1336 резултата
> По-добре приеми истината, каквато и да е тя, отколкото да очакваш нещо друго, но лъжа.
> М. Сервантес
Видях светлината в твоите очи.Тя ме прониза като проблясък на светкавица в мрака. Видях теб, там, сред тълпата от хора, сред аплодисментите и букетите с цветя.
Твоите очи не виждаха светлините, въ ...
  320 
Пътувам по трудните пътеки, с ръце страхливо скрила в пазви.Загърбвам минали неволи, подавайки се на човешките тайни.В косите ме гали вятърът, а аз го моля да не спира да обича. Сърцето ми тупти със сила недостъпна и в пламък изгарят устните от бъдещите страсти.Но не сега! Трябва да почакат! И посре ...
  391 
Ела при мен, тишина! Оголи длани и погали ме с тежка въздишка по насълзените ми клепачи!
Ела, тишина! Ще се помоля за прошка чрез безплътния призрак на любовта. А ти опрости греха ми. Прости ми, тишина!
Далече от слънцето, лятото, морето, изпрати ме по безмълвните си устни към всемира на собствената ...
  708 
Съдбата си играе с мен. С моята душа, люлееща се в мрака.Много е тъмно, звездите напомнят тунел, изпълнен с потайности.
Забавление след забавление. Смях, много смях. Примес на горчива ирония. Скрита, притъпена болка. Светът е различен. Настоящето крие красота. В моминското въображение. Музика, идващ ...
  365 
Изгубих се там из между детството, когато бях започнала да живея.
Изгубих се в доверието към семейството си, когато единственото, което получавах беше ултиматум.
Изгубих се докато извървявах пътя на училищните години, из между тормоза, обидата и превръщането на личността в аутсайдер.
Изгубих се иска ...
  522 
Родом съм от Видин. Отгледана от баба ми, учителка, завършила Българска филология в СУ. Всички определения, които бих могла да дам за нея се съдържат в думата учител – възпитател и преди всичко човек. Човек, стремящ се, към доброта и разбиране, обич и топлота, към развитие на литературата, езика, хо ...
  358 
Да загърбиш човекът, който ти е дал толкова много, без дори да иска нещо в замяна. Да е стоял там, когато искаш да си поплачеш или да кажеш какво ти носи хубавото настроение през дадения ден. Да знаеш, че те приемат за даденост и да стоиш въпреки всичко, защото годините познанство и градено доверие, ...
  402 
„ЕФЕКТИВНИЯТ УЧИТЕЛ Е …”
„Ефективният учител” е дефицитна днес социална роля с фундаментално значение за ставането на личността във време, в което средата е все по-трудна за овладяване и все по-агресивна към формиращия личността си индивид. Ефективният учител е учител, който е такъв не по професиона ...
  1920 
Събудих се. Денят беше събота, някъде в началото на месец март. Слънцето разпръскваше бодро лъчите си, небето беше синьо и ясно.
Нека отбележа, че аз съм един от онези /дразнещи/ хора, които по някаква причина обичат сутрините. Е, разбира се, не става въпрос за онези сутрини, в които се налага да ст ...
  359 
Празна стая. Отпусната душа.
Покоят задушава. Очертанията на косите ми са вече с косъмчета бели. Огледалото е за красота. Не гледам в него. Аз съм другата, чуждата. Любовта се изгуби някъде там, в безкрая на желанията.
Сълзите напират, очите мълчат.
Искам да крещя.
Чуйте ме, хора! ...
  402 
„ЖИВОТЪТ КАТО ВРЕМЕ И ПРОСТРАНСТВО …”
“Когато нашият есеист сяда и пише, първата му мисъл е: това, което пиша, есе ли е, или не? ” – Атанас Далчев
В този опит за осмисляне на темата за живота като време и пространство в контекста на Трансперсоналната психология, авторът на настоящото, наречено услов ...
  1206 
Действителността невинаги предлага еднакви решения. А когато едно нещастие почука на вратата на човека, го връхлита чувство на самота и безпомощност.Трудно е да приемем истината около нас.От нея усещаме често болка- от разочарованията, от загубения любим човек, от непукизма на околния свят...
И в ме ...
  351 
Вървя по един тесен път,който не познавам.Вървя без да се отказвам, и въпреки че ми показва края си, който е само нагоре и нагоре.Нямам избор,или ще съм Сизиф или ученик в този път?-какво да избера?-и аз незнам.Чувствам само,че трябва да вървя и че края на пътя ще ми покаже избора и отговора на всич ...
  327 
Една звезда, излезнала в отпуск, се запъти към дома.
Нямаше къде да падне... и умря.
Роди се мрак.
Небето, тихо свило се от болка, завиваше неизживените си спомени.
Хиляди парчета стъклени образи, пълнят устата ми с кръв. ...
  347 
Един затворен човек върви по тротоара. Той не вижда птиците, слънцето, оклюмалите жълти храсти и сухите погледи на хората около него. Не усеща палещите лъчи на отраженията на стъклата върху кожата си. Понякога изпитва чувства, които дотогава са му били чужди – усеща, че не върви, а лети, и колкото п ...
  507 
Винаги, когато решиш да се завръщаш към себе си, ще заварваш там друг човек. Предишният е отнесъл със себе си всички спомени. Няма ги старите болки, няма ги нещата, на които си се радвал и тези, заради, които си проливал сълзи в отчаянието, че не можеш да ги промениш.
Човекът, който ще заеме мястото ...
  616 
Пиша за себе си. Мога да пиша само хубави неща. Но мога и не. Часът е 23:20. Само аз и телефонът. Децата си легнаха. Съпругата също. Аз пак съм самотен. А можех да не съм. Но уви, съм само аз и телефонът. Да. И толкова. Умората е голяма. Непоносима дори. А сън, за мое нещастие, не ме лови. За какво ...
  352 
- Ти си лош?!
- Най-лошият!
Ядреният взрив на годините ме изпеплява. Изтъркулва се върху гърба ми и заспива между плешките.
Теч - от чертичките на челото ми право в дъното на зениците...
Дрехите, свлечени от рамената на жените ме задушават. ...
  441 
Карам.
По празни улици и наводнени булеварди...
Ремисия... ревизия – накладките са мокри...
Скоростта ме държи... на скорост...
Крехки сме, почти колкото Живота, почти толкова временни... и почти толкова безсмислени! ...
  512 
Политиката е понятие чието съдържание, дълбок превод, минало и цялостен звук при произнасяне на глас, ме изсипват със смут и гняв. От пеленаче семейството ми мушкаше хартиена фуния изписана с разтечена химикалка до основи в забранени епитети и изказвания. Как властта и Господ са единствените реални ...
  440 
Тя беше в своя възторг с властелинен израз без капчица чувство като самотен паметник насред занемарено градче. Очите, досущ като защеметяващи кървави диаманти, издълбани дълбоко покрити в прясна кал, търкаляйки се деликатно в изсъхналите ронещи се ръце на тъмнокожо дете в Сиера Леон. На оттенък бяха ...
  484 
Ден #405 откакто времето спря или започна да лети. Не мога да преценя. Почти свикнах с онази болка. Преди всяка вечер плачех, а сега само когато остана сама. Търсих те. Навсякъде те търся-в различни къщи, в кафеви очи, през деня, през нощта. Понякога те намирам. В онези пропити с алкохол вечери и пл ...
  491 
Щастието трае точно двадесет и четири часа.
И какво?
Мина въпросната дата.
Е*а ли го – родих ли се, умрях ли.
А може и да възкръснах! ...
  430 
Над това, имаме ли правилна преценка за себе си, за възрастта си, за начина на обличане и държание, когато вече не сме първа младост /един мой приятел казваше "втора прясност"/, ме накара да се замисля след една случка в столичен трамвай.
Качваме се с моята три годишна внучка в трамвая. Отстъпват ни ...
  517 
Левкемия...
Усещаш!
220 – зареждам, пази се...
Непрекъсната, права скáла...
Разпѝлен звук, разкъсващ времето. ...
  1003  37 
Лапсус!
Тъпотиите са различни – полицаите... същите!
Липсваш, лягаш, лапаш...
Язък за филолозите в семейството.
Безпроблемно ти осквернявам егото – чисто граматически... ...
  465 
Горко ѝ на тази жена, която обича безрезервно мъж, който не е само неин.
Горко им и на тези дами, по които копнее такъв мъж, който се чуди как да се освободи от оковите на поизстиналата любов, но търсещ подходящ начин да излезе достоен рицар от старата си тежка връзка.
Боже, пази всички нас от този ...
  530 
Животът е една безкрайна пътека, по която вървим. Докато се блуждаем дали да завием наляво или надясно, преминаваме през много препятствия. А защо не и през радостни моменти? Хората сме така преустроени, че сме склонни да обръщаме внимание само на нещастията, които ни сполетяват. А дали всъщност сме ...
  528 
Стоим със сестра ми на червен светофар и към нас се приближава баба с внучката си. Момиченцето е на около пет и си пее. „Я, млъкни, стига си пяла!“ рязко казва бабата. Момиченцето смутено ме поглежда и продължава тихичко под носле да си тананика. „То пък една песен!“ демотивиращо изръмжава пак бабат ...
  574  15 
Когато някой напусне живота ти необратимо осъзнаваш кое е важно и кое по-малко важно в този живота. Разбираш, че семейството е било най-важно. В една книга прочетох следния цитат: "Да изгубиш семейството си, преди да си създал свое, което да го замени. Това е много особен вид самота...". Определено ...
  554 
Тихо пада снегът и през дрехите попива право в душата.
Кара я да мирише, да гние!
Символично, като коса през пръсти, хиляди посоки търсят път.
Отвътре – навън!
Аз съм точно малко по-истински от най-фалшивия. ...
  514 
На вън вали сняг на парцали, студ както никога до сега. А сърцето ми навярно замръзнало е и се е превърнало в буца лед. Толкова красиво се сипе снегът, че пълни очите ми с радост. Само че душата ми е сива няма кой да чуе мелодията ѝ. Ще погледнат ли очите ми отново с любов? А сърцето ще обикне ли от ...
  492 
Свърши ми коняка!
От анатомична гледна точка единственото, което се топи по мен е снега по яката ми - от Декември до Март...
Изстъргани усмивки в заледени прозорци. Високи обувки и безсилия скътани в мокри ръкавици.
Липси на смелост - скрити в зимни шапки и омотани във вълнени чорапи...
Ледените кри ...
  580 
Просто искам малко щастие… из мислите на една самотна жена
Толкова ли много искам? Малко щастие, малко мир и спокойствие… да съм значима за някого, да се чувствам желана и обичана, да има кой да се погрижи за мен, да ме попита как съм, имам ли нужда от нещо. Чувствам се самотна, чувствам се празна… ...
  1035 
Там
Здравей, как си приятелю,
как, добре ли я караш,
още ли…
Вятърът гонеше пясъка пренесен от туристите на крайбрежната алея обратно към плажа. Вятър, за туристите, бриз за местните. Независимо кой как го наричаше, той беше един от най-верните приятели на романтиката. А от нея имаше много по това в ...
  518 
Моногамно-далечно някъде сирени...
Изпълнили вечерта с тъга и безсилие, мижаво се опитват да реанимират положението.
ББвб
Бежанци в Бивша велика българия...
Бате Бойко винаги бие. ...
  470 
Малко истини разбрах от многото. Много видях от малкото... Беше ми нужно-нужното, но непризнатото и неосъзнатото от други.
Опитах се, но не знам дали се справих, защото хората виждат единствено това, което искат да видят... Много необясними мисли, много злобни действия от страна на човеци.
Аз живея ...
  672 
Има моменти в които се чувствам изгубена и пиша на себе си. Това е моят начин да спра времето...да се намеря отново и да продължа след това.
Въпроси, отговори и пак въпроси и пак отговори...Въпроси към нищото и отговори от нищото..
Случвало ли ви се е да се чувствате безпомощни, объркани и да не зна ...
  552 
Ако някой каже, че Тишината е лишена от звук – дали е познал онази моята, друга Тишина?
Мисля за Тишината като за момент, в който никой не говори и съм насаме със себе си. Но пак чувам вътрешния си глас…отвън грачи гарван, горе някой чисти… Драсването с молив по празната хартия също оставя своето ех ...
  899 
Има и щастливи бракове
Тези дни, след като прочетох едно есе: „Да живеят икономическите възможности“ от Лимеруна в сайта и някои от коментарите под него, ми се прииска неудържимо да напиша нещо за щастливите бракове. Тя е описала много точно представата на някои хора за брака, като сделка, икономиче ...
  1173  25 
Предложения
: ??:??