам до някаква сте ...
  1295  12 
Казват, че най-ценният подарък, който можеш да подариш на някого е времето си. Повечето от тези срещи са пълна загуба на време, подарено ей така на непознат. Парадоксално излиза, че може би дори трябва да си благодарен за това, че именно ти си получил в замяна точно този дар от човека отсреща.
Всъщн ...
  721 
Има мъже с харизма и съществуване като на диво животно. Хищник по природа, ловец и преследвач, с инстинкт за оцеляване, който излъчва благородство – отнася със себе си точно толкова, колкото му е достатъчно за деня. Нито повече, нито по-малко.
Сам решава кога да присъства в живота ти, кога да се отт ...
  982 
От скута на тъмната нощ бавно и сакрално изплува кръглата тъмно-червена луна. Отвсякъде се просмуква чернота и тогава ме обхваща необясним смут и разколебаност. Винаги в такъв момент си мисля за неумолимата истина - твоят ден не е напълно твой. Усещам го отдръпнат някак се, а хората до мен, станали ...
  422 
Нямам второ име, а може би дори името си забравям често. Аз съм ходещо тяло, с очи, вперени в тълпата, действаща механизирана кукла. Това не съм аз, но другите смятат че съм, а този факт ме кара да се усмихвам. Устните са с цвят на мак, тялото е грациозно, нежни къдри се докосват до раменете. Ала то ...
  625 
С времето, под товара на натрупаните години, все повече се убеждавам, че познаваме само онзи свой лик, който всекидневно виждаме в огледалото. Другият лик- този на вътрешната същност, все повече избледнява и губи очертания. Тъй, докато един ден неусетно идва прозрението, че всъщност прекарваме живот ...
  778 
Накъде отива всичко?
Хора без чувства, без сърца, без мозък. Всеки живее с миналото, с болката, с лошите спомени. Къде са ни усмивките? Къде ни е желанието за живот? Кой ни нарани така, че се превърнахме в чудовища? Говоря в първо лице множествено число, защото и аз съм така. Страдам и продължавам д ...
  1047 
Делник като делник…
Прибирам се. Вечер е. Тъмно е. Слънцето почти не се е показвало днес. Студено е.… А аз обичам да крача пеша и гледам да не забравям за какво имаме тяло и за какво сме създадени.. .обичам да ходя от малък… така както вървях всеки ден пеша през цялото време, когато живеех и израств ...
  554 
Привет. Как си в отношенията с жените? Как ги възприемаш? Може би не толкова с приятно, може би ги мислиш за някакви, но нека ти споделя моята история, ти само чети. Какво е за теб жената? Каква е тя? За какво ти е? Как я третираш? Каква искаш да бъде? Мислиш ли си разни неща за нея, одумваш ли я? Г ...
  1368 
Влизам в старата черква от турско, до половина вкопана в земята - да не бие на очи.Хора се тълпят - празник е. Вътре - сумрак. Само отгоре през тесни като бойници прозорчета, струи светлина. Не , че е толкова силна отвън, но в сумрака ослепява очите. До олтара две наведени фигури - на поп и мирянка. ...
  863 
I am so sorry.
You are too young, and your heart has been broken endlessly.
By people you never thought would break it.
Im sorry you have to put on a mask over your emotions to focus on others.
Trying so desperately to fix others while your own hands were trembling. ...
  1210 
Ние българите сме интересна нация. Гордеем се с историята си, водим се силна нация. Не позволяваме на тоя и оня да ни командори. И това е хубаво. Оцеляли сме 500 години при турците, оцеляхме и след това. Силна нация сме. Но колкото силна, толкова и несправедлива. Несправедлива спрямо собственият си ...
  995 
Има ли огледало на времето!? Може би. Когато се вглеждаме в миналото… пред нас се подреждат различни картини. Понякога изглеждат съвсем ясни и нови. Пъстреят фини нюанси. Защото времевата дистанция слага своя отпечатък. Можем да погледнем всичко от страничен ъгъл – все едно не се е случило с нас... ...
  1007 
Животът се случва чрез човешките взаимоотношения. Не го оспорвате, нали? Те може да са изпълнени с уважение и зачитане на другия, нелишаващи от свобода, любящи, градивни, хармонични, но може и да са дисхармонични и погубващи. Наблюдавала съм, пък и аз самата съм била страна във взаимоотношения, в ко ...
  1090 
0
Всичко започна наесен. Въздухът беше наситен с тъгата, която предстоеше. Но тогава тя беше още щастие. Пролетта никак не беше близо, но се оказа прекрасна.
Странно е да говоря за тъга, пролет, аз нямам още 25, всичко се променя, животът е пред мен, и така нататък. Нали? Всичко е напред? Но това е ...
  709 
Защо съм нещастна и откъде дойде тази мисъл в главата ми? Има някои неща, които няма как да контролираме. Тъжно е, когато един човек загуби пътя си просто така. Аз лично имам нужда от три неща. Добър живот. Близки същества. Смисъл.
Има някои подробности, които характеризират повече тези желания. Всъ ...
  1183  12 
„Животът е пълен с трудни избори, нали?”
Урсула, вещицата от „Малката русалка”
31 декември. Все едно коя година. На 10 години съм. Със сестричката ми очакваме с нетърпение настъпващата Нова година. Или по-точно все още си мислим, че тръпнещо очакваме Новата година и подаръците. В къщи сме четири чов ...
  954  13 
Есе на тема:
„Моите пътешествия сред лилипутите и великаните“ - Колко невероятни сме ние, хората...
Животът е нещо чудно. Той е нещо неизменно и удивително. Животът има способността да те хване в лапите си и да те изстиска отвсякъде, докато не ти остане нищо. Може да те захвърли някъде и да те наблю ...
  4083 
Стягане на багаж за път... когато още нищо не е разочарование и всичко е очакване... Като се замисля... вероятно това са най-хубавите мигове в живота. Защото тялото и мисълта не винаги са на едно и също място, защото умът и сърцето не винаги са на едно мнение, защото винаги има място за „още нещо”, ...
  735 
До последната сълза
Един земевладелец с името Езра имал малък син, с който живеел близо до пустинята. Минало време и бащата решил, че ще покаже на сина си пустошта на тая земя, за да оцени той удобствата на града и да се научи на благодарност.
За зла участ старичкото им вече возило се развалило и та ...
  501 
„Тези клетки, тези тъкани, органи, това тяло и духът в него нямат нищо общо със заобикалящото ги. Дисоциация – тъга.“
Преди години една по-ранна вариация на тази мантра беше метод за концентриране, който разработвах. Предполагам познавате онова състояние на леко, приятно опиянение, в което сетивата ...
  1201 
Дали радостта , която изпитваме за какво ли не , е това, което изпълва със смисъл думичката щастие?Понякога задоволството от вестите,новата книга,другият ъгъл, от който поглеждаме на познатото, очакваният дъжд, парчето дървения, останало от сечта, сякаш изрисувано от кръговете на преживяните години, ...
  1280 
Смълчано и някак стихийно боли от изречените думи.Кораво даже напевно плаче сърцето,уплашено и тъжно е, обвито в пашкула на уморените стихийни неволи... А вятърът немирен и палав разнася драмата в песен.
Немилостиво, хапещо,ехидно идват силните думи, а после заспива в косите то, болезнено ранено, по ...
  931 
Емоциите са присъщи на всеки един от нас, но взаимоотношенията ни с тях са непълноценни. Макар и да не ги разбираме напълно, липсата на познание за тях не е главният проблем. Някои хора ги репресират, други се потапят в тях толкова дръзко, че чак удавят съзнанието си. Разбира се, някои просто ги изж ...
  1863  16 
Денят предвещаваше да е дълъг, а мислите ми крещяха още от сутринта.. В косите нежното ми тяло чертаеше дъги от шепот тих.. Пренасях себе си някъде далече,а после връщах се с копнеж... Стисках ръцете си в юмруци,а устните се сливаха със залеза, и пак, и пак..намирах смисъл да остана,самотна,забравен ...
  901 
Сидни беше сладко дете. Родена на 14 февруари, 1994-та година, кръстена на баба си Синтия, която впоследствие я отгледала.
Майка й и баща й бяха разделени от както се помнеше. Причината така и не разбра, затова се научи да живее както без нея, така и без тях.
С баба и дядо си, които бяха всичко за н ...
  1022 
Малката мравка се трудеше всеки ден, денят и минаваше монотонно, еднообразно и сиво. Набраздените грижи отразени върху челото, показваха един тъжен живот, отдаден на работата. А какво ли толкова различно предлагаше той, освен безкрайна върволица лишени от емоция чувства, минорни очи и отрудено тяло. ...
  740  11 
Независимо, че сме част от глобалните исторически процеси, ние, хората, имаме и своя личен живот, който не остава встрани от Божия поглед. Господ познава всеки един от нас и желае да има лични взаимоотношения с всеки поотделно. Сам по себе си този факт е достатъчен да изкорени усещането за изолирано ...
  757  12 
Думите са важни. Помагат ни да общуваме,да си обясняваме нещата, да се свързваме един с друг. Те са форма на изкуството, източник на образование и могат да служат са вдъхновение, обединение и мотивация. Думите са страхотни и съществени,... но ни ограничават. Изравняваме света и го разнасяме на стран ...
  1202 
Предупреждение: този текст ще се окаже безкраен (твърде дълъг).
Светът се е наклонил в странна посока. Идеализирането на полезността прелива в идеализиране на умността и обратно. А кой е полезен или не? Кой е умен или не? Кой определя? Времето ли, настоящето ли, най-близките около човека ли... Колко ...
  942 
А ти имал/а ли си такъв период в живота си, в който да искаш да обичаш и да ти отвръщат със същото, а в същият момент да искаш да се покриеш вдън земя, поради действията и чувствата си към някого? Искал/а ли си да изкрещиш в лицето и на всички колко много означава за теб и как искаш просто да си отк ...
  726 
Някои елементарни здравословни идеи и похвати
Уважаеми читателю, предлагам на твоето внимание някои елементарни, но ефективни, проверени идеи и похвати за добро самочувствие и здраве. Ще представя по малко - философия, знания и проверени методи
Първата и основна идея, това е борбата със скуката, коя ...
  628 
Отново съм подвластен на онзи наивен и малко смешен навик да чета, да мисля, да отсявам, да се радвам на откритията, които, разбира се, не са новост, но осмислени отново от мен, ми помагат да се извися ако не в нечии очи, поне в моите.
Да отсяваш нещо от купчината другост е истинско пиршество за душ ...
  776 
Да опишем онази част от българите, която все се заяжда за нещо и са много загрижени за останалите. Всички го твърдят. Но така ли е? Едва ли. Българите сме усвоили едно качество (балканско, но по нашите ширини е като че ли най-силно) - да намираме кусури на другите, да ги бием, да ги съдим, да им се ...
  1293 
Гледам те и се чудя - " Как Господ е успял да създаде жена, която да възбужда Дяволски копнежи у мен?". Опитвам да устоя,но в съзнанието ми започват да се въртят мисли....
"И какво, като си божествено красива, дяволски секси и всичко у мен жадува за теб? Устните ми са готови да те запалят от желание ...
  1208 
Наполовина съм. Като разрязана с нож от някой фокусник във стар объркан филм. И търся опипом другата си половина и моля се за цялост и любов. В света объркан търся логика и красота, в живота светлина. Усмивки и тревоги сливат се в едно и ето идват в тишината спокойствие и мир и животворна топлина. У ...
  479 
Изпратиха ни в командировка за седмица в град Белица. Трябваше да направим основен ремонт на сградите на един шивашки цех. През деня работехме, а вечер спяхме в малки, набързо пригодени за живеене пристройки които се намираха в близост до цеха. Всяко помещение беше оборудвано с по няколко легла, рус ...
  660 
"Момчето си отива"- една история прелива с невъзможното и опитомява реалността с възможностите. Любов – усмивка, дума, знак, сърце - жадно и плахо като кошута...
Поклон!
"Момчето си отива"– палитра на пътуването към самия себе си, преоткривайки другия, когато разбираш, че единствено опознаването на ...
  1068 
Предложения
: ??:??